Р Е Ш Е Н И Е
№ 45
гр.Дряново, 15.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновски
районен съд, в открито заседание на двадесет и трети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Е. Дишева
при секретаря Кремена
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Дишева гр. дело № 419 по описа
за 2018 г. на Дряновски районен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 във вр.
с чл. 415 ГПК.
В исковата молба на
„***”, ЕАД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, бул. ***, представлявано от Н.Т.С., с пълномощник
юрисконсулт К. В.-М., съдебен адрес ***, ***, против К.Н.К. ***, се излага че на 18.09.2014
г.
между „***" ООД и ответника е сключен договор за кредит
„Бяла карта" с № 417974, съгласно който кредиторът се е задължил да предостави на
кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 900 лв. под формата
на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance /iCardCard/ Visa, а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно
условията на договора. В случай, че кредитополучателят извърши транзакции,
които надвишават размера на разполагаемия остатък по кредита, сумите на тези
транзакции увеличавали максималния кредитен лимит. Заедно с подписване на
договора кредитодателят предоставил на кредитополучателя платежен инструмент –
кредитна карта с № 417974, издадена от “***” АД, ведно със
запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като
кредитополучателят можел да усвои изцяло максималния размер на кредита веднага
след активирането на картата и влизане в сила на договора за кредит, с което
кредитодателят изпълнявал задължението
да предостави заемната сума. Страните подписали и Приложение № 1 към договора
за кредит – Условия за ползване на международна платежна карта Access Finance /iCardCard/ Visa, които съдържали и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта
Access Finance /iCardCard/ Visa.
Съгласно
договореното, кредитополучателят получавал от кредитодателя месечно извлечение
за извършените с картата транзакции, достъпно на персоналната страница на
кредитополучателя на интернет страница www.bialakarta.bg, който кредитополучателят се
задължил да създаде в срок от два дни от подписване на договора за кредит.
Страните се съгласили, че кореспонденцията във връзка с изпълнението на
договора и ползването на картата ще се осъществява на личния акаунт на
кредитополучателя, който се задължава да архивира получените документи на свой
дълготраен носител за срок, достатъчен за целите на информацията. Така
кредитополучателят изразил съгласие да получава на личния си акаунт всички
съобщения във връзка с изпълнението на договора и ползването на картата -
стандартен европейски формуляр, Общи условия към договора за кредит, информация
за извършени транзакции, месечни извлечения за транзакции, извършвани с картата,
съобщения за блокиране на картата, съобщения за намаляване на кредитния лимит
по картата и др.
Кредитодателят
предоставил на кредитополучателя револвиращ потребителски кредит за срок от 2
години, при фиксиран годишен лихвен процент по заема – 43,2 % и годишен процент
на разходите по заема - 45,9 %. Върху усвоения размер на кредита
кредитополучателят дължал дневен лихвен процент в размер на 0,12 %. Общата сума, дължима от кредитополучателя съгласно
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК бил сборът от усвоената и непогасена главница,
договорната лихва върху усвоената и непогасена главница и такси за ползване на
картата съгласно тарифата. Заплащане на текущото задължение, дължимо за
предходен месец, представляващо сбор от усвоена и непогасена главница,
начислена и непогасена договорна лихва върху главницата и неустойка за
неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране в случай, че такива са
начислени през текущия месец – до всяко 2-ро число на месеца.
Твърди се, че за
периода от 07.10.2014 г. до 18.07.2016 г. ответникът усвоил заемни суми в общ размер от 3142,51 лв., върху които дължал договорна лихва, която се
начислявала ежедневно. На посочените по-горе основания и поради забава при
заплащането на текущото задължение на кредитополучателя била начислена договорна
лихва в размер на 694,31 лв. за периода от 08.10.2014
г. до 09.09.2016 г.
В случай, че кредитополучателят не заплати текущото си
задължение на падежа, следвало да представи на кредитодателя в срок от 3 дни
след падежа обезпечение чрез поръчителство, за което между кредитодателя и
поръчителя се подписвал договор за поръчителство със срок от 30 дни.
Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниквало при
всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. При неизпълнение на задължението
за предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя същият дължал на
кредитодателя неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница,
която се включвала в текущото задължение за месеца. Неустойката се начислявала
за всяко отделно неизпълнение на задължението на шесто число на месеца, в който
не било погасено до 5-то число на следващия месец текущото задължение. На
посоченото основание за периода от 06.11.2014 г. до
09.09.2016 г. на кредитополучателя била начислена неустойка за неизпълнение на договорно
задължение в размер на 1769,03 лв.
Ако кредитополучателят
не погаси текущото си задължение на посочения в договора падеж, бил задължен да
заплати и сума в размер на 15 % от максималния кредитен лимит, която до послужи
за частично погасяване на задължението му в тридневния срок до предоставяне на
обезпечението. При забава за плащане на посочената по-горе сума,
кредитополучателят дължал разходи за действия по събиране на задължението в
размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите. На кредитополучателя е
начислена такса разходи за събиране в размер на 260,00 лв. за периода от 06.11.2014
г. до 09.09.2016 г.
Съгласно клаузите
на сключения договор в случай, че кредитополучателят не е заплатил минимум 15 %
от одобрения си кредитен лимит в рамките на два последователни месеца, като в
поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения кредитен
лимит, то цялото задължение става автоматично предстрочно изискуемо, като
страните са се съгласили, че предсрочната изискуемост настъпва автоматично с
изпълнение на описаните условия и кредитодателят не е длъжен да уведомява
кредитополучателя за това обстоятелство. В случая предсрочната изискуемост била
настъпила автоматично на 09.11.2016 г. и от тази дата кредитополучателят дължал
заплащането на законна лихва за забава за всеки ден забава върху общия размер
на задължението си. На длъжника била начислена лихва за забава в размер на
147,41 лв. за периода от 09.11.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
След настъпване на
предсрочна изискуемост кредитополучателят дължал еднократно заплащане на такса
в размер на 120 лв., включваща разходите на кредитодателя за дейността на
служител, който осъществявал и администрирал дейността по извънсъдебно събиране
на задължението на кредитополучателя.
Длъжникът не
заплатил изцяло паричния заем към дружеството. Погасената сума била в размер на
4625 лв., с която били погасени: такса разходи по събиране – 172,50 лв.,
неустойка – 1589,45 лв., договорна лихва - 618,45 лв. и главница – 2244,60 лв.,
като оставала дължима сума в общ размер от 1508,26 лв., от
които: главница - 897,91 лв., договорна лихва - 75,86 лв., неустойка за
неизпълнение на договорно задължение - 179,58 лв.; такса разходи за дейност на
служител - 120,00 лв., такса разходи събиране на просрочени вземания - 87,50 лв. и
законна лихва за забава - 147,41 лв.
На 12.06.2017 г. било
подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 07.11.2014 г., сключен между “***” ООД и ”***”
ООД, с което вземането, произтичащо от договор за кредит “Бяла карта” № 417974/18.09.2014
г. било прехвърлено на “***” ЕАД.
За извършената цесия до ответника
били изпратени
уведомителни писма с изх. № УПЦ-П-АФ/417974 от 14.06.2017 г. и № УПЦ-П-АФ/417974 от 26.07.2018 г. на посочените в договора за кредит постоянен и настоящ адрес. И
двете писма се върнали в цялост, като в обратните разписки било
посочено, че получателят не е
намерен на адреса и е в чужбина.
Към исковата молба е приложено копие от уведомлението за извършената цесия от страна на “***” ООД чрез „***" ЕАД с изх. № УПЦ-П-АФ/417974 от 26.07.2018 г., което да се връчи
на ответника ведно с исковата молба, като се приеме, че същият е редовно уведомен за
извършената цесия. Ако ответникът не е намерен и съобщението
е връчено по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК, ако по делото безспорно се установи, че задължението на ответника не
е погасено, в този случай получаването на уведомлението лично от длъжника било
ирелевантно за основателността на предявените искове, тъй като уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД било
предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно
и също задължение. Длъжникът можел да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия
само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или
на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението.
За дължимите по договора суми ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът
уважил искането и по ч. гр. д. № 246/2018 г. на ДРС била издадена заповед за
изпълнение против ответника К.Н.К., която била връчена по реда чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и след указания от съда е предявен настоящият установителен
иск.
Направено е искане
съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено, че К.Н.К. дължи на „***"
ЕАД следните суми по договор за кредит
„Бяла карта" № 417974 от 18.09.2014 г.: 897,91 лв. - главница, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2018 г. - датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на
вземането; 75,86 лв. - договорна
лихва за
периода от 23.06.2016г. до 09.09.2016 г.; 179,58 лв. - неустойка за периода от 06.08.2016 г. до 09.09.2016 г.; 120,00 лв. - такса разходи за дейност на служител; 87,50 лв. - такса разходи за събиране
за периода от 06.08.2016 г. до 09.09.2016 г. и 147,41 лв. - обезщетение за забава за
периода от 09.11.2016г. до 30.04.2018 г. Претендират се сторените в заповедното производство разноски, както и сторените в настоящото
производство разноски
за държавна такса и 350 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са
връчени на назначения особен представител на ответника. В срок е постъпил
отговор, с който искът се оспорва като неоснователен с мотив, че при кредитен лимит от 900 лв. са изтеглени 3142.51 лв.
Задължението не било обявено за предсрочно изискуемо съгл. чл. 60 ал. 2 ЗКИ.
Прехвърлянето на вземането нямало действие спрямо ответника, тъй като не му е
съобщено. Не можело да се счете за валидно
уведомяване връчването на исковата молба на длъжника в хипотезата на предявен
установителен иск по чл. 422 ГПК. Оспорва се цесията за това задължение, тъй
като липсвали доказателства вземането по процесния договор да е предмет на
същата, както и че липсвала цена, характелна за всеки възмезден договор, поради
което договорът за цесия бил нищожен. Направено е възражение, че
вземането е погасено по давност. Прави се възражение за
нищожност на Договора за кредит на осн. чл. 26 ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 10а ал.
2 ЗПК по отношение на т. н. „допълнителни разходи" - „такси за дейност на
служител от 120 лв.", „такси разходи за събиране на просрочени вземания в
размер на 8.50 лв." и др. Прави се възражение за недействителност на договора за
потребителски кредит, на осн. чл. 22 във вр. с чл. 10 ал.1, чл. 11 ал. 1 т. 10
и т. 20, чл. 11 ал. 2 и чл. 12 ал. 1 т. 9 от ЗПК. Твърди се, че форматът и
шрифтът на договора и Общите условия били с формат и шрифт различен от 12 и
приетият Times New Roman. ГПР не бил изчислен по определената в Приложение 1 към
чл. 19 ал. 2 ЗПК формула и начин и липсвала обосновка как са получени. Не бил
посочен лихвеният процент на ден. Не били посочени условията за упражняване
правото на предсрочно погасяване на кредита. Прави се възражение за нищожност на договора на осн. чл. 26 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.
143 ал.1 от ЗЗП, поради неравноправни клаузи - сключени във вреда на
потребителя, които не съответстват на изискванията за добросъвестност, присъщи
на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на
съконтрагентите, които водели до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Искането е претенциите
да се отхвърлят като неоснователни.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори
между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се
установява, че на 18.09.2014
г.
между „***" ООД и ответника К.Н.К. е сключен договор за кредит
„Бяла карта" с № 417974, с който „***" ООД се е задължило да предостави на ответника револвиращ кредит в максимален
размер на 900 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна кредитна карта "Access Finance/iCard/Visa". Съгласно чл. 2,
ал. 2 и ал. 3 от договора кредитодателя предоставя на кредитополучателя
платежен инструмент № 417974 /карта/ с валидност 2
години, като с подписване на договора, последният е удостоверил получаването
му. Във връзка с условията за
използване на кредитната карта страните са подписали приложение № 1 към
договора за кредит. Според чл. 3, ал. 2 от договора ответникът е поел задължение да върне предоставения му кредит, като
заплаща до всяко второ число на месеца текущото си задължение, дължимо за
предходния месец. В чл. 3, ал. 3 от договора е дефинирано понятието
"текущо задължение" като сбор от следните суми: усвоена и непогасена
главница между 1-во и 19-то число на текущия месец, усвоена и непогасена
главница между 20-то и последно число на предходния месец, начислена и непогасена
договорна лихва върху горните две суми върху усвоения размер на кредита, неустойка за неизпълнение, лихва
за забава и разходи за събиране, в случай че такива са начислени през текущия
месец. Според чл. 4, ал. 1 годишният лихвен процент на заема е в размер на 43,2
%, а дневния лихвен процент върху усвоения размер на кредита е 0,12%, годишният
процент на разходите е 45,9 %. В чл. 12, ал. 1 от договора е предвидено, че при
непогасяване на текущото задължение на уговорения падеж, кредитополучателят е
длъжен да представи лично обезпечение чрез поръчител, който да отговаря на
изискванията на чл. 15 от договора, както и да заплати сума в размер на 15% от
максималния кредит лимит, която да послужи за частично погасяване на
задължението му в срока по чл. 15 от договора, а именно в 3 дни от датата след
падежа на текущото задължение. Съгласно чл. 15, ал. 4 от договора задължението за предоставяне на
допълнително обезпечение възниква за кредитополучателя при всеки отделен случай на
забава в плащането на текущото задължение на падежа. Съгласно чл. 20 неизпълнението
на задължението за предоставяне на допълнително обезпечение в тридневен срок от
датата, следваща падежа на текущото задължение, е основание за начисляване на
неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена
в текущото задължение за съответния месец и се начислява за всеки отделен
случай на неизпълнение на задължението. Съгласно чл. 21, ал. 4 при забава в
плащанията, ответникът дължи лихва за забава за всеки ден просрочие. Съгласно
чл. 21, ал. 5 при забава на плащане на текущото задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1, т.е. 15% от
максималния кредит лимит, ответникът дължи и разходи за действия по събиране на
задължението в размер на 2,50 лв. на ден до заплащане на съответното текущо
задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1. Според чл. 21, ал. 1 от договора в
случай, че кредитополучателят изпадне в забава за плащане, на което и да е
парично задължение по договора за кредит с повече от 10 дни, кредитодателят има
право да обяви цялото му задължение по договора за предсрочно изискуемо по
някой от начините, уредени в чл. 27 от договора. Според тази клауза всички
писма, покани, съобщения или други документи между страните ще се считат за
узнати от другата страна, ако бъдат доставени на адреса за кореспонденция,
изпратени по факс, ел. поща, посочени от страните по договора. Кредитодателят
може да изпраща съобщения на кредитополучателя и на лични му акаунт, както и да
го уведомява на посочената в договора интернет страница. Според чл. 21, ал. 2
от договора в случай, че кредитополучателят не е заплатил минимум 15% от
одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца, като в
поне един месец са внесени общо 15% от сумата по одобрения кредитен лимит, то
цялото му задължение става автоматично предсрочно изискуемо и кредитодателят не
е длъжен да уведомява за това кредитополучателя. Съгласно чл. 21, ал. 6 от
договора след настъпване на предсрочната изискуемост кредитополучателят дължи
еднократно заплащане на такса от 120 лв., включваща разходи на кредитодателя за дейност на
служител, който осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране
на задължението на кредитополучателя.
По делото е представен и Анекс
от 13.02.2016 г. към Договор
за кредит „Бяла карта" № 417974/18.09.2014 г., от
който е видно, че кредитодателят е преиздал и предоставил на кредитополучателя кредитна карта № 417974. В чл. 4 от анекса страните са изменили срока на
договора с още 6 години.
По делото е представен рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 07.11.2014 г. сключен между кредитодателя „***" ООД /продавач/ и ищеца „***” ООД, сега „***” ЕАД
/купувач/,
с който страните са се споразумели продавачът да прехвърля
на купувача станали ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за
заем или за потребителски кредити, сключени от продавача с физически лица, като
тези вземания се индивидуализират в Приложение № 1, неразделна част от договора, считано от датата на съставянето му.
По делото е представено Приложение № 1/12.06.2017 г. към горепосочения рамков договор, от което е видно, че
кредитодателят е цедирал на ищеца вземането си към ответника, което фигурира
под № 14 и е индивидуализирано с номер и дата на договора, имена и ЕГН на
ответника, размер на дължимата главница - 897,91 лв.; 179,58 лв.
– неустойка; 120,00 лв. –
такса; 75,86 лв. – лихва; 87,50 лв. - такса разходи за събиране
и 69,25 лв. лихва за забава
Представено
е и пълномощно, с което цедентът упълномощава цесионера да уведоми по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от негово име всички длъжници,
чийто вземания са цедирани с договора за продажба от 07.11.2014 г., за
извършеното прехвърляне на техните задължения.
По делото са представени уведомителни писма с изх. №
УПЦ-П-АФ/417974 от 14.06.2017 г. и
изх. № УПЦ-П-АФ/417974 от 26.07.2018 г. до ответника за извършената
цесия, които са били изпратени
на посочените в договора за кредит постоянен и настоящ адрес. От
приложените обратни разписки се установява, че
писмата са върнати в цялост, като е посочено,
че получателят не е намерен
на адреса, и че е в чужбина.
От заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода от 07.10.2014 г. до
18.07.2016 г. ответникът е изтеглил суми в общ размер от 3142,51 лв. За периода
от 07.10.2014 г. до м. септември 2016 г. е начислена договорна лихва в общ
размер от 694,31 лв. Неустойката за неизпълнение на задължението по чл. 12, ал. 1 от договора в
размер на 1769,03 лв. за периода 07.10.2014 г. до м. септември 2016 г.
Начислените такси разходи за събиране на просрочените задължения са в размер на
260 лв.
За периода от 10.11.2014 г.
до 21.06.2016 г. ответникът е направил двадесет вноски по договора на обща
стойност 4625 лв., с които са погасени, както следва: 2244,60 лв. главница,
618,45 лв. договорна лихва, 1589,45 лв. неустойка и 172,50 лв. такси разходи за
събиране, като остават дължими: 897,91 лв. главница, 75,86 лв. - договорна
лихва, 179,58 лв. - неустойка и 87,50 лв. - такси разходи.
Вещото лице
е посочило, че договорът е прекратен през м. септември 2016 г., след което е
начислена такса по чл.
21 ал. 6 в размер на 120 лв., представляваща разходи на кредитодателя за
дейност на служител за извънсъдебно събиране на вземането. Начислена е и лихва за забава върху дължимата главница
за периода 09.09.2016
г. до 12.06.2017 г. в размер на
69,25 лв., а за периода след датата на цесията 13.06.2017 г.
до 30.04.2018 г. в размер на 81,31
лв. или общо за периода от 09.09.2016 г. до 30.04.2018 г. лихвата за забава е
в размер на 150,56 лв.
По делото не са представени доказателства
за извършени разходи и такси за събиране на вземането.
От
заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че текстът „договор за
кредит „Бяла карта” в горната част на първа страница
на договора е отпечатан с шрифт „Times New Roman”, размер 13,5 пункта, а
останалият, преобладаващ
текст на договора е написан и отпечатан с шрифт „Times New Roman”, размер 11,5 пункта. В Приложение № 1 към договора за
кредит бяла карта от 18.09.2014 г. текстът „Условия за
ползване на международна платежна карта Whaite Cart/Access/iCart” в горната част на първа страница на документа е
отпечатан с шрифт „Times New Roman”,
размер 9,5 пункта, а останалият, преобладаващ текст
на документа е написан и отпечатан с шрифт „Times New Roman”, размер 11,5 пункта. Текстът на Анекс от 13.02.2016 г. към договор за
кредит бяла карта от 18.09.2014 г. е отпечатан с шрифт „Times New Roman”, размер 12,5 пункта.
По ч. гр. дело № 246/2018 г.
по описа на ДРС, е издадена заповед № 63/30.04.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с която ответникът К.Н.К. е осъден да
заплати на ищеца „***” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 897,91
лв. - главница по договор за кредит
„Бяла карта" № 417974 от 18.09.2014 г.
, ведно със законната лихва,
считано от 30.04.2018 г. до изплащане на вземането; 75,86 лв. - договорна лихва за периода от 23.06.2016 г. до 09.09.2016 г.; 179,58 лв. - неустойка за периода от 06.08.2016 г.
до 09.09.2016 г.; 87,50 лв. -
такса разходи за събиране за периода от 06.08.2016 г.
до 09.09.2016 г.; 120,00 лв. - такса
разходи за дейност на служител и 147,41
лв. - обезщетение за забава за периода от 09.11.2016 г.
до 30.04.2018 г., както и разноски в общ размер от 80,17 лв., Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и
след указания на съда е предявен настоящият иск.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
следното от правна страна:
От
представените по делото доказателства се установява, че на 18.09.2014
г.
между „***" ООД и ответника К.Н.К. е сключен договор за кредит
„Бяла карта" с № 417974, с който на ответника е предоставен револвиращ кредит в максимален размер на 900 лв., под формата на разрешен
кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта "Access Finance/iCard/Visa".
Предявеният
иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим,
доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за
изпълнение суми.
Предмет на
установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по издадената
заповед за изпълнение и успешното му провеждането предполага установяване на
дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание. Това предполага
установяване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно отношение
между кредитодателя и кредитополучателя по договора за кредит, че по него
ответникът е останал задължен за процесните суми, че тези вземания са били
изискуеми към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК и че са
надлежно прехвърлени на ищеца от стария кредитор, за което ответник е надлежно
уведомен.
Ищецът се явява материалноправно
легитимиран да търси установяване дължимостта на сумите по заповедта за
изпълнение, тъй като на основание сключения рамков договор за цесия от 07.11.2014
г. със стария кредитор и подписаното между тях приложение № 1/12.06.2017 г., в
което цедираното право е индивидуализирано по обем и обхват, вземанията по Договор за кредит „Бяла карта" № 417974/18.09.2014 г. са му
прехвърлени по реда на чл. 99 ЗЗД. За да се прояви действието на договора за
цесия е достатъчно постигането на съгласие между стария и новия кредитор. От
момента на постигне на съгласието страните по договора за прехвърляне на
вземания са валидно обвързани от него и цесионерът се явява носител на
придобитите имуществени права. Приемането на цесията от длъжника и неговото
участие при сключването на договора не е необходимо, но за да има действие
спрямо него цесията следва му бъде съобщена от предишния кредитор – чл. 99 ал.
3 и ал. 4 ЗЗД. Уведомяването има за цел да обвърже длъжника с договора за
прехвърляне на вземането и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на
задължението му. Изходящото от цедента уведомяване създава достатъчна сигурност
за длъжника относно извършената замяна на стария кредитор и гарантира
изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75
ал. 1 ЗЗД. В закона липсва забрана съобщението за цесията по чл. 99 ал. 3 ЗЗД
да бъде извършено от новия кредитор /цесионера/ по силата на нарочно
упълномощаване от цедента. В този смисъл е решение № 137/02.06.2015 г. по гр.
д. № 5759/2014 г. на ІІІ г.о., ВКС. В случая доказателствата по делото сочат,
че ищецът е упълномощен от цедента да уведоми ответника за извършеното
прехвърляне на процесното вземане. Изпратените до длъжника уведомителни писма
обаче, са се върнали невръчени, тъй като получателят не е бил открит на двата,
посочени в договора адреса. Препис от тези
писма, както и от споменатото пълномощно са приложени към исковата молба, като
според Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на II, ВКС, с достигане на
същите до длъжника е налице надлежно съобщаване на цесията по смисъла на чл. 99
ал. 3 ЗЗД и последната поражда действие по отношение на него съгласно чл. 99
ал. 4 ЗЗД. Това обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение
за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235 ал.
3 ГПК. По делото следва да се приеме, че длъжникът е уведомен за прехвърляне на
вземането с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея,
въпреки че това е станало по реда на чл. 47 ГПК. За уведомяването на длъжника
законът не изисква спазването на особена форма и нарочен ред за връчване на
съобщенията до него. В хода на висящ исков процес връчването на съобщения до
ответника се извършва по разписаните в чл. 37 и сл. ГПК правила. Когато ответникът
не е открит на постоянния и настоящия си адрес и не е установено да полага труд
по трудово правоотношение или да осъществява стопанска дейност като регистриран
търговец, са налице предпоставките за залепване на уведомление по чл. 47 ал. 1 ГПК, като с изтичането на двуседмичния срок по ал. 2, съобщението до него се
смята за редовно връчено. Това връчване на съдебните книжа не засяга
редовността на уведомяването, тъй като в случая е налице недобросъвестно
поведение от страна на длъжника, от което същият не може да черпи права.
Ответникът не пребивава на регистрирания постоянен и настоящ адрес, който е
вписан и в договора. Същият сам се е поставил в невъзможност да бъде уведомен
лично за извършеното прехвърляне, поради което не може, чрез особения си представител,
да противопоставя възражения за ненадлежното си уведомяване по чл. 99 ал. 3 ЗЗД. Още повече, че длъжникът може да възразява успешно за липсата на
уведомяване за прехвърляне на вземането само ако едновременно с това твърди, че
е изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице преди да е уведомен
за цесията /Решение № 40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на I т. о. и Определение №
987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на IV г. о., ВКС/. По делото нито се
твърди, нито се доказва длъжникът да е платил, преди да му е връчен препис от
исковата молба, на лице различно от цесионера, поради което възражението на
ответника за ненадлежното му уведомяване за цесията не засяга придобитите от
ищеца права по силата на процесния договор за прехвърляне на вземания. Ето защо
към момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, следва
да се приеме, че ищецът е титуляр на дълговете на кредита, както и че
прехвърлянето на вземането е противопоставимо на ответника и има действие
спрямо него.
В чл. 10 -
чл. 12 ЗПК законодателят е предвидил специфични изисквания относно реда за
сключване, формата и съдържанието на договора за потребителски кредит,
нарушаването на част от които води до неговата недействителност. Съгласно чл.
22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12
и т. 20 и ал. 2 и чл. 12 ал. 1 т. 7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Касае се за изначална недействителност на договора, тъй като
посочените в чл. 22 ЗПК императивни изисквания са относими към момента на
сключването му. Неспазването на кое да е от тези изисквания е въздигнато от
законодателя в достатъчно тежък порок, водещ до недействителност на договора.
Същата е особен вид недействителност, предвид правните ѝ последици, уредени
в чл. 23 ЗПК. Въпреки опорочаването на договора за потребителски кредит,
отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като дължи връщането на
чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи.
В случая ответникът, чрез
особения си представител, е релевирал възражение за неспазване на изискванията
по чл. 10 ал.1, чл. 11 ал. 1 т. 10 и т. 20,
чл. 11 ал. 2 и чл. 12 ал. 1 т. 9 от ЗПК.
Съгласно чл.
10, ал. 1 от ЗПК
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
От заключението на изслушаната по
делото СТЕ, което е обективно и компетентно дадено и не е оспорено от страните,
категорично се установи, че преобладаващият текст на процесния договор за
кредит „Бяла карта” и на Приложение
№ 1 към него - „Условия за ползване на
международна платежна карта Whaite Cart/Access/iCart” е написан и
отпечатан с шрифт „Times New Roman” в размер 11,5 пункта. Следователно е налице
твърдяното от ответника нарушение на изискването за изписване на всички
елементи на договора на шрифт не по-малък от 12, което е достатъчно, за да се счита,
че договорът за кредит „Бяла карта"
с № 417974/18.09.2014 г. е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 10
ал. 1 ЗПК.
След като договорът е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита т.е. на това което е получил в заем, но не дължи
лихви и други разходи. Следователно ответникът дължи връщане единствено на
главницата по договора. С оглед установеното от вещото лице, че ответникът е изтеглил
суми в общ размер от 3142,51 лв., а е направил двадесет вноски на обща стойност
4625,00 лв., то с оглед изначалната недействителност на процесния договор, следва
да се приеме, че със сумата от 4625 лв. ответникът е погасил изцяло дължимата
главница, но не и други задължения по него, тъй като съгласно чл. 23 ЗПК такива
не се дължат.
Поради изложеното предявените искове
се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
Поради основателността на
възражението за недействителност на договора за потребителски кредит по чл. 22 във
вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК,
съдът не следва да се произнася по останалите наведени от ответника възражения
за нищожност на клаузите на договора поради противоречие с добрите нрави респ.
поради неравноправност на същите по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП, нито с тези
за недоказаност на вземането за извършвани разходи и за погасяване на вземането
по давност.
Относно разноските:
Ищецът е
направил искане за присъждане на разноски. При този изход на делото сторените
от ищеца разноски остават за негова сметка.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „***” ЕАД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, бул. ***, представлявано от Н.Т.С., с пълномощник
юрисконсулт К. В.-М., съдебен адрес ***, ***, против К.Н.К., с ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК, да се
признае за установено по отношение на К.Н.К., че дължи на „***” ЕАД, следните суми: 897,91 лв. - главница по договор за кредит
„Бяла карта" № 417974 от 18.09.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.04.2018 г. до изплащане на вземането; 75,86 лв. - договорна лихва за периода от 23.06.2016 г. до 09.09.2016 г.; 179,58 лв. - неустойка за периода от 06.08.2016 г.
до 09.09.2016 г.; 87,50 лв. -
такса разходи за събиране за периода от 06.08.2016 г.
до 09.09.2016 г.; 120,00 лв. -
такса разходи за дейност на служител и 147,41
лв. - обезщетение за забава за периода от 09.11.2016 г.
до 30.04.2018 г., за които е издадена заповед № 63/30.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 246/2018 г. по описа на ДРС, като неоснователни и недоказани.
Препис от
решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч. гр. д. № 246/2018 г. по описа
на ДРС.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС – гр. Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: