№ 464
гр. Разград, 17.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно
гражданско дело № 20223300500310 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 577 от ГПК
Постъпила е частна жалба от З. А. С. чрез пълномощник адв. Л.А.Д. против
Определение № 11 от 31. 10. 2022 г. на съдията по вписванията при КРС, с което е отказано
да разпореди вписването на искова молба за делба на недвижим имот вх. № 2839/ 18. 10.
2022 г. на КРС, въз основа на която е образувано гр. д. № 666/ 2022 г. по описа на РС
Кубрат. Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно, моли да бъде
отменено.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на
обжалвания акт, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, против
акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на въззивната проверка, а разгледана по същество
се явява основателна.
Пред РС Кубрат е образувано гр. д. № 666/ 2022 г. по подадена искова молба вх. №
2839/ 18. 10. 2022 г. от З. А. С. чрез пълномощник адв. Л.А.Д. за делба на недвижим имот. С
Разпореждане № 1119/ 19. 10. 2022 г. съдът в производството по чл. 131 от ГПК е указал на
ищцата, че исковата молба следва да бъде вписана в СВ при ПС –Кубрат по нейно искане.
Адв. Д., действащ като пълномощник на ищцата е подал Заявление за вписване на исковата
молба вх. № 2353/ 31. 10. 2022 г. Към заявлението са приложени адвокатско пълномощно за
упълномощаването на адв. Донев, документ за платена държавна такса за вписване в размер
на 10 лева, заверено копие от Разпореждане № 1119/ 19. 10. 2022 г., заверено копие на схема.
С обжалваното определение е отказано вписване на исковата молба. Мотивите за отказ на
съдията по вписванията са, че приложеният документ за внесена държавна такса не е в
съответствие с изискванията на чл. 7а от ТДТСАВ, тъй като било приложено „подписано от
1
някого“ копие на преводно нареждане за внесена държавна такса и че когато цената, по
която е таксуван документа не е указана, таксата се определя върху оценка, определена по
реда на Приложение № 2 към ЗМДТ, но не е представено актуално удостоверение за данъчна
оценка.
Въз основа на така изложеното, въззивната инстанция приема, че обжалваното
определение за отказ на вписване е незаконосъобразно. Въззивната инстанция в настоящия
състав споделя изложените от частния жалбоподател доводи в частната жалба. Към
заявлението за вписване е приложено копие на документ, подписано с оригинален подпис за
внесена държавна такса за вписване на исковата молба – Платежно нареждане/Вносна
бележка за плащане към бюджета. Документът е подписан от наредителя Л.А.Д., редовно
упълномощен с приложеното пълномощно от ищеца З. А. С., поради което документът
отговаря на изискванията по чл. 7а от ТДТСАВ.
Незаконосъобразно съдията по вписванията е приел, че не е внесена дължимата
държавна такса за вписване на исковата молба. Исковата молба има за предмет предявен иск
за делба на недвижим имот. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани
от Агенцията по вписванията, за вписване се събира такса върху цената, по която е таксуван
актът или документът, или върху цената на иска, в размер на 0,1%, но не по-малко от 10 лв;
когато цената, по която е таксуван документът, не е указана, таксата се определя върху
оценка, определена по реда на приложение № 2 към ЗМДТ. Прилагайки тази разпоредба с
оглед особеностите на производството по съдебна делба, вписването на исковата молба за
делба следва да се таксува в рамките на посочената минимална цена от 10 лв., тъй като
цената на иска към този момент не е определена. Тя ще бъде установена с извършване на
делбата и дължимата държавна такса ще се внесе при вписване на съдебното решение.
Хипотезата на второто изречение на чл. 2, ал. 1 Тарифата е неприложима за исковите молби
за делба, защото не става въпрос за непосочване на цената, по която е таксуван актът, а за
акт, който не се таксува предварително, а отложено. По този начин е разрешен въпроса за
дължимата държавна такса за вписване на искова молба за делба в практиката на
съдилищата. /В този смисъл Определение № 266 от 8.10.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3726/2015 г., II г. о., ГК/. По изложените съображения, съдът приема, че е внесена
дължимата държавна такса в размер на 10 лв. за поисканото вписване, поради което отказът
на съдията по вписванията да извърши вписването поради непредставяне на данъчна оценка
и внасяне на държавна такса върху нея, е незаконосъобразен.
Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на
съдията по вписванията да разпореди вписване на исковата молба за делба.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 11 от 31. 10. 2022 г. на съдията по вписванията при
КРС, с което е отказано да разпореди вписването на искова молба за делба на недвижим
2
имот вх. № 2839/ 18. 10. 2022 г. на КРС, въз основа на която е образувано гр. д. № 666/ 2022
г. по описа на РС Кубрат.
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при РС Кубрат да разпореди
вписването на искова молба за делба на недвижим имот вх. № 2839/ 18. 10. 2022 г. на КРС,
въз основа на която е образувано гр. д. № 666/ 2022 г. по описа на РС Кубрат.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3