Р Е Ш Е Н И Е № 20
Гр.Кубрат, 14 февруари 2011г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кубратският
районен съд в публично съдебно заседание на девети февруари две хиляди и
единадесета година в състав:
Районен
съдия: Албена Великова
При секретаря В.Д. като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 527 по описа за 2010г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производство по реда на чл.59, ал.9 и
чл.150 от СК.
Образувано е по искова
молба от С.Ф.И., ЕГН ********** ***, в качеството му на баща и законен
попечител на непълнолетния Ю.С.Ф., както и от Ю. С.Ф., ЕГН **********, действащ
лично и със съгласието на своя баща и законен попечител С.Ф.И., в която се
твърди, че непълнолетните деца Ю. и Ю. са родени от брака на баща им с
ответницата З.В.М. /Б./, който бил прекратен през 2003г. с влязло в законна
сила решение. Съгласно същото на ищеца С.Ф.И. било предоставено упражняването
на родителските права по отношение на детето Ю., а на ответницата - упражняването на родителските права по
отношение на детето Ю.. Всяка от страните била осъдена да плаща издръжка на
детето, за което не полага непосредствени грижи в размер на 30.00 лева.
Ответницата напуснала РБългария, поради което за детето Ю. се грижили бабата и
дядото по майчина линия в с.Острово, но преди три години бабата починала и след
завършване на пети клас, Ю. отишъл да живее в дома на баща си в с. Горичево,
при брат си Ю. и бабата и дядото по бащина линия. Поради това, че бащата полага
грижи за детето си Ю. заедно със своите родители, моли съда да постанови
решение, по силата на което да предостави на него упражняването на родителските права по
отношение на Ю.С.Ф., като на майката се определи подходящ режим на лични отношения,
както и същата да бъде осъдена да плаща издръжка на Ю. в размер на 70 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи
издръжката, до настъпване на законовите изисквания за нейното изменение или
прекратяване. Ищецът Ю. С.Ф. действащ лично и със съгласието на своят баща и
законен представител, претендира да бъде изменена присъдената с цитираното
решение издръжка съответно от 30 лева на 70 лева, считано от датата на подаване
на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж
първо число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на
законовите изисквания за нейното изменение или прекратяване, като претендира и
направените разноски
Ответницата З.В.М. /Б./
има регистриран постоянен и настоящ адрес в с. Острово, общ. Завет, обл.
Разград, но живее в чужбина, поради което не се явява в съдебно заседание.
Назначеният й особен представител признава исковете по основание и размер.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност с оглед направените доводи и възражения, намери за установено
следното: Бракът между страните С.Ф.И.
и З.В.М.-Б. е прекратен с влязло в сила на 03.08.2003г. решение №
41/26.06.2003г. по бр. дело № 106/2002г.
по описа на Районен съд гр. Кубрат. Упражняването на родителските права по
отношение на детето Ю. С.Ф. е предоставено на бащата, а упражняването на родителските права
по отношение на детето Ю.Ф.И. е предоставено на майката. Всеки от родителите се
задължил да плаща ежемесечна издръжка на детето, за което не полага
непосредствено грижи, в размер на 30.00
лева.
От представеното
удостоверение № УВ 204/02.11.2010г. на ОУ “Христо Смирненски” гр. Кубрат, се
установява, че Ю.С.Ф. през учебната 2010/2011г. е ученик в VІІІ клас на същото
училище. От удостоверение № 674/0/03.11.2010г. на Професионална гимназия гр.
Кубрат се установява, че Ю. С.Ф. през учебната 2010/2011г. е ученик в ІХ клас на същото училище.
Не се представят
доказателства за реализираните месечно доходи от всяка от страните.
От показанията на св. Ф.И.
– баща на ищеца С.Ф.И., се установявя, че синът им работи в чужбина и изпраща
редовно пари за издръжката на децата си. Свидетелят и неговата съпруга са
безработни, но благодарение на парите, които изпраща синът им, полагат
непосредствени грижи за непълнолетните си внуци.
Детето Ю.С.Ф., изслушано
в съдебно заседание, обяснява, че повече от три години живее в дома на своя
баща и неговите родители заедно с брат си Ю.. През това време майка им не ги е
търсила дори по телефона, не е изпращала пари или подаръци. Желае да живее в
дома на баща си в с. Горичево, заедно с брат си, баба си и дядо си.
Дирекция "Социално подпомагане" – Кубрат, след извършена от социални работници
анкета, срещи
и разговори относно битовите условия, при които живее детето Ю., семейната му, социална и училищна
среда, съгласно чл. 21, т. 14 от Закона
за закрила на детето, дава становище изх. № ЗД 11- 0004/08.02.2011 год. - фактическото
упражняване на родителските грижи от бащата чрез неговите родители, в чието жилище са налице
добри условия за живот и отглеждане на детето, не е поставено в риск, тъй като са осигурени основните му потребности – подслон,
храна, облекло, здравеопазване и образование.
Ищецъц работи в чужбина и
изпраща пари на своите родители, които полагат непосредствените грижи за детето
Ю. и по-големия му брат Ю.. Изложените констатации
относно местоживеенето на ищеца и детето – бит, обкръжение и пр., потвърждават установеното и с гласните
доказателства. От разговора си с детето Ю. установили, че и за него, и за брат му
значимия родител е бащата, че на неговите грижи и обич разчитат, както и че отношенията
им с майката и към нея са се променили след като тя „изоставила” Ю. на грижите на своите родители, дори след смъртта на нейната
майка – негова баба.
Въз основа на изложените
фактически обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са субективно
съединени искове с правно основание чл.59, ал.9 и по чл.150 от СК.
По иска с правно основание чл.59, ал.9 от СК
Предявеният от С.Ф.И. иск за изменение на постановени по – рано мерки относно
упражняването на родителски права по отношение на непълнолетното им дете Ю.С.Ф., род. на *** год., поради това, че
единствено той с помощта на своите
родители се грижи за неговото отглеждане и възпитание, въпреки
предоставянето им на майката с влязло в законна сила Решение № 41/ 26.06.2003 год. по бр.дело № 106/ 2002 год. на Районен съд –
гр. Русе, е допустим, основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.9 СК, възпроизвеждаща разпоредбата на чл. 106, ал. 5 СК/отм./, ако
обстоятелствата, с оглед на които е взето решението относно упражняването на
родителските права се изменят, съдът по молба на единия от родителите или
служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови. В тази
връзка Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. на Пленума на
ВС, като обобщава съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските
права и определяне личните отношения между децата и родителите при развод,
развива и подробни съображения относно обстоятелствата, които следва да се имат
предвид от съда, както при първоначалното определяне на мерки относно
упражняването на родителските права, така и при искане за тяхното изменение.
Постановлението сочи, че решението за предоставяне упражнението на родителските
права спрямо децата на единия родител следва да се основава на интересите на
децата, преценени с оглед и на следните обстоятелства: родителски качества;
полагане грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване
знания, трудови навици и др.; морални качества на родителя; социално обкръжение
и битови условия; възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и
между децата; помощ на трети лица и др., а изменени обстоятелства по смисъла на
чл. 106, ал. 5 СК /сега чл.59, ал.9 СК/ са, както новите обстоятелства, които
влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за
отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило
положението му при ново разрешение.
При постановяване на Решение № 41/ 26.06.2003 год. по бр.д. № 106/ 2002 год. по описа на РС – Кубрат, за да предостави
упражняването на родителските права на майката съдът се е съобразил с това, че такова е било споразумението между страните, а и фактически към онзи момент
Ю. е бил по-малък. Към този момент се е грижила тя за него, осигурила му е средства за живеене и
образование и предвид възрастта и пола му се явявала по – подходящия родител. Предоставил е
упражняването на родителските права по
отношение на детето Ю. на ответницата, като е определил
на бащата подходящ режим за поддържане
на лични отношения с детето.
Видно от събраните по делото
доказателства е налице промяна на обстоятелствата, във връзка с: родителски
качества; полагане грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за
придобиване знания, трудови навици и др. Въпреки влязлото в законна сила
решение на съда, майката от десет
години е изоставила детето на грижите на своите родители, установявайки се трайно да живее в Германия, където
сключила граждански брак със Санджар Б., от брака с който придобила дете. Преди
три години майката на ответницата, която полагала непосредствените грижи за Ю.
починала, поради което ищецът взел своя по-малък син в дома си в с. Горичево.
Ответницата, напусайки страната се е дезинтересирала от
живота и
състоянието както на Ю., така и на Ю.. Това поведение само по себе си свидетелства за нейни недобри
родителски качества. Майчинството налага
активна позиция, както житейски, така и като правна санкция. Ако е имала
финансови затруднения е разполагала с възможността да предизвика промяна в размера
на дължимата от бащата издръжка за децата, както и да потърси социално
подпомагане с оглед осигуряване на нормални условия на живот за децата си. Майката е поставила за свой приоритет
собствения си стандарт и оцеляване, което може и да е оправдано с оглед на
нейния интерес, но е в разрез с интереса и благополучието на непълнолетните и деца. Детето Ю., ако в невръстната
си възраст е лишено от майчини грижи и обич, не може да бъде поставено в зависимост от
житейските очаквания на майката – някога, неизвестно кога, да се върне в
страната, да се установи тук и да започне да се грижи лично за него. Поради липсата на
активна майчина позиция към настоящия
момент грижи за отглеждането и възпитанието на детето Ю., както и за Ю. полага техния баща – ищец
по делото, ползвайки се от помощта на майка си и баща си, с които съжителства в общо домакинство. Бащата е този,
който за да
осигури подслон, храна, грижи и изобщо семейна
среда на децата, се принудил да
работи в чужбина. През учебната 2010/2011 година, детето Ю. е записано в VІІІ
клас, посещавало го редовно и
е изпълнявало училищните си задължения, подпомагано от баща си и
грижите на неговото семейство.
Предвид изложеното съдът приема, че
към настоящия момент бащата е родителят, който има по-добри родителски,
възпитателски и морални качества, нормални битови условия, възможност да
разчита на помощ от родителите си, има и желание да се грижи и за детето Ю.. Имайки обективни
възможности и субективно осъзнато желание да задоволява потребностите му от грижи и възпитание,
бащата, който фактически отглежда и представлява и двете си деца, не следва да бъде ограничаван в
представителната власт по отношение на тях.
Предвид изложените съображения, съдът
намира, че в интерес и непълнолетното
дете е родителските права да се упражняват от неговия баща.
С оглед изложените по-горе
обстоятелства, съдът счита, че ще следва да бъдат изменени определените с
Решение № 41/
26.06.2003 год. по бр.д. № 106/ 2002 год. по описа на РС –Кубрат мерки относно упражняването на родителските
права по отношение на детето Ю.С.Ф., род. на ***год., като те се предоставят на бащата, а на майката се определи
служебно режим за поддържане на лични отношения с него – с право да го вижда и взема всяка
втора събота и неделя от месеца от 09.00 часа в съботния ден до 16.00 часа в неделния, както и 20 дни
през лятото, във време което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата. Ще следва да
се осъди ответницата да заплаща за детето си, претендираната около минималния размер,
издръжка от 70.00
лева. В рамките на процеса се установи, че тя живее и работи в Германия,
разполага с финансови възможности, позволяващи й да заплаща издръжка за детето си.
По иска с правно основание чл.150
във вр. с чл.143, ал.2 от СК
Предявеният втори
субективно съединен иск е с правна квалификация чл. 150, във връзка с чл. 143,
ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. - приложимата материалноправната норма при
постановяване на решението за изменение на издръжката.
Съгласно разпоредбата на
чл. 86 от СК /отм./ - чл. 150 от СК, в сила от 01.10.2009 г., при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на
обстоятелствата по смисъла на посочената разпоредба е налице при трайно
съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка
е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки.
Задължението за
издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта
на раждане на детето, като съгласно чл. 82, ал. 1 от СК /отм./ - чл. 143, ал. 2
от СК, в сила от 01.10.2009 г., те дължат издръжка независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер
на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите,
които я дължат /чл. 85 СК /отм./ - чл. 142, ал. 1 СК/. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на МРЗ. Правото на детето да получи издръжка от своите
родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството "ненавършило
пълнолетие дете". При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от
определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко
дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя.
В настоящия случай,
задължението на ответницата за заплащане на месечна издръжка от 30.00 лева е определено
със съдебно решение от
Предвид изложеното съдът
намира, че е налице безспорно трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на
чл. 86 от СК /отм./ - чл. 150 СК, свързани с нарасналите нужди на детето.
Възникнали са и нови
обстоятелства, като и за двамата родители са налице данни – първият, че работи
в Кралство Дания по трудов договор, а ответницата – повече от десет години
трайно живее в Германия, където е създала ново семейство. Въпреки, че бащата
изпраща ежемесечно на родителите си по 800 до 1000 евро издръжка на децата си,
неотменимо задължение е и майката също да участва в осигуряването на такава. За
последната няма данни какви доходи реализира, поради което съдът като отчита,
че тя е в трудоспособна възраст, живее в страна, в която се реализират доходи
по-високи от тези в Р България, намира, че реализираните от нея такива са
най-малко в размера на минималната работна заплата в страната 240.00 лева.
С оглед на изложеното за
доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, наличието на данни
за задължение на майката към друго непълнолетно дете, възрастта и нуждите на
детето, както и с оглед социално - икономическите условия в страната, съдът
приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители имат възможност да
му осигуряват обща месечна издръжка в размер на 140.00 лева, като при
разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при
бащата и същият чрез своите родители полага ежедневни грижи за него. Настоящият
съдебен състав намира, че майката, с оглед нейните доходи, следва да осигурява
70.00 лева месечна издръжка на детето, а останалите 70.00 лева следва да се
поемат от бащата.
На основание чл. 78 ал.6
от ГПК следва да се осъди ответницата да заплати държавна такса в размер на
158.40 лв.
Следва да се осъди
ответницата да заплати на ищеца и разноските по делото съразмерно уважената
част от исковете – 150.00 лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, Кубратският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА постановените с влязло в сила Решение №
41/26.06.2003 год. на РС гр.Кубрат по гражданско дело № 106/2002 год. по описа
на РС гр.Кубрат, мерки относно упражняването на родителските права по отношение
на детето Ю.С.Ф., ЕГН **********, като вместо тях ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Ю.С.Ф., ЕГН **********,
на неговия баща - С.Ф.И., ЕГН ********** ***, като дава право на майката З.В.М.
/Б./, ЕГН **********,***, да го вижда и взема всяка втора събота и неделя от
месеца от 09.00 часа в съботния ден до 16.00 часа в неделния, както и 20 дни
през лятото, във време което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
ПОСТАНОВЯВА детето Ю.С.Ф., ЕГН ********** да живее при баща си - С.Ф.И., ЕГН **********
***.
ОСЪЖДА З.В.М. /Б./, ЕГН **********,***, да заплаща на детето си Ю.С.Ф., ЕГН **********,
чрез неговия баща и законен представител - С.Ф.И., ЕГН ********** ***,
ежемесечна издръжка в размер на 70.00 /седемдесет/ лева, считано от 05.11.2010
год. до изменение на обстоятелства, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, считано от влизане на решението в сила.
ИЗМЕНЯВА размера на присъдената с Решение № 41/26.06.2003 год. по бр. дело №
106/2002 год. по описа на РС – гр. Кубрат издръжка в полза на детето Ю. С.Ф.,
ЕГН **********,***, представляван от
своя баща и законен попечител С.Ф.И., ЕГН **********,***. и адрес, срещу З.В.М.
/Б./, ЕГН **********,***, като Я УВЕЛИЧАВА от 30.00 /тридесет/ лева на 70.00
/седемдесет/ лева ежемесечно, считано от 05.11.2010 год. до изменение на
обстоятелствата, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано
от влизане на решението в сила.
ДОПУСКА, на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в
тази му част.
ОСЪЖДА З.В.М. /Б./ да заплати на С.Ф.И., направените по делото разноски в размер
на 220.00 /двеста и двадесет/ лева, от които 150.00 лева за адвокатско
възнаграждение и 70.00 лева – възнаграждение за особен представител.
ОСЪЖДА З.В.М. /Б./ да заплати по сметка на РС – гр. Кубрат държавна такса по
присъдената и изменена издръжка в размер на 158.40 /сто и петдесет и осем лева,
четиридесет стотинки/ лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис, пред ОС -
гр. Разград.
Районен съдия: /П/ Ал. Великова