Решение по дело №2114/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 октомври 2018 г. (в сила от 13 ноември 2018 г.)
Съдия: Борислава Илиева Якимова
Дело: 20184430202114
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И   Е

 

                                      № ………

 

                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                             гр. Плевен, 16.10.2018г.

 

Плевенският районен съд, ДЕВЕТИ наказателен състав в публично заседание на  дедети  октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА ЯКИМОВА

при секретаря Валя Стоянова като разгледа докладваното от съдия Якимова НАХД №2114 от 2018 година по описа на Плевенския районен съд, за да се произнесе съобрази следното:

 

       Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-0256-000099 от 15.06.2016 година на  Началник РУП към  към  О.М.П. – Долна Митрополия, с което на К.А.Х., с ЕГН ********** ***1, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 10,00 лева за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП и на основание чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП е наложена Глоба в   размер на 300,00 лева  за извършено нарушение по чл. 150А ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл.59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд  Плевен, с която моли съда да отмени наказателното постановление .

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Поддържа жалбата, като не отрича извършеното от него нарушение. Пледира към съда да бъде намелен размера на наложената му санкция поради прекомерност.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:

 Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна

Акт за установяване на административно нарушение бл. № 310757/19.05.2016г. е съставен аон  К.А.Х., за това, че на 19.05.2016г. около  21:45 часа в гр. ***, като водач  на л.а. „***, с посока на движение централна част извършва следните нарушения:

Не представя свидетелсдтво за регистрация на МПС, част ІІ.

Не представя СУМПС и контролен талон към него, като при направена  справкав ОДЧ се установило ,че  СУМПС №********* е със срок на валидност до 21.11.2015 г. – изтекъл срок - нарушения по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП и чл. 150А ал.1 от ЗДвП.

По делото няма противоречия между доказателствата, които позволяват категорично и по несъмнен начин да се приеме описаната фактическа обстановка, след анализ на показанията на свидетеля Ц.В., както и писмените доказателства и писмените доказателствени средства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК.

Автори на АУАН и НП са компетентни длъжностни лица по смисъла ЗМВР, съгласно заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. на Министъра на вътрешните работи. При съставяне на акта и при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 ЗАНН. АУАН е съставен от актосъставителя Л.К. /заличен като свидетел по делото, с оглед заявеното от жалбоподателя, че не държи на неговия разпит/,  в присъствие на жалбоподателя, както и на св.Ц.В. ***. АУАН и НП съдържат всички реквизити по чл. 42 и чл.57 ЗАНН и по - конкретно в АУАН са отразени правнорелевантните факти, очертаващи съставите на вменените във вина нарушения. В съдържанието на НП изпълнителните деяния са индивидуализирани в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна, чрез точно словесно описание на поведението, с което са осъществени съставите на нарушенията и с посочване на законовите разпоредби, установяващи задължения, неизпълнението на които представлява административно нарушение по смисъла на ЗДвП.  В необходимата и достатъчна степен е индивидуализиран и автомобилът от гл.т. на марка, модел и регистрационен номер.

Относно нарушението по чл. 150а  ал. 1 от ЗДП - с НП 16-0256-000099/15.06.2016г. на жалбоподателя К.А.  Х. е наложено административно наказание на основание чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДП, съгласно който се наказва с глоба от 100 до 300лв. който управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление. Спорният въпрос пред настоящата инстанция е притежавал ли е водачът „съответното свидетелство за управление” и ако не, това прави ли го неправоспособен водач или той е правоспособен. В чл.150а ал.1 от ЗДП е въведено позитивното правило за поведение на водачите: „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство”. Т.е. „съответното свидетелство за управление” по смисъла на административно-наказателната норма на чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДП е свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада управляваното от водача превозно средство по аргумент от чл. 150а ал.1 от ЗДП.

За да управлява МПС водачът трябва да притежава СУМПС /чл.150а ал.1 ЗДвП/, което се издава от органите на МВР при наличието на предвиде­ните в закона условия /чл.151 и чл.152 ЗДвП/ и удостоверява правоспособност­та на водача, т.е. удостоверява, че посоченото в него лице има право да управ­лява МПС от съответната категория. Самата правоспособност да се извършва такава дейност не се поражда от притежаването на СУМПС, а е предпоставка за издаването му и се извежда от сложен фактически състав, визиран в чл.150 - чл.152 ЗДвП. Фактът, че Х. е управлявал ППС, като СУМПС му е бил с изтекла валидност /21.11.2015г./, не може да бъде приравнен на приета­та от административнонаказващия орган лип­са на правоспособност.

Правоспособността за управление на МПС не се отнема с изтичането на валидността на СУМПС. Този извод се подкрепя и от разпоредбата на чл.50 от ЗБЛД, съгласно която българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспо­собност за управление на моторно превозно средство, т.е. то удостоверява придобитата правоспособност за управление на МПС, но след изтичането на срока му на валидност правоспособността не се отнема, а следва в сроковете по ЗБДС водачът да поиска издаването на ново СУМПС.В този смисъл е и Решение от 30.11.2017г. по КНАХД 2342/2017г. по описа на Административен съд-Пловдив.

Като взе предвид горното съдът намира че АНО неправилно е определил правилото за поведение в конкретния случай, а оттам и приложимата санкционна разпоредба в частта в която жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.150а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 177 ал. 1 т. 2 пр. 1 от ЗДП.

Към настоящият момент чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е претърпял нова редакция ДВ бл.2 от 2018г.,вл.в сила на 03.01.2018г. и гласи „който управлява МПС без да е правоспособен водач…”,какъвто жалбоподателя не е,т.к. с изтичане срока на валидност на свидетелството на управление,правоспособността не се изгубва.

По отношение на извършеното нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, за което на К.Х. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10лева, съдът счита, че същото е правилно и точно квалифицирано, както в АУАН, така и в НП. Тъй като съдът вече отбеляза, че не са налице нарушения в хода на административно наказателното производство, а констатациите в АУАН относно нарушението по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП за доказани, наказателното постановление в частта за наложеното наказание по чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП следва да бъде потвърдено. Наложеното наказание от 10/десет/лева е в твърд размер, предвиден в разпоредбата на чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП и е правилно определено от административно  наказващия орган.

Поради горните съображения наказателното постановление, относно тези две нарушения, следва да бъде изменено.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ  НП №16-0256-000099 от 15.06.2016 г.  на на  Началник РУП към  към  О.М.П. – Долна Митрополия,  В ЧАСТТА в която  на К.А.Х., с ЕГН ********** ***,  в която на основание чл.177 ал.1т.2 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300/триста/лв., за нарушение чл.150А ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            ПОТВЪРЖДАВА НП №16-0256-000099 от 15.06.2016 г.  на на  Началник РУП към  към  О.М.П. – Долна Митрополия,  В ЧАСТТА в която  на К.А.Х., с ЕГН ********** ***, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП.е наложено административно наказание  „Глоба” в размер на 10/ десет/лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: