РЕШЕНИЕ
№ 292
гр. Перник, 23.02.2024
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – П.**, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при съдебния секретаря Е.В.**,
и с участието на прокурор К.Т.** от ОП – П.**,
като разгледа докладваното от съдията
КАНД 207 / 2023 г., по описа на съда,
за да се произнесе взе предвид следното:
ОТ: Началник отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа“ в дирекция АРОК към Агенция „Пътна
инфраструктура”
с адрес за призоваване: гр. П.**, ул. ***” № 31
ЧРЕЗ
процесуалния си представител юрисконсулт С.Т.
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 387
от 24.10.2023г. постановено по
АНД № 1316 /
2023г. по описа на Районен съд - гр. П.**
Жалбоподателя, счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост,
поради което моли да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да
бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление.
Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел,
че деянието е трябвало да бъде квалифицирано като нарушение по чл. 26, ал.2, т.
1, б „а“ от ЗП, а не по посочените норми на чл. 139, ал.1, т.2, пред. 3 от ЗДвП
и че следвало да се приложи санкционната норма на чл. 53, ал. 1 от ЗП. Тъй като
заплащането на такса е фактическо действие, обусловено само от волята на
предприелото го лице, а не от преценката на оторизиран за това административен
орган в определен срок. Поради това нямало как да бъде приравнено по правни
последици на издаването на разрешение по чл. 26, ал. 3 от ЗП, респективно
липсата на платена такса не е съставомерен елемент от нарушението на чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. "б" от ЗП. Очевидно било, че щом по смисъла на чл.
37, ал. 3 от Наредбата е допустимо движението да продължи веднага след
заплащане на таксата, обществената опасност на деяние като процесното не можело
да се отъждестви с тази при липса на разрешение по чл. 26, ал. 3 от ЗП, при
което движението продължавало едва след издаване на разрешително и това било свързано
с изтичане на срок, произнасяне от комисия и възможно поставяне на допълнителни
условия - чл. 14, ал. 1 от Наредбата. В тази връзка било важно да бъде уточнено
дали за движението на процесното ППС е необходимо издаването на разрешително,
изискващо се от чл. 26 от ЗП, или само заплащането на такса.
Неправилно първоинстанционният
съд приел, че НП е издадено от некомпетентен орган, въз основа на АУАН,
съставен от лице, без правомощия по закон да съставя такъв за горното
нарушение, като правомощията на службите за контрол са детайлно разписани в
чл.164 - чл.170 ЗДвП, като конкретните правомощия на АПИ и оправомощените от
председателя на УС на АПИ длъжностни лица са визирани в чл. 167а ЗДвП и съгл.
чл. 170 ЗДвП. Съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 1 във връзка с
чл. 167, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП, служителите на АПИ разполагат с правомощия да
контролират общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на ППС,
респективно да съставят актове за нарушения по този закон. Предвид
гореизложеното, счита че АНО е издал спорното НП по реда на чл.177, ал.3, т.1,
пр.3 от ЗДвП, като се е съобразил с формиралата се съдебна практика.
Касационната жалба е подадена, в срока по чл. 211 от АПК, от заинтересована страна и отговаря на изискванията на чл. 212 от АПК,
Изпълнена е процедурата чл. 213а, ал. 1 – ал. 6 от АПК.
В срока по 213а, ал. 4 от АПК е депозиран отговор от другата страна, чрез
надлежно упълномощен представител, с който считат обжалваното решение за
правилно, постановено при правилно прилагане на процесуалния и материалния
закон, обосновано, с подробни мотиви, които са изцяло в съответствие с
относимите разпоредби на материалния закон и с константната практика на
съдилищата, поради което моли да бъде потвърдено, като правилно законосъобразно
и обосновано.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не
се явява лично, вместо него се явява процесуален представител, който поддържа касационната
жалба и моли обжалваното решение да бъде отменено, а издаденото НП да бъде
потвърдено по мотивите, изложени в жалбата.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба
редовно призован, не изпраща процесуален представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – П.** дава заключение
за неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави
в сила решението на Районен съд – П.** като правилно и законосъобразно.
Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата
и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното
решение, след съвещание за да се произнесе намери следното:
Подадената касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена от
процесуално легитимирана страна, за която решението е неблагоприятно, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок за обжалване.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и
допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма,
по допустима жалба, постановено при правилно
прилагане на материалния и процесуалния закон по следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че
на 22.12.2022 г. в 10:48 часа, на път АМ Струма, км 30+500, на пътен възел за с.
Б.** в посока гр.Д.** - гр. С.**, К.С.М., управлявал и извършвал превоз на
товари (фракция) със съчленено ППС е пет оси - МПС с две оси марка МАН, модел
ТГХ, с peг. № *** и полуремарке е три оси с peг. № С2872ЕС. Същият бил спрян за
рутинна проверка от актосъставителят Емил Людмиров Стайков, на длъжност
инспектор в отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, и свидетел
по акта - А.М.А.**, инспектор в отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”
към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура, в посочения пътен участък, като при направеното измерване с
техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово
натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118807 и ролетка № 1304/18/5 м/, е бил
констатирано от проверяващите, следното: 1. При измерено разстояние между осите
1.36 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 27.765
т при максимално допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т.
3, буква „Б“ от Наредбата, като превишаването е с 3.765 т. Измерените параметри
на превозното средство показват, че същото е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС.
Въз основа на така за направените замервания и
констатации установеното фактическа обстановка на водача бил съставен АУАН въз
основа на него и НП с изложена идентично
фактология в които се посочва, че съгласно чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от
Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл.
37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС, движещите се по пътя пътни превозни средства
трябва да бъдат с осово натоварване, което не надвишава нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел
II от Наредбата. Посочва се и че към момента на проверката водачът е извършвал
превоз на товари /фракция/ без разрешение за дейности в рамките на специалното
ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 2 във
вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.7.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС и без да има право на това, съгласно
разпоредбите на чл. 8, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата, с което е нарушил
разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по
пътищата във връзка чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1
от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС. В НП е посочено, че установеното в АУАН нарушение се потвърждава от
приложените доказателства: като същите са находящи се и в преписката, в това
число и Протокол от измерване, разписка за връчен АУАН, копия на: свидетелство
за регистрация на МПС и ППС - Част II, кантарна бележка, пътен лист. Предвид
изложеното и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от Закона за
движението по пътищата във връзка с нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал.
1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 8, ал.
2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001
г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл. 53,
ал. 1 от ЗАНН с атакуваното НП на жалбоподателя е било наложено адм. наказание
в размер на 1000 лева.
При
субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила
относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, като не е
допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Районният съд е извършил и
прецизен анализ на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, а приетите от съда фактически констатации се подкрепят от
доказателствата по делото.
Съобразно чл. 218
от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата
касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието
на решението с материалния закон.
Съдът намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението е правилно. При спазване на принципите, регламентирани
в чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, районният съд правилно е установил
фактическата обстановка. Събрал е необходимите доказателства, които са относими
към всички обстоятелства, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани
след обективно, всестранно и пълно обсъждане на доказателствения материал в неговата
съвкупност. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Съобразно чл. 220
от АПК касационната инстанция възприема установена от въззивният съд фактическа
обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.
Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените
от районният съд правни изводи. Районният съд правилно и въз основа на събраните
доказателства е установил фактическата страна на спора.
Правилен и съответстващ на закона е изводът на районния
съд, че административно-наказателното производство е протекло при спазване на процесуалните
правила, които го уреждат.
Във връзка с наведените в касационната жалба възражение
настоящата инстанция намира, че при подробен анализ на законовите разпоредби
районният съд правилно е приел, че издаването на АУАН по отношение на нарушение
на ЗДвП е извън правомощията, които притежават длъжностните лица в структурите
на Агенция "Пътна инфраструктура". Последните могат да съставят
актове за установяване на административни нарушения на основание чл. 56, ал. 2,
т. 1 от ЗП. Към тези нарушения актосъставителят и административно наказващият
орган може да направи привръзка със Закона за движение по пътищата, но не и
нарушението и основанието, въз основа на което се налага, да се основава само и
единствено на ЗДвП. Дори и да се приеме, че е налице колизия между определените
с Наредба № 11/03.07.2001 г. контролни органи и тези, посочени в ЗДвП, то на
основание чл. 15, ал. 3 от ЗНА, се прилага уредбата, регламентирана в закона.
Изложения довод изцяло се споделя и от настоящия касационен съдебен състав това
е така защото строго регламентирани от законовите разпоредби. Компетентността
на държавния административен орган посочва кръга от въпроси, с който
административния орган е упълномощен да се занимава, както и правомощията, с
които органът разполага за решаване на тези въпроси. Компетентността на
държавните органи е израза на специализацията на функциите на държавното
управление. Тя очертава кръга от задачи, възложени на отделните органи по
осъществяване на определени държавни функции. За да могат да осъществят тези
функции, административните органи притежават определени властнически
правомощия. Компетентността може да бъде определена като система от правомощия,
т.е. съвкупност от права и задължения от особен характер, предоставени на
органа за осъществяване на държавната власт. Определянето на компетентността на
държавните органи, е резултат от задълбоченото познаване на процесите,
произтичащи в обществото, отчитане ролята на различни обективни и субективни
фактори в държавното управление, определяне на общите тенденции за развитие на
обществените процеси в държавата и връзките между тях. Компетентността е проява
на най-висша степен на специализация на управленските функции по отделни
отрасли на държавното управление. Тя очертава кръга от управленски функции,
възложени на един или друг орган на обществения живот и отнасящи се един към
друг или други социални обекти. За да могат да осъществяват тези функции,
органите получават определени държавно-властнически правомощия. Издаване на
административния актове извън компетентността на органа, винаги води до тяхната
незаконосъобразност
С оглед изложеното, настоящият касационен състав намира
атакуваното в настоящото производство решение за законосъобразно, в това число правилно
и обосновано, постановено при правилно приложение на процесуалния и материалния
закон.
По разноските:
Предвид изхода на делото разноски се дължат само на
касационния ответник, а искане за присъждане на такива не е релевирано, поради което
съдът не дължи произнасяне.
Водим от изложеното
и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 387 от 24.10.2023 г., постановено по АНД № 1316 по описа за 2023 г. на Районен съд – П.**.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:
1./П/
2. /П/