РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 21.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 7-ми гр. състав, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Мирослав Минев, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 6109 по описа за 2017 година, за да се произнесе,
съобрази:
Искът е отрицателен установителен с
правно основание по чл.124, ал.1 ГПК.
Ищецът С.Р.Р., чрез
процесуалния си представител адв. В. Ф., твърди, че е абонат на “Енерго Про Продажби” АД
гр. Варна относно продажба на електроенергия за битови нужди за обект в гр. ****************** с абонатен № ********** и клиентски № **********. На 22.12.2016 г. служители на “Енерго Про Мрежи”АД извършили проверка на СТИ и съставили
констативен протокол №1701112, демонтирали го и го заменили с ново такова. Бил уведомен с писмо от 17.08.2017 г., че трябва да заплати сумата 2139,38 лв. по фактура
№ **********/17.08.2017г. за начислена електроенергия вследствие извършена корекция на
сметката му за периода от 23.12.2015 г. до 22.12.2016 г. Счита направената корекция на сметката му и начисленото общо количество
електрическа енергия в размер на 14850 кВтч за
посочения период неправомерно, тъй като същото не е реално доставено и
потребено от него. Оспорва извършената едностранна корекция на сметката му,
както по отношение на периода, така и по отношение размера на сумата, тъй като
в случая не са налице предпоставките на чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ. Съгласно чл.120,
ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на
оператора на електроразпределителната мрежа, поради което задължението СТИ да е
в изправност е на ответника. Моли да се признае за установено по отношение на
ответника, че не му дължи сумата 2139,38 лв по фактура № **********/17.08.2017 г. за преизчислена електроенергия от 14850 кВтч за периода
от 23.12.2015 г. до 22.12.2016 г. за обект в гр. ****************** с абонатен № ********** и клиентски № **********. Претендира направените разноски.
Ответникът “Енерго-Про Продажби” АД
гр. Варна, представляван заедно от всеки двама от членовете на УС Пламен Стоянов
Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия, чрез процесуалния си
представител адв. Е. К. изразява становище, че искът е неоснователен. При извършена
проверка на 22.12.2016 г. на СТИ с ф. № 1114171563967791 е установено, че
електромерът не съответства на метрологични характеристики и не отговаря на
изискването за точност на измерването на електрическата енергия. Извършена е
последваща метрологична експертиза и е съставен констативен протокол №
634/10.08.2017г., въз основа на който е начислено допълнително общо количество
енергия в размер на 14850 кВтч за периода от 23.12.2015 г. до 22.12.2016 г. Корекцията е извършена на
основание чл.50 ПИКЕЕ и софтуерен прочит на паметта на електромера, при което е
установено точното количество неотчетена електроенергия, в резултат на което е
издадена фактура № **********/17.08.2017г. за сумата 2139,38 лв. с ДДС. По
силата на чл.25, ал.1 ОУ за продажба на електрическа енергия на “Енерго-Про
Продажби” АД може да коригира сметките на клиента за реално използваната от
потребителя електрическа енергия за минал период въз основа на предоставени от
“Енерго-Про Мрежи” АД констативни протоколи. Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен с присъждане на разноски.
По делото са представени писмени
доказателства, разпитан е свидетел и е прието заключение на техническа
експертиза.
Съдът след като
прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна:
Липсва
спор, че страните са в договорни отношения относно доставка и потребление на
ел. енергия за обект, находящ се в гр. Русе, ул. “Св. Димитър Басарбовски” № 50 с абонатен № ********** и клиентски № **********.
Видно
от Констативен протокол № №1701112/22.12.2016
г. при техническа проверка на СТИ, отчитащ електроенергията в обекта на ищеца,
извършена от служители на "Енерго-Про Мрежи" АД на основание чл. 83 ЗЕ и ОУ
на ДПЕЕЕМ на "Енерго-Про Мрежи" АД са констатирани показанията на
дисплея на електромера /общо пет тарифи: 15.8.1, 15.8.2, 15.8.3, 15.8.4, 15.8.0/.
Електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран нов. Иззетият електромер
е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 447029. Посоченият
констативен протокол е съставен в присъствие на абоната. Подписан е от
актосъставителите и от двама свидетели, посочени с три имена.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл. 83, ал.
1, т. 6 и ал. 2 от ЗЕ, устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в Правила за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), издадени от Председателя на
ДКЕВР, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., които имат характер на подзаконов
нормативен акт.
Разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са отменени с решение № 1500 от
6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав, обн. ДВ, бр.
15/14.02.2017 г. На основание чл. 195, ал.
1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се
смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. Следователно
посочените разпоредби от ПИКЕЕ са приложими към съдебно предявения спор,
доколкото техническата проверка в обекта на потребление, констатирала неточното
измерване на електромера, е извършена на 22.12.2016 г., т. е. преди тяхната
отмяна.
Отделно от това, ръководната
съдебна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК въвежда допълнително изискване за
извършване на корекция на сметките на потребителя за минал период - крайният
снабдител с ел. енергия (доставчика) да предвиди в общите условия на договора с
потребителите ред за уведомяване на клиента при извършена корекция на сметка,
съгласно правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ, т. е. съгласно новите ПИКЕЕ. В този смисъл са решение № 115 от
20.09.2015 г. по гр.д. № 1156/16 г. на ВКС, II т.о. и решение № 111 от
17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г. на ВКС, I т.о.
Съгласно чл. 10, ал.
1 ЗЕ регулирането на дейностите в енергетиката и във водоснабдяването и
канализацията се осъществява от КЕВР. Общите условия на договорите между
енергийните дружества и техните клиенти се отличават от останалите договори,
сключвани при общи условия по това, че според разпоредбата на чл. 21, ал.
1, т. 4 ЗЕ същите задължително следва да бъдат одобрени от КЕВР. След като след
изменението си през 2012 г., чл.
98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ предвижда, че ОУ съдържат задължително ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съобразно правилата
по чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ (т.е. по глава IХ от ПИКЕЕ), именно това налага допълването на
заварените към момента ОУ с изрични разпоредби, касаещи реда за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка съобразно правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ. След корекцията на ОУ от страна на дружеството, същите подлежат на
одобряване от КЕВР, т.е. на регламентиран държавен контрол, също на
разгласяване в обществото по реда на чл. 98а, ал.
3 ЗЕ (публикуване най-малко в един централен и един местен вестник).
Предвидена е и възможност несъгласният с тях клиент да поиска специални условия
- така чл. 98а, ал.
5 ЗЕ. Именно спазването от страна на „Енерго - Про Продажби“ АД на цялата
тази процедура, уредена в закона с цел защита на крайния потребител, налага
нарочното регламентиране на реда за уведомяване на клиентите при извършване на
корекция на сметка съобразно правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 от ЗЕ след приемането на ПИКЕЕ. В случая е безспорно, че ОУ на „Енерго - Про Продажби“
АД, действащи за процесния период, са приети през 2007 г., т.е. преди
изменението на ЗЕ от 2012 г. и приемането на ПИКЕЕ през 2013 г. Правилата по
чл. 24, ал. 2 от ОУ на „Енерго - Про Продажби“ АД и общият ред за уведомяване,
предвиден в чл. 42 от ОУ на „Енерго - Про Продажби“ АД се явяват неприложими в
конкретния случай. Поради това настоящата инстанция
намира, че в случая не е извършено и редовно уведомяване на клиента за корекцията
поради липса на установени правила.
Предвид изложените съображения,
първоинстанционният съд приема, че ответникът не е установил по период и
стойност реално потребление в обекта на ищеца, като същевременно не е
установено и наличието на законосъобразно проведена корекционна процедура.
Поради това предявеният иск да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените
доказателства, на ищеца се дължат разноски за настоящата инстанция в размер на
519,58 лв., представляващи платена държавна
такса 85,58 лв., депозит вещо лице 50 лв., адвокатско възнаграждение 379 лв. и
5 лв. такса за издаване на съдебно удостоверение.
Мотивиран така, Русенският районен
съд
Решението
може да бъде обжалвано пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: