№ 3
гр. Пловдив , 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Васил С. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Ваня Тонева Христева (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Васил С. Гатов Наказателно дело за
възобновяване № 20215000600209 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХXIIІ НПК.
С присъда № 125/11.06.2020г. по нохд №2562/20г., състав на
Пловдивския районен съд е признал подсъдимите А. Ш. П. и Б. А. Б. за
виновни в това, че на 16.01.2020г. в гр. *, в съучастие като съизвършители
придобили от К. И. Т. викорисково наркотично вещество – марихуана с общо
нетно тегло 24,81гр., с 20,1 тегловни процента съдържание на активен
компонент – тетрахидроканабинол на стойност 148,86 лв. и на основание чл.
354а, ал.3, т.1, вр. чл.20, ал.2 и чл.58а, ал.1 НК осъдил подсъдимия П. на десет
месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален
„общ“ режим и глоба в размер на 2000 лв., а подсъдимият Б. на осем месеца
лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 лв., като изпълнението на
наказанието лишаване от свобода било отложено на основание чл.66, ал.1 НК
за срок от три години.
Съдът се разпоредил с веществените доказателства и разноските.
1
Първоинстанционната присъда е била обжалвана и с Решение №
260093/03.11.2020г. по внохд 1848/2020г. на Окръжен съд Пловдив била
потвърдена.
Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване,
присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение.
Срещу влязлата в сила присъда е постъпило искане за възобновяване на
делото само от осъдения Б. А. Б., в което се сочат касационните основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК. Оплакването за нарушение на материалния закон е
свързано с неправилна квалификация на деянието на осъдения Б., довела и до
определяне на явно несправедливо наказание. Предлага се прилагане на закон
за по-леко наказуемо престъпление по чл.354а, ал.5 НК и освобождаване на
осъдения от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание..
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура намира
искането за възобновяване на делото за неоснователно, като счита, че
инкриминираният случай не е „маловажен“, в каквато насока е искането на
защитата. Солидаризира се с доводите изложени от двете решаващи
инстанции.
Според защитата казуса е класически пример за маловажен случай,
изхождайки от ниската стойност на предмета на престъплението и от добрите
характеристични данни на осъдения. Позовавайки се и на практиката на ВКС
се предлага преквалифициране на деянието по чл.354а, ал.5 НК,
освобождаване на молителя от наказателна отговорност и определяне на
административно наказание глоба.
Подсъдимият поддържа защитника си и изказва съжаление за
стореното.
Апелативният съд, след като обсъди доводите на страните и извърши
проверка за наличие на основанията за възобновяване установи следното:
Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок
от процесуалнолегитимирана страна по отношение на съдебен акт, който не е
проверен по касационен ред, поради което е допустимо.
2
Оплакването за нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, насочено към
неприлагане на разпоредбата на чл.93, т.9 НК е основателно.
Настоящият намира, че в рамките на установените и възприети от
решаващите съдилища факти, неправилно е приложен материалният закон,
като инстанциите са приели, че деянието, извършено от подсъдимия Б. е
съставомерно по чл. 354а, ал. 3 от НК, преценявайки, че не е налице
"маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. За да стигнат до извод,
че степента на обществена опасност на деянието не е по-ниска в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от този вид, решаващите съдилища са
се позовали на количеството и стойността на високорисковите наркотични
вещества, държани от подсъдимия, като също така са счели, че данните за
личността на подсъдимия не могат да обосноват изводи в подкрепа на
маловажност на случая.
Срещу тези правни изводи на двете решаващи инстанции, залегнали в
основата на осъждането на подсъдимия Б. за престъпление по чл. 354а, ал. 3
от НК, с основание възразява защитата.
В съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът
кога случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в
която е указано, че маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от
съответния вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на
случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от
наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме
случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните
последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства /в
този смисъл, ТР № 23/81 г. на ОСНК/. Преценката дали едно деяние
представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите
данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на
деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за
личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за
степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното
3
/Решение № 19/2008 г. на II НО., Решение № 69/2010 г. на II НО., Решение №
306/2009 г. на III НО./.
В настоящия случай количеството марихуана е изключително малко -
24,81 гр. и на ниска стойност -144,86 лв. Количеството и стойността на
предмета на деянието несъмнено е съществен белег при преценката на
маловажността на случая, но и първоинстанционният и въззивният съд
очевидно са надценили значението на този белег, пренебрегвайки останалите
факти по делото, свързани както с деянието, така и с личността на дееца. В
тази връзка, от значение за преценка на степента на обществена опасност на
деянието е обстоятелството, че се касае до държане на високорискови
наркотични вещества за лична употреба, което сочи на неголяма степен на
засягане на правнозащитения обект - обществените отношения, свързани с
опазване на здравето на гражданите. Не без значение в тази връзка е и
обстоятелството, че деянието е било извършено в съучастие с друг подсъдим
и процесното количество марихуана е било предназначено за употреба и от
двамата. Установените по делото обстоятелства, свързани с личността на
дееца, несъмнено следва да повлияят върху преценката за това, че случаят
показва по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпления от този вид. Касаторът Б. е млад човек, не е осъждан,
студент във факултет „*“ към ПУ „*“ и няма данни за негови
противообществени прояви. Признал за това, че държи високорисково
наркотично вещество, а също така пред съда е изразил съжаление за
извършеното. Следователно, съвкупната преценка на обстоятелствата,
свързани с деянието и с личността на дееца, както и на моралната му
укоримост, сочи на по-ниска степен на обществена опасност от обикновените
случаи на престъпления от съответния вид.
Поради изложените съображения, престъплението следва да се
квалифицира като маловажен случай по чл. 354а, ал. 5 от НК, в каквато
насока е направено искането за възобновяване на делото. Правилното
приложение на материалния закон - прилагане на закона за по-леко наказуемо
престъпление, сочи на необходимост от упражняване на правомощието на
настоящият касационен състав по чл. 425, ал. 1, т. 4 НПК, като бъде
въззобновено наказателното производство, първоинстанционната присъда и
въззивното решение следва да бъдат изменени като престъплението, по което
4
е осъден касаторът Б. А. Б. бъде преквалифицирано по чл. 354а, ал. 5 НК.
Тази преквалификация неминуемо се отразява и на наказуемостта на
подсъдимия, която, с оглед на предвидената за това престъпление санкция и
наличието на обективните предпоставки, предвидени в закона, позволява
освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а НК. Б. не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност, с деянието не са причинени
съставомерни последици. Наличието на посочените обстоятелства обосновава
наличие на предпоставките по чл. 78а НК за освобождаването му от
наказателна отговорност за престъплението по чл. 354а, ал. 5 НК с налагане
на административно наказание глоба. С оглед констатирането само на
смекчаващи отговорността обстоятелства, размерът на глобата следва да бъде
индивидуализиран на 1000 лв. Установените обстоятелства - младата възраст
на подсъдимия, данните за личността му, отношението му към деянието,
сочат, че налагането на административно наказание в този размер за
извършеното престъпление би изиграло роля на мотивационен коректив в
поведението му.
Поради това искането на осъдения Б. А. Б. за възобновяване на
производството по делото и изменение на въззивното решение и
първоинстанционната присъда в посочените части се явява основателно и
следва да бъде уважено.
Въззивното решение в останалите части, с които е потвърдена
първоинстанционната присъда както и по отношение на осъждането на
подсъдимия А. Ш. П. следва да бъде оставено в законна сила.
Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК Апелативният съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по внохд № 1848/20г. на
Окръжен съд Пловдив.
ИЗМЕНЯ Решение № 260093/03.11.2020г. по внохд 1848/2020г. на
Окръжен съд Пловдив и Присъда № 125/11.06.2020г. по нохд №2562/20г. на
Районен съд Пловдив, като преквалифицира деянието, в което осъденият Б.
5
А. Б. с ЕГН ********** е признат за виновен по чл. 354а, ал. 5 НК и на
основание чл. 78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност,
като му НАЛАГА административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/
лева.
ОСТАВЯ Решение № 260093/03.11.2020г. по внохд 1848/2020г. на
Окръжен съд Пловдив в останалата му част в сила.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6