Р Е Ш Е Н И Е
№713
гр.
Хасково, 25.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на двадесет и
пети септември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
при секретаря Диана
Динкова и в присъствието на прокурор Николай Гугушев от ОП- Хасково, като
разгледа докладваното от съдия Костова АНД
(К) № 756 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по реда на чл.63, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на Г.В.Р. ***, подадена чрез адв. В.К.Ч., с посочен
съдебен адрес: ***, офис 8, срещу Решение №174/21.05.2019 г., постановено по АНД
№468 по описа на Районен съд – Хасково за 2019 година.
В
касационната жалба се сочи, че оспореното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Неправилно първоинстанционният съд приел, че е налице
съставномерност на административните нарушения, за които са наложени наказания
на жалбоподателя. От събраните гласни доказателства се установявало по
безспорен начин, че АУАН е съставен от контролен орган по ЗДвП, след като е
извикан за съдействие от други двама служители на МВР, които не били контролни
органи по ЗДвП съгласно хипотезата на чл.175, ал.1 от ЗДвП и нямали
компетенциите да подават сигнал за спиране по смисъла на чл.103 от ЗДвП.
Свидетелите на нарушението удостоверили единствено, че със служебния автомобил
е подаден светлинен сигнал, но чл.103 от ЗДвП не регламентирал това като сигнал
на контролен орган. Сочи се,
че сигнала на автомобил със специален режим на движение по чл.104 от ЗДвП не
бил сигнал, който да указва спиране, а такъв за предоставяне на предимство.
Аналогично неправилно съдът кредитирал съставомерността на деянието по чл.179,
ал.1, т.5, предл. 1 и 2 от ЗДвП. Нито в АУАН, нито в НП имало посочено наличие
на пътен знак забраняващ изпреварването в участъка на „установеното нарушение“,
както и че от изпълнителното деяние била създадена непосредствена опасност за
движението.
Ответникът,
Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не изпраща представител.
Не ангажира становище по касационната жалба.
Становището
на представителя на Окръжна прокуратура – Хасково е за основателност на
жалбата. Поради което, предлага решението на въззивния съд като постановено при
неправилно приложение на материалния закон да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено решение от касационната инстанция, с което да бъде отменено
Наказателно постановление № 18-1253-000942/23.08.2018г. на Началник Сектор „
пътна полиция“ към ОДМВР Хасково.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния
срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63, ал.2 от ЗАНН, административният съд разглежда
касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната
проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава
касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения
предмет на настоящото касационно производство, съдът намира жалбата за частично
основателна, по следните съображения:
С
Решение №174/21.05.2019г., постановено по АНД №468/2019г., Районен съд – Хасково
е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №18-1253-000942/23.08.2018г.,
издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Хасково, с което на Г.В.Р.,
за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца, и за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.1, т.5, предл. 1 и 2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв.
Районният
съд е установил описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по
делото гласни доказателства и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени такива. Съдът е посочил, че
в хода на административно наказателното производство не са допуснати нарушения
на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. Приел е за безспорно
установено, че санкционираните с обжалваното НП деяния съставляват
административни нарушения по приложените от наказващия орган
административно-наказателни състави, както и че същите са извършени виновно от
лицето, подведено под предвидената в него отговорност. Приел е също, че
наложените наказания, са определени при съблюдаване изискванията на чл. 27 от ЗАНН и така мотивиран, е потвърдил
наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Административен
съд Хасково в настоящия състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо и споделя установената от районния съд фактическа обстановка.
Настоящият
касационен състав намира обаче за основателни твърденията на касатора, че въззивния
съд при постановяване на решението си е приложил неправилно материалния закон, досежно
нарушението описано в т.1 от наказателното постановление, с което на Г.Р. е
ангажирана отговорността на основание чл.103 от ЗДвП.
Словесно
описаното нарушение на разпоредбата по чл. 103 от ЗДвП, предвижда, че при подаден сигнал
за спиране от контролни органи водач на пътно превозно средство е длъжен да
спре плавно в най – дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителят на службата за контрол място. Видно от показанията на
свидетелите Т. и Д. жалбоподателя, управлявайки лек автомобил "А. …"
с рег. № ………, извършва неправилна маневра на бул. „Освобождение" –
нарушава пътна маркировка М1 / единична непрекъсната линия/, поради което
полицейските служители са го последвали със звуков и светлинен сигнал. Водачът
не се подчинил и продължил движението си по бул. "О………." до улица
"Т…………", където спрял и излязъл от автомобила. И двама свидетели
сочат, че по никакъв друг начин, освен чрез светлинен и
звуков, не са подавали друг сигнал за спиране на водача.
Чл. 103 от ЗДвП не съдържа конкретизация на
понятието "подаден сигнал за спиране", поради което тази разпоредба
препраща към разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП. Последната задължава контролният
орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп - палка, при който
за водача на ППС да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен
сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва задължението да
спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място.
През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг
червена светлина, като униформен полицай може да спира пътните превозни
средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде
подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. За да е осъществен
състава на нарушение по чл. 103 от ЗДвП следва да е подаден своевременен и
ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за
конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал водачът да не е
изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно
или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите разпореждания.
В
случая от събраните по делото доказателства не се установява да е подаден
своевременно ясен сигнал за спиране със стоп – палка, съгласно чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, вкл. от движещ се полицейски
автомобил. Звуковият и светлинен сигнал не са сред предвидените възможни
варианти за спиране от контролния орган, тъй като звуковият сигнал не сочи, че
водачът на конкретно ППС следва да намали скоростта и да спре на указано място.
Светлинният сигнал не може да удостовери задължение за водач на ППС да спре за
проверка - този вид сигнал означава, че е в действие специален автомобил, което
задължава другите водачи на ППС да се отбият и да създадат условия за
преминаване на този автомобил със специален режим на движение. Следователно
подаването на светлинен и звуков сигнал от автомобил със
специален режим на движение не може да бъде приравнено на сигнал за спиране по
смисъла на ЗДвП. По делото безспорно е установено, че по никакъв друг начин на
жалбоподателя не е подаван сигнал за спиране от полицейските служители.
Съгласно
действащата правна уредба, подаването на светлинен и
звуков сигнал обозначава полицейският автомобил като автомобил със
специален режим на движение. При подаване на такъв сигнал възникват задължения
за останалите водачи за осигуряване на безпрепятствено преминаване на
автомобила със специален режим на движение (чл. 104, ал. 1 от ЗДвП), възникване на задължение за
пешеходците да освободят платното за движение (чл. 115, ал. 2 от ЗДвП). Всички тези задължения са
различни от тези, възникващи при подаден сигнал за спиране по чл. 103 от ЗДвП. С оглед на това подаването на светлинен и звуков сигнал от автомобил със
специален режим на движение не може да бъде приравнено на сигнал за спиране по
смисъла на ЗДвП.
Нещо
повече - съгласно чл. 207, изр. последно от Правилника
за прилагане на ЗДвП,
сигнал за спиране от движещ се полицейски автомобил се подава чрез постоянно
светещ или мигащ надпис "Полиция-Спри!". По аргумент за противното
подаването на светлинен и звуков сигнал от движещ се
полицейски автомобил за обозначаване на специалния режим на движение не
съставлява сигнал за спиране и не вменява задължение на водача за това.
Предвид
изложеното по-горе неспирането на жалбоподателя при подадения светлинен и звуков сигнал от движещия се
полицейски автомобил, не може да бъде квалифицирано като отказ да се изпълни
нареждане за спиране, подадено от орган за контрол и регулиране на движението.
Ето защо съдът намира, че жалбоподателя не е осъществил състава на вмененото му
административно нарушение. Поради това, решението на районния съд, с което е
потвърдено НП, в частта му относно наложените на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП административни наказания глоба в
размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, е
постановено в нарушение на закона и следва да бъде отменено, като бъде отменено
и НП в тази му част.
По
отношение на решението в частта му, с която е потвърдено НП по пункт 2 настоящият
състав на съда намира, че същото е постановено при правилно приложение на
материалния закон и в тази връзка не споделя изложените от касатора доводи в
касационната жалба обосноваващи неговата отмяна.
Правилно
съдът е преценил, че в случая Г.Р. е нарушил правилата за движение съгласно
нормата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, която
предписва на участниците в движението да съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка. От своя страна разпоредбите на чл. 11, ал. 1 във вр. с чл.
10, ал. 2, т. 1 от Наредба № 2 от 17 януари 2001 г. за сигнализация на пътищата
с пътна маркировка, издадена от Министерството на регионалното развитие и
благоустройството, сочи че надлъжната пътна маркировка с наименование
"единична непрекъсната линия" - М1, се използва за въвеждане на забрана
за пътните превозни средства да я застъпват и пресичат при: 1. ограничена
видимост в хоризонтални и вертикални криви; 2. стеснение на платното за
движение; 3. промяна в броя на пътните ленти за движение; 4. (отм.); ; 5.
очертаване границите на площи, забранени за движение на пътни превозни
средства; 6. очертаване на пътните ленти, предназначени за движение на превозни
средства от редовните линии за обществен превоз на пътници ("B.
"-ленти), и др.
Именно
тези правила касаторът е нарушил. Възприемайки внезапно намаляне на скоростта
на движещия се пред него автомобил / както сочи пред въззивния съд ангажирания
от жалбоподателя свидетел – А. З., който е бил заедно с касатора в управлявания
от него автомобил/ поради неустановена причина, която би могла да бъде всякаква
– настъпило ПТП, авария на движещо се пред автобуса ППС, падане на предмет на
пътя, пропускане на преминаващ пешеходец или някаква друга, касационният
жалбоподател е следвало на свой ред също да спре и търпеливо да изчака
възобновяване на движението, но не и да предприема маневра по изпреварване /
или както той я нарича заобикаляне / на движещия се пред него автомобил на
забранено за това място. Мястото не случайно е било маркирано с маркировка М1 –
било поради ограничена видимост в хоризонтални и вертикални криви, поради
стеснение на платното за движение, или друга от изброените по-горе хипотези в
наредбата за сигнализация на пътищата с пътна маркировка.
Констатираното
нарушение е подведено под санкционната норма на чл. 179, ал.1, т.5, предл. 1 и 2 от ЗДвП, която
предвижда наказание за водач на моторно превозно средство, който не спазва
предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за
сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за
заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. Обстоятелството,
че не е уточнено предложението по което на касатора се налага административното
наказание, не представлява процесуално нарушение от категорията на
съществените, тъй като по никакъв начин не препятства нарушителя да разбере кое
е нарушението, което му се вменява във вина и кои са фактите, обусловили
повдигнатото срещу него административно-наказателно обвинение, респективно
налагането на административно наказание, още повече, че в наказателното
постановление изрично е посочено „ водача нарушава пътна маркировка М1“.
С
оглед гореизложеното, Административен съд Хасково намира, че касационната жалба
се явява частично основателна и следва да бъде
уважена, като решението на районния съд бъде отменено в частта, с която е
потвърдено НП, в частта му, с която на Г.В.Р. са наложени глоба в размер на 150
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
В
останалата част решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва
да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр.с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд Хасково
ОТМЕНЯ решение №174/21.05.2019г.,
постановено по АНД №468/2019г. по описа на Районен съд Хасково в частта му, с
която е потвърдено Наказателно постановление №18-1253-000942/23.08.2018г. на Началник
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Хасково в частта, с която на Г.В.Р., на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 /три/ месеца, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №18-1253-000942/23.08.2018г.
на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Хасково в частта, с която на Г.В.Р.,
на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 /три/ месеца.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 174/21.05.2019г.
постановено по АНД №468/2019 г. по описа на Районен съд Хасково, в останалата
му част.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.