№ 1672
гр. Пазарджик, 31.10.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20235220100333 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
Ищецът М. Й. Х. не се явява, редовно призован.
Не се явява представител за ответното дружество „Ай Ти ЕФ Груп“ АД,
редовно призовано.
Съдът докладва постъпилата молба от адв. Й. – пълномощник на ищеца,
с вх. № 25373/27.10.2023 г., с която моли да им бъдат присъдени разноски за
адвокатска защита, осъществена по реда на чл. 38, ал.1, т. 1 ЗА за предявения
иск, за което представя договор за осъществена безплатна правна защита и
съдействие, списък на разноските по чл. 80 от ГПК и проверка на ДДС номер
във VIES.
Съдът докладва постъпилата молба от адв. Й.- пълномощник на ищеца,
с вх. № 25377/27.10.2023 г., с която заявява, че е възпрепятствана да
присъства в насроченото съдебно заседание и моли съдът да гледа делото в
тяхно отсъствие. Моли да се даде ход на делото. Поддържа се депозираната
искова молба и заявените доказателствени искания с нея. Във връзка с
признанието от страна на ответника, относно наличие на облигационно
правоотношение между страните, предоставя на съда да прецени
необходимостта от исканото от ищцата съдебно удостоверение. Заявява, че
няма да сочи други доказателства, няма доказателствени искания. В случай,
че съдът даде ход по същество е изложено становище в тази насока.
Претендира се адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА,
за което представят списък с разноските. Прави възражение за прекомерност
на претендираното от ответника възнаграждение.
Съдът докладва постъпилата молба от процесуалния представител на
ответника – мл. адв. Б. от САК, с вх. № 25464/30.10.2023 г., с която моли
делото да бъде разгледано в нейно отсъствие. Моли да се даде ход на делото.
Поддържа изцяло отговора на исковата молба и направените в него твърдения
и възражения. Сочи, че по процесния договор за кредит неустойка не е
начислявана на кредитополучателя, съответно такава не е била дължима и
1
заплащана от кредитополучателя. Приложимостта им е дерогирана между
страните с уговорките по Приложение № 2 към процесния договор,
приложено като доказателство по делото. Счита всички съображения на
насрещната страна за напълно неоснователни и необосновани. Съгласно
указанията на съда представя, приложеното към отговора на исковата молба
кредитното досие по Договор за потребителски кредит № 480671. В случай че
съдът прецени, че делото е изяснено и се премине към пледоариите по делото
е изложено становище по същество на делото. В случай че са налице
предпоставките за това, моли да бъде приложен чл. 238, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния
представител на насрещната страна. Претендират се разноски, за което
представя договор за правна защита и списък на разноските. Към молбата са
приложени: Договор за потребителски кредит № 480671; Погасителен план
към Договор за потребителски кредит № 480671; Приложение № 1 към
Договор за потребителски кредит № 480671; Приложение № 2 към Договор за
потребителски кредит № 480671; Общи условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД,
приложими към Договор потребителски кредит № 480671; Стандартен
европейски формуляр за представяне на информация потребителските
кредити Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от Закона за потребителския кредит.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото,
поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба с която е предявен иск за обявяване
нищожността на неустоечната клауза, предвидена в чл.5.6 от Договор за
потребителски кредит №480671.
В исковата молба се твърди, че на 29.05.2022 г. между ищеца и
ответника е сключен договор за потребителски кредит от разстояние №
480671. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 2
000.00 лева, а размерът на погасителната 24 вноски, видът на вноската е
месечна. Размерът на годишната лихва е посочен в допълнително
приложение, а не в договора, а размерът на общата сума, която следва да
върне М. Й. Х. при главница 2 000.00 лева е 6 168.06 лева.
Твърди се, че в чл. 5.1 - 5.5 от процесния договор е уговорено, че
страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две
физически лица, с доход не по- малко от 1500 лв. месечен доход или банкова
гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита.
Твърди се, че в чл. 5.6 страните са уговорили, че в случай на
неизпълнение на задължението си по настоящия договор да представи
обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя
неустойка която ще бъде посочена в погасителния план. Неустойката се
заплаща от Заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски,
Твърди се, че на ищеца е начислена неустойка в общ размер на 3 156,72
лева, тъй като не е представил в срок надлежни поръчители или друг вид
обезпечение, посочени в процесния договор, като месечната погасителна
2
вноска става 257,00 лева, а общата сума което следва да върне е 6 168.06 лева.
Счита се, че така уговорената клауза за неустойка в чл. 5.6 от Договор
за паричен заем, спрямо която г-н Х. трябва да заплати неустойка в размер на
3 156,72 лева, е нищожна поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключена при. неспазване на нормите на
чл.11, чл.19 ад.4 от ЗПК във ВР. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП,
съображенията ми за това са следните:
Сочи се, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се
приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1, предл.
3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той
изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкурентни
други разпоредби. В този смисъл е практика ВКС /Решение №4/2009г. по т.д.
№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д. №509/2007г.
Твърди се, че настоящият случай касае еднотипни договори за паричен
заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.
Сочи се, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора
преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за
потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка
на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в
случаите, в които те процедират по този начин“.
Твърди се, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е
уговорено, че заемателят дължи неустойка в общ размер на 3 156,72 лева, в
случай че не предостави в тридневен срок от сключването му, обезпечение —
двама поръчители /солидарен длъжник/, който отговарят на определени
съответно към този момент да бъде направена преценката дали да бъде
отпуснат кредит, както и при какви условия вкл. и дали ще е необходимо
обезпечение/. Въпреки това на длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това
дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.
Счита се, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е
свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили
вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка,
която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване /в този смисъл е и т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на Върховния
Касационен съд/.
Сочи се, че с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се
уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно
задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.
3
Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма
да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се
обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Считам, че
подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.
Сочи се, че непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са
били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД
дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът
променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с
предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва
заедно с периодичните вноски. Счита се, че от горното е изводимо, че нито
една от страните не е имала реално намерение да бъде предоставено
обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл. 71 от ЗЗД, при
непредставено обезпечение. Считам, че ако кредиторът е имал за цел да
получи обезпечение същият е могъл да отложи даването на кредит, каквато е
обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Дори да се
приеме, че страните са допускали възможността исканото обезпечение да се
предостави и „неустойката" да не се дължи, то смятам, че това плащане не се
явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под
условие. Това е така, тъй като последиците от неизпълнението на
„задължението" да се предостави обезпечение, не са типичните последици от
договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив договорът
продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но
при по-висока цена, прикрита като неустойка.
Счита се, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй
като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано висока неустойка. Също така считам, че
тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.
Счита се, че са нищожни отделните клаузи от процесния договор на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1,
пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание
чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност.
Сочи се, че съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗЗП при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата. В чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е установено, че
при забава на потребителят кредиторът има право само на лихва до размера
на законната върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С оглед
на изложеното е налице заобикаляне на ЗПК, поради което на основание чл.
21, ал. 1 ЗПК клаузата е нищожна.
Счита се, че са налице основания целият Договор за потребителски
кредит да се приеме за не действителен, което по същество води до
недействителност и на самата неустоечна клауза, като моли съдът да се
произнесе относно действителността на договора в мотивите на решението.
Не се предявява самостоятелен иск за обявявано нищожност на договора.
Искането към съда е да приеме, че са налице пороци, обуславящи
нищожността на клаузата предвидена в чл. 5.6 от Договор за потребителски
кредит № 480671сключен между доверителя ми и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, с
4
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 16, бл. Парк Дейн Офис Център, ет. 8,
представлявано от С. Ю. А., предвиждаща заплащането на неустойка в размер
на 3156,72 лева, като нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с
чл.11, чл. 19 ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, чиято невалидност моля да
бъде прогласена.
Претендират се разноски, както и адвокатско възнаграждение.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени
са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, с който се моли съдът да прекрати гр. д. № 333 от 2023 г. по описа
на Районен съд - Пазарджик, поради недопустимост на предявения иск.
Моли се съдът да отхвърли изцяло претенциите на ищеца М. Й. Х. за
установяване на нищожност на клаузата за неустойка, предвидена в Договор
за потребителски кредит № 480671, поради противоречие с добрите нрави на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, както и нарушаване на разпоредбите на чл. 11;
чл. 19; чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК/, и чл. 143, ал. 1 от
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Счита се, че исковете на ищеца са изцяло неоснователни и
необосновани.
Възразява се срещу твърденията на ищеца и счита всички съображения
на ищеца за недействителност на неустойка по процесния договор за
неоснователни и необосновани, а предявения иск за недопустим.
Сочи се, че предявения по делото иск е установителен, а една от
положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и с
оглед разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК, за които съдът следва да следи
служебно, е наличие на правен интерес у ищеца от предявяването на иска.
Правният интерес се преценява винаги конкретно с оглед на твърденията в
исковата молба относно спорните отношения между страните. М. Й. Х.
обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия иск за
прогласяване нищожността на клаузата за неустойка от процесния договор,
касаеща заплащане на неустойка при непредставено обезпечение, с
начисляване на такава неустойка от ответника.
Счита се, че следва да се има предвид, че неустойката за непредставено
обезпечение по процесния договор, сключен между ответника и ищеца никога
не е бил начислявана, съответно такава не е била дължима и заплащана.
Сочи се, че наистина в договора за кредит се съдържа такава клауза за
неустойка, но приложимостта и е дерогирана между страните с уговорките по
Приложение № 2 към договора за кредит, което прилагаме като доказателство
по делото. Съгласно това приложение страните са се уговорили и признали,
че кредитът е сключен при промоционални условия и че независимо от
липсата на обезпечение по сключения договор за кредит, неустойка не се
начислява .
Сочи се, че всички съображения на ищеца, че неустойката е нищожна,
защото противоречи на добрите нрави или че представлява скрито
оскъпяване, са напълно неоснователни и необосновани.
5
Сочи се, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иск за
прогласяване нищожността на клаузата по процесния договор. Предвид на
изложеното намирам, че предявеният по делото иск е недопустим, поради
което съдът следва да прекрати производството по същото.
В случай, че съдът счете исковата молба за редовна и допустима се
правят следните възражения: Дори да се приеме, че неустойка по договора е
била начислявана (а такава не е начислявана по кредита), се възразява изцяло
срещу твърденията на ищеца, че клаузата за неустойка в сключения между
страните Договор за кредит се явява нищожна.
Твърди се, че на 29.05.2022 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, в
качеството си на кредитодател, и М. Й. Х., в качеството си на
кредитополучател, бе сключен Договор за потребителски кредит № 480671.
Договарянето между страните се осъществи чрез средствата за комуникация
от разстояние (електронна поща, уеб-сайт и телефон), като договорът за
кредит се сключи във формата на електронен документ и правоотношението
се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, Закона за задълженията и договорите,
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и
приложимите към сключения договор за кредит Общи условия на „АЙ ТИ ЕФ
ГРУП” АД.
Твърди се, че сключването на договора за кредит между ответника и
ищеца било извършено по инициатива на Кредитополучателя - М. Й. Х.. За да
получи кредит, ищецът е попълнил Заявка за кандидатстване, като в същата
са попълнени и предоставени доброволно пълни и верни данни на
кредитополучателя относно неговата самоличност като: трите си имена, ЕГН,
Адрес /постоянен и настоящ/, Лична карта, Месторабота, Мобилен телефонен
номер, актуална електронна поща, предпочитания от него начин за
получаване на сумата по кредита. Ищецът е посочил, че желае да получи
заема чрез банкова сметка, посочена от кредитополучателя. В края на
Заявката за кандидатстване и с оглед успешното и попълване ищецът е
потвърдил, че се е запознала и се съгласява с Общите условия на „АЙ ТИ ЕФ
ГРУП” АД, приложими към договора за кредит, като приемането на Общи
условия е необходимо условие за изпращане на заявката.
Твърди се, че след подаване на Заявката за кандидатстване от страна на
М. Й. Х., същият е получил от ответника ПИН код под формата на кратко
електронно съобщение (СМС) на посочения от него в заявката телефонен
номер, както и линк на посочената от него електронна поща. С краткото
електронно (СМС) съобщение и линка на електронната поща се удостоверява,
че лицето, което желае да получи кредита е именно лицето, което е подало
заявката за кандидатстване и именно това са неговите лични данни. След
получаване на линка М. Й. Х. е потвърдил заявката си за кандидатстване за
кредит, като е активирал въпросния линк, при което се зарежда част от уеб
сайта на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД - smilecredit.bg, където той е въвел ПИН кода
на заявката и е потвърдил искането си за получаване на кредита при
сроковете и условията съгласно заявката.
Твърди се, че след успешното потвърждаване на заявката, „АЙ ТИ ЕФ
ГРУП” АД е разгледал предоставената от М. Й. Х. информация и въз основа
на тази информация и след проверка в Централния кредитен регистър е
6
одобрил М. Й. Х. за искания от него кредит. След одобряване на кредита моят
доверител е изпратил на електронната поща на М. Й. Х. Договор за
потребителски кредит № 480671, заедно с приложимите Общи условия на
„АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, също така Стандартен Европейски Формуляр и
Погасителен план, като в мейла е прикачил два броя линка - „Приеми
договора” и „Откажи договора”. С оглед сключването на Договора за кредит
и като доказателство за съгласието на ищцата с договора за кредит и Общите
условия М. Й. Х. е активирал линка „Приеми договора”. Горепосоченото се
потвърждава и от твърденията на ищеца в исковата молба, поради което моля
съдът да счете за безспорни между страните обстоятелствата по сключване на
Договор за потребителски кредит № 480671 и предоставяне и усвояване от
кредитополучателя на заема в размер на 2000 лева.
Възразява се и се оспорват твърденията на ищеца, че предвидената
неустойка била недействителна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД,
включително поради надхвърлянето на нейните функции, присъщи на всяка
неустойка, следователно поради накърняване на добрите нрави.
Сочи се, че чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК изрично предвижда, че при
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията
си по договора за потребителски кредит. Начисляването на неустойка в
настоящия случай се извършва и произтича от неизпълнение на задължението
на кредитополучателя да учреди и/или представи надлежно обезпечение на
кредита - поръчители или банкова гаранция. Годишният процент на
разходите има за цел да информира потребителя какви ще са му разходите,
ако изпълнява надлежно и в срок задълженията си по договора за кредит, а
няма за цел да включва в себе си евентуални компоненти, които са поставени
под условие, че кредитополучателят не изпълни задължението си по договора.
Посоченият годишен процент на разходите по договора за кредит е в размер
на 49,00% и е съобразен с всички изисквания на ЗПК, като са взети предвид
допусканията съгласно Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК.
Твърди се, че в договора ясно и недвусмислено е посочено, с
фиксирани, неподлежащи на промяна, суми, какъв заем се отпуска, при каква
възнаградителна лихва, каква неустойка, за какво и в какъв размер, които
формират и общо дължимата сума по кредита. Тоест в договора няма никаква
неяснота каква сума ще следва да връща длъжника по него, за да се чувства
заблуден от посочения ГПР. Още повече, дали посочения размер на ГПР е
правилно посочен е относимо към чл.19, ал.4 ЗПК и не води до
недействителност на целия договор.
Сочи се, че наред с това клауза за ГПР, сама по себе си, не води до
създаване на някакви задължения на потребителя. Клаузата за размера на ГПР
е обвързана с други клаузи от договора, в които са предвидени вземания,
които се включват ГПР, които именно клаузи създават задължения и за които
именно следва проверка, дали отговарят на изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК, а
не клаузата за ГПР сама по себе си. Няма как разпоредбата, в която е посочен
процент на ГПР да заблуждава потребителя, доколкото в договора са
посочени всички параметри по него и какви са дължимите по него суми в
общ размер и разбити по вид и размер.
Твърди се, че начислената неустойка представлява адекватно
7
обезщетение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да
предостави обезпечение по договора си за кредит. Начислената неустойка е в
размер на 4.32 лева на ден. Също така в процесния Договор за кредит изрично
е посочено, че неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил
без осигурено обезпечение, респективно ако Кредитополучателят осигури
надлежно обезпечение по кредита, макар и след изтичането на срока за
нейното представяне, неустойката спира да се начислява. Неизпълнението на
задължението за представяне на описаните в договора за кредит обезпечения
се явява неизпълнение на установено между страните задължение, като
кредитополучателят е бил информиран за наличието на тази неустойка още
при предоставяне на приложимия Стандартен европейски формуляр.
Кредитополучателят е знаел и е бил информиран по отношение на
изискванията за обезпечение чрез Стандартния европейски формуляр преди
подписване на договора за кредит и с оглед на това е могъл да прецени дали
да сключи или не кредита, респективно да се съгласи с условията по кредита.
От друга страна, кредиторът е свободен по своя преценка да определи какви
да бъдат изискванията за обезпечение с оглед кредитоспособността и
финансова надеждност на всеки кредитополучател. Считаме, че въпросната
неустойка и нейният размер е съразмерен на обезпечителната и
обезщетителната функция на неустойката.
Счита се, че условията на сключения между ищеца и ответника
потребителски кредит, ведно с Погасителния план, явяващ се неразделна част
от него, пряко кореспондират с действащите норми на материалното право и
водят до законосъобразни правни последици, като не са в противоречие нито
със закона, нито с добрите нрави. Изложени са съображения в тази насока, а
именно, че неустойката има три основни функции: Обезпечителна;
Обезщетителна; Санкционна. Твърди се, че в конкретния случай има
договорена между страните компенсаторна неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, като страните по тази клауза са акцентирали върху
обезщетителната функция на неустойката. Този извод е верен, поради това че
Заемодателят предоставя високо рисков паричен заем на потребител: бързо
одобрение, без поръчител, без допълнителни обезпечения, липсва съгласие за
директен дебит от трудово възнаграждение и/или банкова сметка, както при
един банков потребителски кредит, кредитът не е и застрахован, което
евентуално да поправи вредите. Неустойката по кредита е предвидена не като
част от ползването на паричния заем, а като неизпълнение на задължението за
обезпечаване на същия - именно, за да обезщети липсата на поръчители или
банкова гаранция, които да гарантират изпълнението на договорните
задължения и кредиторът, при неизпълнение, да има право да поиска
вземанията си и от тях. Никой кредитор не иска да предоставя рискови,
невъзвръщаеми заеми, затова и страните договарят неустойка, която да
обезщети вредите, които се изразяват в необезпечаване на заема и неговото
изпълнение от страна на трети физически лица или предоставяне на банкова
гаранция.
Твърди се, че клаузата за неустойката е ясно и точно формулирана,
няма неясноти по отношение на нейното съдържание. В обичайната практика
по отпускане на кредити на физически лица, кредитните и финансовите
институции при сключване на договора за кредит искат от кредитополучателя
8
да осигури солидарни длъжници, чрез които да обезпечи вземането си. През
последните няколко години се установява практика това осигуряване на
солидарни длъжници при сключване на договора да се уговаря като
задължение на кредитополучателя да ги осигури след сключване на договора
и в определен срок, като по този начин му се предоставя кредитът незабавно и
при облекчени условия. Разбира се, всяко преимущество има своята цена,
като в тези случаи практиката се ориентира към уговаряне на клаузи за
неустойка, в случай на неосигуряване в уговорения срок от
кредитополучателя на солидарни длъжници. Това е нормално, тъй като
кредитодателят поема голям риск, давайки необезпечен кредит и поставен
пред възможността да не може да събере вземането си, като именно тази
клауза за неустойка цели гарантиране на последващо обезпечаване на
кредита. Друг е въпросът, че голяма част от кредитополучателите
пренебрегват тази клауза по един или други причини, надявайки се същата да
не се приложи. Този толеранс към кредитополучателя да получи кредита
веднага, без да осигури към момента на сключване на договора на нужното
обезпечение, не може да се тълкува като уговаряне в негов ущърб и да води
до извод за противоречие на тази клауза с добрите нрави по смисъла на чл. 26,
ал. 1 ЗЗД.
Твърди се, че тази неустойка, като размер и вреди, които обезщетява, е
индивидуално договорена между страните и това я прави равноправна клауза
съгласно Закона за защита на потребителите, т.е. създава равнопоставеност на
правните субекти и еднакво проявление на автономията на воля в търговския
оборот. Клаузата за предоставяне на обезпечение е индивидуално договорена
между страните, тя не е инкорпорирана в Общите Условия на „АЙ ТИ ЕФ
ГРУП“ АД (ОУ), върху които ОУ кандидат-кредитополучателят да не може
по никакъв начин да влияе, поради това че те са предпоставка за сключването
на договора и той, след като се запознае с тях, следва да ги приеме, за да
продължи към сключването на договора кредит. Нещо повече, размерът на
уговорената между страните неустойка при неосигуряването на лица, които
да поръчителстват за задължението на потребителя, или при
непредоставянето на банкова гаранция, не е еднакъв за всички отпуснати от
Дружеството кредити, а се преценява във всеки отделен случай с оглед всеки
отделен потребител, като се взимат предвид и размерът на предоставяния
кредит, уговорките за погасяването му и други допълнителни условия,
утвърдени в дългогодишната практика на ответното дружество.
Възразява се и се оспорва изцяло твърденията на ищеца за нищожност
на посочената договорна клауза във връзка с чл. 33 от ЗПК.
Счита се, че твърденията на ищеца, че клаузата за неустойка
противоречала на чл. 71 от ЗЗД, е неправилна и неоснователна.
Сочи се, че чл. 71 ЗЗД предвижда правото на кредитора да поиска
предсрочната изискуемост на кредита, когато длъжникът е станал
неплатежоспособен, или със своите действия е намалил дадените на
кредитора обезпечения, или не му е дал обещаните обезпечения. Това обаче е
право на кредитора и той по своя преценка може да обяви даден кредит за
предсрочно изискуем или да се възползва от предвидените в договора
неустойки. Считам, че твърденията на ищеца за недействителност на
неустойката поради противоречие с чл. 71 от ЗЗД не почива на никаква
9
правна логика.
Сочи се, че ответната страна не е съгласна с наведените в исковата
молба доводи, че размерът на уговорената неустойка цели да натовари
длъжника по сключения договор за потребителски кредит с допълнителни
разходи, което от своя страна би довело до неоснователно обогатяване от
страна на представляваното от мен дружество. Уговореният размер на
неустойката няма за цел неоснователно да обогати кредитора за сметка на
длъжника, напротив, този размер би компенсирал частично вредите, които са
следствие от това, че без поръчители и/или предоставена банкова гаранция
кредитът си остава необезпечен, а по-голяма вреда от неплащането на кредита
в сферата на кредитирането няма. Финансовите институции, за разлика от
банката, нямат право да привличат публично средства чрез влогове на
физически/юридически лица и да имат договорен директен дебит от сметките
на посочените лица, както и от възнагражденията на физическите лица. Такъв
вид обезпечаване, който не притежават финансовите институции, е най-
сериозната гаранция за възвръщаемост на предоставения паричен ресурс.
Твърди се, че процесният Договор за потребителски кредит е изцяло
действителен и са спазени всички законови условия.
Искането към съда е да остави исковата молба без уважение. Счита
предявения иск за недопустим, евентуално за неоснователен и недоказан и
моля да прекратите гр. д. № 333 от 2023 г. по описа на Районен съд -
Пазарджик, гражданско отделение, 8 състав, поради недопустимост на
производството.
В случай, че съдът счете исковата молба за редовна и допустима, се
моли да се отхвърлят исковите претенции на ищеца, тъй като процесният
договор за кредит се явявал изцяло действителен, включително клаузата за
неустойка в него, следователно претенциите на ищеца срещу „АЙ ТИ ЕФ
ГРУП“ АД са неоснователни и необосновани.
В случай че са налице предпоставките за това, се моли съда да приложи
чл. 238, ал.2, изр. 1 ГПК.
Претендират се направените съдебни разноски, в т.ч. изплатеното
адвокатско възнаграждение.
Към отговора са приложени писмени доказателства.
С Определение № 1841/15.07.2023 г. съдът е приел представените от
страните и съответно приложени към исковата молба и към допълнителните
молби на ищеца и към писмения отговор на ответника писмени
доказателства. Произнесъл се е по доказателствените искания. Указал е на
страните разпределението на доказателствената тежест, а именно по реда на
чл. 154, ал. 1 от ГПК.
Съдът по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от страните и съответно приложени към
исковата молба и към допълнителната молба на ищеца и към писмения
10
отговор на ответника писмени доказателства, както и приложените към
постъпилите молби на страните писмени доказателства, а именно: списък на
разноските по чл. 80 от ГПК на ищеца и проверка на ДДС номер във VIES,
Договор за потребителски кредит № 480671; Погасителен план към Договор
за потребителски кредит № 480671; Приложение № 1 към Договор за
потребителски кредит № 480671; Приложение № 2 към Договор за
потребителски кредит № 480671; Общи условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД;
Стандартен европейски формуляр за представяне на информация за
потребителските кредити; Списък на разноските на ответника.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на
поисканото с исковата молба съдебно удостоверение.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
СЪДЪТ ще обяви решението си в законоустановения срок
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 10:59 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
11