№ 378
гр. София, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20221001000271 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Виста АВТ“ АД, подадена против Решение
№ 261597 от 15.12.2021 г., постановено по т. д. № 1915/2019 г. на СГС, ТО, VI – 17 –ти
състав, с което съдът е отхвърлил предявените от въззивника против „Дейта плюс“ ООД
искове както следва: 1) иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. III от ЗЗД за осъждане на
„Дейта плюс” ООД да заплати на „Виста АВТ” АД сума в размер на 51 633, 91 лв. /петдесет
и една хиляди шестстотин тридесет и три лева и деветдесет и една
стотинки/, представляваща сума, която е заплатена на четири плащания, извършени на
05.06.2018 г., на 06.07.2018 г., на 07.09.2018 г. и на 25.09.2018 г., в изпълнение на договор,
сключен на 18.05.2018 г., между страните, развален поради неизпълнение от ответника
и която сума с оглед на това подлежи на връщане; 2) иск с правно основание чл. 88, ал. 1,
изр. II ЗЗД за осъждане на „Дейта плюс” ООД да заплати на „Виста АВТ” АД сума в размер
на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща частично заявена претенция от общо дължимата
такава от 90 536, 02 лв. – обезщетение за вреди от развалянето на договора, сключен на
18.05.2018 г., изразяващи се в направени разходи за заплащане на трето лице на цена за
предоставени абонаментни права за използване на програмен продукт с наименование
„Мicrosoft Dynamics 365”; 3) иск с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. II ЗЗД за осъждане на
„Дeйта Плюс” ООД да заплати на „Виста АВТ” АД сума в размер на 1 000 лв. /хиляда
лева/, представляваща частично заявена претенция от общо дължимата такава от 8 160 евро
– обезщетение за вреди от развалянето на договора, сключен на 18.05.2018 г., изразяващи се
в направени разходи за заплащане на трето лице на възнаграждение за изграждане и
поддръжка на уеб услуги за осъществяване на двупосочна комуникация
между ERP системата „Мicrosoft Dynamics 365” и софтуера „Търговец Мобилен А Pro”.
Сторени са оплаквания за оплаквания за неправилност на обжалваното Решение в
отхвърлителната част, а в частта, в която съдът бил отказал да се произнесе по евентуално
1
предявения иск в размер от 25 100 лв. – за недопустимост. По отношение оплакванията за
неправилност, твърди се, че решаващият състав на СГС правилно бил приел, че „Дейта
плюс“ ООД е неизправна страна по договора и че носи отговорност за допуснатото от нея
забавено изпълнение, но били сторени редица неправилни фактически и правни изводи, а
именно, че въззивникът е приел част от изпълнението след одобряването на Блупринта на
28.01.2019 г., че неизпълнението е несъществено в оглед обема на договора и интересите на
„Виста АВТ“ АД, както и че същото може да бъде компенсирано с някои от способите по чл.
265, ал. 1 от ЗЗД. За неправилен страната намира извода, че акционерното дружество носи
вина за невъзможността на насрещната страна да изпълни задълженията си. На последно
място, налице бил отделен иск, по който съдът не се бил произнесъл, тъй като ищецът
можел да формулира една и съща претенция, произтичаща от едни и същи факти, която
можела да бъде основателна на различни законови основания. В случая предявена била
претенция за възстановяване на заплатена от „Виста АВТ“ АД, като дължимостта на тази
сума произтичала от прекратяване правоотношението между страните, въз основа на което е
заплатена сумата.
Моли се за постановяване на Решение, с което обжалваното такова да бъде
отменено, а главните искове – уважени, респ. обезсилено, а делото – върнато на
първоинстанционния съд за произнасяне по предявения и неразгледан иск.
Редовно уведомена, насрещната страна е депозирала в срока по чл. 263, ал. 1 от
ГПК отговор на така подадената въззивна жалба, с който оспорва същата като неоснователна
и моли за оставянето й без уважение, респ. за потвърждаване на обжалваното Решение.
Съдът, като съобрази данните по делото, както и доводите на страните във връзка
с обжалвания съдебен акт, намери следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в законовоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна – ищец, имаща право и интерес да
обжалва, както и е насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
следва да бъде разгледана по същество
За установено от фактическа и правна страна съдът намери следното:
За неоснователни настоящият състав намира оплакванията на въззивника за
недопустимост на обжалваното Решение в частта, в която съдът не се е произнесъл по
предявен от страната иск (евентуален иск с пр. основание чл.268 ЗЗД). Констатацията, че
съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната е основание за допълване на
решението по реда на чл.250 ГПК. Допълнителното решение подлежи на инстанционен
контрол, както и основното.
Независимо от това следва да се поясни, че съдът, при съобразяване на фактите,
на които ищецът основава предявеното вземане за сумата от 25 100 лв., явяващо се частично
от това за 51 633, 91 лв., намира, че такъв иск не е предявен. Следва да се посочи, че, за да се
приеме, че е налице отделен иск за присъждане на посочената парична сума, който е
различен от заявения главен иск, следва да са налице твърдения от страна на ищеца за
осъществяване на факти, от които е възникнало вземането за заплащане на тази сума, които
да са различни от фактите, които се сочат като правопораждащи вземането за нейното
получаване по главния осъдителен иск. От изложените в исковата молба обстоятелства и
тези, посочени от процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание по делото пред
СГС, проведено на 11.11.2020 г., е видно, че по предявения главен иск за заплащане на
сумата от 51 633, 91 лв. ищецът се позовава на допуснато от ответника неизпълнение на
негови задължения по сключения между страните договор, като по иска, който той заявява,
че предявява като евентуален, отново се позовава на неизпълнение от ответника на
сключения договор и продиктувано от това неизпълнение желание на ищеца да прекрати
действието на този договор. Казано по друг начин, в какъвто смисъл са и решаващите
мотиви на СГС, към които съдът препраща на основание чл. 272 от ГПК, когато едно лице
2
твърди, че е налице неизпълнение на един договор и че в резултат на това по изявление на
другата страна е прекратено неговото действие, то тези факти винаги се подвеждат под
правната норма на чл. 87 от ЗЗД, с която е уредено правото на изправната страна да развали
сключения договор. Разпоредбата на чл. 268 от ЗЗД, на която се позовава ищецът, предвижда
специален случай на прекратяване на договор за изработка в хода на изпълнението му без
вина на изпълнителя и урежда специфичните последици на това прекратяване. В нея е
предвидено, че възложителят има право да се откаже от договора занапред и то в случай, че
са налице основателни причини за прекратяване на договорното правоотношение. В
практиката на ВКС се приема, че основателните причини по смисъла на чл. 268 от ЗЗД са
обстоятелства, които са извън правоотношението между поръчващия и изпълнителя, но са
във връзка с договора за изработка, тъй като мотивират възложителят да преустанови
договорната връзка. В тази насока е произнасянето по реда на чл. 290 ГПК в Решение № 84
от 19.07.2011 г., постановено по т.д. № 494/2010 г. по описа на ВКС, II т.о. В случая ищецът
не твърди действието на процесния договор да е преустановено по негова инициатива
занапред, а напротив - позовава се на прекратяването му с обратно действие. Освен това той
не твърди, че причината за прекратяването са обстоятелства, извън правоотношенията
между страните по тази сделка, а напротив – заявява, че фактът, който е довел до възникване
на правото му да прекрати действието на договора, е неизпълнението на поетите с него
задължения от насрещната страна по тази сделка. Следователно ищецът не въвежда в
предмета на делото като правопораждащи факти обстоятелства, различни от неизпълнението
на сключения договор и породеното за него от това право да преустанови действието му с
обратна сила, поради което трябва да се приеме, че съдът е сезиран с един - единствен
осъдителен иск за заплащане на сума в размер 51 633, 91 лв.
С оглед изложеното, оплакванията на въззивника за недопустимост на
обжалваното Решение се явяват неоснователни.
По оплакванията за неправилност:
Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства се
установява, че между „Виста АВТ“ АД, от една страна, и „Дейта плюс” ООД, от друга, е
възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на сключен между тях
договор от 18.05.2018 г. Съгласно съдържанието на същия, „Дейта плюс” ООД, в качеството
му на автор на компютърна програма с наименование „Търговец Мобилен А Pro“, поема
задължение да предостави за неограничено време на „Виста АВТ“ АД правото да използва
компютърната програма за 55 бр. инсталации, както и модулите към нея „Синхронизация
ERP – Търговец Мобилен А Pro“ за реализиране на информационна система за обслужване
дейността на търговските агенти на дружеството по събиране на заявки от клиенти с
преносими устройства. С подписването на договора, „Виста АВТ“ АД се е задължило да
заплати на автора на компютърните програми възнаграждение за това. Така поетите
насрещни задължения са такива, които са характерни за договора за използване на авторско
произведение, чието сключване е регламентирано с разпоредбата на чл. 36 ЗАПСП.
Съгласно разпоредбите на чл. 1, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 2, ал. 6 и чл. 4, ал. 2 от
горепосочения договор, освен посочените задължения, страните по него са постигнали
съгласие и за това, че в тяхна тежест възникват задължения, които са характерни за договора
за изработка. По силата на тази сделка „Виста АВТ“ АД е възложило на „Дейта плюс” ООД
да извърши срещу получаване на възнаграждение за това действия по внедряване на
програмния продукт „Търговец Мобилен А Pro” и неговите модули, на които последното
дружество е автор. Съгласно чл. 2, ал. 6 и чл. 4, ал. 2 от договора, изпълнението на това
задължение включва в себе си и следните отделни действия: проучване, разработване на
3
задание за допълнителна функционалност и задание за внедряване, разписване на
документация, описваща използването на програмните продукти, настройки на програмните
продукти за работа с периферен хардуер, настройки на програмните продукти за
експлоатация от „Виста АВТ“ АД, изграждане на процеса по синхронизация ERP – Търговец
Мобилен А Pro, тест на системата и обучение на персонала на „Виста АВТ“ АД за
използване на програмите. В тежест на „Виста АВТ“ АД е възникнало задължение да
заплати на „Дейта плюс” ООД възнаграждение за извършената работа, включваща
изпълнение на описаните действия.
Няма спор, на следващо място, че в изпълнение на задълженията си за заплащане
на възнаграждение за ползване на авторското произведение и за извършената работа по
внедряване на този програмен продукт по договора от 18.05.2018 г. ищецът „Виста АВТ“ АД
е заплатил на ответника сумата от общо 51 633, 92 лв. , като това е станало на четири
плащания, извършени на 05.06.2018 г., на 06.07.2018 г., на 07.09.2018 г. и на 25.09.2018
г. Това се установява и от приетите като доказателства по делото четири броя платежни
документи, които удостоверяват извършен превод на суми в размер на 32 271, 20 лв., 6 454,
24 лв., 6 454, 24 лв. и 6 454, 24 лв. от „Виста АВТ“ АД по сметка на „Дейта плюс” ООД.
Спорен, в настоящият случай, е въпросът дали за ищеца е възникнало
потестативното право да развали сключения договор поради неизпълнение от страна на
ответника и дали това право е упражнено надлежно.
Предпоставките, при които в полза на възложителя
възниква потестативното право да развали договора за изработка, са регламентирани в
специалната норма на чл. 262, ал. 2 от ЗЗД, в която е предвидено, че то възниква тогава,
когато за страните по сделката стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок
работата, т.е. при забавено изпълнение, или че няма да я изпълни по уговорения или
надлежен начин, т.е. при некачествено изпълнение. Доколкото ищецът твърди неизпълнение
на възложената работа в уговорения с договора срок, то в случая е налице позоваване на
хипотезата на чл. 262, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, поради което и съдът следва да отговори на
въпроса дали по делото се установява, че ответникът не е престирал на падежа дължимия
трудов резултат. За да бъде направен извод в тази насока, на първо място, трябва да се
определи кога е договореният падеж на задължението на ответника за извършване на
работата по внедряване на програмния продукт „Търговец Мобилен А Pro” и неговите
модули в системата на ищеца. Следва да се посочи, че страните са се споразумели
задължението за извършване на работа по внедряване на програмния продукта бъде
изпълнено на няколко етапа, като в договора са уговорени срокове за извършване на
отделните действия, които са част от всеки един етап и същевременно с това в чл. 4, ал. 9
от договора е уговорен краен срок, до който най – късно следва да бъде изпълнено
това задължение, а именно 01.01.2019 г. По делото не се представят доказателства, от които
да се установява, че съдържанието на тази договорна клауза е изменено по общо съгласие на
страните по сделката - от събраните доказателства е видно, че в кореспонденцията, водена
между ищеца и ответника, е обсъждан нов краен срок за изпълнение на задължението за
внедряване на процесния софтуер, като от ищеца е отправяно искане до ответника да посочи
нова дата, до която се задължава да изпълни това задължение, като от страна на ответника
също са заявявани конкретни искания в тази насока. Липсват обаче доказателства, от които
да се установява, че двете преговарящи страни са изразили съвпадащи насрещни
волеизявления за определяне на конкретна нова дата, до която трябва да бъде изпълнено
това задължение на изпълнителя по сделката – не се доказва такова съгласие да е постигнато
нито писмено, включително чрез електронни изявления, нито устно. Следователно
уговорката, постигната с чл. 4, ал. 9 от договора е запазила своето действие и тя е с такова
съдържание, каквото е обективирано в текста на договора при неговото подписване. От нея е
видно, че описаното задължение, което възниква в тежест на ответника, е срочно и с
настъпването на падежа - 01.01.2019 г. - и непрестиране на дължимия резултат на него
4
изпълнителят изпада в забава и от този момент той носи отговорност за неточното във
времево отношение изпълнение на това задължение.
На следващо място, няма спор между страните, че към 01.01.2019 г. ответникът
не е извършил всички дейности, които се включват във възложената му работа по
внедряване на процесния програмен продукт – този факт се твърди от ищеца в исковата
молба, като се признава и от ответника в подадения от него писмен отговор. С оглед на това
и съдът приема, че „Дейта плюс” ООД не е извършило възложената му работата в срок,
което е една от предпоставките, при която за насрещната страна – възложител -
възниква потестативното право едностранно да развали договора на основание чл. 87
ЗЗД вр. чл. 262 от ЗЗД.
Предвид достигане до извода за забава от страна на ответника, разгледани следва
да бъдат сторените от същия възражения за наличие на предпоставки за освобождаването му
от последиците на допуснатата забава, включително и от отговорността по чл. 87 от ЗЗД, тъй
като неизпълнението в срок е в резултат на действия на възложителя „Виста АВТ“ АД, които
са тези по неосигуряване на пълна техническа обезпеченост за функциониране на
програмите съгласно задължението на възложителя по чл. 3, ал. 3 от договора, по
неосигуряване на изпълнителя на възможността да достъпи до реална среда и до реални
данни, по неосигуряване на синхронизацията между действията на изпълнителя и на
дружеството „ФТС България“ ООД, с което също има договорни отношения относно
внедряването и ползването на продукта „Microsoft Dynamics 365”, по възлагане след
сключване на договора извършването на действия по доработка на програмни продукт във
връзка с нови изисквания, които не са били договорени първоначално.
Безспорно, предвид предмета на процесния договор, изпълнението на
задълженията на изпълнителя са обусловени от определени действия от насрещната страна
по сделката, в какъвто смисъл са постигнатите между страните уговорки - в тежест на
ищеца също са възложени определени задължения, които имат за цел да осигурят
възможност на изпълнителя да извърши възложената му работа, а също така и въз основа на
изводите на вещото лице, направени в приетите по делото заключения на изготвените
основна и допълнителна съдебно-технически експертизи, които съдът кредитира изцяло
като логически обосновани и компетентно дадени.
Основно задължение за съдействие от страна на възложителя е това по участие в
първия етап от процеса по внедряване, който е този по анализ и планиране на проекта. В
този етап съгласно изводите на вещото лице разработчикът чрез инструмент тип „интервю“
проучва нуждите на възложителя, уточнява какви са неговите изисквания към софтуерния
продукт с оглед нуждите, изискванията и отговорностите на всеки един отделен потребител
на софтуера, като резултатите от този етап се обективират в документ, който е наименуван
„блупринт“ и се съставя от изпълнителя. В последния се посочват обхвата на съответния
проект, настройките, които трябва да се направят, действията по доработка, които е нужно да
се извършат, и какви действия по обучение следва да се предприемат /л. 2689-л. 2690 от
делото на СГС/. Тези действия, които изпълнителят е длъжен да извърши в посочения етап
от работата по внедряване на софтуера, не биха могли да бъдат извършени без участието на
възложителя в тези срещи, в рамките на които той трябва да обясни естеството на своята
работа, във връзка с която иска да ползва програмния продукт, както и да посочи своите
изисквания към продукта. Само след като на изпълнителя му се предостави тази
информация от възложителя, той може да определи точно действията, които трябва да
извърши по доработка на софтуера, по неговото инсталиране, тестване и по обучение на
персонала и да създаде документа блупринт, който по своята същност представлява един
детайлен план на дейностите по внедряване на софтуера, които трябва да бъдат извършени с
оглед направените уточнения между страните. Задължението за съставяне на този документ
след съгласуването му между страните е предвидено и в съдържанието на сключения
5
договор, а именно в клаузите на чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от него, в които е посочено, че в първият
проектен етап изпълнителят и потребителят, който е възложителят на работата, следва да
уточнят и съгласуват крайното задание на проекта, неговият окончателен обхват и
конкретните дейности по изпълнение на проекта и да бъде съставен план за изпълнение,
който по своя характер е същият документ като т.нар. блупринт.
На следващо място, възложителя дължи предоставянето на конкретни данни,
които са свързани с определени функционалности, които програмният продукт трябва да
има. В заключението на изготвената основна СТЕ е посочено, че в трети етап по процеса на
внедряване на софтуера, който е този по извършване на настройки на системата,
възложителят следва да подава данни, необходими на изпълнителя за изграждане на база
данни, въз основа на която ще работи софтуерния продукт /л. 2690-2691 от делото пред
СГС/, включително данни за стоки, цени, ценообразуване, промоции, условия за плащане,
причини за връщане на стоката в склада, като това е необходимо, за да може изпълнителят
да извърши необходимите настройки на програмата и действията по импорт на данни. В
разпита си пред съда, проведен в съдебно заседание от 10.03.2021 г. по делото пред СГС,
вещото лице е уточнило, че не всички посочени данни са необходими на разработчика, за
да финализира процеса по разработване на мобилното приложение, като данните за вида на
прилаганите промо офертите и начина на тяхното комбиниране са абсолютно необходими,
защото без тях ответникът не би могъл да разработи пълно и да настрои програмния
продукт. В заключението на основната СТЕ е посочено, че продуктът на „Дейта плюс” ООД
е предварително програмиран с определена ценова политика, но за да може тази
функционалност да влезе в действие трябва да се опишат като логика и примери всички
варианти на промоционалните оферти, както и комбинациите между тях, тъй като дадено
ценово уравнение самостоятелно може да даде един резултат, а в комбинация с друго –
различен такъв /л. 2712 от делото/. Предоставянето на други данни съгласно изводите на
експерта не е необходимо в процеса на настройване и доработка на софтуера, като в частта,
където липсват данни разработчикът въвежда измислени стойности и въвеждането на
реалните такива става след предоставянето им и отнема кратко време. В тази насока са
изводите на вещото лице Д. в заключението на основната СТЕ на л. 2702 от делото пред
СГС, както и в разпита му в съдебно заседание от 10.03.2021 г. и в съдебно заседание от
06.10.2021 г. Следователно единствено неизпълнението на задължението на ищеца за
предоставяне на данни за промоционалните оферти е такова, което има отношение към
възможността на ответника да извърши действията по доработване и настройки на
програмния продукт, които са част от цялата работа по неговото внедряване.
По – нататък, от заключението на основната съдебна техническа експертиза се
установява, че третото действие, което ищецът трябва да извърши, за да бъде изпълнено от
ответника задължението му по внедряване на софтуера, е това по осигуряване на техника за
работа със системата. Това задължение е предвидено да възниква за възложителя и с чл. 3,
ал. 3 от договора, като вещото лице е заключило, че неговото изпълнение е необходимо, за
да може програмата да бъде инсталирана и стартирана, както и да работи съгласно нормите
за производителност и надеждност на разработчика /л. 2691 от делото/.
Всичко изложено налага обоснования извод, че изпълнението на задължението
на въззиваемото дружество за внедряване на създадения от него програмен продукт е
поставено в зависимост от описаното поведение на възложителя - ищец, с което той
предоставя необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни точно.
За да се приеме, че в този случай е налице забава на кредитора съгласно чл. 95 от ЗЗД,
изразяваща се в неоказване на необходимото съдействия, следва да се установи, че
възложителят не е предприел описаните в предходните три абзаца действия, както и че това
негово бездействие е в пряка причинна връзка с неизпълнението на длъжника, която би била
налице в случай че се установи, че изпълнителят е бил в готовност да извърши уговорените
действия по внедряване на софтуерния продукт, но тяхното изпълнение не е започнало само
6
защото възложителят не е изложил своите изисквания към софтуера, не е съгласувал
изготвения от изпълнителя блупринт, не е предоставил на изпълнителя достъп до
необходимите данни за разработване на компютърната програма и не е представил
необходимата техника за стартиране на системата.
Задълженията на двете страни по договора да извършат действия по уточняване
на конкретен план за изпълнение на проекта, който е т.нар. блупринт, са срочни. С клаузата
на чл. 4, ал. 2 вр. ал. 3 от договора е уговорено, че целият процес по изготвяне на този
документ следва да бъде завършен в срок до 30 календарни дни след подписване на
договора, т.е. до 18.06.2018 г. За да е налице забава на кредитора, която освобождава
длъжника от отговорността му за неизпълнение на едно срочно задължение, каквото е
описаното, трябва да се докаже, че всички предпоставки по чл. 95 от ЗЗД са настъпили преди
изтичане на срока за изпълнение, т.е. че преди изтичане на този срок длъжникът е бил в
готовност да изпълни, както и че кредиторът не е извършил действията, които е задължен да
предприеме, и че последните са в пряка причинна връзка с възможността на длъжника да
изпълни точно.
По делото пред СГС е прието заключението на основната СТЕ, която съдържа
пълен анализ на водената от страните електронна комуникация и съставените електронни
документи за проведени между тях срещи.От същото се установява, че първата среща за
уточняване на въпроси по интервюто за създаване на блупринта е проведена на 08.06.2018 г.,
като след това ответникът е изпратил на ищеца файл с въпросите и отговорите от интервюто
едва на 23.07.2018 г., което е след изтичане на уговорения в договора срок за изпълнение на
това задължение. Вещото лице е заключило, че ответникът е изпратил на ищеца първата
версия на съставения от него блупринт едва на 26.11.2018 г., което е повече от пет месеца
след уговорения в сделката срок за изготвяне на този документ и четири месеца след
уточняване на въпросите и отговорите от интервюто. По делото не се установява на какво се
дължи това забавяне, като не са събрани и доказателства, че то е в резултат на поведение
на ищцовото дружество по бездействие да окаже необходимото съдействие на ответника за
получаване на пълна информация за изготвяне на конкретен план за действията и обхвата на
процеса по внедряване на софтуера.
Изложеното налага единствения обоснован извод, че това забавяне е в резултат от
поведението на самия ответник, който е бил длъжен да изготви искания документ, а не го е
направил своевременно. В подкрепа на този извод са и обстоятелствата, които се
установяват от представените в производството имейли, които съдържат електронни
изявления по смисъла на чл. 2 от ЗЕДЕС и следователно представляват електронен документ
съгласно чл. 3 от ЗЕДЕС и могат да служат за доказателство в гражданския процес, предвид
и това, че в случая е спазена формата за представянето им, предвидена в чл. 184, ал. 1 от
ГПК - всички имейли са възпроизведени на хартиен носител и са заверени от страната, която
ги представя. От тези имейли е видно, че в дълъг период от време от подписване на
договора, който е от месец май 2018 г. до 23.07.2018 г. липсват данни за проведена
комуникация между възложителя и изпълнителя по процесния договор. За този период от
време е провеждана комуникация единствено между „Виста АВТ“ АД АД и „ФТС България“
ООД, на което дружество е възложено внедряването на софтуерния продукта „Microsoft
Dynamics 365”, който трябва да бъде синхронизиран с продукта на ответника „Дейта плюс”
ООД , но няма изпращани каквито и да е електронни писма от последното дружество до
ищеца, с които да се изпълняват някакви действия, част от възложената работа по етап първи
или да се отправят искания към ищеца за оказване на съдействие, за да може да бъде
изготвен плана за изпълнение на проекта, т.нар. блупринт.
По принцип така, както е уговорено в договора, неизпълнението в срок на
задължението на ответника да състави план за изпълнение на проекта, би следвало да доведе
до забава в изпълнение на цялостното задължение за внедряване на софтуера за мобилни
7
търговци, защото страните са постигнали съгласие, че останалите действия, които трябва да
бъдат извършени, следват по време изготвянето на блупринта и одобряването му от
възложителя, а процесът по одобряване на този документ е започнал едва в края на месец
ноември 2018 г. – на 26.11.2018 г., когато е изготвен от ответника. Съгласно уговореното в
сключения договор след завършване на първия етап от процеса по внедряване на софтуера,
който е този по съставяне и съгласуване на плана за изпълнение на проекта, ответникът е
следвало да изпълни и останалите шест етапа, за извършване на работата по които е
предвиден срок от общо 56 календарни дни. Наред с това в сключената сделка страните са се
съгласили да уредят процедура по приемане на работата по всеки един конкретен етап от
възложителя, която също отнема определен период от време, доколкото в договора е
предвидено, че възложителят има правото в срок от 7 работни дни да предостави писмени
бележки по предадената работа по отделните етапи и, ако има такива, за изпълнителя е
уговорена възможност да ги отстрани чрез доработка на софтуера в срок от 5 работни дни,
след което трябва отново да бъде отчетена работата за конкретния етап, при което започва да
тече нов 10-дневен срок за възложителя да я приеме. Следователно извършването на
действията, които трябва да бъдат осъществени след одобряване на блупринта, изисква
период от време от минимум 77 дни, който е изчислен при съобразяване на необходимостта
от извършване на действия по приемане на поне три отделни етапа – на изготвяне
на блупринта, на работата по синхронизация и настройване и на стартиране на
компютърната програма, при положение, че няма възражения по качеството на изготвеното.
Очевидно е, че когато обсъждането на разработения от ответника блупринт е започнало едва
на 26.11.2018 г., няма как да бъдат извършени всички описани действия по завършване на
работата в срок предвид факта, че периодът от 26.11.2018 г. до 01.01.2019 г. има само 35
календарни дни, от които 13 са почивни, включващи и официалните почивни такива покрай
коледните празници през месец декември.
С оглед на изложеното, съдът правилни се явяват изводите на решаващия състав
на СГС, че бездействието на ответника да извърши конкретни действия по изпълнение на
поетите от него задължения в първия от предвидените в чл. 4, ал. 2 от договора етапи от
работата по внедряване на софтуер, към което се включва и бездействието да поиска
своевременно от кредитора да му окаже нужното съдействие, е това, което е довело до
неточното във времево отношение изпълнение на цялото задължение по извършване на
възложената работа.
Въпреки посоченото, трябва да се отбележи, че от събраните в производството
доказателства се установява, че в периода от месец юли 2018 г. до изготвяне и предаване
на блупринта през месец ноември 2018 г. ответното дружество е извършвало и определени
други действия по изпълнение на възложената му работа, които са свързани главно с
изграждане на процеса по синхронизация между системата „Microsoft Dynamics 365”,
разработвана от „ФТС България“ ООД, и създадената от него такава, които са част от втория
етап от изпълнение на работата, възложена със сключения договор.
Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че в производството не се доказа
кредиторът да е имал такова поведение, което да е препятствало ответника да изпълни
задължението си за настройване на програмния продукт „Търговец Мобилен А Pro” с
въвеждане на данни относно прилаганите промоции и отстъпки, което е част от процеса по
неговото внедряване в работната среда на „Виста АВТ“ АД. Следователно не е налице
забава на кредитора по смисъла на чл. 95 от ЗЗД, която да освобождава неизправната страна
„Дейта плюс” ООД от последиците на допуснатото от това дружество неточно във времево
отношение изпълнение на договора. По отношение основателността на възражението на
ответника, че ишецът не му е оказал необходимото съдействие за изпълнение задълженията
по договора, съдът се позовава на приетото заключение на изслушаната съдебно –
техническа експертиза, съгласно което, при внедряване на един софтуер, възложителят е
длъжен да предостави на изпълнителя достъп до пълните си реални данни чак в етапа по
8
стартиране на системата в т.нар. продукционна среда, която е средата, в която крайният
потребител работи и до която се предоставя достъп при стартиране на софтуерния продукт,
което е последното от всички действия в процеса и следва другите етапи, които са тези по
доработка, настройване и синхронизация, по тестване на програмата и по обучение на
персонала. От изводите на експерта, които са направени на база всички събрани по делото
писмени доказателства и проверените от него електронни документи, съдът приема за
доказан факта, че до уговорения в договора краен срок за внедряване на процесния софтуер,
който е 01.01.2019 г., ответникът не е изпълнил задълженията си по извършване на
действията по нито един от етапите, предшестващи този по стартиране – нито е бил изготвен
и одобрен блупринта, нито са приключени процесите по синхронизация на системите, нито
са извършени всички дейности по доработка и настройване на изработения от него софтуер,
нито е проведен етапа по тестване на продукта, нито пък е проведено обучение на
персонала. Това означава, че до 01.01.2019 г. за ищеца изобщо не е възниквало задължение
да предостави на ответника достъп до реални данни в продукционна среда, поради което и
бездействието да направи това не може да се квалифицира като забава на кредитора по чл.
95 от ЗЗД и да доведе до освобождаване на длъжника от последиците на собствената му
забава.
Горното служи за направа на извода за неоснователност на това правопогасяващо
възражение на въззиваемата страна, сторено в производството пред СГС.
Въпреки изложеното, споделени следва да бъдат решаващите мотиви на СГС, че,
макар да е била налице забава от страна на длъжника, последният е извършил възложената
му работа към момента на волеизявлението на ищеца за разваляне на договора, като
настоящият състав препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК. За да възникне правото
на кредитора да развали един договор по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, в закона има поставено едно
допълнително условие за това, което се извежда по аргумент за обратното от нормата на чл.
87, ал. 4 от ЗЗД, в която е предвидено, че разваляне на договора не се допуска, когато
неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.
Преценката за това дали частичното неизпълнение е значително с оглед интересите на
кредитора следва да се извърши не с оглед субективното отношение на последния към
интереса му и към неизпълнената част от задължението на длъжника, а въз основа на
обективните факти като се извърши сравнение между изпълнената и неизпълнената част от
задължението, като се има предвид вида на договора и характера на задължението. В тази
насока са указанията, дадени с Постановление № 3 от 29.03.1973 г., постановено по гр.д. №
2/1973 г. на Пленума на ВС.
В конкретния случай, от събраните по делото доказателства по безспорен
начин се установява, че след изтичане на уговорения в процесния договор краен срок за
изпълнение от ответника на задължението му да внедри и въведе в експлоатация
разработения от него софтуер, т.е. след 01.01.2019 г., за един продължителен период от време
това дружество е продължило да извършва действия в изпълнение на това свое задължение.
Това е станало със съгласието на ищеца, който освен, че е участвал активно в проведената
след 01.01.2019 г. комуникация с ответника относно извършването на възложената работа,
също така е приемал изпълнението на конкретни части от тази работа. Ето защо и
преценката за това каква е неизпълнената част от задължението на ответника и дали тя се
явява значителна или незначителна с оглед на интереса на кредитора трябва да се извърши
не към момента на изпадане на длъжника в забава, което е към 02.01.2019 г., а към момента,
когато кредиторът е упражнил правото си да развали сключения между страните договор,
което е станало с направено от него на 17.04.2019 г. изявление, обективирано в нотариална
покана с рег. № 1417/2019 г. на нотариус Вулева с район на действие гр. Пловдив.
Съгласно трайната практика на съдилищата, в т. ч. и тази на ВКС, при
прилагането на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД, в случай на сключен договор за изработка, от значение
9
при извършване на преценката за съотношението между изпълнената и неизпълнената част
от задължението са и факта на приемане на изработената част от работата, както и
причината, довела до незавършване на изработката, както и ползата за възложителя от вече
изработеното. В този смисъл е и Решение № 306 от 14.10.2015 г., постановено по гр.д. №
60/2015 г. по описа на ВКС, ІV гр.о. В случая от значение е това, че по делото се доказва, че
възложителят „Виста АВТ“ АД е приел тази част от възложената работа, която се доказа, че
е изпълнена, без възражения. По отношение на част от изпълненото е налице изрично
изявление за одобрение – това се отнася до работата, уговорена да се извършва в първи етап
„Анализ, управление и планиране на проекта“, за която от „Виста АВТ“ АД е направено
изявление за приемането й чрез одобряване на изготвения блупринт. Другата част от
работата се счита за приета в хипотезата на чл. 264, ал. 3 ЗЗД, доколкото се установява, че
след като ищецът е уведомен за това, че ответникът е инсталирал на подготвения от него
сървър процесния софтуер, по отношение на който са направени уговорените доработки и
настройки, което е станало с имейли от 12.04.2019 г. и от 18.04.2019 г., той не е направил
възражения, че изработеното не отговаря на уговореното в договора или че страда от
недостатъци. Такива възражения няма направени нито в нотариалната покана, с която се
разваля договора, нито в имейла от 03.05.2019 г., изпратен от пълномощник на „Виста АВТ“
АД – Н. И., до представители на „Дейта плюс” ООД , намиращ се на л. 1517 от делото пред
СГС, в който това лице е направило възражения само за това, че не цялата част от
възложената работа е извършена от изпълнителя, тъй като инсталирания софтуер няма
функционалности, свързани с ценовата политика, но няма възражения, че изпълнената част
от работата страда от недостатъци – не е посочено, че в предадения софтуер има липса на
други уговорени функционалности, нито пък е възразено, че извършените доработки по него
не могат да бъдат използвани или че не са направени според уговореното. Следователно
изпълнената от ответника част от работата, която се установи, е много по-голяма по обем от
неизпълнената такава, и същата е била приета от ищеца без възражения.
На следващо място съдът съобрази, че причина за неизпълнението на описаната
част от възложената работа, която е свързана с разработване на функционалностите
на процесния софтуер, касателно плащането и с прилаганите промоции и отстъпки, които се
включват в пълната ценова политика, са действията както на самия възложител, така и на
трето за сделката лице, което е „ФТС България“ ООД, за чиито действия, както вече беше
посочено по - горе, отговорност пред ответника носи също възложителят „Виста АВТ“ АД.
От изводите на вещото лице Д., направени в разпита му пред съда в заседание от 10.03.2021
г., както и при отговора на въпрос 2 от заключението на допълнителната СТЕ, съдът намира
за установен факта, че към 10.04.2019 г. дружеството „ФТС България“ ООД все още не е
разработило ендпойнт „Плащания“, която програма е абсолютно необходима, за да може да
бъде извършен процеса по синхронизация на разработената от ответника система и
системата „Microsoft Dynamics 365” в частта относно функционалността, свързана с
ценовата политика, част от която е и модула плащания, а липсата на тази програма прави
невъзможно извършването на работата по синхронизация на данните относно плащанията.
От изводите на вещото лице Д., направени в заключението на основната СТЕ, се установява
и това, че до 22.04.2019 г. между ищеца, ответника и това трето за процеса лице не са
отстранени всички проблеми, свързани с попълване на данните, касаещи прилаганите от
ищеца промоции в програмата „Търговец Мобилен А Pro”, както и със синхронизацията на
двете системи, за да могат те да обменят тези данни помежду си /л. 2715 и отговора на
въпрос 19 на л. 2725 от делото/. Това се дължи както на действия на самия ответник, така и
на поведението на ищеца, който длъжен да предостави на изпълнителя цялата логика за
прилагането на промоционалните оферти, което не се установява да е направено. В
заключението на допълнителната СТЕ вещото лице, след анализ на съдържанието на всички
представени по делото на хартиен носител имейли, е констатирало, че в тях се съдържа
информация за проведена на 02.04.2019 г. среща, на която между ищеца и ответника са
10
обсъждани въпроси свързани с промоционални офертите и търговските условия, които
ищецът ще прилага и които към този момент все още не са били изяснени, тъй като на
ответника не са предоставени всички данни в тази връзка. В този смисъл са и показанията
на свидетелка М.. Това означава, че към 02.04.2019 г. „Виста АВТ“ АД все още не е
представило на ответника всички данни за прилаганите от него промоции и отстъпки, които
са необходими за разработване на процесния софтуер. От изводите на вещото лице,
направени в изгответните две заключения, се установява, че на 05.04.2019 г. от ищеца е
изпратен имейл до ответника, с който последният е уведомен, че към тази дата има заредени
и конфигурирани пълни данни за 118 бр. промоции, търг. съглашения,
отстъпки, промо пакети, микс и мач и подаръци в тестовата среда на „Microsoft Dynamics
365” и се изпраща файл с описание на 90 от тях. Така предоставената от „Виста АВТ“ АД
информация обаче отново не е била пълна – вещото лице Д. е заключило, че в изпратения от
тази страна файл липсва информация за заложена приоритетност на промоциите, поради
което не може да се определи какъв би следвало да е резултатът при положение, че даден
продукт участва в няколко промо оферти и как този резултат се комбинира с клиентски
отстъпки и/ или отстъпки за плащания. Тези недостатъци са констатирани и от ответника,
който е изпратил нови имейли с искане да се уточнят неяснотите, последните от които са от
22.04.2019 г. и 24.04.2019 г. С оглед на това експертът е направил извод, че към месец
04.2019 г. между страните все още не са уточнени ключови понятия,
касаещи промоофертите, тъй като ответникът не е получил информация относно това какъв
асортимент включва и при какви условия работи дадена оферта, както и какъв
е алгоритъмът й, с какви отстъпки може да се комбинира. Следователно именно описаното
поведение на възложителя и въззивник е настоящото производство по непредоставяне на
пълна информация относно данните, касаещи промоционалните оферти, е довело до
невъзможността за ответника да изпълни цялата работа по внедряване на софтуера към
релевантната дата – 17.04.2019 г.
Предвид изложеното, настоящият състав достигна до извода, че ответникът,
макар и неточно във времево отношение, е изпълнил по – голямата част от възложената му
работа, а тази, която не е, съставлява незначителна част от общия обем, както и че
неизпълнението се дължи на поводението на възложителя – ищец, изразяващо се в
неоказване на необхдоимото съдействие за това. Ето защо отправеното волеизявление за
разваляне на договора не е породило желаното от ищеца действие за упражняване на
потестативното му право, като забавеното изпълнение от ответника да завърши в
уговорения в договора срок възложената му работа е основание за ангажиране на
договорната му отговорност за неизпълнение, но ищецът може да упражни само онези свои
права, които са съвместими със запазване действието на договора, които са правата му по чл.
265, ал. 1 от ЗЗД, както и правото му да получи обезщетение за претърпените вреди от
забавеното изпълнение по чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, каквито права обаче не се упражнени
с предявените в процеса искове.
С оглед горното, за ищеца не е възникнало правото да получи даденото по
договора, което прави и предявения иск по чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД неоснователен.
Поради невъзникване правото да развали договора по надлежен ред, въззивника
не разполага с претендираното право по чл. 88, ал. 1, изр. II от ЗЗД да получи обезщетение за
претърпените вреди, които са в пряка причинно – следствена връзка с развалянето на
договора, необходимо условие за уважаването на които е фактът на разваляне на последния,
което, в конкретния случай, не е сторено.
Горното налага извода за неоснователност на сторените с разгледаната въззивна
жалба оплаквания за неправилност на обжалваното Решение.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции, постановено следва да
бъде Решение, с което обжалваното такова да бъде потвърдено на основание чл. 272 от ГПК.
11
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззивникът следва
да бъде осъден да заплати на насрещната страна сторените разноски за настоящото
производство в размер на 5640 лв., която сума е реално заплатена от „Дейта плюс” ООД на
Адвокатско дружество „П., А. и партньори“, за което свидетелства приложеното платежно
нареждане от 28.03.2022 г.
Водим от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261597 от 15.12.2021 г., постановено по т. д. №
1915/2019 г. на СГС, ТО, VI – 17 –ти състав.
ОСЪЖДА „Виста АВТ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Район „Средец“, бул. „Цар Освободител“ № 10, ет. 3, да заплати на
„Дейта плюс“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Капитан Райчо“ № 55, сумата от 5640 лв. (пет хиляди шест стотин и четиридесет лева)
разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едноседмичен срок от съобщението му до страните при условията на чл. 280, ал.
1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12