М О Т И В И
към
Присъда № 260006 от 22.10.2020 год.
по
НОХ дело № 464 /2019 год. по описа на Окръжен съд - Стара Загора
Обвинението против подсъдимия Б.Д.Ю. с ЕГН ********** по допуснатото
изменение в съдебно заседание на 22.10.2022г. е за това, че на 17.06.2018г. в гр.Казанлък, обл.Стара Загора, е причинил по
непредпазливост смъртта на С.Б.Ю., вследствие на умишлено нанесена на 09/10.06.2018г. в местността
„***************“ в гр.Казанлък, обл.Стара Загора, в съучастие с А.Б.Ю. - като
съизвършител, тежка телесна повреда, изразяваща се в двуетапно разкъсване на
слезката и представляваща постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота – престъпление по чл.124, ал.1, предл.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Обвинението против подсъдимия А.Б.Ю. с ЕГН ********** по допуснатото изменение в съдебно заседание на 22.10.2022г. е за това, че на 17.06.2018 год. в гр.К., обл.Стара Загора, е причинил по
непредпазливост смъртта на С.Б.Ю., вследствие на умишлено нанесена на 09/10.06.2018г. в местността
„***************“ в гр.К., обл.Стара Загора, в съучастие с А.Б.Ю. - като съизвършител,
тежка телесна повреда, изразяваща се в двуетапно разкъсване на слезката и представляваща
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, като деянието
представлява опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК -
престъпление по чл.124, ал.3 във вр. с ал.1, предл.1, във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК.
В съдебно
заседание, проведено на 06.02.2020 год. пострадалата Г.Й.Ю. заяви пред съдебния
състав, че не желае да бъде конституирана по делото като граждански
ищец и частен обвинител в производството и че не желая да обвинява
подсъдимите и не желае обезщетение, тъй
като единия от подсъдимите Б.Д.Ю. е неин съпруг, а
подсъдимия А.Б.Ю. е неин син въпреки, че пострадалия Сергей Б.Ю. е
също неин роден син.
В проведеното разпоредително
заседание, на 22.10.2020 год. подсъдимите Б.Д.Ю. и и
А.Б.Ю. признаха изцяло вината си и всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по
новото обвинение, като заявиха, че желаят наказателното производство да протече
незабавно по реда на съкратеното съдебно следствие, поради което настоящия
съдебен състав обяви, че открива съкратено съдебно следствие по реда на Глава ХХVІІ, в хипотезата на чл.
371, т. 2 от НПК и обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанията на подсъдимите и
събраните доказателства по ДП, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на ОП-Стара
Загора, базирайки се на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства и направените от подсъдимите самопризнания счита, че е напълно и безспорно доказана
фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, досежно извършените
деяния от двамата подсъдими Б.Д.Ю. и А.Б.Ю.. Поддържа измененото
обвинение за извършено престъпление от подсъдимия Б.Д.Ю. по
чл.124, ал.1, предл.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК и за извършено престъпление от подсъдимия А.Б.Ю. по чл.124, ал.3 във вр. с ал.1, предл.1 във вр. с
чл.20, ал.2 във
вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК. Предлага на съдебния
състав да признае и двамата подсъдими за виновни по повдигнатите им обвинения,
като ги осъди за извършеното от тях престъпление, като им се определи съответното
наказание, отговарящо на тежестта на извършеното от тях престъпление. Предвид позитивните
реакции на пострадалите, по отношение на подсъдимите, прокурора предлага
размера на наложените им наказания „Лишаване от свобода“, да бъдат определени около
специалния минимум, при превес са смекчаващите отговорността обстоятелства
Защитникът на подсъдимия
А.Б.Ю. - адв.Р.К.
взема отношение в пледоарията си, като счита новата правна квалификация за
правилна и че същата е подкрепена изцяло от доказателствата, събрани по
досъдебното производство. В конкретният случай намира, че при извършване на
престъплението от двамата подсъдими, не е съществувал умисъл от страна на същите.
От разпита на всички свидетели, разпитани по ДП, които са били съседи на
тяхната фамилия се установява, че ромите се бият и карат постоянно. Предвид налични доказателства, вкл. и обяснения на обвиняемо
лице А.Ю., дадени още на ДП е установено, че вечерта на 09 с/у 10.06.2018 год. А.
е помогнал с одеялото да пренесат пострадалия С. в линейката; бил е с него в болницата.
Ходил му е на свиждане в Старозагорската болница, след преместването му.
Присъствал е на изписването му от здравното заведение и му е заплатил таксата.
След като се е почувствал С. няколко дни по-късно зле, той лично е извикал
бърза помощ, бил е с него в болницата, а за леталния изход е разбрал на
следващия ден, когато му е отивал на свиждане. Поради всички тези обстоятелства
защитата приема, че в случая липсва умисъл за убийство, а само участие на подсъдимия А.Б.Ю. в побоя, за който той е обяснил, че действително
е участвал, но за да защити баща си, а
не да го убива, тъй като брат му С. е бил по-здрав, по-висок, по- едър и
по-енергичен от баща им. Моли съда, тъй като
по делото е установено, че пострадалия С.Б.Ю. е бил пристрастен към
дишането на бронз и поради това поведението му е било асоциално – създавал постоянно
конфликти, псувал баща и прочие, да се приложи
разпоредбата на чл.158, ал.4 от НК, тъй като са били налице обстоятелства по
т.1 и т.4 и тези на чл.55 от НК, и съгласно закона - ако този текст е
по-благоприятен за дееца, той се прилага.
