РЕШЕНИЕ
№ 490
гр. Пловдив, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20215300501783 по описа за 2021 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите във вр.
с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. чл.269 ДОПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от „Адлер –
ИН“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление град *****, чрез
адв. С.М., против решение №260992 от 29.03.2021 г., постановено по
гражданско дело №12973/2019 г. на РС - Пловдив, ІІІ гр. състав, с което са
отхвърлени предявените от „Адлер - Ин“ ЕООД против „Адлер - МК“ ООД,
ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано
от управителя Н. Г. Т. и Териториална дирекция на Национална агенция за
приходите – гр. ****, адрес: гр. *****, обективно кумулативно съединени
установителни искове с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, във вр.
чл.269, ал.1 ДОПК - за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът е собственик на основание договори за покупко-
продажба от 09.03.2017 г., 06.04.2017 г., 12.07.2017 г., 18.01.2018 г. и
протокол за заприхождаване на активи от 15.05.2018 г. и фактура №1971/
01.12.2016 г. на следните движими вещи, по отношение на които е насочено
принудително изпълнение по изп.дело №16140002640/2014 г. по описа на ТД
на НАП - ***** с длъжник „Адлер - МК" ООД, както следва:
1
1. Банциг за метал PEDRAZZOLI, модел SN350AP CN,
MATRICOLA 052980
2. Банциг за метал, производство България, модел HDT 300 S
3. Преса за рязане, FICER, производство Италия, модел 404 М,
2005
4. Преса за огъване DM CN 7050N, 400bar, 2003
5. Радиал Бормашина V050 MAS, №4274. фабричен № 2336,
зелена
6. Бормашина, INVETA FR 40 1000, фабричен № 1087 A13,
колонна, Италия
7. Огъваща машина зелена 4555-д, огъва ламарина с дължина 1
метър (абкант)
8. Шмиргел двустранен сив
9. Апарат за рязане на резба, РЕЗБО 3, жълт
10. Машина за рязане на нестандартни профили
11. Машина за оформяне на сложни профили от листова стомана -
сива
12. Машина за огъване на листова стомана в профил на цилиндър
(валоогъваща машина)- 2 броя
13. Стационарен ъглошлайф -2 броя
14. Гилотина за листова стомана, дължина на л. 2м.
15. Колонна бормашина РН-32, фабричен № 19530
16. Колонна бормашина РН-32, ПК 031, ф. № 11397
17. Ексцентрик Преса за елипсовидни отвори, фабричен № 14834,
производство СССР Кубан
18. Фреза Универсална ФУ 321 № 6192
19. Банциг за рязане на метали Femi, фабричен № 412274, Италия,
артикул 791
20. Ножовка механична, Силистра, тип ОН 254 - 2 броя
21. Колонен (конзолен) стрелови кран, стационарен, 1 тон, Н=1,80
2
м., дължина на стрелата -4м
22. Струг универсален, тип 580, фабричен № 518549
23. Струг универсален CI 1МТ, фабричен № 11645
24. Огъваща метална машина за листова стомана -хидравлична,
дължина 2,5 м. (абкант)
25. Телоподаващ заваръчен апарат REDCO, SCORPIO 180 - 4
броя.
С обжалваното решение е осъден на основание чл. 78, ал.3, вр.
ал.8 ГПК „Адлер - Ин“ ЕООД, ЕИК: ***** да заплати на Териториална
дирекция на Национална агенция за приходите – гр. **** сумата от 300 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението се
обжалва изцяло.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и
незаконосъобразност, както и за противоречие с установените факти. Иска се
отмяна на съдебния акт и постановяване на ново решение, с което да се
уважат исковете, като се присъдят и разноски. Излагат се подробни
съображения, че жалбоподателят е собственик на вещите, като не се изисква
форма за действителност на сделките, с които са придобити. Вещите са
заприходени задбалансово, тъй като не са въведени в експлоатация.
Неправилно е прието, че не съществува идентичност между закупените и
процесните вещи. От ответната страна „Адлер – МК“ ООД са предоставени за
ползване на жалбоподателя сгради, които обаче са предоставени празни, без
наличие на машини в тях.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от ТД НАП ****, като се излагат съображения, че същата е
неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди. Документите, представени от
ищеца, са оспорени, но от страната не са ангажирани доказателства за
опровергаване на направеното оспорване.
В законоустановения срок по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от въззиваемата страна „Адлер – МК“ ООД.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
3
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по
предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца
твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната
квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват
отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните,
съгласно правилата на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните
в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание
чл. 124, ал.1 ГПК във вр. чл.269 ДОПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на описаните
движими вещи на следните основания: 1. Договор за покупко-продажба на
движими вещи от 09.03.2017 г., заедно с приложение №1 към него относно
придобиването на движими вещи, заявени с позиции 5, 6, 8, 9, 13, 15, 18 и 25;
2. Договор за покупко-продажба на движими вещи от 06.04.2017 г., заедно с
приложение №1 към него относно придобиването на движими вещи, заявени
с позиции 1, 3, 4, 7, 14, 22 и 23; 3. Договор за покупко-продажба на движими
вещи от 12.07.2017 г., заедно с приложение №1 към него относно
придобиването на движими вещи, заявени с позиции 17, 19, 20, 21 и 24; 4.
Договор за покупко-продажба на движими вещи от 18.01.2018 г., заедно с
приложение №1 към него относно придобиването на движими вещи, заявени
с позиция 12; 5. Протокол за заприхождаване на активи от 15.05.2018 г. за
вещи по позиции с № 10 и №11; 6. Фактура №1971/01.12.2016 г. за позиция
№2; 7. Счетоводни справки за заприхождаване на посочените вещи/активи.
По силата на сключен договор за наем на недвижим имот с първия ответник –
„АДЛЕР МК” ООД, процесните движими вещи се намирали в наетото
помещение – производствен цех, считано от 01.12.2016 г. и до момента на
депозиране на исковата молба. На 12.06.2019 г. ищецът разбрал, че
процесните движими вещи били изнесени на търг от публичен изпълнител С.
В. по изп. дело № 16140002640/2014 г. с длъжник „АДЛЕР МК” ООД.
Твърди, че на 13.06.2019 г. депозирал жалба до Директора на ТД на НАП ****
4
срещу изпълнителните действия по делото, която обаче била оставена без
уважение. Предвид изложените твърдения обосновава правния си интерес от
предявяване на настоящите искове. Моли за тяхното уважаване и присъждане
на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
Национална дирекция за приходите, Териториална дирекция ****, със
становище за неоснователност на предявените искове. Заявява оспорване на
верността по реда на чл.193 ГПК на представените от ищеца договори,
фактура и протокол, като намира, че са създадени с цел осуетяване на
извършването на публичната продан и погасяването на задълженията на
длъжника по изпълнителното дело. Сочи, че управителят на ищеца и на
първия ответник са свързани лица – съпрузи. Твърди, че към момента на
извършване на описа движимите вещи са се намирали в производствената
база на „АДЛЕР МК” ООД в гр. ****, местността „И.”, без да е налице
индикация от кога те са били там и чия собственост са. Сочи, че продавачът
К. Н. П. е ***** на „АДЛЕР МК” ООД, като липсвали и доказателства за
извършено плащане на цената на вещите. Продавачите не били подали
данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ за реализираната печалба от продажбата
на имуществото, която представлявала облагаем доход. Сочи, че в ГФО на
дружеството за 2017 г. като стойност на дълготрайните материални активи за
годината била посочена сумата от 12000 лв., а стойността на процесните вещи
надвишавала 20000 лв. Намира, че договорите не са реални, не са намерили
място в счетоводството на предприятието и собствеността не била
прехвърлена. Възразява срещу верността и на процесната фактура №1971/
01.12.2016 г. Твърди, че ищецът не е доказал и упражняването на владение по
отношение на процесните вещи към датата на налагане на обезпечителната
мярка. Вещите били открити в имот на ответника, поради което и на
основание чл.69 ЗС били във владение на длъжника – първи ответник. По
отношение на недвижимия имот, в който се намирали вещите, имало и
сключен договор от 03.01.2017 г., който дерогирал предходния. Моли за
отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, не е постъпил писмен отговор от
ответника „АДЛЕР МК” ООД – гр. ****.
Правилно първостепенният съд е приел, че е предявен
положителен установителен иск срещу публичния взискател и длъжника по
изпълнителното дело, като на основание чл.154, ал.1 ГПК в доказателствена
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
правото си на собственост на наведеното придобивно основание, като се
установи и кога точно това е станало. От състава на районния съд са
изложени обосновани и законосъобразни съображения, като на основание
чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционния, които се споделят и не следва да се преповтарят (с
5
изключение на съображенията, касаещи приложената с исковата молба
фактура, за което се излагат съображения по – долу).
Правилно и в съответствие с нормата на чл.181, ал.1 ГПК е
приетото, че договорите за покупко-продажба, фактурата, протокола за
заприхождаване и счетоводната справка са частни документи и нямат
достоверна дата, с оглед направеното оспорване от ответника НАП.
Безспорно договорът за продажба е неформален, като сделката
може да бъде уговорена и устно. В тежест на жалбоподателя обаче е
доказването по несъмнен начин, че на конкретната дата е придобил
конкретната вещ. Единствените приложени доказателства, освен тези въз
основа на които се твърди придобиване на собствеността, са мемориални
ордери, счетоводни справки и амортизационни планове. Касае се за частни
документи, изготвени от жалбоподателя. Същите са оспорени, но при
доказателствена тежест за страната същата не ангажира доказателства, че
счетоводството е водено редовно, че документите (включително и
протокола за заприхождаване) са съставени на датите, посочени в тях.
И според настоящия състав е налице несъответствие между
вещите – описани в документите, и тези – предмет на исковете. Именно в
тежест на жалбоподателя е установяване на тази идентичност, а отново
доказателства в тази насока не са ангажирани. От представените документи
не се установява по несъмнен начин, че ищецът е собственик именно на
процесните движими вещи. С договорите за покупко-продажба са закупени
движими вещи, но същите не са индивидуализирани, не се установява
идентичност с тези, които са предмет на делото.
Не се възприемат доводите на първостепенния съд, че липсата на
подпис във фактура № 1971/ 01.12.2016 г. води до извод за липса на съгласие
за продажба на вещта. Фактурата отговаря на изискванията на чл.6, ал.1 от
Закона за счетоводството (2016 г.). Не са ангажирани обаче доказателства във
връзка с това, че сделката е реална – не са представени доказателства за
плащане на сумите по фактурата, както и кога е станало. Споделя се обаче, че
отново липсва индивидуализация на вещта.
Дружеството жалбоподател не доказа пълно и главно, че е
собственик на процесните движими вещи на твърдяните деривативни
придобивни основания, поради което предявените искове правилно са
отхвърлени.
Договорът за наем, както се посочи вече, също няма достоверна
дата, с оглед направеното оспорване. Не са ангажирани доказателства за
извършеното плащане – ПКО, касов бон или други, които да са с достоверна
дата и да установяват същото, с оглед установяване на датата, на която е
сключен договора. Не са ангажирани и доказателства по какъв начин
6
съответното плащане е отразено в счетоводствата на двете дружества и кога.
По изложените съображения доводите във въззивната жалба не се
възприемат от настоящия състав. Жалбата е неоснователна и се оставя без
уважение, а първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди.
Разноски са поискани от въззиваемата страна ТД НАП ****, като
следва да се присъдят за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.,
в съответствие с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Искането за определяне на възнаграждение в размер на 2171 лв. е
неоснователно, тъй като в случая не намира приложение Наредба №1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази насока са
изложени съображения и от състава на районния съд, които се споделят.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен
съд,V граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №260992 от 29.03.2021 г.,
постановено по гражданско дело №12973/2019 г. на РС - Пловдив, ІІІ
граждански състав.
ОСЪЖДА „Адлер – ИН“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление град *****, да заплати на Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите – гр. *****, разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7