Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 484

 

гр. Р., 13.XI.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Р.нският  окръжен съд                                                гражданска колегия в публично заседание на 14 септември  2017г.                                       в състав :

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ :

 

при      секретаря           ДИМАНА СТОЯНОВА                                             и прокурора                                                                         като разгледа докладваното            от председателя               гр. д. № 434 по описа за 2016 г., за да се произнесе, съобрази :

Производството е образувано по иск  за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, с правно основание чл.74 и сл. от ЗОПДНПИ.

  Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество – гр.С. Булстат *****, представлявана от председателя П.Д.е предявила иск против С.Р.Е. с ЕГН ********** и Ц.Р.А. с ЕГН **********, и двамата с постоянен и настоящ адрес ***,за отнемане  в полза на Държавата, на незаконно придобито имущество, на обща стойност 200272,10лв., както следва :

I.                   На основание  чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. чл.62 от ЗОПДНПИ от С.Е. и Ц.А. да се отнемат :

II.                …………………………………………………………………………………………………………………

 

На основание чл. 72, във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 62 от  ЗОПДНПИ от двамата ответници да се отнеме и сумата от 5 200 лв., представляваща пазарната стойност на отчужден лек автомобил, марка: ………………………………………………………………………….

На основание чл. 63, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 62 от ЗОВДНПИ  от първия ответник С.Р.Е. да се отнеме  сумата в размер на 129 595,50 лв., представляваща вноски от трети лица по разплащателни сметки  в лева: в ТБ ,,Ю.  с IBAN ***“ Б.ЕАД с *****, както и сумата  53 636,60 лв., представляваща извършени вноски от  разплащателни сметки в лева: в ТБ ,,Ю.  *****и в ТБ,,Б.ЕАД  с *****

На основание чл. 63, ал. 2, т. 5 във връзка с чл. 62 ЗОПДНПИ от ответницата Ц.Р.А. да се отнеме сумата в размер на     1 240 лв., представляваща извършени вноски по разплащателна сметка в лева с ***** в Т.

Искът за отнемане на имуществото в полза на държавата е обоснован с обстоятелството, че  в Териториалната дирекция на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИС.е получено уведомление от Районна прокуратура – София от 05.09.2013г. с вх.№УВ 2412/21.11.2013г. по описа на Дирекцията за привличане в качеството на обвиняем по ДП №117/13г. по описа на ГДНП-МВР-С. съответно преписка №19679/12г. по описа на РП-С. на С.Р.Е. за престъпление по чл.234,ал.2,т.3 вр.ал.1 от НК – държи акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, като предметът на престъплението е в големи размери.Престъплението попада в обхвата на чл.22,ал.1,т.15 от ЗОПДНПИ. По повод уведомлението срещу С.Е. е образувана проверка за установяване на притежаваното имущество, която обхваща периода 05.12.2003г. – 5.12.2013г. При проверката е прието, че проверяваното лице е във фактическо съжителство с ответницата Ц.А. от 12.07.2006г.Твърди се, че при направения икономически анализ на събраните данни в хода на проверката по чл.21 от ЗОПДНПИ, е констатирано значително несъответствие между имуществото на проверяваното лице и доходите от законни източници. В обстоятелствената част на исковата молба конкретно е посочено, че при съпоставяне на доходите и приходите от стопанска дейност, трудови правоотношения, социално подпомагане и  продажба на имущество, направените разходи за издръжка на семейството и пътувания и придобитото имущество, от друга страна, че е установено несъответствие от 311589,62лв.

 С оглед установените  факти и обстоятелства и приемайки, че придобитото имущество е придобито от незаконни източници на доходи, ищецът иска от съда да постанови решение, с което да се отнеме в полза на Държавата описаното по-горе имущество. Претендира разноски.

 

Ответниците С.Р.Е. с ЕГН ********** и Ц.Р.А. с ЕГН **********, и двамата с постоянен и настоящ адрес ***, в писмен отговор изразяват становище, че предявените срещу тях  обективно и субективно съединени искове  са недопустими, тъй като не е налице несъответствие между придобитото от тях имущество и нетния им доход. Излагат доводи и за неоснователност на исковете, които поддържат в съдебно заседание. Оспорват твърденията  в искането, че за придобиване на процесното  имущество не са констатирани законни източници на доходи.Твърдят, че не е налице значително по смисъла на закона несъответствие  между придобитото имущество и констатираните доходи. Считат, че при анализа на банковата информация Комисията е стигнала до грешни изводи относно размера на средствата, с които в действителност  е разполагал първият ответник. Ответниците оспорват твърдението, че са извършили множество задгранични пътувания. Твърдят, че първият ответник до края на 2006 г. е живял с родителите си, което трябва да се съобрази при изчисляване издръжката на семейството на двамата ответници. Правят възражение за погасяване по давност на претенцията за периода до 20.06.2006г. на основание чл.73 ЗОПДНПИ.Молят съдът да отхвърли искането, при законните последици.

Предвид изложените в обстоятелствената част на исковата молба  твърдения, наведените доводи и предявения петитум, съдът квалифицира иска с правно основание по чл. 74 ЗОПДНПИ.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното :

Искът е подаден  от надлежна страна - Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. От приложеното по делото Постановление от 04.09.2013г. на ст.разследващ полицай при ГД Национална полиция - МВР, по ДП №117/13г., пр.преп.№19679/12г. по описа на РП-София се установява, че първия ответник – С.Р.Е., е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.234,ал.2,т.3 вр.ал.1 от НК за това, че за времето от неустановена дата до 20.15ч на 20.06.2012г. в гр.С. в специално изграден тайникна товарния отсег на товарен автомобил марка рено, модел Мастер, рег.№*** държал акцизни стоки по смисъла на чл.2,т.3 от ЗАДС, без бандерол, когато такъв се изисква по закон, а именно чл.25, ал.1 и чл.28 от ЗТТИ, като общата стойност на държаните акцизни стоки /цигари/ без бандерол е 114300лв. и общата стойност на дължимия акциз е 57073,80лв./вж. постановление на л.28 и препис от обвинителен акт на РП-София-л.л.32-40/. Наказателното разследване по пр.пр.№19679/12г. по описа на РП-София е обусловило производство срещу С.Р.Е. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и с протокол от 5.12.2013г. е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на С.Р.Е. въз основа на  уведомление от Софийска Районна прокуратура, постъпило в ТД  с вх.№УВ 2412 от 21.11.2013г. в ТД на КОНПИ-София – вж.протокол за започване на проверка на л.41 и уведомление на л.27.След анализ на резултатите от проверката, с  решение № 270/15.06.2016г. на КОНПИ е внесено искане в Окръжен съд Р. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от С.Р.Е. и Ц.Р.А., на обща стойност 200272,10лв./л.23/. За пълнота на изложението следва да се посочи, че с протоколно определение от 23.04.2015г. по нохд №20918/14г. по описа на РС-С.  на основание чл.384 вр.чл.382,ал.7 НПКе одобрено споразумението, постигнато между подс.С.Р.Е. и прокурор при СРП, с което Е. се признава за виновен в извършване на престъплението по чл.234, ал.2, т.3 НК, за което е бил привлечен като обвиняем.

Проверката по чл.21,ал.2 от ЗОПДНПИ срещу С.Е. е образувана за период 05.12.2003г. – 05.12.2013г. съобразно чл.27, ал.3 от  ЗОПДНПИ.В хода на същата, с оглед установяване имуществото и доходите на лицето, са извършени справки в Национална база данни "Население", Търговския регистър, АПИС-Регистър, Централен депозитар,ИКАР и ИС на ГД"Морска администрация"-гр.В. и са изпратени запитвания до ОД на МВР, сектор КАТ "Пътна полиция", всички централни офиси на банки в страната, ГД "Гражданска въздухоплавателна администрация",ТД на НАП и Д“Местни данъци и такси“ към община Р..

Установено е, че ответникът С.Р.Е. е във фактическо съжителство с ответницата Ц.А. и от връзката си имат  две деца – Н., родена на ***г. и Б., родена на ***г.Представени са справка за всеки от ответниците от НБД, от  които е видно, че  родители на С.Р. са Дамян Тодоров-баща и Н.П.-майка, има и двама еднокръвни братя – Недко и Мартин и сестра Катя – едноутробна.От справката за Ц.А. се установява, че родителите й са Росен Колев и Виолета Колева, има брат Цветан. 

От направени справки в Търговския регистър е видно, че проверяваното лице С.Е. и свързаните с него лица – посочени по-горе, не участвуват в собственост на търговски дружества, не са регистрирани като еднолични търговци.Предвид разпоредбата на чл.75 от ЗОПДНПИ като ответник по настоящото производство е конституирана Ц.А..

За установяване на твърдените в искането обстоятелства, касаещи стойността на придобитото от проверяваното лице имущество, са допуснати съдебно-технически експертизи  за оценка на моторни превозни средства и съдебно-икономическа експертиза. За установяване на сочените в  писмения отговор източници на доходи на ответниците, по делото са допуснати и приети задачи към експертизите, които са поставени от ответниците, изслушани са показания на свидетели и са приети писмени доказателства.

От представените извлечения от НАП и от данните по икономическата експертиза се установява, че - от 24.11.2003г./непосредствено  преди началото на проверявания период/ до 09.07.2004г. Е. има осигурителен доход от 130лв. за 20 отработени дни.През 2004г. има осигурителен доход за общо 17 отработени дни в общ размер 114лв.За 2008г. има осигурителен доход от 146,74лв. за периода от 11.10.2008г. до 01.01.2009г. Установено е също, че през 2005г. Е. е имал трудови договори за кратки периоди – от 18.05.2005г. до 01.06.2005г. и от 18.07.2005г. до 31.07.2005г., но няма деклариран осигурителен доход.Ответницата А. е работила по трудово правоотношение от 25.07. до 10.11.2005г. и за този период има деклариран осигурителен доход от 787,45лв. Същата е получила доходи от парични обезщетения – социално подпомагане, в общ размер на 3980лв., както следва : през 2010г.-315лв.; 2011г.-2115лв.; 2012г. – 1340лв. и 2013г. – 210лв. Ответниците са реализирали доход от продажба на лек автомобил – м. 208Д, рег. № СА 82 63 СС, според договор за покупко-продажба от 22.03.2011г. продаден за 600лв.-л.48. Ищецът счита, че към този момент пазарната стойност е била 5200лв. -  Следва да се отбележи, че според приетата по делото експертиза пазарната цена към продажбата е 5850лв./л.л.335-339/.

Относно придобито от ответниците С.Е. и Ц.А.,  е установено следното : От справка в информационната система „КАТ“, писмо от СДВР, отдел Пътна полиция, и преписи от договори за продажба на МПС е видно, че по силата на договор за покупко-продажба от 10.12.2010г. С.Е. е придобил собствеността върху товарен автомобил Р., модел мастер, рег.№ *** бял, за сума по договор за продажба 1400евро или 2738,16лв/при курс 1,95583лв/евро/. Първата регистрация на автомобила е на 23.12.1999г. Според автотехническата експертиза, приета в настоящото производство, средната пазарна стойност на този автомобил към 10.12.2010г. е 7743,94лв. / допълнителна експертиза л.359-361/.Автомобилът е регистриран в КАТ на името на С.Е. на 17.06.2011г.-л.59. Според експертизата към тази дата стойността е 4568,34лв. От справката в Централна база КАТ за превозни средства, настояща и бивша собственост на С.Е. и от договорите за покупко-продажба на МПС – вж.л.л.49-63 е установено също така, че през проверявания период Е. е придобил и л.а. марка: Фолксваген, модел: *****, цвят: тъмносин металик, с договор от 4.05.2011г. за 500евро, според договора. Автомобилът е  регистриран за първи път на 30.11.1995г.Заключението на автотехническата експертиза е, че към датата на придобиване на автомобила от Е. – 4.05.2011г., пазарната стойност на същия е 2412,78лв. На 28.06.2011г. Е. е придобил и л.а.Фолксваген, модел: Пасат, рег.№ ***, регистриран за първи път на 30.08.2001г., като според договора продажната цена е 1000лв., но според заключението на вещото лице пазарната стойност е била 8911,13лв. Относно автомобила марка: Мерцедес, модел: ***, закупен на 04.04.2012г. експертизата дава заключение, че пазарната стойност на такъв автомобил към 04.2012г. е била 6412,25лв. Съдът кредитира заключението, тъй като при изготвяне на експертизата вещото лице е съобразило техническите характеристики на автомобилите и цените на употребявани автомобили от съответния модел към съответните времеви моменти /на придобиване и съответно – на отчуждаване относно автомобил м./, както и изложеното от свидетелите за състоянието на микробуса, използван за превозване на стока.

По делото е установено, че през проверявания период всеки от ответниците е имал разкрити банкови сметки, като в някои от сметките на  първия ответник са внасяни суми в значителни размери. От писмените доказателства и от данните по икономическата експертиза е видно, че ответникът С.Е.  има банкова сметка ***- АД – б.см. В097ВРВ179401067607501 открита на 24.03.2011 г. По сметката са внесени от С.Е. през 2011 г. 50 лева, през 2012 г. 120 лева. В Б.той има  разплащателна банкова сметка ***. Предоставено е извлечение от същата за периода 02.12.2003 г. до 11.12.2008 г., от което е видно, че  С.Е. е внесъл през 2008 г. 50 527,60 лв, през 2009 г.- 700 лв, през 2010 г. 219 лв, през 2012 г. - 390 лв и през 2013 г.- 800 лв.

Ответницата Ц.Р.А. има  разплащателна банкова сметка ***. Според извлечението  за периода 23.02.2010 г. до 02.12.2013 г. по сметката са постъпвали средства предимно с основание „социално подпомагане“ от ДСП Сердика – 310лв. за 2010г. За 2011 г. по сметката - 2115 лв отново  с основание „социално подпомагане“, както и за 2012г. -  1340 лв – основание  „социално подпомагане“ и „помощи“. През 2012г. има внесени и 1230 лв с основание „захранване вноска в брой“, без  информация за вносител.През 2013г. по сметката на А. са постъпили 210 лева, с основание  „помощи“.

Относно сумите, внасяни от трети лица по банкови сметки на  ответниците, констатациите са следните :

За 2011 г. по банковата сметка  на С.Р.Е. в „Ю.са внесени от трети лица общо 30 750 лв - от С.С.А.- 6650 лева с основание „вноска на каса“ или „захранване сметка“, от И.Ю.Х.- 5700 лв с основание „вноска на каса“, от Х.Х. - 15350 лева с основание „вноска на каса“ и „захранване сметка“, от А.М.3050 лв с основание „вноска на каса“.

За 2012 г. по сметка в тази банка са внесени 37 932 лв - от С.А.- 6000 лв с основание „захранване сметка“, от Х.Х. – 4550лв.-същото основание, както и  от Р.Х. - 5900 лв, от Д.М.- 13230 лв, от Р. Н.3400 лв. и 2772лв.от С.Р.. Само за внесена сума от  К.И.- 2080 лв е посочено  основание „вноска на каса личен превод“.През 2013 г. са внесени 500лв. от Л.Л.- основание „захранване сметка“.Внесените от трети лица суми за 2011, 2012  и 2013 г. са 69 182лв.

От анализа на банковата информация, предоставена от Б.е видно, че през 2008г. по  сметка на С.Е. са внесени 100лв. от  Р.А.К.с основание „разплащателна сметка“. За 2010 г. са внесени от Х.Р.Х. 7 475 лева с основание „вноска“ и „лични нужди“.

През 2011 г. са внесени 49 321,50 лева както следва: К.И.- 2941,50 лева с основание „вноска по разплащателна сметка на С. Р.Е.“ и „превод“, Х.Р.Х. - 21180 лева с основание „вноска лични нужди“, „превод по разплащателна сметка на С. Р.Е.“ и „лични нужди“, ………………………………………………………………….- с основание „захранване на сметка“.

Във връзка с възражението в отговора на исковата молба, подаден от ответниците, че „установените банкови преводи от ответника и от трети лица са некоректно интерпретирани от ищеца“ /л.216/следва да се посочи, че експертизата е направила съпоставка на изтеглени суми от разплащателна сметка в Б.на 15.10.2008 г. и внесени суми на 24.10.2008/цитирани в отговора/.От приложеното  извлечение от Б.за периода се установява, че на 15.10.2008 г. от разплащателната сметка на С.  Е. са изтеглени съответно 990 лева и 2000 лева, общо 2990 лева. На 24.10.2008 г. по сметката са внесени 13 500 лева и са изтеглени 13 400 лева. Изтеглената сума от 2990 лева на 15.10.2008г. явно  не съответства на внесената сума в размер на 13500 лева на 24.10.2008 г. Ето защо изложеното  в отговора на ответниците  и в съдебно заседание, че според логиката на ищеца, ако едно лице има 1000лв. и в рамките на една година последователно ги внася и тегли 50 пъти, това ще означава, че лицето има доход от 50000лв, е несъстоятелно. Още повече че при сравнителния анализ на движените на паричните потоци се вижда, че според записванията в банковите документи, за 2010г. Е. е внесъл лично по разплащателната си сметка в Б.общо 219лв, трети лица са внесли по същата сметка 3185лв.-за период 30.07.2010г.-11.08.2010г., а от друга страна в периода  22.06.2010г. до 12.08.2010г. Е. е изтеглил общо 7670лв, което е обяснимо с натрупване на други средства, от предходен период. При анализа на данните от банковите извлечения следва да се има предвид, че входящите и изходящи парични потоци не винаги са тъждествени на паричните приходи и разходи и не са парични наличности.Релевантно в случая е, първият ответник има по банковите си сметки значителни суми, внесени от трети лица, по отношение на които не е установено законно основание за тяхното получаване.

По делото са разпитани свидетели, които установяват данни за формирането на доходите на ответниците, за издръжката на домакинството им, за направени от тях разходи.Свидетелката Н.П., майка на ответника С.Е., изнася данни, че С. и Ц. се оженили през м.октомври-ноември 2005г. и живеели заедно с родителите на С. докато  второто им дете станало на около 3 месеца – Б. е родена на ***г.Свидетелката твърди, че имала магазини в кв.И.С. до 2004г. и С. работел там. Когато през 2004г. „спряли дейността на фирмата“, той започнал да работи „където намери“ – например помагал като общ работник в строителството, като докер, но все без трудов договор. Заявява, че снаха й Ц. не е работила, била в отпуск по майчинство.Свидетелката съпруга й поемали разноските на цялото домакинство за ток, вода и дори за храна, докато Е. се преместили в друго жилище – през м.юли 2011г. според показанията й. Свидетелката и нейния съпруг, както и други близки роднини са давали пари на ответниците във връзка с лечението на детето им Б.. Уточнява, че не са правили кампания да се даряват пари за лечението по банков път.Пари по банков път  ответниците получавали от родителите на Ц., които работели в Норвегия. Те изпращали средства, когато Ц. се обади, че има нужда – по 200, 300лв. или за празници.Според свидетелката сина й С. е ходил в Т. „само няколко пъти за период от десетина години“ и то при тяхна близка роднина, която поемала разходите му там и изпращала по него стоки за търговия в България.  На П. е известно, че синът й е купил евтино и буса и колата, защото по тях все „излизал някакъв дефект“.

          Свидетелят Р.Х. изнася данни, че Е. му е помагал при доставка на строителни материали от гр.С. тъй като били по евтини, а  някои артикули  по подходящи.От ответната страна са представени писмени доказателства, от които е видно, че Х. се занимава със строителна дейност, и има строителни обекти не само в грР..Практиката била С. да превозва материалите със своя микробус от С. като му плащал „на ръка“ - в брой свидетелят плащал на ответника разходите за транспорт, давал му и пари за това, че е търсил и товарил материалите. Според свидетеля неговите син и снаха – Х. и И, понякога изпращали на С.  пари за строителните материали  по банков път, но уточнява, че не е сигурен за тези факти – било преди много време.Този свидетел излага конкретни данни за  две по големи суми, които е давал на първия ответник – веднъж 500лв. и 1000лв., когато детето на С. се разболяло.  Х. е категоричен, че бусът на С. бил  в добро състояние. Свидетелят Х.Х., син на св.Р.Х., също изнася данни, че С.Е. е купувал строителни материали от С. които изпращал в Р. за фирмата на Р..Твърди, че заедно с баща си са изпращали на Е. суми както за закупените от него материали, така и за болното му дете, но сумите били по 200-300лв.Заявява, че той е изпращал на С. ***-С. а понякога-по банков път, но всички суми били по 200,300лв. или най-много 500лв. Никога не е изпращал по-голяма сума.Свидетелят уточнява, че „по документи“ няма родствена връзка с първия ответник, но всъщност имали общ биологичен баща – св.Р.Х. и че не са в много близки отношения, което съдът съобразява при преценка на показанията, предвид разпоредбата на чл.172 ГПК.

В икономическата експертиза се съдържат изводи за обичайните разходи за издръжка на семейството на проверяваното лице през периода 05.12.2003г.-05.12.2013г. Вещото лице е използвало данни от НСИ за  паричен разход за издръжка на  домакинството, според брой членове в домакинството. При изчисляване на размера на средствата за издръжка вещото лице е изготвило различни варианти, с оглед заявеното в исковата молба, и изложеното от ответниците относно периодите, през които С.Е. и ответницата са  живели в едно домакинство с родителите на Е. си. Съгласно разпоредбата на чл.131,ал.2,т.5 ГПК писменият отговор на ответника трябва да съдържа възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които се основават.В настоящия случай в отговора се твърди, че до края на 2006г. първият ответник е живял заедно с родителите си.Въведените в съдебно заседание нови факти, а именно, че двамата ответници и двете им деца са живели в едно домакинство с родителите на първия ответник до към м.юли 2011г. са преклудирани и не следва да бъдат обсъждани. Доколкото от показанията на св.П. може да се направи извод, че до м.октомври-ноември 2005г. С. е живял при нея и съпруга й, а след това при тях заживяла и Ц. съдът приема за доказано, че за периода 5.12.2003г.-01.01.2006г. С.Е. не е поддържал самостоятелно домакинство. От свидетелските показания може да се направи извод, че до края на 2006г./както е заявено в отговора по чл.131 ГПК/ Е., заедно с Ц.А., са били в едно домакинство с родителите на първия. Предвид изложеното, разходите  за издръжка на първия ответник за  периода 5.12.2003г.-01.01.2006г. следва да бъдат определени според таблиците на стр.18 от експертизата и  възлизат на 3168лв, а разходите за издръжката на двамата ответници общо, за 2006г. са 2968лв.За периода след края на 2006г.-01.01.2007г. до 5.12.2013г. следва да се съобрази, че от 1.01. до 19.01.2007г. домакинството на ответниците се състои само от тях двамата и разходите за издръжка са 256лв. От 19.01.2007г. семейството има и малолетно дете и за 2007г. разхода за издръжка е 7106лв-вж.таблица на стр.20 от експертизата.През 2008,2009 и 2010г. разходите за издръжка на домакинството на ответника са в общ размер на 28279лв. За периода 01.01.2011г. до 13.04.2011г. разхода за издръжка на тричленното семейство е 2744лв. От 14.04. до 31.12.2011г. – 7520лв.-след раждането на второто дете. Или общия разход за 2011г. е 10264лв. За  2012г. разход за четиричленното домакинство е 11833лв., а за 2013г. - до 5.12.2013г.-12578лв.За процесния период разходът за издръжка на ответниците и на двете им деца е   76450лв.

От  заключението по експертизата е видно, че разходите, направени от първия ответник за придобиване на акцизни стоки без бандерол към м. юли 2012 г., са 114300 лв.

От ОД на МВР с писмо изх. №9886/18.05.2017 г. са предоставени данни за задгранични пътувания на С.Р.Е. за периода 01.01.2007г.-5.12.2013г.От справката е видно, че се касае за общо 101 излизания извън граница през ГКПП К.–  повече от 100 пътувания до Р Т., а не само „няколко“, както твърди св.П.. През границата на ГКПП Д.Е. е напускал страната общо 13 пъти – вж.л.329.Предвид констатираното драстично противоречие между изложеното от св.П. за пътуванията на ответника и данните по писменото доказателство, съдът не приема за доказано, че за пребиваването на С.Е. в Р Т. разходите са покривани от роднини.Ето защо за определяне на разходите съдът кредитира експертизата, която при изчисляване на разходите за тези пътувания е съобразила Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина/обн.ДВ86/2004г./ За дните, за който е посочена само дата на излизане и няма дата на влизане обратно в Р България вещото лице е направило изчисления само за 1 ден, което безспорно е правилно и по коректно. Разходите за пътуване до Р Т. са : дневни за едно лице 30 щатски долара и квартирни за 1 ден - 90щатски долара. За 2007г. същите са общо 15771лв., а за 2008г.-1943лв. За 2010г. – пътувания до Румъния – дневни за 12 дни, общо за 821лв.Общо разходите за установените задгранични пътувания са 18535лв.-табл. По т.6 на стр.21 от експертизата.

За придобиването на леки автомобили и на лекотоварен автомобил проверяваното лице е направило разходи в общ размер на 25480,10лв.-вж.автотехническа експертиза и стр.16 от икономическата експертиза.  

От справките от НАП и данните по икономическата експертиза е установено, че в границите на процесния период - от 24.11.2003г. до 01.01.2009г., С.Е. има осигурителен доход от 390,74лв.таблица на стр.3 от експертизата.При определянето му съдът не включва сумата от 55лв., декларирана като осигурителен доход до 01.07.2003г.-извън проверявания период.Ответницата А. за 2005г. има осигурителен доход от 787,45лв., а за 2010-2013г.вкл. е получила обезщетения и помощи в общ размер на 3980лв. или общо доход 4767,45лв.От продажбата на л.а. м.ответникът е реализирал 5850лв.Общо безспорно установения доход е 11008,19лв. В приходната част не следва да се включват суми, за които свидетелите П., Р.Х. и Х.Х. твърдят, че са били давани на С.Е. за лечение на детето Б. или за доставените от него строителни материали. На първо място показанията им не са конкретни и са противоречиви.Свидетелката П. е категорична, че не са правили дарителска кампания за събиране на средства за лечение по банков път. Свидетелят Х.Х. си спомня, че понякога е изпращал на С.Е. пари и по банков път, но 200,300, до 500лв., а според извлеченията от Б.този свидетел нееднократно е внасял по сметка на Е. значителни суми – на 29.06.2010г.-вноска от 2650лв., на 17.02.2011г. – вноска лични нужди 5000лв.на 22.12.2012г.-3000лв. и др. Предвид показанията му явно тези значителни по размер суми не са внасяни за лечение на дете или във връзка с извършена  доставка на материали. Още повече че част от тези суми са преведени в полза на Е. много преди раждането на Б., за да се допусне, че имат връзка с лечението й. Не е установено законно основание и за паричните преводи, направени от други лица, цитирани по-горе.Не са установени данни за законен източник на тези парични суми  и  по аргумент на ал.2,чл.1 от ЗОПДНПИ, същите представляват незаконно придобито имущество.

На основание чл.57 от  ЗОПДНПИ комисията е поканила  проверяваното физическо лице да представи писмена декларация за обстоятелствата по разпоредбата, с писмо с обратна разписка. Декларацията – образец не е получена от Е., тъй като според отбелязването  на обратната разписка - на 13.05.2016г., адресатът бил в Норвегия.

Предвид изложеното съдът приема за установено от фактическа страна следното :

От събраните писмени и гласни доказателства и приетите експертизи се установява, че през проверявания период двама ответниците са получили доходи в общ размер на 11008,19лв.- осигурителен доход и обезщетения от НОИ, както и от продажба на МПС.

Както беше посочено по-горе, обичайните разходи за издръжка на семейството на проверяваното лице са 76450лв. Направени са и разходи за задгранични пътувания са 18535лв.Разходите за закупуване на МПС възлизат на 25480,10лв.Разходите за акцизни стоки са 114300лв.В банкови сметки  ответниците са внесли общо 52806,60лв /170лв в Ю.и 52636,60лв в Д.Всички вложени от ответниците средства – за издръжка, пътувания, придобиване на имущество /МПС/, по банкови сметки, възлизат общо на 287571,70лв.

Относно внесените от трети лица суми.Съдът не споделя становището, че получените от първия ответник суми от трети лица са доход, по следните съображения : Доходи по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗОПДНПИ, са възнаграждения, получени по трудово и по служебно правоотношение, доходи от извършени услуги с личен труд, доходи от упражнявана свободна професия, чист доход от предприемаческа дейност, дивиденти, лихви, доходи от недвижима и движима собственост, от селскостопанска дейност, търговия, залагания, лихви, приходи от продажба на имущество, застраховки, кредити, заеми, както и всякакви други доходи, приходи и източници на финансиране. Под "други" законът има предвид непосочени доходи, но все от видовете на вече изброените по-горе. В този смисъл получените от първия ответник парични преводи от трети лица не  съответстват на това понятие.Както беше изложено по-горе, в отговора по чл.131 от ГПК и в хода на делото ответниците сочат като основания, като причини за внасяне на сумите от трети лица издръжка на семейството им и  лечение на детето Б. С. Реянова, както и закупуване на строителни материали от страна на първия ответник, необходими за дейността на Х.Х. и Р.Х.. Твърденията в тази насока останаха недоказани. Нещо повече, разпитаните свидетели заявяват, че кампания за събиране на пари за детето по банков път не е проведена, както и че във връзка със строителните материали е заплащано предимно в брой, и по-малки суми. В производството по ЗОПДНПИ предмет на изследване се явява именно незаконно придобитото от страната имущество, а то винаги е такова, което не е установен законен източник за придобиването му.Ето защо, в  имуществото, което е налично по банкови сметки на първия ответник, но за което не са установени законни източници, следва да се включат вноските, направени от трети лица, в общ размер на 138826,50лв.Или имуществото на ответниците възлиза общо на 426398,20лв.

При доказани средства с установен произход в размер на 11008,91лв несъответствието е 426398,20- 11008,91= 415389,29лв.Предвид тези данни се установява несъответствие, което е значително, по смисъла на §1,т.7 от ЗОПДНПИ.

Предвид изложеното съдът прави следните изводи :

От установената  фактическа обстановка е видно, че е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ във вр. с §1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ, т.е. в размер над 250 000 лв. за проверявания период. 

Съгласно разпоредбите чл. 62-63 от ЗОПДНПИ, по реда на този закон се отнема в полза на държавата незаконно придобито имущество, а когато е невъзможно да се отнеме обособено имущество, отнема се паричната му равностойност, определена по пазарна цена към момента на предявяване на иска по чл. 74, ал.1 от ЗОПДНПИ, когато лицето е привлечено като обвиняем в престъпление по чл. 22, ал.1, т.1-25 от ЗОПДНПИ, както и в случаите по чл. 22, ал.2, т.1-5 и ал.3, т.1-3 от ЗОПДНПИ.В разпоредбата на чл.1,ал.2 от ЗОПДНПИ е посочено, че за незаконно придобито имущество се смята имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник. 

 

 

 

С оглед разпоредбата на чл. 21, ал.2 от ЗОПДНПИ, обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито е налице, когато се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, като имуществото се оценява по действителната му стойност към момента на неговото придобиване или оценяване- чл. 69, ал.1-2 от ЗОПДНПИ, а оборването на това предположение се допуска във всички случаи- чл. 154, ал.2 от ГПК.

 

 

 

 

На доказване подлежат обстоятелствата по чл. 77, ал.4, т.1-6 от ЗОПДНПИ, като доказателствената тежест за установяване им е за Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. 

 

 

 

Правото на държавата да отнеме имущество възниква от следния фактически състав: привличането на лицето като обвиняем за престъпление, изрично посочено в чл. 22, ал.1 от ЗОПДНПИ; наличието на обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито; значително несъответствие между притежаваното имущество и законните доходи на лицето и причинна връзка между имуществото и незаконните източници.

Събраните доказателства в процесния случай сочат, че първата от изброените по-горе предпоставки е налице – От Постановление от 4.09.2013г. на ст.разследващ полицай  при ГДНП-МВР се установява, че първия ответник – С.Р.Е., е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.234,ал.2,т3 вр.ал.1 от НК, попадащо в приложното поле на чл.22 от ЗОПДНПИ – чл.22т.15 от Закона.  Законът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество не предпоставя отнемането на имуществото от връзката на придобиването му с установената в наказателното производство престъпна дейност на проверявания.

Предвид изложеното съдът намира, че ищецът е представил  доказателства за обстоятелствата по чл.  77, ал.4,т.т.1-5 от ЗОПДНПИ, които  имат значение за изясняване произхода на имуществото и начина на придобиването му и всички тези обстоятелства формират обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито -  чл. 21 от ЗОПДНПИ.Искането е основателно и доказано относно претенциите за отнемане в полза на държавата на следното имущество, за което не е установен законен източник :

от С.Е. и Ц.А.  :

…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………...Според автотехническата експертиза стойността е 5850лв., но не е направено увеличение на претенцията.

На основание чл. 63, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 62 от ЗОВДНПИ  от първия ответник С.Р.Е. да се отнеме  сумата в размер на 129 595,50 лв., представляваща вноски от трети лица по разплащателни сметки  в лева: в ТБ ,,Ю.  с IBAN ***“ Б.ЕАД с *****, както и сумата  53 636,60 лв., представляваща извършени вноски от  разплащателни сметки в лева: в ТБ ,,Ю.  *****и в ТБ,,Б.ЕАД  с *****

Съдът намира, че не следва да се отнема от ответницата Ц.Р.А. сумата в размер на  1 240 лв., представляваща извършени вноски по разплащателна сметка в лева с ***** в Т.- кл.  България“, тъй като е установено, че периодично родителите й са й превеждали суми по банков път и за тази сума е установен законен източник.

С оглед изхода на правния спор, на страните са присъждат разноски съобразно уважената, съответно отхвърлената част, от искането, както следва:

На основание чл.78, ал.1 от ЗОПДНПИ и чл. вр. 78 ответниците дължат държавна такса в размер на 7948,16лв., 400лв. по набирателната сметка на ОС-Р.-дължим депозит за експертиза. и 450лв. юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца.

В полза на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 1405,69лв., съобразно уважената част от иска, както и разноски за процесуално представителство, които с оглед уважената част от иска и разпоредбата на чл.78,ал.8 от ГПК вр. чл.3 ЗПП съдът определя на  450лв.С оглед отхвърлената част от иска за сумата 1240лв. ищецът дължи на процесуалния представител на ответниците  разноски за процесуално представителство в минимално установения в Наредба №1 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 300лв.

По изложените съображения съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

ОТНЕМА  в полза на  Държавата по иск на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество – гр.С. Булстат *****, представлявана от председателя П.Г.Д., следното  имущество, собственост на С.Р.Е. с ЕГН ********** и Ц.Р.А. с ЕГН **********, и двамата с постоянен и настоящ адрес ***

……………………………………………………………………………………….

- от С.Р.Е. -   сумата в размер на 129 595,50 лв., представляваща вноски от трети лица по разплащателни сметки  в лева: в ТБ ,,Ю.  с IBAN ***“ Б.ЕАД с *****, както и сумата  53 636,60 лв., представляваща извършени вноски от  разплащателни сметки в лева: в ТБ ,,Ю.  *****и в ТБ,,Б.ЕАД  с *****

ОТХВЪРЛЯ искането на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество -София от  Ц.Р.А. да се отнеме  сумата в размер на  1240 лв., представляваща извършени вноски по разплащателна сметка в лева с ***** в Т.- кл.  Б.“, като неоснователно.

ОСЪЖДА С.Р.Е. с ЕГН ********** и Ц.Р.А. с ЕГН **********, и двамата с постоянен и настоящ адрес *** да заплатят на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество гр.С. Булстат *****, представлявана от председателя П.Г.Д. 1405,69лв. деловодни разноски и 450лв. за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА С.Р.Е. с ЕГН ********** и Ц.Р.А. с ЕГН **********, и двамата с постоянен и настоящ адрес *** да заплатят по сметката за такси на Р.нския окръжен съд държавна такса в размер на 7948,16лв., а по набирателната сметка на Р.нския окръжен съд, обявена на сайта на съда – 400лв. депозит за експертиза.

ОСЪЖДА на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество – гр.С. Булстат *****, представлявана от председателя П.Г.Д. да заплати на адв.Е.М. ***, 300лв. възнаграждение, за процесуално представителство на ответниците.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Великотърновски апелативен съд  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 СЪДИЯ :