РЕШЕНИЕ
№ 3715
гр. Пловдив, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело №
20215330110368 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД срещу З. П. Л. и Д. П. Л., с която са предявени обективно и субективно, кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира всеки от ответниците да бъде
осъден да заплати на ищеца сума в размер от по 878,93 лева, представляваща по ½ част от
претендираната главница в общ размер от 1757,85 лева – стойност на разпределена и
доставена топлинна енергия за отопление и топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация за периода *************г. за обект, находящ се в гр. **********************
както и сума в размер от по 155,09 лева, представляваща по ½ част от претендирано
обезщетение за забавено плащане върху главницата в общ размер на 310,18 лева, дължимо
за периода 03.07.2018 г. – 23.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.06.2021 г. до окончателното й
изплащане (исковите претенции са описани съобразно уточняващa молба на ищеца от дата
21.07.2021г.- л. *****). Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е
единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на
топлинна енергия на територията на гр. П., като съгласно чл. 150 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че
ответниците, в качеството си на собственици по наследство на обект, находящ се в гр.
************************, имат качеството на клиенти на топлинна енергия. Поддържа, че
за процесния период ******************* г. била доставена от ищеца и била разпределена
1
от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия за отопление и топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация на обща стойност 1757,85 лева. Доколкото
дължимата сума не е заплатена своевременно, върху нея се дължи и обезщетение за забава в
размер на 310,18 лева за периода 03.07.2018 г. – 23.06.2021 г. Поради изложеното моли така
предявените искови претенции да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен
представител на ответника Д. П. Л.. Изтъква, че по делото не са представени доказателства,
от които да е видно, че Д. Л. е клиент на топлинна енергия, както и такива относно размера
на претендираните суми. Релевира се възражение за погасяване по давност на процесните
вземания. Предвид изложеното, моли се предявените искове да бъдат отхвърлени.
В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника З. П. Л., който е получил лично съобщението по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Ответникът З. Л. не оспорва това обстоятелство, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че ответниците З. Л. и Д. Л., като наследници на П. Д. Л. са собственици
на имота, находящ се в гр. *************************. Обстоятелството, че не се
установява ответника Д. Л. да живее на този адрес е неотносимо към качеството му на
потребител на предоставените от ищцовото дружество услуги, което се извежда от правото
на собственост върху процесния имот.
В настоящото производство е приета съдебно- техническа експертиза, по която вещото лице
е дало заключение, че абонатната станция (АС), обслужваща жилищния блок в гр.
***************** е работила, като е подавала топлоенергия (ТЕ) за отопление и БГВ.
Подадена е общо 497,616181 MWh ТЕ за разпределение, от които са отчислени
технологични разходи в размер на 10105599 MWh за сметка на ЕВН БЪЛГАРИЯ
ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД. През процесния период *************** г. в имота всички *бр.
отоплителни тела са били присъединени към топлопреносната мрежа в блока и са били
снабдени с ИРУ за визуален отчет, но уредите за отчет са били повредени и достъп за
3
подмяна и отчет на същите не е осигуряван. Отопляемият обем на имота е *** м. През
имота на ответника преминава щранг лира с мощност 728 W, която не се отчита с уред.
Изразходваното количество ТЕ за отопление от същата се начислява по максимална
нормативна мощност на отоплителното тяло, поради липса на уред за измерване. В имота
на ответника всички * бр. отоплителни тела тип радиатор са присъединени към
топлопреносната мрежа в блока и се начислява потребена топлоенергия по максимална
нормативна мощност на отоплителните тела, поради повреда в уредите и неосигурен достъп
за подмяна на същите. През процесния период в имота има монтирани 2 броя ИРУ за
визуален отчет. Същите не са технически изправни. Достъп за подмяна и отчет на същите не
е осигуряван. В имота няма монтирани водомерни устройства за топла вода и такава
компонента не е използвана и начислявана. За имота ан ответника са прилагани
2
изискванията на т. 6.7. във връзка с т 6.5. от „Методика за дялово разпределение на ТЕ в
сгради етажна собственост“ приложение към чл. 61, ал.1 от Наредба 16-334/ 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, за 2 бр. отоплителни тела – по максимална нормативна мощност, както
и за 1 бр. щранглира по максимална нормативна мощност. Количеството ТЕ, разпределено в
имота на ответника за периода от ****************** г. по месеци, показано в
приложената таблица е общо 15,63601 MWh, в това число 2,13316 MWh за отдадената от
сградната инсталация, 13,50285MWh за отопление и 0,0 MWh за БГВ. Установява се, че
няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и
начисленото от ЕВН България Топлофикация ЕАД, което е установено, чрез сравнение на
справките за начислената топлоенергия от Бруната ЕАД и ЕВН България Топлофикация
ЕАД за абоната. Вещото лице е категорично, че начинът на разпределение и начисляване
на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика от нормативните
актове, посочени в раздел ІІ, уреждащи разпределението и начисляването на разходите на
ТЕ.
Прието е заключение и на съдебно- счетоводна експертиза, от което се установява, че
стойността на количеството доставена топлинна енергия от абоната за процесния период
възлиза на сумата от общ размер 1757,85 лева, а лихвата за забава- на 310,18 лева. Не се
установяват плащания, а установените прихващания са взети предвид.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна
намира следното:
По отношение на ответника З. Л. съдът приема, че са налице формалните предпоставки по
чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – на ответника е връчен препис от исковата молба и
приложенията към нея, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява и не
се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие, като призовката е връчена редовно на основание чл. 41, ал. 2 ГПК.
Налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове са вероятно
основателни по отношение на този ответник, с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови
неприсъствено решение, като уважи исковете, каквото искане е направено своевременно от
страна на ищеца.
Съгласно нормата на чл. 239, ал.2, изр.1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира
по същество.
По отношение на другия ответник Д. П. Л. съдът излага следните правни изводи, а именно:
Според нормата на чл. 150 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продажбата на топлинна енергия
за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при
публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в
сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко- продажба на
топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между
3
потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по
силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на
облигационна връзка между страните.
На следващо място, според чл. 153 ал. 1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е
собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се доставя
топлинната енергия. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че
ответникът е собственик на процесния имот.
Поради това, съдът приема, че ответникът има качеството на потребител на топлинна
енергия.
В заключението на СТЕ изрично се отбелязва, че за процесния период абонатната станция е
работила и обслужвала сградата, в която се намира имотът на ответника, като там е
доставяна топлинна енергия (ТЕ). За процесния период ТЕ за отопление е начислявана с
оглед находящата се в имота щранг лира без уред за измерване, както и 2 броя отоплителни
тела с повредени и неизправни ИРУ. Съгласно разпоредбата на т. 6.9., във връзка с т. 6.5. от
Методика за дяловото разпределение към Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването - при щранг-лира без уред за дялово разпределение, инсталираната
мощност се определя по изчислителен път, съгласно т. 6.5 от методиката, в какъвто смисъл е
и заключението на съдебно-техническата експертиза. При липса на изправен измервателен
уред и съответно неосигурен достъп се прилага т. 6.4.4. от методиката, който предвижда
начисляване по максимална мощност. Съгласно приетото и неоспорено от страните
заключение на съдебно – техническата експертиза, дружество е направило изчисленията в
съответствие с методиката.
Начислявана е и ТЕ разпределена, като „сградна инсталация”. Начинът за разпределение и
начисляване на ТЕ на абонатите е бил извършван в съответствие с нормативните
изисквания. Вещото лице е изготвило експертизата, като е ползвало не само предоставени
му от ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител относно дяловото разпределение.
Заключението му не е оспорено, няма основание същото да не се кредитира, доколкото
експертът е отговорил обективно и компетентно на поставените му задачи. Конкретният
размер на задълженията на абоната се установява от вещото лице по съдебно – счетоводната
експертиза, което изчислява доставеното количество ТЕ разпределена, като „сградна
инсталация” и отопление на база данните от СТЕ и нормативно определените цени за
продукта. Това заключение също не е оспорено и то следва да се кредитира като обективно
изготвено.
В Тълкувателно Решение № 2/2016 от 25.05.2017 по т.д. № 2/2016 г. по описа на ВКС,
ОСГК, е прието, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.Съобразно разпоредбата
на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се
дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
4
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната
енергия за сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно
отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество топлинна енергия в
отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната
инсталация и пр. фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3
от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и
ограждащите стени на имотите, подове тавани и пр., т. е. нал. е топлообмен, в резултат на
който се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти,
находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това дали и каква част
от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и
изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в сграда-етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата. В тази връзка следва да се посочи, че възраженията на
ответника за необитаемост на имота не обуславят неоснователност на претенцията за
начисляване на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и такава за отопление.
Съдът счита за неоснователно и направеното от ответника възражение за погасяване на
задълженията за главница и обезщетение за забава по давност, доколкото падежът на най –
старите от претендираните задължения е настъпил преди изтичане на 3 годишен срок до
датата на депозиране на исковете, предмет на настоящото производство.
Предвид гореизложеното предявените искове за главница и обезщетение за забава се явяват
изцяло основателни и следва да се уважат.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищцовото дружество следва се присъдят
направените по делото разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и
доказателства в тази насока в общ размер от 925,31 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. П. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. ************************ и Д. П. Л., ЕГН
********** да заплатят на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 сума в размер
от по 878,93 лева, представляваща по ½ част от претендираната главница в общ размер от
1757,85 лева – стойност на разпределена и доставена топлинна енергия за отопление и
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация за периода *************** г. за
обект, находящ се в гр. *****************, както и сума в размер от по 155,09 лева,
представляваща по ½ част от претендирано обезщетение за забавено плащане върху
главницата в общ размер на 310,18 лева, дължимо за периода 03.07.2018 г. – 23.06.2021 г.,
5
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 24.06.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 925,31 лв. –
разноски по делото за държавна такса, възнаграждения за вещи лица и за особен
представител и юрисконсултско възнаграждение.
Решението срещу З. П. Л. не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 ГПК. Страните
могат да търсят защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.
Решението срещу Петър П. Л. подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
6