Р Е Ш Е Н И Е
№…….../……..05.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено шестнадесети май през две хиляди и осемдесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА
при секретаря Мария Манолова,
като разгледа докладваното от съдията Колева
търговско дело № 1591 по
описа за
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 439, вр. с чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 120 и чл. 151 от ЗЗД.
По изложените в исковата
молба обстоятелства, Д.И.И., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, чрез адв. А.Д.,
е поискал да бъде признато за установено по отношение на ответниците „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
община Столична, пл. „Света Неделя“ № 7, представлявано от
изпълнителните директори Л.К.Х.и А.К.и „ПТИЦЕКЛАНИЦА“ АД (в
несъстоятелност) ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
р-н Одесос, ул. „Радко Димитриев“ № 7, ет. З, представлявано от постоянния
синдик Г.П.С., че към 11.11.2016 г. вземането на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД в
размер на сумата от 40 000.00 евро (част от главница по договор за банков
кредит № 2/23.10.2006 г.) е било погасено по давност по отношение на
ипотекарния длъжник Д.И.И., поради което и към тази датата е било погасено по
давност и ипотечното право на банката и възможността й да реализира права по
ипотеката, учредена с нот.акт № 176 , том 15, рег. № 20484, дело №
2801/02.11.2006 г. на Ю.Д.- нотариус с район на действие района на Районен съд
– гр. Добрич, вписан с рег. № 160 в регистъра на Нотариалната камара, по
отношение на следния недвижимият имот, находящ се в гр. Добрич: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 72624.623.4478.1.6 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-15/12.05.2005 год. на ИД
на АГКК, който се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 72624.623.4478 с площ от 90 кв.м. по скица, а по нотариален акт
89.60 кв.м., с предназначение: ЖИЛИЩЕ/АПАРТАМЕНТ, състоящ се от спалня, детска
стая, една стая предназначена за кухня и трапезария, антре и сервизни
помещения, ведно с 8.320% ид.ч. от общите части на сградата и правото на
собственост от ПИ, от което следва, че така посоченият недвижим имот не може да
бъде обект на изпълнение по изп. дело №
20178100400263 по описа на ЧСИ Н.Н., рег.№ 810,
район на действие - ОС - Добрич, образувано въз основа на
изпълнителен лист от 28.02.2017 г., издаден срещу „Птицекланица"АД (в
несъстоятелност) въз основа на заповед № 6919/16.11.2016 г. по ч.гр.д. №
13959/2016 г. по описа на ВРС, г.о., ХХХ състав, за изпълнение на парично
задължение въз основа на документи по чл. 417 от ГПК. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
В исковата молба се
твърди, че на 11.11.2016 г.
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД е
подал в PC – Варна, заявление по реда на чл. 417 от ГПК, с което е поискано
издаване на заповед за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист
срещу длъжника „Птицекланица" АД (в несъстоятелност) - гр. Варна, за
сумата от 40 000.00 евро, представляваща част от просрочена главница по Договор
за банков кредит № 2/23.10.2006 г., което вземане е било в общ размер на 5 772
105.78 евро (3 057 577.45 евро - главница, 2 673 583.93 евро - лихви и 40
944.40 евро - такси по тарифа на банката), ведно със законната лихва върху
главницата, считано от момента на подаване на заявлението до окончателно
плащане на вземането и за разноски по чл. 78, ал.1 от ГПК в размер на 1 564.66
лева.
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК
АД обосновава процесуалната допустимост на искането си и наличието на правен
интерес чрез прилагане на чл. 637, ал. 6, т. З от ТЗ и чл. 429, ал. З от ГПК с
посочване на учредена от ищеца Д.И.И. (като ипотекарен гарант) договорна
ипотека върху негов собствен недвижим имот за обезпечаване на кредита, обективирана
в нотариален акт № 176 , том 15, рег. № 20484, дело № 2801/02.11.2006 г. на Ю.Д.-
нотариус с район на действие района на Районен съд – Добрич, вписан с рег. №
160 в регистъра на НК.
Въз основа на
заявлението е образувал ч.гр.д. № 13959/2016 г., като са били издадени заповед
№ 6919/16.11.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документи по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу „Птицекланица" АД (в
несъстоятелност).
Въз основа на така
издадения изпълнителен лист кредиторът е образувал срещу главния длъжник „ПТИЦЕКЛАНИЦА“ АД (в несъстоятелност) изп.дело № 20178100400263 по описа на ЧСИ Н.Н., рег.№ 810, Район
на действие - ОС - Добрич, по което принудителното изпълнение е насочено само
срещу ипотекирания от ищеца в полза на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД
недвижим имот.
Излага се, че с
решение № 498 от 10.12.2009 г., постановено по т.дело № 886/2009 г. по описа на
Варненски окръжен съд, „ПТИЦЕКЛАНИЦА" АД е обявена в неплатежоспособност и
е открито производство по несъстоятелност, а с решение №126 от 29.03.2010 г. по същото дело
главният длъжник е обявен в несъстоятелност, поради което по силата на чл. 617, ал.1 от ТЗ вземането на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД към
„ПТИЦЕКЛАНИЦА“ АД (в несъстоятелност) по договора за кредит е станало изискуемо
на 29.03.2010 г.
Твърди се, че за периода от
29.03.2010. г. (датата на съдебното решение на ВОС) до 11.11.2016 г. (датата на
депозиране на заявлението във ВРС) са изминали 6 години и 10 месеца, което
означава, че по отношение на ищеца е изтекла абсолютната 5-годишна давност по
чл. 110 от ЗЗД, поради което на основание чл.151 от ЗЗД прави възражение, че
вземанията на банката по договора за кредит са погасени по давност, което
погасяване води до погасяване и на ипотеката, учредена върху имота му.
В срока по чл. 367, ал.
1 от ГПК ответникът „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, чрез пълномощнмика адв. В.М.С., е
подал писмен отговор, с който не е оспорил изложените в исковата молба факти.
Направено е само оспорване на твърдението на ищеца за изтекла погасителна
давност, като се твърди, че същата е била прекъсната и спряна на основание чл.
628а, ал. 1 от ТЗ с подаването на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност на „ПТИЦЕКЛАНИЦА“ АД (в несъстоятелност) по т.д. № 886/2009 г.
по описа на ВОС.
В срока по чл. 367, ал.
1 от ГПК ответникът „ПТИЦЕКЛАНИЦА“ АД (в несъстоятелност), чрез постоянния
синдик Г.П.С., е подал писмен отговор, с който е навел същите възражение, както
първия ответник „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, като освен това е направил и
възражение, че не е пасивно легитимиран да отговаря по така предявения иск.
В срока по чл. 372,
ал. 1 от ГПК, ищцовата страна е депозирала допълнителна искова молба, в която е
пояснила и допълнила първоначалната си молба във връзка с изложеното от
ответниците. Ищецът твърди, че по отношение на него давността не е прекъсвана
като се позовава на разпоредбата на чл. 125 от ЗЗД относно давността при
солидарните задължения. Направено е искане при произнасяне на делото да се
постанови и решение, с което да бъде заличена учредената в полза на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД договорна
ипотека.
В срока по чл. 373, ал.
1 от ГПК ответникът „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, чрез пълномощника адв. В.М.С., е
подал допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с която е оспорил
твърденията на ищеца за приложението на чл. 125 от ЗЗД.
В срока по чл. 373, ал.
1 от ГПК ответникът „ПТИЦЕКЛАНИЦА“ АД (в несъстоятелност) не е подал
допълнителен отговор на допълнителната искова молба.
В съдебно заседание и с писмена защита процесуалният представител на ищеца
адв. М.К. поддържа така предявения иск и моли за
неговото уважаване. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Не
представя списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, чрез
процесуалния представител адв. В.М., моли предявения иск да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ответникът
„ПТИЦЕКЛАНИЦА“ АД (в несъстоятелност) не изпраща представител.
Окръжният
съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по
реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото,
че „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е правоприемник на „Еич Ви Би Банк Биохим” АД –
София. Между последната банка и „ПТИЦЕКЛАНИЦА“ АД (в несъстоятелност) е бил
сключен Договор за банков
кредит № 2/23.10.2006 г., с който банката е предоставила на дружеството сумата
от 4 000 000 евро - под формата на инвестиционен кредит и
1 000 000 лв. - под формата на револвираща оборотна кредитна линия. По
отношение на първата сума е била уговорена лихва в размер на 3-месечен EURIBOR с 3,75% надбавка, а за втората сума –
1-месечен SOFIBOR
с 3,5% надбавка. Крайният срок за погасяване и на двете суми по договора за
кредит е бил 30.09.2013 г. Вземането на банката по Договор за банков кредит №
2/23.10.2006 г. е било обезпечено с договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 176 , том 15, рег. №
20484, дело № 2801/02.11.2006 г. на Ю.Д.- нотариус с район на действие района
на Районен съд – гр. Добрич, вписан с рег. № 160 в регистъра на Нотариалната
камара. Ипотеката е учредена върху имоти, собственост на „ПТИЦЕКЛАНИЦА“ АД (в
несъстоятелност), както и върху собствения на третото лице Д.И.И. недвижимият
имот, находящ се в гр. Добрич: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
72624.623.4478.1.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-15/12.05.2005год. на ИД на АГКК, който се намира в сграда №
1, разположена в поземлен имот с идентификатор 72624.623.4478 с площ от 90
кв.м. по скица, а по нотариален акт 89.60 кв.м., с предназначение:
ЖИЛИЩЕ/АПАРТАМЕНТ, състоящ се от спалня, детска стая, една стая предназначена
за кухня и трапезария, антре и сервизни помещения, ведно с 8.320% ид.ч. от
общите части на сградата и правото на собственост от ПИ. Тъй като
„ПТИЦЕКЛАНИЦА“ АД (в несъстоятелност) не е изпълнявала задължението си по
сключените между нея „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД пет договора за кредит, сред които
и посочения по-горе, банката е поискала обявяването на неплатежоспособност на
търговското дружество. Въз основа на тази молба е било образувано търг.дело №
886/2009 г. по описа на ВОС, ТО. С решение № 498/10.12.2009 г., постановено по
посоченото дело, съдът е обявил неплатежоспособността на „ПТИЦЕКЛАНИЦА“ АД, с
начална дата 20.05.2009 г., като е открил производство по несъстоятелност на
дружеството. С последващо решение № 126/29.03.2010 г., постановено по същото
дело, „ПТИЦЕКЛАНИЦА“ АД (в несъстоятелност) е обявена в несъстоятелност като е
постановено прекратяване на дейността на предприятието и правомощията на
органите на дружеството, като е постановена и обща възбрана и запор върху
имуществото на „ПТИЦЕКЛАНИЦА“ АД (в несъстоятелност).
Позовавайки се на Договор за банков кредит №
2/23.10.2006 г., както и на нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 176 , том 15, рег. № 20484, дело № 2801/02.11.2006 г. на Ю.Д.-
нотариус с район на действие района на Районен съд – гр. Добрич, вписан с рег. №
160 в регистъра на Нотариалната камара, „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е поискало
издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу „ПТИЦЕКЛАНИЦА“ АД (в
несъстоятелност). Въз основа на това заявление е била издадена заповед №
6919/16.11.2016 г. по ч.гр.д. № 13959/2016 г. по описа на ВРС, г.о., ХХХ
състав, с която е разпоредено на „ПТИЦЕКЛАНИЦА“ АД (в несъстоятелност) да
заплати на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД сумата 40 000 евро, представляваща част
от вземане в размер на 3 057 577,45 евро за непогасена главница по Договор за банков кредит №
2/23.10.2006 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 11.11.2016 г. до окончателното изплащане, както и сумата 1564,66
лв. - разноски за производството за платена държавна такса. Въз основа на тази
заповед за незабавно изпълнение е образувано изп.дело № 20178100400263 по описа на ЧСИ Н.Н., рег.№ 810, Район на действие - ОС - Добрич, по
което е изпратена покана за доброволно изпълнение до третото лице – ипотекарен
длъжник Д.И.И., в която е посочено, че в случай на липса на
доброволно изпълнение ще бъде пристъпено към принудително изпълнение върху
притежавания от него недвижим имот, описан по-горе, който е ипотекират в полза
на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД.
По силата на чл. 617,
ал. 1 от ТЗ, всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми
от датата на решението за обявяване в несъстоятелност. В конкретния случай по
отношение на „ПТИЦЕКЛАНИЦА“ АД несъстоятелността е обявена с решение №
126/29.03.2010 г., постановено по търг.дело № 886/2009 г. по описа на ВОС, ТО.
От тази дата са станали изискуеми всички задължения на длъжника, за които
юридическия състав за възникването им се е осъществил преди подаването на
молбата за откриване на производство по несъстоятелност, но падежът на които
все още не е настъпил. Доколкото, както се посочи по-горе, крайната дата, на
която е следвало да бъде погасено задължението на „ПТИЦЕКЛАНИЦА“ АД (в
несъстоятелност) по Договор за
банков кредит № 2/23.10.2006 г. е 30.09.2013 г., то всички вземания на банката
по този договор за периода от 29.03.2010 г. до 30.09.2013 г. стават изискуеми,
считано от първата дата – 29.03.2010 г. Позовавайки се на това, ищецът Д.И.И.
твърди, че до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение – 11.11.2016 г. е изтекла предвидената в разпоредбата на
чл. 110 от ЗЗД обща 5-годишна погасителна давност, поради което и вземането на
банката е погасено.
По силата на чл. 628а,
ал. 1 от ТЗ, подаването на молба за откриване на производство по
несъстоятелност от кредитор прекъсва давността относно вземането, на което
молителят основава молбата си по чл. 625 от ТЗ. В конкретния случай „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД се явява молител в производството по несъстоятелност на
„ПТИЦЕКЛАНИЦА“ АД (в несъстоятелност) по търг.дело № 886/2009 г. по описа на
ВОС, ТО, като едно от вземанията, на което се основава молбата е именно
вземането по Договор за банков
кредит № 2/23.10.2006 г. С оглед на това, давността следва да се счита
прекъсната от датата, на която „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е подала
молбата за откриване на производството по несъстоятелност, въз основа на която
е образувано търг.дело № 886/2009 г. по описа на ВОС, ТО. Доколкото вземането
за главницата по договора за кредит се погасява с 5-годишна давност, а
договорът е сключен на 23.10.2006 г., към датата на подаване на молбата за
откриване на производството по несъстоятелност давността не е изтекла, а същата
е прекъсната от момента на подаване на молбата. Предвид датата на договора за
кредит, това се отнася и за задълженията за лихви, които се погасяват с
3-годишната давност по чл. 111, б.”в” от ЗЗД. От заключението на изслушаната по
делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице М.С.С. се установява, че
вземането на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД по Договор
за банков кредит № 2/23.10.2006 г. е било предявено в производството по
несъстоятелност на „ПТИЦЕКЛАНИЦА“ АД (в несъстоятелност) като е
било прието от синдика. Предявяването на вземането в производството по
несъстоятелност е още едно основание за прекъсване на давността по силата на
чл. 685а, ал. 1 от ТЗ. Както разпоредбата на чл. 628а, ал. 1, изр. 2, така и
разпоредбата на чл. 685а, ал. 1 от ТЗ, предвиждат, че за вземанията, за които
давността се прекъсва по силата на тези разпоредби, давност не тече докато трае
производството по несъстоятелност. С оглед на това, от момента на подаване на
молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на
„ПТИЦЕКЛАНИЦА“ АД (в несъстоятелност) давността за вземанията на „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД към дружеството се счита прекъсната и тъй като към настоящия момент
производството по несъстоятелност не е приключило, давността не е изтекла
предвид настъпилото съгласно разпоредбите на чл. 628а, ал. 1, изр. 2 и чл.
685а, ал. 1 от ТЗ спиране. Поради това вземанията на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД към
„ПТИЦЕКЛАНИЦА“ АД (в несъстоятелност) по Договор
за банков кредит № 2/23.10.2006 г. не са погасени по давност.
В тази връзка следва да
се посочи, че по давност се погасяват вземанията, но не и обезпеченията на
същите. Поради това възможността на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД да удовлетвори
вземането си от учредената в негова полза ипотека върху недвижимия имот на
ищеца не се погасява с изтичане на предвидената в разпоредбите на чл. 110 и чл.
111, б. „в” от ЗЗД давност. Такава давност не тече поотделно за длъжника и за
третото лице, което е предоставило обезпечение за задължението на длъжника. В
случаите, когато трето лице е учредило ипотека за задължения на длъжника върху
свой собствен имот, то не става солидарен длъжник наред с този, чието
задължение обезпечава, поради което и разпоредбата на чл. 125 от ЗЗД е
неприложима.
С разпоредбата на чл.
151 от ЗЗД законът е установил самостоятелно право на лицето, учредило ипотека
за чуждо задължение, в случаите, когато изпълнението се насочва върху
ипотекирания имот, да противопостави на кредитора всички възражения, с които
разполага длъжникът, както и да поиска прихващания с вземания, които длъжникът
има срещу кредитора. Това е лично право на третото лице, учредило ипотека върху
собствен имот за обезпечаване на чуждо задължение, но то не означава, че в
отношенията между кредитора и това трето лице тече давност. Третото лице има
право да се позове по реда на чл. 120 от ЗЗД на давността, която е изтекла в
полза на длъжника срещу кредитора. Това негово възражение по чл. 120 от ЗЗД ще
бъде основателно, ако давността действително е изтекла. В случаите обаче,
когато давността не е изтекла, включително и поради това, че е спирана или
прекъсвана по реда на чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД или по силата на друга изрична
законова разпоредба, каквито са разпоредбите чл. 628а, ал. 1 и чл. 685а, ал. 1
от ТЗ, възражението е неоснователно. В конкретния случай, макар и
„ПТИЦЕКЛАНИЦА“ АД – гр. Добрич да е в несъстоятелност, по силата на чл. 637,
ал. 6, т. 3 от ТЗ „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД може да предяви иск срещу дружеството,
с който да установи вземането си като въз основа на решението по този иск да
може да насочи принудителното изпълнение за вземането си върху предоставените
от третите лица обезпечения. В зависимост от вида на вземането си и неговия
размер, кредиторът може да упражни тази възможност било по реда на исковото
производство, било по реда на заповедното такова. В конкретния случай, с оглед
на вида на вземането на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД по Договор
за банков кредит № 2/23.10.2006 г., кредиторът се е възползвал от възможността
да се снабди със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и да
предприеме действия по принудително изпълнение по отношение на имота на ищеца Д.И.И..
В това производство по принудително изпълнение, в качеството си на ипотекарен
длъжник, Д.И.И. може да направи възражение по реда на чл. 151 от ЗЗД, във вр. с
чл. 120 от ЗЗД, че вземането на кредитора „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е погасено по
давност. Касае се обаче за давност, която е текла в полза на длъжника
„ПТИЦЕКЛАНИЦА“ АД (в несъстоятелност) и която, предвид всичко гореизложено, не
е изтекла към настоящия момент. Предвид на това, така направеното възражение, а
оттам и основания на него иск, въз основа на който е образувано настоящото
производство, се явяват неоснователни. В конкретния случа съдът не следва да
обсъжда твърдението на ищеца, че ипотеката е погасена по силата на чл. 172, ал.
2 от ЗЗД. Такова основание за погасяване на ипотеката, а оттам и на
възможността на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД да събере вземането си чрез насочване на
изпълнението върху ипотекирания имот, не е посочено в исковата молба, нито е въведено
в предмета на спора по реда на чл. 214 от ГПК, а е направено едва с писмената
защита, депозирана в срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК след последното съдебно
заседание.
С оглед на всичко
гореизложено, така предявеният иск с правно основание чл. 439, вр. с чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 120 и чл. 151 от ЗЗД е неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на
разноските:
Ответникът „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД не е поискал присъждане на разноски в производството, като не е
представил и списък по чл. 80 от ГПК, поради което съдът намира, че такива не следва
да му бъдат присъждани.
Доколкото ответникът „ПТИЦЕКЛАНИЦА“
АД (в несъстоятелност) не е ангажирал доказателства за сторени разноски в
производството и не е представил списък по чл. 80 от ГПК, съдът намира, че
такива не следва да му бъдат присъждани.
Воден от гореизложеното и
в същия смисъл, съдът
Р Е Ш И :
ОТХЪРЛЯ
предявения от Д.И.И.,
ЕГН **********, с постоянен адрес:***, срещу „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, община Столична, пл.
„Света Неделя“ № 7, представлявано
от изпълнителните директори
Л.К.Х.и А.К.и „ПТИЦЕКЛАНИЦА“ АД (в несъстоятелност) ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Одесос, ул. „Радко Димитриев“ №
7, ет. З, представлявано от постоянния синдик Г.П.С., иск с правно основание чл. 439, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.
120 и чл. 151 от ЗЗД, с който е поискано да бъде признато за установено по
отношение на ответниците, че към
11.11.2016 г. вземането на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД в размер на сумата от 40
000.00 евро (част от главница по договор за банков кредит № 2/23.10.2006 г.) е
било погасено по давност по отношение на ипотекарния длъжник Д.И.И., поради
което и към тази датата е било погасено по давност и ипотечното право на
банката и възможността й да реализира права по ипотеката, учредена с нот.акт №
176 , том 15, рег. № 20484, дело № 2801/02.11.2006 г. на Ю.Д.- нотариус с район
на действие района на Районен съд – Добрич, вписан с рег. № 160 в регистъра на
Нотариалната камара, по отношение на следния недвижимият имот, находящ се в гр.
Добрич: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 72624.623.4478.1.6 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-15/12.05.2005год. на ИД на АГКК, който се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 72624.623.4478 с площ от 90 кв.м.
по скица, а по нотариален акт 89.60 кв.м., с предназначение: ЖИЛИЩЕ/АПАРТАМЕНТ,
състоящ се от спалня, детска стая, една стая предназначена за кухня и
трапезария, антре и сервизни помещения, ведно с 8.320% ид.ч. от общите части на
сградата и правото на собственост от ПИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: