№ 79
гр. Русе, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осемнадесети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Палма Тараланска
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно търговско дело
№ 20234501000103 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по въззивно обжалване - глава ХХ от ГПК.
М. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Русе, ул. ********, вх. 4, ет. 6, ап.
13, чрез адв. В. С. подава въззивна жалба срещу Решение № 33/11.01.2023г.
постановено по гр.д. №3521/22г. , V111 rp.c. по описа на РРС, с което се
отхвърля като неоснователен предявения иск да се признае за установено, че
А. Д. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Русе, ул. ********, дължи на
жалбоподателката М. А. Б., ЕГН ********** сумата от 5000 лв. главница по
запис на заповед, издаден на 16.11.2021 г., за която сума е издадена 3аповед
№ 806/25.03.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 1610/22г. по описа на РС- Русе, като
неоснователен. Жалбоподателят счита, че съдебното решение е неправилно -
постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което
моли окръжния съд да го отмени, като вместо него постанови друго с което
уважи предявения иск, както и да присъди направените разноски пред всички
инстанции. Жалбоподателят счита, че събраните гласни доказателства
1
установяват, че между страните в производството е възникнало заемно
правоотношение, респективно е предадена сумата по него. Ищецът носи
тежест да установи само редовен от външна страна запис на заповед. Интерес,
но не и задължение от установяване на кауза за издаване записа на заповед,
ищецът би имал само с цел преодоляване защитата на ответника в случай, че
същият твърди различна от действителната причина за издаване на
менителничния ефект. В случай на посочване на кауза, но недоказването й,
ищецът не следва да бъде санкциониран с отхвърляне на иска, основан на
абстрактната правна сделка, независимо от защитата на ответника. B съдебно
заседание от 17.10.2022г. по гр.д. 3521/22 по описа на РРС, жалбоподателката
е направила изявление, че не оспорва факта, че дължи на ответника сумата от
2400,00 лв.- продажна цена по договор за покупко-продажба на МПС от
17.12.2021г. Предвид направеното изявление за прихващане на това вземане
на ответника към жалбоподателката и приемайки, че вземането предмет на
установяване в настоящото производство е ликвидно и изискуемо, то същото
следва да се счита за погасено до размер на 2600,00 лв. Това изявление
жалбоподателката поддържа в случай, че бъде отменено обжалваното
решение и въззивният съд се произнесе с ново решение по съществото на
делото.
Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото
против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд.
Въззивната жалба е процесуално допустима. Същата е редовна - съдържа
реквизитите, посочени в чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7, както и необходимите
приложения, посочени в чл. 261 ГПК.
Препис от жалбата е изпратен на другата страна А. Д. А. чрез
пълномощник адвокат К. Х.. Не е подаден писмен отговор на жалбата. В
съдебно заседание процесуалният представител адвокат В. заявява, че
жалбата е неоснователна. Гласните доказателства по делото не са достатъчни,
за да се приеме за доказано основанието, заявено от ищеца, а именно заем.
Съвкупната оценка на всички доказателства по делото установява общата
договорка на съпрузите да погасят тяхно семейно задължение по първия
кредит с част от тази сума 5000 лв., поради което правилно
първоинстанционният съд приема, че исковата сума не се дължи.
Окръжният съд прецени правилността на обжалваното решение,
2
събраните доказателства по делото и доводите на страните и прие
следното:
Русенският районен съд със заповед № 806 от 25.03.2022г. по ч. гр. дело
№ 1610/2022г. разпоредил длъжникът А. Д. А. с ЕГН; ********** и адрес: гр.
Русе. ул. **********, общ. Русе, обл. Русе, да заплати на кредитора М. А. Б. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. Русе, ул. „Плиска“ 91, вх.04, ет.06. ап.013, общ.
Русе, обл. Русе чрез адвокат В. С. С. сумата 5000,00 лева (пет хиляди лева),
представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 25.03.2022 г.
до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 100,00 лева
(сто лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 504,00 лева (петстотин и
четири лева). Вземането произтича от следните обстоятелства: запис на
заповед, издаден на 16.11.20211. в полза на Мирела А. Б., с падеж на
16.02.20222г. Записът на заповед в оригинал е приложен по делото.
Длъжникът А. Д. А. чрез пълномощник адвокат К. Х. е подал
възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение.
Предмет на делото е установителен иск по чл. 422 от ГПК съдът да
признае за установено, че А. Д. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Русе, ул. **************, дължи на М. А. Б., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Русе, ул. **********, чрез адв. пълн. В. С. С. - РАК, сумата от 5604
лв., от които 5000 лв. главница по запис на заповед, издаден на 16.11.2021 г., в
гр. Русе, 604 лв. разноски по ч.гр.д. № 1610/2022 г. по описа на PPC, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2022 г. до окончателното
й изплащане, както и сторените съдебно-деловодни разноски
А. Д. А. чрез пълномощник адвокат К. Х. е подал в отговор на исковата
молба, с който заявява, че предявеният иск е неоснователен. На 16.11.2021г.,
преди разглеждане на делото за развод между страните, те посетили банков
клон на „Юробанк България“ АД в гр.Русе във връзка с предоговаряне на
условията по договор за потребителски кредит. А. Д. А. счита, че по време на
подписване на документите във връзка с кредита, ищцата се е възползвала от
ситуацията и наред с другите документи, подписани от него, е притикала
предварително подготвения от нея запис на заповед. За издаването на този
менителничен документ не е налице основание. А. Д. А. счита, че не
съществува каузално правоотношение между страните, за обезпечаване на
3
което да е издаден процесния запис на заповед и прави изрично възражение в
тази насока. Освен това, не е логично на 16.11.2021 г. А. да е поел
действително задължение да заплати на Б. сумата от 5000лв. в срок до
16.02.2022г. и при сключване на споразумението по чл.50 СК, това
обстоятелство да бъде премълчано, а да се включи единствено задължението
на Б. към него в размер на 3000лв., представляваща цена за 1/2ид.ч. за
придобития по време на брака лек автомобил.
В първото по делото заседание адвокат С. пълномощник на М. А. Б.
заявила, че има причина за издаването на записа на заповед. Каузалното
правоотношение е договор за заем, сключен в устна форма, по който е
предоставена по банков път сумата от 5000лв. Представено е преводно
нареждане на сумата 5000 лв. на 16.11.2021г. от М. А. А.а в полза на А. Д. А. с
основание „захранване на сметка“.
Районният съд е разпределил доказателствената тежест в първото
съдебно заседание така: в тежест на ищцата е да докаже възникването на
заемно правоотношение, включително, че е предоставила на ответника сумата
от 5000лв.; в тежест на ответника е да докаже основанието, на което е
получил сумата от 5000лв.
Съдебно-счетоводната експертиза установява, че съгласно представения
по делото договор за потребителски кредит № ******, сключен на 16.11.2021
г. между „Юробанк България“ и А. Д. А., А. е получил потребителски кредит
в размер на 65000,00 лв. 64021,46 лв. от получената сума е използвана за
погасяване на главницата по предходен договор за потребителски кредит №
****** г., по който кредитополучатели са А. и М. А.и. Първата постъпила
сума по разплащателната сметка, обслужваща договор за потребителски
кредит № ******/16.11.2021 г,. в размер на 4996,29 лв. на 16.11.2021 г. е в
резултат на вътрешнобанков превод между тази сметка на А. А. и
разплащателната сметка, обслужваща договор за потребителски кредит №
****** г. Тази сума е в резултат на постъпил банков превод в размер на
5000,00 лв. на 16.11.2021 г. от банкова сметка на М. А. А.а, с основание
„захранване на сметка“.
Свидетелката И.И. установява, че от месец септември2021г. М. и А. са
разделени. М. е дала 5 хиляди лева заем на А. в края на миналата година,
след като той се изнесъл от тях.
4
Русенският районен съд се позовава на Решение № 102/ 25.07.2011 по т.
дело № 672 по описа за 2010г на Върховен касационен съд, второ търговско
отделение, което счита, че не противоречи на т. 17 от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС: „При направено в производство по иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК от ответника - длъжник възражение за липса на каузална
сделка, поради която е издаден записът на заповед, ищецът следва да посочи
каузалното правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е
издаден записът на заповед, и да докаже пораждането на задължението по
каузалното правоотношение, а ответникът – погасяването му.“ Окръжният
съд намира за обоснован извода на районния съд, че по делото не е доказано
каузалното правоотношение – договор за заем – във връзка с което е издаден
записът на заповед. За договор за заем говори единствено свидетелката И.И.,
която не е била пряк свидетел на договарянето и предоставянето на парите, а
предава разговори с М. Б.. Макар чл. 164, ал.1, т.3 от ГПК да допуска
установяване със свидетели на договори на стойност до 5000 лв., показанията
на тази свидетелка не са конкретни и убедителни. Срещу показанията на тази
свидетелка стои писмен документ – банков платежен документ за внасяне на
сумата 5000 лв., в който е посочено като основание не „заем“, а „захранване
на сметка“. Захранената сметка е на А. А.. Като се преценят доказателствата в
тяхната съвкупност – парична вноска от М. по сметка на А. на 16.11.2021 г.,
сключване на договор за потребителски кредит на 16.11.2021г. за 65000 лв.
само от А., с който се погасява предходен договор за потребителски кредит в
размер на 70000лв., по който задължени лица са двамата съпрузи, наистина се
оказва вярно, че сумата 5000 лв. е дадена от М. Б. на основание уговорка да се
погаси изцяло съвместния кредит, а не на основание уговорка за заем и
връщане на сумата. Интересът на Б. от такава уговорка е след развода да не
бъде отговорна по първия договор за потребителски кредит. Ако е
съществувала между съпрузите уговорка за връщане на сумата 5000 лв., те са
щели да включат подобна клауза в споразумението за развод, а такава няма.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователни са направените във въззивната жалба оплаквания за
неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния
закон. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената фактическа обстановка са правилни и въззивната инстанция
мотивира решението си като препраща към мотивите на първоинстанционния
5
съд. В обжалваното решение са обсъдени доводите и възраженията на
страните и е направен обоснован на доказателствата извод за
неоснователността на предявените искове, който извод се споделя и от
настоящата инстанция.
Мотивиран така Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 33 от 11.01.2023г. по гр. дело № 3521 по
описа за 2022г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА М. А. Б. ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе, ул.
**********, да заплати на А. Д. А. ЕГН********** с постоянен адрес гр.
Русе, ул. ******, сумата от 800 лв. (осемстотин лева) разноски във въззивното
производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6