Защитата взема становище и по отношение на повдигнатото на подзащитния му А.Ю. за
повдигнато обвинение при условията на опасен рецидив. Счита, че тази правна
квалификация е правилно определена, тъй като за подсъдимия са налице предишни
осъждания, но в случая следва да се отчете, че неговото участие в побоя над брат
му С., е било за да защити баща си. Счита, че следва да се отчетат и неговите
действия след случилото се– ходил в болницата, придружавал брат си Сергей Ю., плащал таксите
за лечението му, както и причината, описана в заключението на петорната съдебномедицинска експертиза за
леталния изход на пострадалия, където по категоричен начин е установено, че
същия е починал от двуетапно разкъсване на слезката; двуетапно разкъсване на
слезката и капсулово разкъсване и събиране на кръв в коремната кухина около два
литра. Счита, че в случая е била налице травма нанесена приживе, съвместима с
живота, тъй като леталния изход е поради едно разкъсване на слезката, която е
причинно-следствена връзка с травматизма, но това е могло да бъде установи
по-рано и е можело да се приложи едно по-адекватно лечение, тъй като ако е била
премахната слезката е нямало да се стигне до този трагичен резултат и предлага в
случая следва да се приложи разпоредбата
на чл.55 от НК. Предлага също така на А.Б.Ю. да се наложи наказание под
специалния минимум, в рамките на половината под минимума с приложението на
чл.55 от НК, като му се зачете времето, през което същия е бил с МН“Задържане
под стража“, тъй като намира, че една такава присъда напълно ще изпълни целите
на закона заложени в чл.36 от НК.
Подсъдимият А.Б.Ю. в даденото му право на лична защита заяви, че поддържа пледоарията
на защитника си, а в дадената му последна
дума моли съда за по-леко наказание.
Служебният
защитник на подсъдимия Б.Д.Ю. - адв.Г.Г. взема отношение в пледоарията си, като също счита новата правна квалификация за правилна. Съгласен е напълно с новото повдигнато обвинение, за
което са събрани и проверени достатъчно доказателства, водещи до категоричния
извод, относно вината на подсъдимия Б.Д.Ю.. В случая заявява, че не е имало
пряк умисъл при извършеното престъпление и същото е от рода на битовите
престъпление, тъй като подсъдимите и пострадалия са от една и съща фамилия.
Счита, че при извършване на престъплението подсъдимия Б.Д.Ю. е изпаднал
патологически афект, от нанесените му обиди и закани, причинени от собствения
му син С.Ю.. Ако е искал Б.Ю. смъртта на сина си, той е щял да насочи ударите
към жизнено важни органи като главата му, а от експертизите се вижда, че
ударите са били само по крайниците на пострадалия. Щял да го удря с метална, а
не с дървен кол/сопа. Б.Ю. е съдействал на
полицията. Качил е пострадалия заедно с другия си син А. в линейката, която
извикали. След това е организирал събирането на пари от фамилията за заплащане
на неговото лечение в болница. Защитата взема становище, че в съдебно-медицинските
експертизи се сочи, че лечението на пострадалия, извършено в Окръжна болница –
Стара Загора е било напълно адекватно и съответствало на добрата медицинска
практика, но неоткриването на спукваната капсула на слезката, което в случая е
би трябвало да е задължително изследване, говори обратното. Ако е било
извършено образно изследване с назначен доплер, каквото не е било извършено, са
щели да открият проблема и пострадалия С. е нямало да получи криза, след изписването
му от болницата, вследствие на отпушване на образуващия се тромб, който е
запушил слезката. Счита, че ако в болницата в гр.К. са го били приели веднага и
са му били оказали спешна медицинска помощ, е нямало да се стигна до този
трагичен резултат. Моли съдебния състав, тъй като подсъдимия Б.Ю. не е осъждан към
момента и има добро съдебно минало, да му се определи наказание, под
предвидения нисък минимум, в размера на излежаното досега в следствения арест,
за да може той да бъде освободен в най-кратки срокове.
Подсъдимият Б.Д.Ю.
в даденото му право на лична защита заяви, че поддържа
пледоарията на защитника си. Моли, в най-кратък срок да бъда освободен, тъй като на жена
му предстои операция и се нуждае от неговата помощ и подкрепа, а в дадената му последна дума моли
съда да му определи наказание, в размер на времето, през което е бил задържан в следствения
арест.
От самопризнанията по чл.371, т.2 от НПК, направени от подсъдимите А.Б.Ю. и
Б.Д.Ю., които се подкрепят изцяло от събраните в хода на наказателното производство доказателства:
показанията на свидетелите и от писмените доказателства приложени по ДП N 284 зм 799/ 2018г.
по описа на РУ на МВР - Казанлък, съдържащи
под опис документи, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото,
както следва: Том І - Докладна записка от
17.06.2018 год. до Началника на РУ-Казанлък /л.2/; Протокол от 17.06.2018 год.
за оглед на местопроизшествие /л.3/; албум л.5-9/; протокол за доброволно
предаване /л.10/; 3бр. заповеди за задържане /л.14-16/; постановление за
привличане на обв. Б.Д.Ю. от 18.06.2018 год. /л.19/; протокол за разпит на
обвиняем Б.Д.Ю. /л.20/; постановление за привличане на обв. А.Д.Ю. от 18.06.2018
год. /л.23/; протокол за разпит на обвиняем А.Д.Ю. /л.24/; протокол за разпит на св. Я.Р.Р./л.25/; протокол за разпит на св. Я.Р. Р.
пред съдия /л.27/; протокол за разпит на св.Я.Н.А./л.29/; протокол за разпит на
св.Д.Х.П. /л.30/; протокол за разпит на
св. С.Т.П. /л.31/; протокол за разпит на св. Н.Т.Л. /л.32/; протокол за разпит
на св. Г.А.Д. /л.34/; декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на подсъдимия А.Д.Ю. /л.35/; декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия Б.Д.Ю. /л.36/; Криминалистична справка за лицето А.Д.Ю./л.41/; Криминалистична справка за лицето Б.Д.Ю. /л.42/; Аутопсионен протокол № 138 /2018г. /л.43/;
постановление за задържане на Б.Д.Ю. /л.45/; постановление за задържане на А.Д.Ю. /л.47/; протокол за полицейско предупреждение от 10.06.2018 год. /л.55/; Протокол
№ 401 от 21.06.2018г. за вземане на МН „Задържане под стража“ /л.57/; СМЕ на
труп № 138 /2018г. изготвена от д-р Т.Т. /л.75/; Протокол за извършена
химическо лабораторно изследване /ХЕ/ № 157 от 21.06.2018 год. /л.80/; протокол за разпит
на св. Г.Й.Ю. /л.83/; протокол за разпит на св.Т.И.С. /л.84/;
Удостоверение за наследници изх. № 1427
от 23.07.2018г. издаден от Община – Казанлък /л.87/; Акт за смърт № 0337 от
20.06.2018 год. /л.87А/; протокол за
разпит на св. Н.Т.Л.-препис /л.95/; протокол за разпит на св. Р.К.Б. /л.96/;
протокол за разпит на св.П.И.П. /л.97/; СМЕ по писмени данни № 378-А /2018 год.
изготвена от д-р Т.Т.; д-р Т.П. и д-р Т.С. /л.101/; медицинска документация /л.114–185/; Протокол от 16.01.2019 год. за
оглед на местопроизшествие /л.202/; Фотоалбум /л.204-206/ протокол за разпит на св. М. И. К. /л.208/;
протокол за разпит на св. Р.М.Р./л.213/; протокол за разпит на св. Г.Й.Ю.
/л.214/; протокол за разпит на св. Е.Б.Ю. /л.216/; Удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки /л.231/; Том ІІ - постановление
за привличане на обв.А.Д.Ю. и вземане на мярка за неотклонение от 22.01.2019
год. /л.24/; протокол за разпит на обвиняем А.Д.Ю. /л.25/; постановление за привличане на обв. Б.Д.Ю. и вземане на мярка за
неотклонение от 22.01.2019 год. /л.26/; протокол за разпит на обвиняем Б.Д.Ю. /л.27/; протокол за разпит на св.Ю.Б.Ю. /л.28/; протокол за разпит на св. Д. Б.Ю.
/л.30/; протокол за разпит на св. К. А. Й. /л.32/; протокол за разпит на св.Е.А.Д. /л.34/;
Петорна СМЕ по писмени данни № 121 /2019 год. /л.53/; Становище от доц. д-р Г.Н.Х. /л.81/; Протокол № 557 от 10.09.2019г. за изменение на МН „Задържане под стража“
/л.557/; постановление за привличане на обв. Б.Д.Ю. и вземане на мярка за
неотклонение от 03.10.2019 год. /л.110/; постановление за привличане на обв. А.Д.Ю.
и вземане на мярка за неотклонение от 03.10.2019 год. /л.110/; постановление за
привличане на обв. Б.Д.Ю. и вземане на мярка за неотклонение от 28.10.2019 год.
/л.120/; протокол за разпит на обвиняем Б.Д.Ю. /л.121/; постановление за
привличане на обв. А.Д.Ю. и вземане на мярка за неотклонение от 28.10.2019 год.
/л.123/; протокол за разпит на обвиняем А.Д.Ю. /л.124/; Протокол №
617 от 24.10.2019г. по ВЧНД № 531 /2019г. на ПАС /л.132/; Протокол № 648 от
16.10.2019г. за изменение на МН „Задържане под стража“ /л.137/; 2 бр. Протоколи за
предявяване на разследване от 06.11.2019 /л.162-163/; заключително мнение от
08.11.2019 год./л.164/, както и служебно изисканите справки за съдимост с рег.№ 2164 от 09.12.2019 год. и рег.№ 2163
от 09.12.2019 год. издадена от Бюро съдимост при Районен съд – Казанлък
и 2бр. справки от унифицираната информационна система на Прокуратурата на РБългария
към дата 20.11.2019 год., обсъдени в тяхната съвкупност и поотделно съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимите Б.Д.Ю. и А.Б.Ю. са баща и син. Пострадалият Сергей Б.Ю. е роден син на Б.Ю. и брат на А.Ю..
Подсъдимият А.Б.Ю. е осъждан няколкократно за
престъпления от общ характер, вкл. и на „Лишаване от свобода“ – ефективно, както
следва:
С Присъда № 107/ 06.06.2011г. по НОХД № 1509/2010г. по описа
на РС – Казанлък, за извършено на 21-22.11.2009г. престъпление по чл. 195 ал.1
т.7, вр. с чл.194 ал.1, вр. с чл.28 ал.1 от НК, му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, чието изпълнение е отложено по реда
на чл.66 ал.1 от НК, за изпитателен срок от три години. Присъдата е влязла в
сила на 21.06.2011г.
С Протоколно определение № 4/12.01.2012г. по НОХД № 1222/
2011год. по описа на РС – Казанлък, в сила от 12.01.2012 год., за извършено на
25.07.2011 год. престъпление по чл. 195 ал.1 т.7, вр. с чл.194 ал.1, вр. с
чл.28 ал.1 от НК, му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една
година, при първоначален „строг“ режим на изпълнение.
С Протоколно определение от 12.01.2012г. по НОХД № 1222/ 2011г.
по описа на РС – Казанлък, в сила от 27.01.2012г., по реда на чл.68 ал.1 от НК,
е постановено А.Ю. да изтърпи отделно от
горното наказание, също и наказанието, наложено му по НОХД № 1509/ 2010 год. по
описа на РС – Казанлък - „Лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, при
първоначален „строг“ режим на изпълнение.
Двете наказания са били изтърпени на 05.11.2013 год. в
Затвора – Стара Загора.
С Протоколно определение № 168/ 04.09.2017 год. по НОХД №
909/ 2017г. по описа на РС – Казанлък, в сила от 04.09.2017 год., за извършено
през периода 16.07.2016г. - 27.04.2017г. престъпление по чл. 191 ал.3, вр. с
ал.1 от НК, му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца,
при първоначален строг режим на изпълнение.
Това наказание е изтърпяно на 16.02.2018г. в Затвора –
Стара Загора. Не са изтекли пет години от изтърпяване на трите наказания „Лишаване от свобода“ до деянието,
за което подсъдимия А.Б.Ю.
е бил предаден на съд по настоящото наказателно производство, поради което
същото се явява извършено в условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“
от НК.
Подсъдимият
Б.Д.Ю. е реабилитиран и към
датата на деянието е неосъждан и има чисто съдебно минало.
Преди около две
години подсъдимите Б.Д.Ю. и А.Б.Ю., заедно с цялото им семейство, включващо и
пострадалия С.Б.Ю. – роден син на подсъдимия Б.Ю. и брат на подсъдимия А.Ю., както и св.Айче Надеждова
Аспарухова – живееща на съпружески начала с обв. А.Ю., се настанили да живеят в
изоставена постройка в
местността „***************“, намираща се на север от бл.27 в кв. „И.“ на гр. К.,
над заведението „Ч.“.
Свидетелят Я.Р.Р. е с постоянен адрес ***, като притежава
вила в местността „***************“, намираща се на около 40 метра под изоставената
постройка, в която се самонастанили обвиняемите и пострадалия, заедно със
семейството им. Св.Радованов редовно посещавал вилата си, а в последните години
започнал да я обитава постоянно, заедно със съпругата си – св.Д.Х.П.. Двамата свидетели нямали проблеми със семейството на
обвиняемите, които дори често идвали до двора на вилата им, за да си вземат
вода от техния кладенец, познавали ги и били в нормални съседски отношения с
тях.
На 09/10.06.2019 год. около полунощ, св.Я. Р. и св.Д.П. вече си били легнали,
когато някой позвънил на звънеца на входната врата на вилата им. Св. Р. станал
и взел прожектор, като отворил входната врата и осветил напред с прожектора, за
да види кой е. Точно пред вратата си свидетелят видял обвиняемите Б.Д.Ю. и А.Б.Ю.,
които в този момент биели жестоко пострадалия С.Б.Ю., който бил паднал на
земята.
Подсъдимият Б.Ю. държал в
ръцете си брадва и надвесен над сина си, му нанасял с тъпата част на брадвата
силни удари по цялото тяло, а подсъдимия
А.Ю. с едната си ръка надигал главата на брат си, а с другата го удрял силно с
дървен кол /сап/, нанасяйки удари по главата и тялото му. Подсъдимите не спирали да удрят пострадалия
въпреки появата на свидетеля, при което пострадалия С.Ю. се търкалял по земята
и издавал хъркащи звуци от болка, а двамата продължавали да го удрят
безразборно, вкл. и по гърба. Св. Радованов, виждайки жестокия побой, който
двамата обвиняеми нанасяли буквално пред него над пострадалия, се опитал да ги
спре с думите: „Стига бе, ще го убиете човека!“. Подсъдимите Б.Ю. и А.Ю. обаче отново не спрели и продължили да
нанасят безразборни силни удари с брадвата и дървения кол върху пострадалия
Сергей Ю., като след малко подсъдимия
Б.Ю. казал: „Давай, да е*а неговата мама, да го хвърлим в дерето!“. Тогава
двамата обвиняеми хванали пострадалия за ръцете и започнали да го влачат надолу
от вилата на свидетеля по черен път. Завлекли го на около 50 м. и го изхвърлили
в дере от долната страна на пътя. Св.Р. влязъл в дома си, събудил съпругата си
и й разказал какво е видял, като веднага сигнализирал по на тел.112 за
инцидента.
След
известно време на мястото пристигнал полицейски екип на РУ на МВР – Казанлък, в състав св.С.Т.П. и колегата му св. Т.И.Седмаков,
които с патрулен автомобил се изкачили до местността „***************“ по черния път и стигнали мястото, където на пътя до
къщата си ги чакал св.Я. Р., който ги уведомил, че е подал сигнала и им
разказал какво е видял, уточнявайки, че е бил пряк свидетел на побоя.
Полицейските служители видели кръв по земята пред входната му врата и се
изкачили до къщата на подсъдимите, от
където излязъл подсъдимия Б.Ю. и на
въпроса какво се е случило, не отговорил нищо. Направило им впечатление, че подсъдимия е има кръв по нокътя на единия
си палец и го попитали къде е семейството му, а той им казал, че са при
приятели в ромската махала. Свидетелите П. и С. слезли обратно надолу и
тръгнали по черния път, като на около 50 метра надолу от къщата на св.Р.
открили пострадалия С. Ю., който лежал на земята свит на топка и стенел от
болка. Полицаите сигнализирали в дежурната част на РУ на МВР – Казанлък, с
искане да бъде изпратена линейка от ФСМП – Казанлък и докато чакали, при тях
дошъл подсъдимия Б.Ю., който обяснил,
че е набил сина си, тъй като по-рано вечерта се била запалила барака в двора, където
живеели. Поискали му одеяло и с него завили пострадалия, като го качили в
патрулния автомобил и го откарали надолу по черния път, до началото на
асфалтовия път. Оттам го взела линейка, с която пристигнал св.Н.Т.Л. – фелдшер
във ФСМП–Казанлък и го откарала в спешния филиал за медицинска помощ в гр.Казанлък.
Там пострадалият бил прегледан и обслужен, като след установено мозъчно
сътресение и множество контузии по главата и тялото, бил откаран в УМБАЛ „Проф.
Д-р Стоян Киркович“ – Стара Загора, където останал на лечение до 14.06.2018 год.,
когато след подобрение в състоянието му бил изписан и се прибрал в дома си. На
16.06.2018 год. вечерта, пострадалият С.Б.Ю. почувствал остра опасваща болка в
областта на кръста и потърсил медицинска помощ в МБАЛ – Казанлък, където бил
приет в хирургично отделение, но още преди да му бъдат направени всички
необходими изследвания състоянието му рязко и много бързо се влошило и в
00,15ч. на 17.06.2018г. той починал.
С
Протокол за доброволно предаване от 18.06.2018 год., подсъдимия А.Б.Ю. предал на органите на РУ на МВР – Казанлък 1бр.
дървен кол /сап/ с дължина 130см. и 1бр.
брадва с дървена дръжка с дължина 102см., с които е бил нанесен побоя над
пострадалия. В самият протокол подсъдимия А.Ю.
собственоръчно е записал, че с дървения сап той е удрял брат си Сергей, а с
брадвата баща му Б. е удрял брат му С. по тялото и гърба. Приложен е фотоалбум
към протокола.
Видно от заключението на
изготвената и приложена по делото тройна СМЕ на труп № 138/ 17.06.2018 год.
/том I, лист 75-79/, при огледа и аутопсията на пострадалия
Сергей Б.Ю. са установени: Коремна
травма – кръвонасядане и охлузвания на поясната област, двуетапно разкъсване на
слезката, кръв и кръвни съсиреци в коремната кухина в обем 2000мл.; Разкъсноконтузни
рани и охлузвания по лицето; Счупване на дясната скула; Счупване на ХI и ХII
ребра в ляво; Счупване на бодлестите израстъци на ХII гръден и I поясен прешлен
и на левите странични израстъци на ХII гръден, I, II и III поясни прешлени;
Охлузвания и кръвонасядания по крайниците.
Описаните травматични
увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговорят да са получени
по време и начин, отразени в предварителните сведения. Непосредствената причина
за смъртта на С.Б.Ю. е остра масивна кръвозагуба от разкъсване на слезката. Налице
е пряка причинно-следствена връзка м/у получените травматични увреждания на
09/10.06.2019г. и настъпилия смъртен изход на 17.06.2018год..
Видно от заключението на
изготвената и приложена по делото тройна СМЕ по писмени данни №
138-А/11.11.2018г. /том I, лист 101-105/, при побоя, нанесен му на
09/10.06.2018г. С.Б.Ю. е получил следните травматични увреждания: Коремна
травма – кръвонасядане и охлузвания на поясната област, подкапсулно разкъсване
на слезката; Разкъсноконтузни рани и охлузвания по лицето; Счупване на дясната
ябълчна кост; Счупване на ХI и ХII ребра в ляво; Счупване на бодлестите
израстъци на ХII гръден и I поясен прешлен и на левите странични израстъци на
ХII гръден, I, II и III поясни прешлени; Охлузвания и кръвонасядания по
крайниците.
Разкъсването на капсулата
на слезката на С.Б.Ю., последвано от остра масивна кръвозагуба, довело до
настъпването на смъртта, е настъпило в дома му – вечерта на 16.06.2018 год.,
когато видно от свидетелските показания, се е оплакал от силни болки в корема.
Това разкъсване вече и на капсулата на слезката, е предизвикало острата и
масивна кръвозагуба, която се явява непосредствена причина за смъртта му на
17.06.2018 год. в 00,15ч..
Разкъсването на слезката,
което в първия етап е било под капсулата й, а впоследствие и разкъсване на
самата капсула, само по себе си преценя по признака постоянно общо разстройство
на здравето, опасно за живота. Счупването на дясната ябълчна кост се преценя по
признака счупване на челюст. Счупването на ХI и ХII ребра в ляво, счупването на
бодлестите израстъци на ХII гръден и I поясен прешлен и на левите странични
израстъци на ХII гръден, I, II и III поясни прешлени, са причинили трайно
затруднение на движенията на снагата. Останалите травматични увреждания са
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
На 16.01.2019 год. е бил
извършен допълнителен оглед на местопроизшествие от разследващите полицай при
РУ на МВР – Казанлък, в присъствието на вещо лице и поемни лица, с цел
установяване местонахождението на точното място, където е бил изхвърлен
пострадалия, след нанасянето на побоя от страна на подсъдимите. Приложен е фотоалбум, онагледяващ
извършеното процесуално – следствено действие.
Видно от заключението на
приложената по делото петорна СМЕ по писмени данни № 121/ 19.08.2019г.,
изготвена от специалисти в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – Пловдив и МБАЛ „Свети
Мина“ – Пловдив, е следното: Подкапсулното разкъсване на слезката е т.нар.
„забавена“ или „двуетапна“ руптура на слезката. Тя започва като малък
подкапсулен кръвоизлив в слезката, който постепенно нараства и се манифестира
клинично след дни до седмици след травмата, вследствие на допълнителна травма
или повишаване на вътрекоремното налягане /напъни, кашлица и др./. Със същата
вероятност подкапсулното разкъсване може да протече с образуване на кръвен съсирек
/тромб/ на мястото на разкъсването, което да спре кървенето с последващо
самоизлекуване. Клинично, разкъсването на слезката се изразява с болка в
корема, най-силна в лявото подребрие, болка в лявото рамо, мускулна
резистентност на коремната стена при палпация.
В конкретният случай е
налична болка в корема и гърба, без мускулна резистентност на коремната стена
/Блумберг/ при приема и извършената консултация с хирург на 10.06.2018 год.. За
уточняване на причината на болковия синдром, са назначени образни изследвания
на пострадалия С. Ю., при които са установени счупвания на левите напречни
израстъци на 12-ти гръден, 1, 2 и 3-ти поясни прешлени, както и бодлестите
израстъци на 12-ти гръден и 1-ви поясен прешлени. Счупвания на гръбначните
прешлени на това ниво само по себе си води до силна болезненост в поясната
област в гърба и корема и е възможно да затрудни диагнозата на травма на
вътрекоремните органи. Направеното компютърно – томографско изследване на
гръдния кош и корема е с цел откриването на такава травма, но данни за травма
на вътрешни органи липсват.
При отговора на
втори въпрос, експертите са описали всички направени на пострадалия изследвания
и проведеното лечение в УМБАЛ– Стара Загора, на база на установената
симптоматика. Уточнено е, че спрямо наличните оплаквания, извършените
диагностични и терапевтични действия от страна на медицинския персонал на УМБАЛ
– Стара Загора са адекватни за състоянието на С.Ю. и отговарят на принципите за
добра медицинска практика.
Наличен подкапсулен
кръвоизлив на слезката би могъл да се открие при извършване на КТ с контрастна
материя, също с паур доплер, цветен доплер, доплерова ехография /непрекъснат
или пулс доплер/ за оценка при ехографичното за повече информация за паренхима
на слезката и кръвообращението му, но поради липсата на клинични показания,
насочващи към активно кървене от слезката, както и на съмнение за такова при
направеното негативно КТ изследване, нямало индикации за извършването на тези
изследвания. Спрямо наличните анамнестични данни, оплакванията от страна на
пациента и наличните симптоми, са извършени необходимите изследвания и е
назначено консервативно лечение.
При отговора на
четвърти въпрос са изложени подробности, относно проведеното лечение в УМБАЛ –
Стара Загора по отношение на пострадалия С.Ю.
от момента на постъпване, до момента на изписване от болницата, съобразно
направените от последния оплаквания и установените симптоми, като действията на
медицинския персонал са определени като адекватни и съответстващи на общото
състояние на пациента. Експертите са изяснили, че забавеното „двумоментно“
разкъсване на слезката е сред рядко срещаните усложнения при травма на
вътрекоремни органи. Протича подмолно, без ясно изразени симптоматични прояви и
често не се визуализира дори на образните изследвания. Ето защо пациенти с
травма в коремната област и долната половина на гръдния кош се наблюдават в
лечебно заведение /каквото е било извършено/ за възникване на симптоми от
разкъсване на капсулата на слезката и остра кръвозагуба. Само операция,
извършена по спешност, може да спаси пострадалия с руптура на слезката и
вътрешен кръвоизлив. При липса на данни за активно кървене в коремната кухина и
остра кръвозагуба обаче, извършването на хирургична намеса не е било
наложително и оправдано.
ОТНОСНО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че действително подсъдимия Б.Д.Ю. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.124, ал.1, предл.1 във вр. с
чл.20, ал.2 от НК по допуснатото изменение, тъй като на 17.06.2018г. в гр.Казанлък, обл.Стара Загора, е причинил по непредпазливост смъртта на Сергей Б.Ю.,
вследствие на умишлено нанесена на 09/10.06.2018г. в местността
„***************“ в гр.Казанлък, обл.Стара Загора, в съучастие с А.Б.Ю. - като
съизвършител, тежка телесна повреда, изразяваща се в двуетапно разкъсване на
слезката и представляваща постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота.
По описания начин, с деянието си от обективна и
субективна страна обвиняемият А.Б.Ю. е осъществил състава
на престъплението по чл.124, ал.3 във вр. с
ал.1, предл.1, във вр. с чл.20,
ал.2 във вр. с чл. 29, ал.1, б.“а“ и
б.“б“ от НК, по допуснатото изменение, тъй като на 17.06.2018 год.
в гр.Казанлък, обл.Стара Загора, е причинил по непредпазливост смъртта на
Сергей Б.Ю., вследствие на умишлено нанесена на 09/10.06.2018г. в местността „***************“ в гр.Казанлък, обл.Стара Загора, в съучастие с А.Б.Ю. - като
съизвършител, тежка телесна повреда, изразяваща се в двуетапно разкъсване на
слезката и представляваща постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота, като деянието представлява опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“
и б.“б“ от НК.
Съдът намира, че деянието
е извършено от подсъдимите виновно, при пряк умисъл, тъй като дейците са
съзнавали общественоопасния му характер, предвиждали са настъпването на
общественоопасните последици и са искали настъпването им.
В настоящия
случай установените по делото факти обосновават извода, че двамата подсъдими са извършили деянието
с ясното намерение умишлено да нанесат на пострадалия С.Ю., явяващ се син на подсъдимия
Б.Ю. и брат на подсъдимия А.Ю., тежка телесна повреда. Деянието е извършено с
особена жестокост, чрез нанасяне на тежък и продължителен побой с годни
средства – брадва и дървен кол /сап/, при който побой на пострадалия са
нанесени множество телесни повреди по главата и тялото, едната от които –
двуетапното разкъсване на слезката, се явява пряка причина за настъпилата
смърт.
Явен белег за
намерението на подсъдимите е
обстоятелството, че непосредствено след нанасяне на побоя двамата са отнесли
пострадалия на разстояние от около 50 метра от мястото и са го изхвърлили в
дере в страни от черен път, далеч от вилните постройки в местността, където са
го изоставили около полунощ, лишавайки го по този начин от каквато и да е
възможност да получи помощ. Подсъдимият Б.Ю. първоначално не е съдействал по
никакъв начин на пристигналия на мястото по сигнал от св.Янко Радованов - полицейски
екип, като дори не е информирал за стореното от него и сина му подсъдимия А.Ю.,
който пък първоначално се е укрил и се е появил едва когато полицейските
служители са открили пострадалия и са повикали спешна медицинска помощ.
Травматичното увреждане, от което е настъпила смъртта на пострадалия, без
съмнение е причинено от жестокия побой, нанесен в съизвършителство от
обвиняемите, а спецификата на самата конкретна травма, видно от заключенията на
изготвените и приложени по делото съдебно – медицински експертизи е такава, че
не е било възможно да бъде своевременно диагностицирана и овладяна от
медицинските специалисти, посредством хирургична интервенция. В случая от
обективна страна е налице пряка причинно – следствена връзка между
изпълнителното деяние и настъпването на престъпния резултат – смъртта на
пострадалия С.Ю.. От субективна страна - резултатът е бил съзнаван и искан от
двама подсъдими към момента на извършване на деянието, а впоследствие, при
развилите се събития е практически постигнат.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимите А.Ю.
и Б.Ю. при форма на вина непредпазливост, тъй като не са предвиждали настъпването
на общественоопасните последици, но са можели да ги предотвратят.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА
НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на наказанието на
подсъдимите Б.Д.Ю. и А.Б.Ю. съдът се съобрази с
двата основни принципа на наказателно-правната ни система: принципа на
законоустановеност на наказанието и принципа на неговата индивидуализация.
Съдът при индивидуализацията на наказанието
отчете всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, по отношение
и на двамата подсъдими.
По отношение на
подсъдимия Б.Д.Ю.:
Съгласно първия принцип в специалната част на закона за
извършеното от подсъдимия Б.Д.Ю. престъпление по чл.124, ал.1,
предл.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК е предвидено наказание от 3 до 12 години “Лишаване от свобода”.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства за
подсъдимия Б.Д.Ю., съдът отчете: критичното му отношение към извършеното престъпление, чистото съдебно
минало и възрастта му. В същото време следва да бъде отчетено, че
дадените обяснения от подсъдимия Б.Д.Ю. в проведеното разпоредително заседание по
делото на 22.10.2020 год. и направените самопризнания не могат да се
третират като смекчаващи отговорността обстоятелства, които да доведат до
допълнително намаляване размера на наложеното наказание, с оглед на това, че
същите вече са взети предвид от законодателя със самия факт, че съгласно
нормата на чл.373, ал. 2 от НПК съдът е длъжен да определи наказание при
условията на чл. 58а от НК. Самата процедура, по която е разгледано делото,
предполага наличие на самопризнание на подсъдимия по отношение на фактите по
обвинението, вследствие на което той получава правото на редуциране на
определеното наказание с една трета. Поради това не могат повторно, при
индивидуализацията на наказанието на дееца, да бъдат отчетени самопризнанията
му, тъй като те са самата предпоставка, без наличието на която, не би могла да
се приложи диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства за
подсъдимия Б.Д.Ю. се отчетоха: високата степен на обществена
опасност на престъпление предмет на настоящото производство, поради което за възстановяването
на социалната справедливост и персонално възпитателно въздействие по отношение
на подсъдимия Б.Д.Ю. изисква същият да бъде изолиран от обществото,
като му се наложи ефективно наказание.
С
оглед на това, че делото се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие,
вида и размера на наказанието следва да се определи при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл.58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в
случаите по чл.373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от
свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и
намалява така определеното наказание с
една трета. Следователно така определеното наказание „Лишаване от свобода“
за извършеното от подсъдимия Б.Д.Ю. престъпление по чл.124, ал.1, предл.1 във вр. с
чл.20, ал.2 от НК съдът
прецени, че следва да определи в размер на четири години
и шест месеца, което на основание чл.54 във вр. с чл.
58а, ал. 1 от НК следва да се намали с една трета /в случая с една година и шест месеца/, при което индивидуализира “Лишаването от
свобода” при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, в размер на ТРИ ГОДИНИ „Лишаване от свобода“, което наказание следва да изтърпи при първоначален “общ”
режим, като приспадна времето,
през което подсъдимия Б.Д.Ю. е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража” от 17.06.2018 год.
По отношение на
подсъдимия А.Б.Ю.:
Съгласно първия принцип в специалната част на закона за
извършеното от подсъдимия А.Б.Ю. престъпление по чл.124, ал.3 във вр. с ал.1, предл.1, във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл. 29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК е предвидено наказание от 5 до 15 години “Лишаване от
свобода”.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства за
подсъдимия А.Б.Ю., съдът отчете: критичното му
отношение към извършеното престъпление и младата му възраст.
В същото време следва да бъде отчетено, че
дадените обяснения от подсъдимия А.Б.Ю. в проведеното разпоредително
заседание на 22.10.2020 год. и направените пълни самопризнания
не могат да се третират като смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
доведат до допълнително намаляване размера на наложеното наказание с оглед на
това, че същите вече са взети предвид от законодателя със самия факт, че
съгласно нормата на чл.373, ал. 2 от НПК съдът е длъжен да определи наказание
при условията на чл.58а от НК. Самата процедура, по която е разгледано делото,
предполага наличие на самопризнание на подсъдимия по отношение на фактите по
обвинението, вследствие на което той получава правото на редуциране на
определеното наказание с една трета.
Поради това не могат повторно, при индивидуализацията на наказанието на дееца,
да бъдат отчетени самопризнанията му, тъй като те са самата предпоставка, без
наличието на която, не би могла да се приложи диференцираната процедура по чл.
371, т. 2 от НПК.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства за
подсъдимия А.Б.Ю. се отчетоха: високата
степен на обществена опасност на престъпление предмет на настоящото производство
и многобройните предишни осъждания, поради което за възстановяването на
социалната справедливост и персоналното възпитателно въздействие по отношение
на подсъдимия А.Б.Ю. същият следва да бъде изолиран от обществото,
като му се наложи ефективно наказание.
С
оглед на това, че делото се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие,
вида и размера на наказанието следва да се определи при условията на чл.58а от НК. Съгласно чл.58а, ал.1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в
случаите по чл.373, ал.2 от НПК, съдът определя наказанието лишаване от
свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и
намалява така определеното наказание с
една трета. Следователно така определеното наказание „Лишаване от свобода“
за извършеното от подсъдимия А.Б.Ю. престъпление по чл.124, ал.3 във вр.
с ал.1, предл.1, във вр. с чл.20,
ал.2 във вр. с чл. 29, ал.1, б.“а“ и
б.“б“ от НК съдът прецени, че
следва да определи в размер на шест години, което на основание чл.54 във вр.
с чл. 58а, ал. 1 от НК следва да се намали с една трета /в случая с две години/,
при което индивидуализира
наказанието “Лишаването от свобода” при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ „Лишаване от свобода“, което наказание следва да се изтърпи при
първоначален “строг” режим, като основание чл.59, ал.1 от НК ПРИСПАДНА времето, през което подсъдимия А.Б.Ю. е бил с мярка за неотклонение “Задържане под
стража” от 17.06.2018 год.
Съдът намира, че в този размер и
вид наказанието отговаря в максимална степен на целите на наказанията, съгласно
разпоредбата на чл.36 от НК и същото ще успее да изиграе своята възпираща и
превъзпитателна роля, както спрямо осъдените лица, така и по отношение на
останалите членове на обществото.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
На основание чл. 53, ал. 1 от НК съдът прие, че веществените доказателства: 1бр. брадва и 1бр. дървен кол/сап/, следва
да се отнемат в полза на Държавата, които след влизане на
присъдата в сила, следва да бъдат
унищожени, като предмети послужили за извършване на умишленото престъпление
.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ:
Тъй като подсъдимите Б.Д.Ю. и А.Б.Ю., бяха признати за виновни в извършване на деянието, за което им е повдигнато
обвинение съдът, на основание чл.189, ал.1 и ал.3 от НПК, ги осъди да заплатят
направените по наказателното производство
и в двете му фази на процеса разноски, както следва:
ОСЪЖДА подсъдимите Б.Д.Ю. с ЕГН ********** и А.Б.Ю. с ЕГН ********** да заплатят на Държавата по
сметката на ОД на МВР – Стара Загора съразмерно сумата в размер на 3992,73
лв. /три хиляди деветстотин деветдесет и два лева и седемдесет и три
стотинки/ - разноски направени на
досъдебното производство.
ОСЪЖДА подсъдимите Б.Д.Ю. с ЕГН ********** да заплати на НАЦИОНАЛНОТО БЮРО ПРАВНА ПОМОЩ – София, сумата в размер на 640.00 лв.
/шестстотин и четиридесет лева/ - разноски,
представляващи възнаграждение за осъществената спрямо него служебна защита, по досъдебното производство.
ОСЪЖДА подсъдимите и А.Б.Ю. с ЕГН ********** да заплати на НАЦИОНАЛНОТО БЮРО ПРАВНА ПОМОЩ – София, сумата в размер на 180.00 лв. /сто и осемдесет лева/ - разноски, представляващи
възнаграждение за осъществената спрямо него служебна защита, по досъдебното производство.
Причини за извършване на престъплението – ниското правно съзнание на подсъдимите.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН - СЪДИЯ: