Решение по дело №3319/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 октомври 2019 г. (в сила от 5 ноември 2019 г.)
Съдия: Нина Методиева Коритарова
Дело: 20192230103319
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юни 2019 г.

Съдържание на акта

                                        Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е     1047

 

                                    гр.Сливен,  09.10.2019     година

 

                                       В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

     СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти граждански състав в съдебно заседание на седми октомври  през две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело  № 3319  по описа на съда за 2019 година, за  да се произнесе съобрази следното:

 

 Производството се движи по реда на чл. 318 и следващите от ГПК и е образувано по  предявен е иск по чл. 49 от СК.

Производството е образувано по предявен иск за прекратяване  с развод на сключен между страните граждански брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения с искане съдът да се произнесе относно вината с правно основание чл. 49, ал. 1  от СК.  Обективно кумулативно съединени с този иск са искове по чл.127 от СК - относно предоставяне упражняването на родителските права на роденото от брака малолетно дете и режима на лични отношения с родителя, на който не се предоставя упражняването им, иск по чл. 143 от СК - за заплащане на издръжка, иск по чл. 53 от СК - относно фамилното име на съпругата и иск по чл. 56 от СК - относно ползване на семейното жилище.

В исковата молба ищцата заявява, че на 15.07.1991 г. в гр. Твърдица, тя и ответника били сключили граждански брак, от който имали три пълнолетни деца и едно малолетно дете. Заявява, че тъй като не намирали разбирателство с ответника по важни въпроси от семейния живот тя напуснала семейното жилище през 2009 г. и от тогава до настоящия момент двамата били разделени и не били поддържали контакти помежду си.

Моли РС да прекрати сключения между тях брак поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения,  без да се произнася относно вината, като предостави на нея упражняването на родителските права и определи на режим на лични отношения на бащата с малолетното дете, както и да го осъди да заплаща на малолетното дете издръжка в размер на  140,00 лева от датата на  завеждане на исковата молба ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска и да носи след прекратяване на брака предбрачното си фамилно име Чакърова, както и да се постанови ползване на семейното жилището от ответника. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК  не е постъпил писмен отговор от ответната страна.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с адвокат, който е определен  с решение на Националното бюро за правна помощ за процесуален представител на ищцата и назначен на основание чл. 26 ал. 1 от ЗПП за служебен адвокат.

Исковата молба се поддържа и се моли за нейното уважаване, като желае прекратяване на брака по вина на ответницата.

В съдебно заседание ответника не се явява и не изпраща представител или пълномощник.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Между страните е сключен граждански брак на 15.07.1991 г. в гр. Твърдица, тя и ответника били сключили граждански брак, от който имали три пълнолетни деца и едно малолетно дете.

Ищцата напуснала семейното жилище през 2009 г. и от тогава до настоящия момент двамата били разделени и не били поддържали контакти помежду си, тъй като не намирали разбирателство с ответника. 

 Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания, които са относими, допустими и безпротиворечиви.

Видно от показанията на разпитаният по делото свидетел  И.,  страните се намират от дълго време във фактическа раздяла – от 2009 година, отчуждени са един от друг, не поддържат никакви контакти помежду си, не съществува възможност бракът им да бъде заздравен. Ищцата се грижила добре за своето дете и му осигурявала всичко необходимо за неговото отглеждане.

Бащата не поддържа никаква връзка с детето, нито му давал пари за храна.

 В същия смисъл е и изготвения и приет по делото социален доклад,  видно от който е, че ищцата е създала сигурна среда за малолетното дете и е осигурила всички необходими условия за правилното му психическо и физическо развитие.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Исковата претенция с правно основание чл. 49 от СК е допустима и основателна. Безспорно се установи, че страните са във фактическа раздяла и между тях е налице отчуждение, което не може да бъде преодоляно.

Напълно и невъзвратимо са изчезнали взаимната привързаност, уважението, доверието и желанието за полагане на общи усилия за осигуряване благополучието на семейството.

Брачната връзка е лишена от съдържание и съществува само формално и юридически. Бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен с развод.

Родителските права спрямо малолетното дете, следва да се предоставят на майката, по отношение на която се установи, че след настъпване на  фактическата раздяла между двамата съпрузи,  тя полага грижи за малолетно дете.   Няма спор по отношение на обстоятелството, че упражняването на родителските права спрямо детето следва да бъдат предоставено на майката.  От данните от социалния доклад се установява, че между майката и детето имало изградена емоционална връзка, като майката изразява силно желание да се грижи за детето си. От свидетелските показания и от личното изслушване на майката пред съда се установи, че същата разполага с необходимия родителски капацитет да отглежда и възпитава детето си.  

 На ответника следва да бъде определен режим на лични контакти и отношения с детето,   доколкото детето е в ниска възраст, а и това, че страните  помежду им е настъпила трайната раздяла, на ответника следва да се определи режим на лични отношения с детето - всяка  втора и четвърта неделя от месеца от 09.00 часа до 19,00 часа, както и един месец през лятото несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.

Като последица от предоставянето на родителските права на майката, ищецът следва да бъде осъден да заплаща издръжка. По смисъла на чл. 142, ал. 1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на такава и възможностите на лицето, което я дължи. В случая се касае за дете на девет навършени години,  което се нуждае от грижи,  от необходимите му дрехи, ученически принадлежности и др. пособия, за неговото нормално развитие и растеж.         

Доколкото обаче не се събраха доказателства за наличие на собствен бизнес от ищеца,  или, че същият няма  задължения за издръжка към друго лице и като се вземе предвид за база минималната работна заплата за страната, с оглед   възрастта на детето, както и неговите нужди за задоволяване на житейските му потребности,   ответникът следва да се осъди да заплаща издръжка в   размер на  140,00 лева месечно.

Останалата част от нужната издръжка ще се поема от майката, която наред с това, ще осъществява преките и непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на сина си, до настъпване на законни причини за прекратяването й.

По време на брака страните  не са придобили семейното жилище, а са живели в жилище, което е собственост на брата на ответникът и  следва да го  предостави за ползване от ответника.  

Искането на ищцата да носи предбрачното си фамилно име е основателно. Съгласно чл. 53 от СК, тя единствено има право да поиска възстановяване на предбрачното й фамилно име и в случая такова искане се прави.

По правилата на процеса всеки от съпрузите следва да бъде осъден да заплати окончателна държавна такса за развода в размер на по 25,00 лева, а Л.И.Ч.  и такса върху издръжката в размер на 100,80  лева.

Ръководен от горното, съдът

                                                Р   Е   Ш  И  :

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения на 15.07.1991 г. в гр. Твърдица граждански брак между М.С.Ч. с ЕГН ********** ***, чрез  процесуален представител адв. В.Л.К., определен за процесуален представител с Решение 158/10.05.2019 година на Националното бюро за правна помощ, със съдебен адрес:*** и Л.И.Ч. с ЕГН ********** ***,  поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения.

ПРЕДОСТАВЯ  упражняването на родителските права по отношение на роденото по време на брака малолетно дете – ДАВИД ЛЕОНОВ Ч. с ЕГН **********, родено на *** година на майката М.С.Ч. с ЕГН **********,   при която се определя и местоживеенето на детето на адрес:  гр. Твърдица, ул. Иглика № 23.

ОПРЕДЕЛЯ на бащата Л.И.Ч. с ЕГН ********** режим за лични контакти и отношения с детето ДАВИД ЛЕОНОВ Ч. с ЕГН **********, родено на *** година, както следва: всяка  втора и четвърта неделя от месеца от 09.00 часа до 19,00 часа, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.

ОСЪЖДА бащата Л.И.Ч. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на М.С.Ч. с ЕГН **********, като майка и законна представителка на малолетното дете ДАВИД ЛЕОНОВ Ч. с ЕГН **********, родено на *** година,  месечна издръжка в размер на 140,00 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба – 14.06.2019 година, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, до настъпване на основания за нейното изменяване или прекратяване.

  ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище находящо се на адрес: гр. Твърдица ул. Божур № 20, собственост на брата на ответника за ползване от Л.И.Ч. с ЕГН **********  

  ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака М.С.Ч. с ЕГН ********** да носи предбрачното си фамилно име ЧАКЪРОВА.

   ОСЪЖДА М.С.Ч. с ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт държавна такса в общ размер на 25,00 лева  /двадесет и пет лева/.

    ОСЪЖДА Л.И.Ч. с ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт държавна такса в общ размер на  125,80 лева /25,00 лева + 100,80/лева.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Решението подлежи на предварително изпълнение в частта за издръжката.

 

 

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: