№ 7168
гр. С, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г.С.Т.Т.
при участието на секретаря Б.ХР.Р.
като разгледа докладваното от Г.С.Т.Т. Гражданско дело № 20231110157363
по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ЗД „Б.И.“ АД с която
срещу СО е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49
ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 01.03.2020 г. в гр. С, на ул. „Г.М.“ до № 47 с
посока ул. "Сирно дол", е реализирано ПТП, при което МПС "А", рег. №
******, собственост на Й. И. Т., управлявано от същата, преминава през
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие на
което е бил увреден. Ищецът излага, че според представения протокол за
ПТП № ****/01.03.2020 г., съставен от органите на сектор „Пътна полиция”
при СДВР, причините за произшествието се дължат на необозначена и
несигнализирана дупка на пътното платно, в следствие на което са нанесени
материални щети на МПС „А” с рег. № ******. В резултат на настъпилото
ПТП са увредени следните детайли и части на автомобила: облицовка предна
броня с отвори за халогени и датчици за парктроник, въздоховод радиатори
десен, конзола предна броня дясна — долна метална, рамка радиатор - пвц,
конзола предна броня - дясна, радиатор воден, кора под предна броня и кора
под двигател. Твърди се, че МПС „А” с рег. №****** е със сключена
имуществена застраховка „Автокаско” в ЗД „Б.И.” АД със застрахователна
полица № ****, валидна към датата на събитието. В компанията-ищец била
заведена щета под № ******. След представяне на всички необходими
документи, ЗД „Б.И.” АД възложило на доверен сервиз да извърши ремонта
на автомобила, като сумата платена за ремонт на увреденото МПС била в
размер на 462.00 лева, а частите били доставени от „А” ЕООД и били на
стойност 426.37 лева, като видно от платежни нареждания от 12.03.2020 г. и
23.04.2020 г., общата сума изплатена като застрахователно обезщетение по
процесната щета било в размер на 888.37 лева. Излага се, че мястото, на което
1
е настъпило процесното ПТП на ул. „Г.М.” до № 47 в гр. С, е общински път,
който попада в границите на СО и съобразно чл. 19, ал. 1, т. 2 общинските
пътища се управляват от кметовете на съответните, т.е. на основание чл. 19,
ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата във вр. с чл. 410, ал. 1 от КЗ и след
изплащане на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в
правата на увредения срещу причинителя на вредите. С уведомително писмо
ищецът поканил ответника да възстанови изплатеното от него
застрахователно обезщетение. До момента претендираната сума не била
изплатена, откъдето за ЗД ”Б.И.”АД възниква правният интерес от
предявяване на претенциите си по съдебен ред. Иска се ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 913.37 лева представляваща
изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение, в това число и
ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със законната лихва
върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане
на дължимите суми, както и разноските по делото, в това число и заплатеното
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника СО, с който оспорва иска. Оспорва твърдения механизъм на
настъпване на щетите. Позовава се на съпричиняване от страна на водача на
автомобила. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
По делото е представена застрахователна полица за застраховка "Каско"
№ ******** от 12.08.2019 г., сключена между ЗД „Б.И.“ АД и Й. И. Т.. Видно
от същата, застрахованото МПС представлява лек автомобил „А“, рег. №
******. Застраховката е сключена при застрахователна сума от 18000 лв. и
застрахователна премия от 1014,39 лв., изплащането на която не е спорно
между страните. Срокът на застрахователното покритие е от 18.08.2019 г. до
17.08.2020 г.
Представен е протокол за ПТП № **** от 01.03.2020 г., съставен от
служител на ОПП-СДВР, от който е видно, че на посочената дата в 11,30 часа
в гр. С, ул. "Г.М.", срещу № 47, е настъпило ПТП с участието на л. а. "А" с
рег. № ******, собственост на Й. И. Т., управляван от същата. Посочено е, че
автомобилът се движи по ул. "Г.М." с посока към ул. „С.Д.“ и среще № 47
попада е необезопасена и необозначена дупка на пътя, при което са му
нанесени материални щети. В същия акт е изготвена схема на пътната
обстановка и ПТП, в която е обозначено разположението на дупката, като са
описани и констатираните видими щети по автомобила. Протоколът, за който
е посочено, че е съставен след посещение на мястото от органите на "Пътна
полиция" - МВР, е подписан от водача на МПС без възражения.
С уведомление за щета от 02.03.2020 г. застрахователят е уведомен, че
на 01.03.2020 г. при движение по ул. "Г.М." автомобилът е попаднал в
необозначена дупка на пътното платно, при което са получени увреждания
отпред вдясно, отдолу под калник, маска, кори и др., за което са били
уведомени органите на МВР.
По образуваната при застрахователя щета №******/02.03.2020 г. са
2
съставени 2 бр. опис-заключение по щета и доклад по щета.
Безспорно е между страните, че ищецът в качеството му на
застраховател е изплатил сумата от 888,37 лв. застрахователно обезщетение.
Застрахователят е отправил към СО регресна покана, получена на
07.08.2020 г.
По делото е изслушана АТЕ, изготвена от вещото лице С. С., от чието
заключение се установява, че на 01.03.2020 г, около 111,30 часа л. а. "А" с
рег. № ****** се движи по ул. "Г.М." от ул. „А.“ към ул. „С.Д.“ пред № 47
преминава през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, в
причинна връзка с което са му нанесени щети. Констатирани са щети по
облицовка на предна броня, кора под предна броня, кора под ДВГ, въздуховод
радиатори десен, конзола предна броня дясна, рамка радиатор ПВЦ, конзола
предна броня дясна, радиатор воден. Стойността, необходима за отстраняване
на щетите по средни пазарни цени, възлиза на сумата от 966,85 лв.
Обичайните ликвидационни разноски с между 10, 00 лв. и 25, 00 лв.
Пред СРС е разпитана като свидетел Й. И. Т., която заявява, че си
спомня да е управлявала процесния л. а. "А", личен автомобил, както и за
случай, при който е попаднала в необезопасена дупка на пътя на ул. „Г.М.“ в
гр. С, при което са нанесени щети по автомобила, като свидетелката
потвърждава, че подписът, положен в протокола за ПТП, представен по
делото, е неин. Посочва, че дупката не е била обезопасена или обозначена, а
Т. управлявала автомобила със съвсем ниска скорост.
Безспорно е между страните, че ул. "Г.М." е част от общинската пътна
мрежа на СО
Въз основа на така установеното съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Основателността на иска се предпоставя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: валидно възникнало застрахователно
правоотношение по имуществена застрахова (в т. ч. "Каско"), по силата на
което застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение, отговорност
на ответника по отношение на увредениязастрахован, възникнала за него в
качеството на възложител на работа при условията на чл. 49 ЗЗД, а именно:
виновно противоправно деяние (действие или бездействие), осъществено от
физическо лице - изпълнител на работата при или по повод извършването й, в
причинна връзка с което са причинени вреди в претендирания размер, и
обуславящо отговорността на ответника правоотношение по възлагане на
работата на прекия делинквент, които в случая са налице с оглед
ангажираните по делото писмени, гласни доказателства и заключението на
АТЕ.
Установи се по делото от събрания писмен доказателствен материал, а и
е отделено като безспорно между страните, че към момента на ПТП между
ищеца и собственика на увреденото МПС е съществувало валидно
3
възникнало застрахователно правоотношение по имуществена застрахова (в
т.ч. „Каско“).
В подкрепа на твърденията си във връзка с процесното произшествие,
настъпило в срока на застрахователно покритие по имуществената
застраховка "Каско", ищецът е ангажирал протокол за ПТП, уведомление за
щета, които са съобразени и от вещото лице по изслушаната ATE. В
протокола са отразени мястото, времето, участникът в ПТП, неговият
механизъм, при който увреденото МПС попада в необезопасена дупка на
платното за движение, както и констатираните по превозното средство вреди
от произшествието.
Съгласно съдебната практика, формирана по реда на чл. 290
ГПК /решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, I
ТО; решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО; решение
№ 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО; решение №
73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и решение №
98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II Т0/, протоколът за ПТП,
издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената
форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв
той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно
авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и със задължителна
материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на
направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него
действия. Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при
огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и други.
В случая в протокола за ПТП на предвиденото в същия място е
посочено, че местопроизшествието е било посетено от съставителя, поради
което същият обвързва съда относно мястото, времето, участника в
процесното ПТП и нанесените на автомобила вреди.
Описаният в протокола за ПТП механизъм кореспондира напълно с
представеното от ищеца уведомление за щета и се потвърждава от
показанията на разпитания водач на автомобила. Свидетелят депозира
показания, че си спомня за ПТП при управлението на личен л. а. "А", при
което са нанесени щети по предната част на автомобила и потвърждава, че
положеният в протокола за ПТП подпис е негов, като обстоятелството, че
четири години след инцидента не може да посочи точния момент на
настъпването му и по-големи подробности за инцидента, предвид времевата
отдалеченост на събитието, не разколебава изводите на съда, че механизмът
се явява установен.
Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната АТЕ,
причинените на автомобила щети от процесното ПТП съответстват на
механизма на ПТП, описан от ищеца.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите
и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за
4
финансов надзор и Гаранционния фонд, органите на "Пътна полиция" - МВР,
при посещение на ПТП заснемат разположението на пътните превозни
средства и причинените щети в електронен формат. По делото не са
представени снимки, изготвени от органите на "Пътна полиция" – МВР.
Последното обаче не препятства установяването на механизма на
произшествието, за изясняване на който ищецът е ангажирал писмени, гласни
доказателства и е изслушана АТЕ.
По изложените съображения съдът счита, че ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест да установи настъпилото ПТП, неговия
механизъм, както и настъпилите в резултат от него имуществени вреди.
Съгласно нормата на чл. 8, ал. 3 и чл. 31 от Закона за пътищата
(ЗП) общинските пътища са публична общинска собственост, като ремонтът и
поддържането им се осъществяват от общините. В чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. с §
7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, е регламентирано, че собственик на улицата е общината,
като на основание чл. 11, ал. 1 ЗОС следва да я управлява с грижата на добрия
стопанин. В чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП е предвидено, че лицата, които
стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най - кратък
срок, като службите за контрол, определени от кметовете на общините,
контролират в населените места изправността и състоянието на пътната
настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка и др. С оглед на това
следва да се пиреме, че на ответника е вменено задължение да стопанисва и
поддържа улиците в гр. С, включително да не допуска и съответно
своевременно да отстранява дупки по тях. Ответникът изпълнява тези свои
законоустановени задължения чрез своите служители или други лица, на
които е възложила изпълнението на тези свои задължения и носи обективна
гаранционно – обезпечителна отговороност при действия или бездействия на
лицата, натоверани с извършването на възложената работа по поддръжката на
улиците на територията на съответноотт населено място /решение №
15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, І Т0/.
В настоящия случай се установи, че автомобилът е попаднал в
несигнализирана дупка на пътното платно, собственост на ответника.
Последният не е изпълнил задължението си, произтичащо от чл. 31 ЗП чл. 167
ЗДвП да ремонтира тази дупка, както и задължението си, регламентирано
в чл. 13, ал. 1 ЗДвП да предупреди участниците в движението за опасности по
пътя, каквато е наличието на дупка в пътното платно, като постави
необходимите средства за сигнализиране. Ето защо, следва да се приеме, че с
бездействието си за отстраняване дупката на пътя и сигнализиране на същата
е причинил на застрахованото при ищеца лице имуществени вреди. Предвид
обстоятелството, че тези вреди не са резултат от обективните, присъщи
качества на вещта, а са резултат от неприсъщото качество на вещта, то
отговорността на ответника следва да се ангажира на основание чл. 49 ЗЗД.
По изложените съображения следва да се приеме, че е осъществен
фактическият състав на непозволеното увреждане, като вредоносният
резултат е причинен от виновното и противоправно поведение на служители
на ответника.
В доказателствена тежест на ответника е да установи своевременно
релевираното с писмения отговор възражение за съпричиняване, в който
5
смисъл е и докладът на делото. В хода на производството същият не е
ангажирал доказателства в тази насока.
Причинените на увредения автомобил щети към момента на настъпване
на застрахователното събитие по средни пазарни цени възлизат на сумата от
966,85 лв. съгласно заключението на АТЕ, като застрахователят е изплатил
обезщетение в размер на 888,37 лв.
С плащане на застрахователното обезщетение застрахователят е
встъпил в правата на застрахования по отношение на ответника.
Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, както и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования.
Третото лице не може да бъде задължено да заплати на застрахователя
повече, от колкото дължи на застрахования. В този смисъл регресното право е
в размер, който е равен на по-малката сума между платеното застрахователно
обезщетение и дължимото деликтно обезщетение.
По изложените съображения съдът приема, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по отношение на
суброгиралия се в правата на застрахования застраховател за сумата от 913,37
лв. с включени ликвидационни разноски от 25 лв., установени от
заключението на АТЕ, поради което искът следва да се уважи в пълния
предявен размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 510 лв. разноски по делото.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, ЕИК *****, гр. С, ул. „М“ № 33, да заплати на ЗД „Б.И.“
АД, ЕИК *******, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, сумата
913,37 лв., представляваща регресно вземане по щета №******/02.03.2020 г.
във връзка с ПТП, настъпило на 01.03.2020 г. в гр. С, на ул. "Г.М." пред № 47,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 18.10.2023 г. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА СО, ЕИК *****, гр. С, ул. „М“ № 33, да заплати на ЗД „Б.И.“
АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 510 лв. разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6