№ 2386
гр. С., 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110147577 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 КЗ.
Ищецът „Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД, чрез юрк. Н., извежда съдебно
предявените субективни права при твърденията, че по силата на облигационно отношение,
възникнало от договор за имуществена застраховка „Каско на МПС”, сключен за лек
автомобил "Мазда 6", с рег. № НОМЕР, заплатил парична сума в размер на 5 124,96 лв., в
т.ч. сторените разходи за заместващ автомобил, представляваща обезщетение за вредите,
причинени на процесния автомобил от настъпило ПТП на 13.08.2022 г., в района на гр. С.,
по вина на водач на лек автомобил "Форд", с рег. № НОМЕР, гражданската отговорност на
който е застрахована по силата на сключен с ответника договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поискано е ответникът да
изпълни задължението си като плати на ищеца сума в размер на застрахователното
обезщетение от 5 124,96 лв., както и обичайните разноски за неговото определяне в размер
на 15 лв., но ответното дружество заплатило сумата в размер на 3 865,02 лв., поради което
останала дължима сума в размер на 1 274,94 лв. При тези твърдения моли съда да осъди
ответника да заплати на ищеца посочената сума в размер на 1274,94 лв., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 25.08.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, чрез юрк.
С. Г., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и
размер. Поддържа, че исковата молба е нередовна. Оспорва изцяло дължимостта на разход
за заместващ автомобил. Не оспорва механизма на настъпване на процесното
пътнотранспортно произшествие, както и наличието на виновно поведение от страна на
застрахования по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач на МПС с рег. №
НОМЕР, поради което е заплатил сума в размер на 3865,02 лв., с която е изпълнил
задължението си за репариране на всички увреждания на МПС с рег. № НОМЕР. Оспорва
стойността на причинените по отношение на МПС с рег. НОМЕР вреди, като твърди, че
изплатеното от ищеца обезщетение за извършен ремонт надвишава действително
претърпените вреди. Поддържа, че изплатеното от ответника обезщетение в размер на
3865,02 лв. е било определено правилно и достатъчно по размер. Ето защо моли съда да
1
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ, приложима към процесното
спорно правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от
установяването на следните юридически факти: 1/ наличие на валидно към момента на ПТП
застрахователно правоотношение с източник договор за имуществена застраховка "Каско",
сключен между увреденото лице и ищеца за процесното МПС; 2/ ищецът да е обезщетил
застрахования за покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на договора; 3/
наличие на всички посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на непозволеното
увреждане (противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване на конкретни
вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и причинените вреди) 4/
наличие на валидно застрахователно правоотношение с източник договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", сключен между делинквента и
ответното дружество.
От представените по делото доказателства, в това число и застрахователна полица №
*******, се установява, че към момента на настъпване на застрахователното събитие е
съществувало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото
МПС, възникнало по силата на договор за имуществена застраховка “Каско” на моторни
превозни средства, по силата на който ищецът е приел да покрива риска от повреди по
собствено на застрахования МПС, както и че в срока на действие на договора – на
13.08.2022 г., около 14:45 часа, в гр. С., водачът на лек автомобил „Форд“, с рег. № НОМЕР,
който е бил паркиран на ул. „Владайска“, в посока от бул. „Христо Ботев“ към ул. „Ивайло“,
предприел маневра за потегляне, при която реализирал пътнотранспортно произшествие с
преминаващия в същия момент от лявата му страна лек автомобил „Мазда 6“, с рег. №
НОМЕР, за което застрахователят-ищец е изплатил обезщетение за причинените на
застрахованото имущество щети в размер на 4 676,12 лв., както и 448,84 лв.,
представляваща сторени от застрахователя разходи за наем на заместващ автомобил за
периода 29.09.2022 г. – 24.10.2022 г., поради което е встъпил в правата на увредения срещу
причинителя на увреждането, доколкото самият увреден има такива права.
На следващо място, от събраните по делото доказателства, в т.ч. двустранен
констативен протокол за ПТП от 13.08.2022 г. и заключението на допуснатата и изслушана в
настоящото производство САТЕ, се установява, че действията на водача на л.а „Форд“, с
рег. № НОМЕР, съставляват граждански деликт. Той е извършил нарушение на чл. 37, ал. 3
ЗДвП, като при излизане от паркомясто не е пропуснал движещия се по пътя лек автомобил
„Мазда 6“, с рег. № НОМЕР. Съгласно заключението на приетата без да бъде оспорена
съдебно – автотехническа експертиза в пряка причинна връзка от това деяние за
собственика на увреденото МПС са произлезли вреди. Вината на водача се предполага по
силата на оборима законова презумпция (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), която поради липсата на
проведено обратно доказване от страна на ответника е необорена и следователно следва да
бъде приложена.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 15.12.2023г. и приет за
окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание на
08.02.2024 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
2
доказване между страните са отделени следните обстоятелства: 1/ факта на заплащане от
ищеца на сума в общ размер на 5 124,96 лв. в полза на сервиза, извършил ремонта,
включваща и разходите за заместващия автомобил; 2/ факта на сключен към момента на
настъпване на ПТП между ответника и водача на л.а. с рег. № НОМЕР договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 3/ факта на
извършено от „ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД в полза на „ЗД
ЕВРОИНС” АД плащане на сума в размер на 3865,02 лв.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху: 1/ действителния размер на
претърпените вреди, вследствие на процесното ПТП, която доказателствена тежест се носи
от ищеца; 2/ дали в обхвата на застраховка „Гражданска отговорност“ попадат извършени от
застраховател по застраховка „Каско“ разходи (изплатено застрахователно обезщетение) за
заместващ автомобил.
Суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото
лице като делинквент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования, а в случаите на чл.
411 КЗ – и от размера на застрахователната сума, предвидена в договора за застраховка
“Гражданска отговорност”. Дължимото обезщетение е равно на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие, което не може да надвишава действителната
стойност на увреденото МПС. От приетото експертно заключение по назначената САТЕ,
което не е оспорено от страните и което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК съдът
намира, че следва да бъде кредитирано, се установява, че стойността, необходима за
възстановяване на лек автомобил „Мазда 6“, с рег. № НОМЕР, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП, е в размер на 4738,99 лв. Следователно и при
съобразяване на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес в конкретния
случай действителните вреди са тези, които увреденият реално би заплатил за ремонта на
процесното МПС на свободния пазар по средни пазарни цени, възлизащи в размер на
заплатените от ответното дружество 4 676,12 лв.
По отношение на процесната сума от 448,84 лв., която ищецът твърди, че е заплатил за
предоставен на застрахования по имуществената застраховка заместващ автомобил „Опел
Корса“, следва да се отбележи, че по делото са представени Общи условия за застраховка
"Каско на МПС" на „ЗД ЕВРОИНС” АД, в сила от 26.03.2018 г., които са действали към
момента на сключване на застраховката „Каско“, обективирана в застрахователна полица №
******* от 26.05.2022 г. От представената от ищеца застрахователната полица, се
установява, че покритите рискове по силата на застрахователния договор попадат в
приложното поле на клауза "А" от раздел III на общите условия – пълно каско. Към
застрахователната полица е представен и добавък № 1, като съгласно чл. 7, ал. 3, т. 2, пр. 1
от посочените по-горе Общи условия за застраховка "Каско на МПС", неразделна част от
всеки застрахователен договор са застрахователната полица, общите условия, както и
добавъците към застрахователната полица. По силата на посочения добавък № 1 от от
26.05.2022 г. спрямо застрахователния договор се прилага "клауза Е+" – "Заместващ
автомобил", която е част от общите условия на „ЗД ЕВРОИНС” АД за застраховка "Каско на
МПС". Съгласно чл. 3, ал. 2 от "Клауза Е+", същата се прилага съвместно с "Клауза А" от
общите условия на „ЗД ЕВРОИНС” АД за застраховка "Каско на МПС". "Клауза Е+" е
одобрена с решение на УС на „ЗД ЕВРОИНС” АД от 09.01.2017 г. и представлява
неразделна част от общите условия на „ЗД ЕВРОИНС” АД за застраховка "Каско на МПС".
Същата е в сила от 09.01.2017 г. и съгласно същата застрахователят по застраховката "Каско
на МПС" предоставя на застрахования услугата "Заместващ автомобил" в случай на
настъпване на застрахователно събитие и при наличие на следните условия, посочени в чл.
2, ал. 1 от въпросната клауза: 1. застрахователното събитие е покрито от общите условия на
застрахователя; 2. собственик е физическо или юридическо лице; 3. застрахованото МПС
има право на доверен сервиз; 4. документи, които доказват обстоятелствата във връзка със
3
застрахователното събитие, са протокол за ПТП или двустранен констативен протокол за
ПТП; 5. отстраняване на щетата, по преценка на доверения сервиз, ще отнеме повече от 5
работни дни, считано от датата на приемане на автомобила в сервиза за извършване на
ремонта; 6. не представлява тотална щета по смисъла на общите условия на застраховка
"Каско на МПС" на застрахователя; 7. всички застрахователни премии по застраховка
"Каско на МПС" са изплатени от застрахования в пълен размер.
Предоставянето на тази услуга, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от "Клауза Е+", се извършва
след изрично писмено искане на застрахования. Заместващият автомобил се предоставя от
определено от застрахователя дружество, предлагащо услугите "рент-а-кар", и заплащане в
негова полза на депозит от страна на застрахования. Застрахователят изплаща стойността на
наемната цена на заместващия автомобил, съгласно подписан между
дружествотонаемодател и застрахования договор. Застрахователят предоставя заместващия
автомобил с издаването на възлагателно писмо за заместващ автомобил само за периода от
приемането на увредения лек автомобил в указания доверен сервиз до деня на приключване
на ремонта. За приемането и предаването на автомобила за ремонт се изготвят изрични
протоколи между застрахования и посочения доверен сервиз.
Като доказателство по делото е прието възлагателно писмо за заместващ автомобил от
28.09.2022 г. до "Стар моторс" ЕООД, като въз основа на същото е сключен договор за наем
на заместващ автомобил между увреденото лице и юридическото лице, предоставящо
услугата "рент-а-кар". Обстоятелствата, че застрахователят е възложил на доверен сервиз по
силата на "Клауза Е+" от общите условия за застраховка "Каско на МПС" предоставянето на
заместващ автомобил и че същият е предоставен на увреденото лице не са спорни между
страните.
Съгласно императивната правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието. Следователно обезщетението обхваща средствата, необходими за възстановяване
на щетите, а тези средства съответстват на средните пазарни цени на вложените нови части,
материали и труд за ремонт на автомобила, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.
Тъй като застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава
деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесния вредоносен резултат,
неговата обезпечително-гаранционна отговорност е функционално обусловена от
отговорността на делинквента по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, поради което застрахователят по договор
за застраховка „Гражданска отговорност” отговоря до размера и обема на имуществената
отговорност на делинквента. Застрахователят по имущественото застраховане може с оглед
основните принципи в облигационното право – свободата на договаряне и автономията на
волята (арг. чл. 8 и чл. 9 ЗЗД), да се задължи да покрива в по-висок размер причинените на
застрахования имуществени вреди, както и да заплаща разходи за наем на заместващ
автомобил. В този смисъл страните по договора за имуществено застраховане могат да
уговорят, че увреденият автомобил, предмет на застрахователното покритие, ще бъде
отремонтиран при най-високите възнаграждения за извършване на този вид работа – както в
Република България, така и извън нейните териториални предели, вкл. и в сервизи на
застрахованото лице – по цени, които той самият определи, в това число и за наем на
заместващ автомобил, вкл. и при гарантираната му висока печалба, но тези уговорки не
могат по никакъв начин да обвържат делинквента, който носи извъндоговорна отговорност
(арг. чл. 21, ал. 1 ЗЗД, който предписва, че договорът поражда действие само между
страните по него, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона случаи), респ.
застрахователя по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, който е обезпечил
неговата деликтна отговорност и поради това обстоятелство обезпечително-гаранционната
отговорност е функционално обусловена от пределите на деликтната отговорност (в този
смисъл е решение от 25.08.2014 г., постановено по в.гр.д. № 1352/2014 г. по описа на СГС,
ГО, II „А” въззивен състав). В този смисъл застрахователят по имуществено застраховане
4
може да се задължи да заплати разходи за наем на заместващ автомобил, но тази уговорка по
никакъв начин не обвързва делинквента, който носи извъндоговорна отговорност. Също
така, съгласно материалноправната разпоредба на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите
на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Отговорността на ответника в случая се основава на института на суброгацията и
произтича пряко от закона – чл. 411 КЗ, постановяващ, че в случаите, когато причинителят
на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като
застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по "Гражданска отговорност", какъвто е и конкретният случай.
По отношение отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност", условията на договора между застрахователя по имуществената застраховка и
увредения, са неприложими, същите са му непротивопоставими и не го обвързват,
доколкото той не е страна по този договор – срв. чл. 20, ал. 1 и чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД, тъй като
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", по отношение
на увредения и на неговия застраховател по имуществената застраховка, произтича от
закона.
Съществуващото правоотношение между застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" и застрахованото при него по застраховката "Гражданска отговорност" лице –
причинител на вредите обаче, е друго правоотношение - това по сключения между тях
договор за застраховка "Гражданска отговорност", и в отношенията между тези лица
действат уговорките, и приложимата към тях съществуваща нормативна уредба, и съобразно
тях застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" отговаря пред увредения като
деликвента – пряк причинител, и за всичко, за което последният отговаря. В този смисъл
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ е ограничена от
една страна от заплатено от застрахователя по имуществената застраховка застрахователно
обезщетение, а от друга страна, от това за което деленквентът (виновния водач) отговаря по
реда на чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
В този ред на мисли настоящият съдебен състав приема, че ответникът – застраховател
по застраховка "Гражданска отговорност" на причинителя на вредата би отговарял към
увредения до размера, до който отговаря и самият причинител, т. е. до онзи размер на
застрахователно обезщетение, онази сума пари, която се съизмерява с действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието - чл. 386, ал. 2, предл. 1 КЗ,
представляваща стойността на ремонта на увредения автомобил по действащите към датата
на ПТП, средни пазарни цени, увеличена с признатите по силата на закона ликвидационни
разходи. Или самото ПТП не е необходимото и достатъчно условие за извършване на
разхода за наем на заместващ автомобил, нито е типичен, закономерен и адекватен резултат
на това увреждане. Нещо повече, съгласно посочения добавък № 1 от от 26.05.2022 г.,
касаещ "клауза Е+" – "Заместващ автомобил", предоставянето на заместващ автомобил е по
преценка на доверения сервиз, когато ремонтът би е отнел повече от 5 работни дни, считано
от датата на приемане на автомобила в сервиз за извършване на ремонта, като тази
договорка няма как да обвърже застрахователя по "Гражданска отговорност", доколкото
същият не е страна по това правоотношение, поради което и причинно-следствената връзка
на разходите за заместващ автомобил и процесното ПТП не е пряка и непосредствена
последица от обективното естеството на причинените щети, а е свързано с организацията на
5
работата в сервиза, извършил ремонта.
В заключение следва да се отбележи, че предоставянето на заместващ автомобил на
увреденото лице е допълнителна услуга, предлагана от застрахователя ищец, която обаче не
обезщетява вреди от настъпилото застрахователно събитие, а се предлага само при наличие
на посочените от застрахователя условия, като по този начин от обхвата на клаузата се
изключва част от застрахователната общност, съставена от всички застраховани по
застраховка "Каско на МПС" – "Пълно каско". Отделно от това следва да се посочи, че от
обхвата на обсъжданата клауза е изключено и правото на увредените лица да получат
парична сума като обезщетение за първите пет дни от периода, през който са търпели вреди,
поради което и същата не представлява уговорено в договора застрахователно обезщетение
по смисъла на КЗ. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че разходите за заместващ
автомобил нямат характер на имуществени вреди, които са в пряк и непосредствен резултат
от застрахователното събитие (в този смисъл е преобладаващата съдебна практика -
Решение № 2922 от 26.10.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 6991/2021 г., Решение № 3067 от
9.06.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 2172/2022 г., Решение № 3187 от 23.06.2023 г. на СГС по
в. гр. д. № 2162/2022 г., Решение № 2785 от 14.10.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 1588/2022 г.,
Решение № 2759 от 13.10.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 773/2022 г., Решение № 6545 от
20.12.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 10574/2022 г., Решение № 1764 от 6.04.2023 г. на СГС по
в. гр. д. № 12726/2021 г., Решение № 1891 от 14.07.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 10014/2021
г. и др.).
Както се изясни, между страните не се спори, че ответникът е извършил плащане на
сумата от 3865,02 лв., а ищецът е заплатил за отремонтиране на увредения автомобил сумата
от 4676,12 лв., като съгласно заключението на САТЕ, стойността, необходима за
възстановяване на увреденото МПС, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП, е в размер на 4738,99 лв. Следователно с извършеното плащане ответникът не е
покрил изцяло дължимото застрахователно обезщетение по регресната претенция на ищеца,
поради което и съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес,
предявеният иск е основателен до размера от 826,10 лв. (4676,12 – 3865,02 лв. + 15 лв.
ликвидационни разноски), ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 25.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, а
за разликата до пълния предявен размер от 1274,94 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 51 лв., за САТЕ в размер на
500 лв., като претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер
на 100 лв. или общо 651 лв. Съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 421,81 лв.
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК съдът определя в размер на 100 лв. Съразмерно с отхвърлената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на
35,20 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., пл. “П.” № 5, да заплати на „Застрахователно дружество
6
Евроинс“ АД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Х.К.“ № 43,
на основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 КЗ, сумата от 826,10 лв. (с включени 15 лв.
ликвидационни разноски), представляваща незаплатен остатък от обезщетение за вредите,
причинени на лек автомобил „Мазда 6“, с рег. № НОМЕР, от настъпило на 13.08.2022 г. в
гр. С. пътнотранспортно произшествие по вина на водач на лек автомобил „Форд“, с рег. №
НОМЕР, гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен с
ответника ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба – 25.08.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над уважения размер от 826,10
лв. до пълния предявен размер от 1274,94 лв.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., пл. “П.” № 5, да заплати на „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Х.К.“ № 43,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените разноски в производството пред СРС в размер
на 421,81 лв., съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Х.К.“ № 43, да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. “П.” № 5,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 35,20 лв., представляваща разноски в
производството пред СРС, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7