Решение по дело №798/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с §19, ал.1, изр.второ от ПЗР на ЗИД на АПК.

Образувано е по касационна жалба на М.М.Г. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Ц.М., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Решение №88 от 25.04.2023 г., постановено по гр.дело №216/2023 г. по описа на Районен съд – Харманли.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение било необосновано и неправилно. Неправилен и необоснован бил изводът на съда, че е неоснователно възражението за неспазване на установената форма на процесния административен акт. Сочи се, че в жалбата били изложени доводи за нищожност на обжалвания административен акт, тъй като липсвал мотив за издаването му, и в тази връзка обсъждането от РС – Харманли на обстоятелството спазена ли е установената форма на акта представлявало по същество произнасяне извън заявеното в жалбата. Безспорно при прочит на заповедта се установявала липса на мотив за издаването й, което било абсолютно и безспорно основание за нищожност на издадения административен акт. Ако съдът бил преценил, че липсата на мотиви води до унищожаемост, той следвало да се произнесе по тази незаконосъобразност, и като не бил сторил това, районният съд постановил съдебния акт при допуснати съществени процесуални нарушения.

На следващо място се твърди, че РС – Харманли неправилно направил извода, че в чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ законодателят е посочил като начален момент на тримесечния срок публикуването на заповедта, без да включва момента на нейното обявяване. Това тълкуване било в разрез с точния смисъл на закона и общия му разум. Изискването на чл.37в, ал.5 от ЗСПЗЗ било за кумулативно изпълнение на обявяването по посочения начин, именно с цел да се гарантира запознаването на всички заинтересовани страни с одобреното споразумение по чл.37в, ал.2. Предвид описания специален ред за довеждане до знанието на заинтересованите страни на заповедта, и различните дати, на които са изпълнени съответните способи, за дата, от която адресатите на заповедта се считат за уведомени за произтичащите от нея права и задължения следвало да се приеме най-късната дата на изпълнение на процедурата по чл.37в, ал.5 от ЗСПЗЗ. В случая срок дори не течал, тъй като в кметството на с.Р. заповедта не била обявена. По делото било безспорно установено, че дължимото рентно плащане било извършено на 04.02.2022 г., т.е. преди изтичане на тримесечния срок.

Твърди се, че ответникът не бил представил пред районния съд годни писмени доказателства, от които да се установява, че Заповед №ПО-09-578/29.09.2021 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Хасково е публикувана на интернет страницата на ОД „Земеделие“ – Хасково на възприетата от съда дата 19.10.2021 г.

Сочи се, че доколкото по безспорен начин се установявала нищожността, евентуално незаконосъобразността на оспорения административен акт, то съдебното решение се явявало незаконосъобразно.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и отмяна на потвърдената с него Заповед №РД-04-27 от 03.02.2022 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Хасково като нищожна, евентуално незаконосъобразна.

Ответникът, Директор на Областна дирекция (ОД) „Земеделие“ – Хасково, чрез процесуален представител, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба и претендира обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага становище, че обжалваното решение на районния съд е правилно и законосъобразно, и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Харманли е отхвърлил жалбата на М.М.Г. *** против Заповед №РД-04-27 от 03.02.2022 г., издадена от Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково.

Със същата заповед на основание чл.37в, ал.7, изр.трето от ЗСПЗЗ е наредено на ползвателя М.М.Г. в седемдневен срок от датата на получаване на заповедта да заплати за ползване на имоти по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ в землището на с.Б., община Харманли, сумата от 1484,31 лв. и в землището на с.Р., община Харманли – сумата от 4008,69 лв., или общо от 5493,00 лв. За всяка от двете суми е посочено, че представлява трикратния размер на средното годишно рентно плащане за съответното землище. В заповедта в табличен вид са посочени заповедите на Директора на ОД „Земеделие“ – Хасково, издадени на основание чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ, а именно: за с.Б. – Заповед №ПО-09-574/29.09.2021 г., датата на публикуване на заповедта – 19.10.2021 г., както и дължимата сума съгласно заповедта – 494,77 лева, и за с.Р. – Заповед №ПО-09-578/29.09.2021 г., датата на публикуване на заповедта – 19.10.2021 г., както и дължимата сума съгласно заповедта – 1336,23 лева.

За да отхвърли жалбата, районният съд подробно и аргументирано е изложил съображенията си, с които приема за неоснователни наведените от жалбоподателя възражения, и е извършил цялостна проверка на обжалвания акт. Приел е, че Заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, включително съдържа фактически и правни основания за издаването й, а при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административната процедура. Съдът е преценил, че няма толкова съществено нарушаване на изискванията към формата и съдържанието на заповедта, които да доведат до нейната нищожност. Приел е, че срокът за заплащане на всяка от сумите по Заповедите по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ започва да тече от публикуването на последните Интернет страницата на ОД „Земеделие“, доколкото съгласно чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ като начален момент е посочено именно публикуването, без да се включва в това отношение моментът на обявяването на заповедта. Районният съд е приел, че след като Заповедите по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ са били публикувани на 19.10.2021 г., то тримесечният срок за заплащане на сумите е започнал да тече на тази дата и е изтекъл на 19.01.2022 г. Към последната дата жалбоподателят не е бил извършил плащане, а извършеното плащане на сумите от 1336,23 лв. и от 494,77 лв. по сметка на Областна дирекция „Земеделие“ на 04.02.2022 г. било извън определения за това срок. Въз основа на това е съдът е преценил, че са били налице предпоставките да се приложи разпоредбата на чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ и законосъобразно административният орган е издал оспорената заповед, като изискал от М.М.Г. да внесе трикратния размер на рентното плащане за всяко от съответните землища. Изрично е отхвърлил като неоснователно възражението, че доколкото не е изпълнена процедурата на разгласяване на заповедта по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ, не може да започне да тече срокът за плащане, като е посочил, че срокът за заплащане не е обвързан с обявяването на заповедите в кметствата на село Р. и село Българин.

Касационната инстанция приема, че обжалваното решение е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателства, събрани по изискуемия процесуален ред.

Съответни на материалния закон и на доказателствата по делото са изводите на районния съд, че Заповед №РД-04-27 от 03.02.2022 г. е издадена от Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково като материално и териториално компетентен орган, и същата не страда от толкова съществени нарушения на изискванията към формата на индивидуален административен акт, които да водят до нейната нищожност. Правното основание за издаването на заповедта е чл.37в, ал.7, изр.трето от ЗСПЗЗ, поради което издаденият в писмена форма и подписан от издателя си индивидуален административен акт почива на валидно правно основание, а възраженията в касационната жалба за неговата нищожност са неоснователни.

Районният съд подробно е изложил в решението си процедурата, която се развива по реда на чл.37в от ЗСПЗЗ, като е установил издаването на посочените в обжалваната пред него Заповед две заповеди на Директора на ОД „Земеделие“ – Хасково на основание чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ – Заповед №ПО-09-574/29.09.2021 г. за с.Б. и Заповед №ПО-09-578/29.09.2021 г. за с.Р., както и размерите на възникналите въз основа на тези заповеди задължения за заплащане на суми от жалбоподателя М.М.Г.. Въз основа на доказателствата по делото е установил, че и двете заповеди са били публикувани на интернет страницата на ОД „Земеделие“ – Хасково на 19.10.2021 г., а на интернет страницата на община Харманли – на 27.10.2021 г., били са поставени на информационното табло в сградата на Общинска служба „Земеделие“ – гр.Х. на 01.10.2021 г. и не са били обявени в кметствата на село Б. и на село Р..

Твърдението на касатора за липса на представени писмени доказателства, от които да се установява публикуването на Заповед №ПО-09-578/29.09.2021 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Хасково на интернет страницата на ОД „Земеделие“ – Хасково на възприетата от съда дата 19.10.2021 г., се опровергава от наличните на лист 46-48 от гр.дело №216/2023 г. на РС – Харманли разпечатки от интернет страница, които са представени от ответника по делото още с изпращането на административната преписка в съда и са приети като доказателства по делото без оспорване от страните.

Неоснователно е и възражението на касатора, че предвид описания специален ред за довеждане до знанието на заинтересованите страни на заповедта (по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ) и различните дати, на които става това, то адресатите на заповедта се считат за уведомени за произтичащите от нея права и задължения на най-късната дата на изпълнение на процедурата по чл.37в, ал.5 от ЗСПЗЗ, и в случая срокът (по чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ) не течал, тъй като заповедта не била обявена в кметството на с.Р..

Производството по чл.37в от ЗСПЗЗ е специфична процедура относно създаване на масиви за ползването на земеделски земи по споразумение между собствениците и/или ползвателите, което ако не бъде постигнато, то разпределението се извършва по проект и доклад на специално създадена комисия. Именно като се изхожда от спецификата на производството, то е създаден специален ред за обявяване на административния акт, визиран в хипотезата на чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ – заповед на директора на областната дирекция „Земеделие“ за разпределение на масивите в землището, неразделна част от която е доклада на комисията, в който пък се съдържат данните за размера на средствата, които ползвателите трябва да внесат за разпределените им земи по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ.

С разпоредбата на чл.37в, ал.5 от ЗСПЗЗ са въведени правила за обявяване на Заповедта по ал.4 от същата норма, които са в отклонение от общите правила за съобщаване на индивидуален административен акт, предвидени в чл.18а, във вр. с чл.61, ал.1 от АПК. Съгласно чл.37в, ал.5 от ЗСПЗЗ, заповедта по ал.4 на същата разпоредба „се обявява в кметството и в сградата на общинската служба по земеделие и се публикува на интернет страницата на общината и на съответната областна дирекция „Земеделие“ в срок до 10 октомври“ и тя може да се обжалва по реда на АПК. В процесния случай няма спор относно влизането в сила на Заповеди №ПО-09-574/29.09.2021 г. и №ПО-09-578/29.09.2021 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Хасково. Спорът, наведен от касатора, е относно началния момент, от който започва да тече тримесечният срок, посочен в чл.37в, ал.7, изр.първо на ЗСПЗЗ, в който ползвателят на земеделски земи внася по сметка за чужди средства на съответната областна дирекция „Земеделие“ определената му сума в размер на средното годишно рентно плащане за землището. В разпоредбата на чл.37в, ал.7, изр.първо на ЗСПЗЗ изрично е посочено, че този срок е „до три месеца от публикуване на заповедта по ал.4“. Правилно районният съд е тълкувал систематично законовите разпоредби на чл.37в, ал.7 и ал.5 от ЗСПЗЗ, и е приел, че законодателят прави разлика между начините, по които да бъде съобщено издаването на заповедите по чл.37, ал.4 от ЗСПЗЗ и началния момент, от който започва да тече срокът за внасяне на сумите за рентните плащания. Това тълкуване се споделя изцяло от настоящия съдебен състав, предвид използваните различни изрази „се обявява“, „се публикува“ и „от публикуване“. Правилен и съобразен с нормативните разпоредби е изводът, до който е достигнал районният съд, че в процесния случай датата на публикуване на двете заповеди е 19.10.2021 г., и срокът, в който М.М.Г. е следвало да внесе сумите, изтича на 19.01.2023 г., а невнасянето им в този срок представлява предпоставка за издаване на заповед за заплащане на трикратния размер на средното годишно рентно плащане за съответното землище.

Определеното в Заповед №РД-04-27 от 03.02.2022 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Хасково плащане в троен размер на сумите е вид санкционно задължение за безспорно установеното неизпълнение на задължението по публикуваните на 19.10.2021 г. Заповеди по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ, като в случая обявяването на същите в кметствата на с.Б. и с.Р. е без правно значение, тъй като по изричното предвиждане на закона срокът започва да тече от момента на публикуване на всяка от заповедите.

Като е потвърдил оспорената пред него заповед, районният съд е постановил решението си при правилно приложение на закона. Наведените в жалбата като касационни основания пороци на решението не се установяват. Обжалваното решението е надлежно мотивирано, а при извършената служебна проверка съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха установени основания за неговата невалидност или недопустимост, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, основателна по чл.143, ал.3 от АПК е своевременно заявената претенция на ответника за присъждане в негова полза на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство. Същото се дължи в размер на 100 лева, съобразно разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №88 от 25.04.2023 г., постановено по гр.дело №216/2023 г. по описа на Районен съд – Харманли.

ОСЪЖДА М.М.Г., ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково, разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: