РЕШЕНИЕ №484
гр. Добрич, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесети ноември две
хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при участието на секретаря Стойка Колева сложи за разглеждане адм. дело №557 по описа за 2023 г. на ДАС, докладвано от административния съдия,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване.
Образувано е по жалба на Г.Ш.И. с ЕГН ********** ***, представлявана
от процесуалния представител адвокат Т.Г., срещу Решение №48/15.09.2023 г. на
директора на ТП на НОИ – Добрич, с което е отхвърлена нейната жалба срещу
Разпореждане №**********/22.05.2023 г. на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Добрич, с което е отказано отпускането на пенсия
за осигурителен стаж и възраст. В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на оспорените актове поради нарушения на процесуалния и материалния закон;
посочва се, че неправилно не е зачетен като действителен стаж нейното
майчинство от 3 години и 8 месеца; желае неговото зачитане, с което би
придобила правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на
чл.68 ал.3 от Кодекса за социално осигуряване; настоява за отмяната на оспорените административни актове и връщането на преписката на директора на ТП на НОИ –
Добрич за ново произнасяне; претендира сторените разноски.
По делото не е постъпил писмен отговор на
жалбата от административния орган.
В съдебното заседание жалбоподателят чрез своя
пълномощник е заявил, че поддържа
жалбата относно непризнаването
като действителен осигурителен стаж на майчинството от 3
години и 8 месеца, с което общият действителен осигурителен стаж на Г.Ш.И. би надхвърлил 15
години и това е основание за отпускането на лична пенсия
по чл.68 ал.3 от Кодекса за социално осигуряване; безспорна
е практиката на съдилищата по отношение на
майчинството, обективирана
в решения на ВАС и Административен съд – Добрич, че майчинството следва
да се признае за действителен осигурителен стаж, независимо дали лицето е
плащало осигурителни вноски или не е било осигурявано преди този период на
основание на Закона за насърчаването на раждаемостта; настоява за
отмяна на оспорените актове и връщането на преписката за ново произнасяне от административния орган, както и за присъждането на направените разноски.
В съдебното заседание ответникът чрез своя
процесуален представител е посочил, че жалбата е неоснователна; съгласно чл.9 от Кодекса за социално осигуряване се
зачита за стаж при пенсиониране войнишката служба,
алтернативната служба, както и отпускът по
майчинство, платен и неплатен, а също и този, който е зачетен съгласно
разпоредбите отпреди 2000 година; той обаче не е действителен
стаж за придобиването на правото на пенсиониране; това е с оглед на разликата, която е направил законодателят, че за действителен стаж за придобиване правото на пенсиониране по смисъла на чл.68 ал.3 от Кодекса
за социално осигуряване съгласно §1 ал.1 т.12 от допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване се признават периодите на
наборна и мирновременна алтернативна служба, както и периодите по чл.7 от
Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресираните лица; законодателят не е включил като действителен стаж този на неосигурените работещи майки, което означава, че същият остава стаж при пенсиониране, но не и действителен осигурителен стаж; когато лицето вече е придобило право на пенсия по чл.68 ал.3 от Кодекса за социално
осигуряване, това майчинство се включва при изчисляването на размера на
пенсията; за придобиването на право на пенсия той не
се счита за действителен стаж, каквото е положението за времето, през което
лицето е получавало обезщетение за безработица; затова процесният период на майчинство на жалбоподателката от
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл.118 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, от легитимирано лице,
срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество, тя е основателна.
Процесният акт е издаден от
компетентен административен орган съгласно чл.117 от Кодекса за социално
осигуряване, при спазване на административнопроизводствените правила, но в
нарушение на материалния закон.
Неправилно с оспореното решение
директорът на ТП на НОИ – Добрич е отхвърлил жалбата на Г.Ш.И. срещу Разпореждане №**********/22.05.2023
г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Добрич, с което е постановен отказ за отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание на чл.68 ал.3 от
Кодекса за социално осигуряване. Съгласно чл.68 ал.3 от Кодекса за социално
осигуряване в случай, че лицата
нямат право на пенсия по чл.68 ал. 1 и 2 от същия кодекс, до 31.12.2016 г. те
придобиват право на пенсия при навършването на възраст 65 години и 10 месеца за жените и
мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, а от 31.12.2016 г.
възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2
месеца до достигане на 67-годишна възраст. Затова от 01.01.2023 г. правото на тази пенсия се
придобива при навършването на възраст от 67 години и наличието на 15 години
действителен трудов стаж. Между страните не се спори и това е изрично отразено
в Разпореждане №**********/22.05.2023
г., че към момента
на подаването на заявлението Г.Ш.И.
е била на 69 години
6 месеца и 26 дни, като е имала 17 години 3 месеца и 10 дни придобит
осигурителен стаж, от които за действителен осигурителен стаж са признати 12
години 11 месеца и 10 дни и не са признати 3 години и 8 месеца майчинство и 8
месеца безработица. Затова спорът се свежда до зачитането на процесните 3
години и 8 месеца майчинство за действителен осигурителен стаж и ако същите
бъдат зачетени, то би се изпълнило и второто изискване за придобиването на
право на пенсия по реда на чл.68 ал.3 от Кодекса за социално осигуряване от над
15 години действителен стаж.
От представените към административната
преписка удостоверения за раждане (на лист 32 – 34 от настоящото производство)
става ясно, че трите деца на Г.Ш.И.
са родени на *** г.,
21.10.1973 г. и 04.01.1977 г., т.е. приложим за процесния период е чл.80 от
отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите, според който за трудов
стаж по смисъла на отменения Закон за пенсиите се зачита времето, прекарано в
законоустановен платен и неплатен отпуск по отменения Кодекс на труда. Отпускът
по майчинство фигурира в чл.60 – 62 от тогава действалия Кодекс на труда. Съгласно
отменената Инструкция №2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов
стаж, издадена от Министерството на финансите, Комитета по труда и работната
заплата и Централния съюз на профсъюзите времето на ползване на отпуск по
болест, отпуск поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск се зачита
за трудов стаж по отменения Закон за пенсиите; в този смисъл е и отмененото Постановление
№61 на Министерския съвет от 28.12.1967 г. за насърчаването на раждаемостта, в
чл.9 ал.3 от което е посочено, че платеният отпуск поради бременност и раждане
и неплатеният отпуск за отглеждане на дете се зачитат за трудов стаж по
отменения Кодекс на труда и отменения Закон за пенсиите. Посочените материалноправни
разпоредби са действали по времето на майчинствата на Г.Ш.И., като са приложими по силата на §9 ал.1 от преходните и заключителните
разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, според който времето, което се зачита за трудов стаж и за
трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Неоснователни са възраженията на ответника относно
приложението на разпоредбата на §1 ал.1 т.12 от допълнителните разпоредби на
Кодекса за социално осигуряване, с която е направен опит от началото на 2015
година да бъдат посочени случаите на т.нар.“действителен стаж“ – действително
там отпускът по майчинство не е посочен, но според константната съдебна
практика на ВАС и Административен съд – Добрич изброяването не е изчерпателно,
а освен това не стеснява приложното поле на осигурителен стаж от минали
периоди. Затова на Г.Ш.И. следва да бъдат признати за
действителен осигурителен стаж трите периода на майчинство в общ размер на 3
години и 8 месеца, като с тяхното зачитане нейният общ действителен стаж
надхвърля 15 години и кумулативно изискуемите предпоставки на чл.68 ал.3 от
Кодекса за социално осигуряване за пенсиониране по този ред са налице.
С оглед на всичко
изложено обжалваните административни актове страдат от посочените в чл.146 т.4
от АПК пороци и трябва да бъдат отменени, а преписката - върната на компетентния административен
орган за ново произнасяне по заявлението при съобразяване на указанията на съда
по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото
решение.
Съобразно изхода от
спора и на основание на чл.143
ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените и поискани по делото разноски в размер на 800 лева
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното и на основание на чл.172 ал.2 във връзка с чл.173 ал.2 от АПК,
Добричкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на Г.Ш.И. с ЕГН **********
*** Решение №48/15.09.2023 г. на директора на
ТП на НОИ – Добрич и
потвърденото с него Разпореждане
№**********/22.05.2023 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на
НОИ – Добрич.
ИЗПРАЩА делото
като преписка на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Добрич за
ново произнасяне по заявление с вх. рег. №2113-24-127/08.02.2023 г. на Г.Ш.И. с ЕГН ********** *** за отпускането на
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.3 от Кодекса за социално
осигуряване при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Добрич с
административен адрес гр. Добрич, ул.“Даме Груев“ №4, представлявано от
директора Пламен Петров, да заплати на Г.Ш.И. с ЕГН ********** *** сумата от 800 (осемстотин)
лева, представляваща направените разноски по административно дело №557/2023 г.
по описа на ДАС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред ВАС.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: