РЕШЕНИE
№ 205 08.01.2010г.
гр.Несебър
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД НЕСЕБЪР, ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в открито
заседание на двадесет и седми ноември
през две хиляди и девета година в състав:
Районен
съдия: Мариела Иванова
при участието на секретаря К.Л.,
като взе предвид докладваното от съдия Иванова гр.д. № 617/2008г. по описа на НРС, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод постъпила
искова молба на А.В.Д. с ЕГН **********, А.Д.А. с ЕГН – **********, Е.Д.Д. с
ЕГН – **********, Г.П.Д. с ЕГН – ********** и М.П.Т. с ЕГН * **********, всички
с адрес за призоваване гр.Бургас, ул.”Христо Ботев” № 30, ет.4, чрез адв.А.П.Т.
от БАК против Н.П.Д. и съпругата му Д.Ж.Д.,***. Твърди от страна на ищците, че
приживе общата им наследодателка и майка Костадинка Иванова Д., поч. на
04.03.2006г., чрез договор за издръжка и гледане /обективиран в нот.акт № 1,
том ХІІ, рег.№ 6686, нот.дело № 2060/27.12.2004г. на нотариус Бакърджиева/ е
прехвърлила на сина си – първия ответник в режим на СИО с втората ответница,
1/4ид.ч. от собствения си недвижим имот, представляващ дворно место с къща с
обозначения както следва: УПИ ІV-639 в кв.13 по плана на гр.Несебър, урегулиран
от 100кв.м., при граници-от две страни улица, УПИ V-199 и УПИ ІІІ-198, ведно с
построена в дворното место двуетажна жилищна къща със застроена площ от
75кв.м., като понастоящем имотът е отразен по действащия кадастрален план като
поземлен имот с площ от 104кв.м. с идентификатор 51500.501.129, при граници
поземлени имоти с идентификатори: 51500.501.128; 51500.501.130; 51500.501.134 и
51500.501.106. Счита се че така сключения алеаторен договор е нищожен поради
липса на кауза, тъй като по това време Костадинка Д. е била диагностицирана
като шизофреничка със сериозни старчески деменции, като през 1999г. е
установено и раково заболяване с прогноза за оставащи 4-5 години живот. Твърди се също така в случай, че се приеме от
настоящия състав, че атакувания договор е сключен валидно, се търси неговото
разваляне по реда на чл.87, ал.3 от ЗЗД, тъй като поетото от ответниците
задължение за полагане на грижи по гледане и издръжка не е изпълнявано, като се
твърди, че прехвърлителката-кредитор по договора с е живяла в общо домакинство
с приобретателят, не е била гледана и обгрижвана от тях, а разходите по нейната
издръжка са били поемани най-вече от ищеца А.А.. Представя и ангажира
доказателства. В с.з. исковата молба се поддържа. Представя подробна писмена
защита. Заявена е претенции за разноски.
Постъпил
е писмен отговор от ответниците, с който като се оспорват изцяло фактическите
твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и част от
представените с нея писмени доказателства се моли така предявените искове да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Така на първо место твърди се, че
прехвърлителката Костадинка Д. никога не е била диагностицирана като
шизофреничка със сериозни старчески деменции, никога не е била диагностицирана
като онкоболна, не е била регистрирана в Онкологичен диспансер-Бургас и не е
имала онкологично досие, като причината за смъртта на прехвърлителката по
алеаторния договор е инсулт. Оспорва се представената с исковата молба
епикриза. Оспорва се като неоснователен и предявения при условията на
евентуалност иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД, като се твърди, че задълженията по
договора са изпълнявани съвестно от
страна на приобретателите. Представя и ангажира доказателства. В с.з.
исковете се оспорват като неоснователни, представят подробна писмена защита.
Заявява претенция за г.-носки.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства и обсъди становищата на страните намира за установено от
фактическа страна следното:
Ищците и първият от ответниците са братя и сестри помежду си и
наследници на починалата на 04.03.2006г. от инсулт Костадинка Д., видно от удостоверение
за наследници от 24.07.2008г. и акт за смърт
от 04.03.2006г.
През 1997г. наследодателката на страните е призната за
собственик на ¼ ид.ч. от собствения си недвижим имот, представляващ
дворно место с къща с обозначения както следва: УПИ ІV-639 в кв.13 по плана на
гр.Несебър, урегулиран от 100кв.м., при граници-от две страни улица, УПИ V-199
и УПИ ІІІ-198, ведно с построена в дворното место двуетажна жилищна къща със
застроена площ от 75кв.м., като понастоящем имотът е отразен по действащия
кадастрален план като поземлен имот с площ от 104кв.м. с идентификатор
51500.501.129, при граници поземлени имоти с идентификатори: 51500.501.128;
51500.501.130; 51500.501.134 и 51500.501.106., видно от нот.акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по давност 173/15.01.1997г.
През месец септември 1999г. Костадинка Д. *** за
лечение, видно от представените по делото епикриза и резултати от образно
изследване. Във връзка с констатираното заболяването на Д. по време на престоя
й в болницата са събрани както писмени, така и гласни доказателства. Според св.М.
пациентката е имала хроничен хепатит, най-вероятно алкохолен, който в
последствие преминава в цироза. Според тази свидетелка диагноза цироза би могла
да се постави само след биопсично изследване, което се извършва само в
гр.София. Според тази свидетелка по време на престоя си в болницата починалата
не се е намирала в състояние на чернодробна кома, при която смъртта настъпва до
дни или седмици. Според св. П., позоваваща се на показанията записани в епикризата,
заболяването й е цироза и е напреднало. Според св.С. обаче заболяването е в
начална форма.И тримата свидетели са категорични,че заболяването цироза е
неличимо, възможно е да се стабилизира за известен период от време, но в
последствие прогресира. При този тип заболяване се стига до цялостно увреждане
на организма и болният би могъл да почине от болест, възникнала следствие на
това отслабване на организма. И тримата свидетели са категорични, че не биха
могли да прогнозират колко време би могла да живее болната с това заболяване.
Във връзка със заболяването на Д. съдът е назначил и
СМЕ, работила по данните, събрани по делото,видно от заключението на която
същата не е страдала от онкологично заболяване, нито от психическо такова. В
тази насока е и удостоверение 8/20.05.2009г. от Междуобластен диспансер за
онкологични заболявания със стационар_Бургас ЕООД, съгласно което от 1993г. до
2009г. лицето не се водило на отчет в диспансера.
В друга насока обаче са показанията на св.Д., снаха на
наследодателката Д., която твърди, че последната й е казвала, че няма да живее
дълго, тъй като имала рак.Според същата свидетелката доктор в болницата,
казвала, че Д. е в тежко състояние и когато тя излязла от болницата, близки й казвали, че имала рак на черния
дроб и че ще живее около 4-5 години. В същата насока са и показанията на св.
Боева, която посочва, че баба Тинче, й казала, че в болницата й казали, че
имала рак на дроба.
На 27.12.2004г.
наследодателката Д. чрез договор за издръжка и гледане /обективиран в нот.акт №
1, том ХІІ, рег.№ 6686, нот.дело № 2060/27.12.2004г. на нотариус Бакърджиева/ е
прехвърлила на сина си – първия ответник в режим на СИО с втората ответница,
собствения си недвижим имот, представляващ дворно место с къща с обозначения
както следва: УПИ ІV-639 в кв.13 по плана на гр.Несебър, урегулиран от
100кв.м., при граници-от две страни улица, УПИ V-199 и УПИ ІІІ-198, ведно с
построена в дворното место двуетажна жилищна къща със застроена площ от
75кв.м., като понастоящем имотът е отразен по действащия кадастрален план като
поземлен имот с площ от 104кв.м. с идентификатор 51500.501.129, при граници поземлени
имоти с идентификатори: 51500.501.128; 51500.501.130; 51500.501.134 и
51500.501.106. Видно от цитирания нот.
акт срещу задължението за прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот,
приобретателят се е задължил да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя в
случай на нужда, старост или болест, както и да й осигури пожизнена лично или
чрез трето лице спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега.
Във връзка с изпълнението на договора са събрани
писмени и гласни доказателства.Св. П. познава семейството на ответниците от
1990г., тъй като работила заедно с отв. Д.Д.. Според свидетелката баба Тинче (Костадинка
Д.) живеела на първия приземен етаж, а младото семейство на втория. До 1993г.-
1994г. Баба Тинче си готвила сама, но след това отв. Д. започнала да готви за всички,
първоначално на първия етаж, но след това на горния етаж, като сваляла храна и
за баба Тинче. В последните години майката на ответника била записана на
социален патронаж, които се плащал от ответниците. Те заплащали и сметките за
вода, ток, телефон и храна. Свидетелката посочва още, че през годините
семейството на ответника е правил ремонти в къщата, така че да я направят
по-уютна за живеене. По Коледа на 2006г. баба Тинче се залежала и ответниците,
заедно със сина си Константин до месец февруари се справяли сами,тъй като синът
им, който бил ученик, тогава бил втора смяна. Дори купили микровълнова фурна,
за да може той да подгрява храната й. След това обаче детето минало първа смяна
на училище и поради това помолили свекървата на свидетелката да посещава
бабата. Около две седмици преди да почине баба Тинче помолили и ищцата М.Т. да
идва при нея само сутрин, когато нямало никой в къщата. През този период обаче ответниците
не преставали да се грижат за баба Тинче като сутрин преди да дойде ищцата
правили тоалета й, била е изкъпана, със сменено спално и лично бельо и
почистена стая. Свидетелката посочва още, че в нейната стая винаги било чисто,
ответниците винаги са поддържали чистота там и в стаята й никога не е имало
миризма на възрастен човек. В същата насока са и показанията на св. Николова
досежно ползването на социалния патронаж и заплащането на услугата,
ремонтирането на къщата, както и досежно факта, че отв. Д. е готвила за всички
и е сваляла храна и за свекърва си, така че да не се качва тя по стълбите.
Посочва още, че преди да почине баба Тинче е ползвала памперси и че ответниците
са се грижили постоянно за нея и са сменяли памперсите. Св. Д. твърди, че 14.09.1999г. е отишла при баба
Тинче я е заварила в силно влошено, дори безпомощно ,състояние, поради което се
е обадила на свекърва си, за да повика лекар. Свидетелката твърди още, че е
ищецът А.А. й е носил продукти като боб, леща, брашно и захар, но не може да си
спомни кога. Когато баба Тинче запознала да става вече много зле ищцата М.Т.
ходила при нея да я види и да и носи продукти. Св.Боева твърди, че са ходили
заедно с ищеца А. около два три пъти да видят майка му. Веднъж когато ходили
той й оставил пари и после отишъл до магазина да заплати за взети от майка му
стоки.
При така установена фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предявените искове са с
правно основание чл.124 ГПК, вр.чл.26, ал.2 от ЗЗД и при условията на евентуалност
– по чл.87, л.3 от ЗЗД. Следователно съдът следва да се произнесе по
евентуалния иск, в случай че се сбъдне условието под което е предявен
евентуалния иск- ако се отхвърли иска за собственост.
Досежно иска по чл.124 ГПК, вр.чл.26, ал.2 от ЗЗД.
В исковата
молба ищците са поискали да бъдат признати за собственици в съответните им
квоти на процесния имот като в мотивите си съдът констатира нищожност на
договора за издръжка и гледане сключен с ответниците и общата на наследодателка
на страните като лишен от основание.
В случая обаче настоящият съдебен състав
намира, че процесният договор не е лишен от основание и следователно не е
нищожен. Съображенията за това са следните:
При договор, по
силата на който се прехвърля имот срещу поето от приобретателя задължение да
гледа и издържа прехвърлителя, основанието, от една страна, е прехвърлянето на
собствеността на имота, и, от друга, поетото задължение за гледане и издръжка.
Това задължение е срочно, но определеният в договора срок е относително
неопределен, т. е. страните сключват договора с оглед на едно събитие, което
непременно ще настъпи - това е смъртта на прехвърлителя, но не е известно кога
ще настъпи. В това се изразява алеаторността на договора. Той може да има
действие по-продължително време, ако прехвърлителят достигне дълбока старост,
или по-кратко време, дори съвсем кратко време, ако той почине сравнително скоро
след датата на договора.
Настъпилата
кратко време след сключването на сделката смърт на предишния собственик не
означава, че сделката е без основание. Да се приеме обратното, би означавало да
се отрече алеаторността като съществена характеристика на договора. Само
тогава, когато смъртта настъпи твърде скоро след датата на договора и нейното
настъпване е било положително известно на приобретателя, договора би следвало
да се признае за нищожен като такъв без насрещно основание. Това е така, защото
известността на близкото настъпване на смъртта и действителното й настъпване в
сравнително известния кратък срок означава, че приобретателят не е поел
насрещно задължение.
Самото болестно
състояние на прехвърлителя и знанието на това състояние от приобретателя не
означава, че договорът е лишен от основание. Нещо обикновено е именно при
продължително заболяване или при песимистична след продължително заболяване
прогноза да се прибягва до прехвърляне на имот срещу задължение за гледане,
защото точно тогава прехвърлителят се нуждае от грижи, а и от издръжка. Друг е въпросът, както се посочи, когато болестното
състояние е прогнозирано като последващо от близка смърт. В този случай
приобретателят знае или може да знае, че няма да престира нещо срещу получения
имот, а сбъдването на прогнозата означава, че тя е била реална. Касае се обаче
за срокове, изчислени в малък брой дни, или за сключване на договора
непосредствено преди постъпване в болнично заведение и дори в самата болница,
където настъпва и злополучният край. (в
този см. Решение № 148 от 12.II.1991 г. по гр. д. № 1448/90 г., I г. о., Решение
№ 1040 от 11.10.1993г. г. по гр. д. № 382/93 г., II г. о.). В случая прехвърлителката, е починала една година и три месеца след прехвърлянето на
имота и не може да се приеме, че е налице липса на
кауза.
Отделно от изложеното съдът намира, че по делото не се
доказа от страна на ищците по безспорен и несъмнен начин, че ответниците са
знаели именно за близката и непосредствена смърт на наследодателката, което
както се посочи по-горе би довело до нищожност на договора. В случая
свидетелите П. и С., които основаха своите показания на база писмени
доказателства, бяха категорични, че баба Тинче е имала цироза, като според първата
свидетелка тя е била в напреднал стадий, а според вторият е била в начален стадий.
Предвид така събраните гласни доказателства съдът приема, че в действително тя
е страдала от цироза на черния дроб.
В случая обаче и с правилното изясняване на случая
следва да се посочи, че от друга страна обаче близките на баба Тинче, както и
самата тя, са знаели, че има рак. В тази насока са твърденията в исковата
молба, подадена от пет от децата й, както и показанията на св.Д., която твърди,
че близките на баба Тинче казвали, че тя има рак, както и че тя самата й е
казвала, а и на св.Боева, че има рак. Предвид изложеното логично е да се
приеме, че близките, в това число и ответниците, при които е живеела баба Тинче
и които са се грижили за нея тогава,а и до смъртта й, са знаели, че има рак.
Съдът приема предвид въведеното в исковата молба
основание за нищожност на процесния договор, че в случа е релевантно какво
заболяване са знаели, че има болната, а не от какво е била болна в
действителност тя. Действително тримата свидетели, лекарите, лекували пациента,
„разчетоха” медицинската документация, но те не доказаха, че тези разяснения са
достигнали до близките й и до самата нея.
Няма данни, че
до знанието на ответниците са достигнали песимистични прогнози за близък и
непосредствен край на наследодателката им, независимо от вида на болестта. Няма
данни, че компетентно медицинско лице е разяснило на близките какво точно
означава констатираното заболяване (било рак или цироза), дали е в напреднал
или начален стадий, какви са шансовете за стабилизиране или излекуване. Самото
диагностициране със сериозно заболяване винаги буди негативни и песимистични
реакции както у болния, така и у неговите близки, но както се посочи по горе
знанието за наличието на тежко заболяване у прехвърлителя само по себе си не
води до извода за липса на основание при сключване на договор за издръжка и
гледане.
Предвид изложеното съдът намира, че процесният договор
е валиден и е породил правните си последици, поради което предявеният иск по
чл. 124,ал.1 ГПК следва да се отхвърли като неоснователен. Горното пък води до
хипотеза, при която съдът следва да се произнесе и по евентуално предявения иск
по чл. 87,ал.3 ЗЗД. Искът е предявен от надлежна страна, но е неоснователен,
като съображенията за това са следните:
Ищците са надлежно легитимирани да водят този иск, тъй като са наследниците на лице, което е прехвърлило имот срещу задължение за гледане и издръжка. В тяхното наследството се включва и правото на иск за разваляне на договора поради неизпълнение по отношение на неизправния длъжник в обем на притежаваните от наследника права, при което развалянето на договора поради неизпълнение ще се осъществи частично, съобразно дела на наследника (тълкувателно решение № 30/81 г. ОСГК на ВС).
По делото не се доказа неизпълнение от страна на
приобретателите по договора за издръжка и гледане. Задължението за издръжка и
гледане, породено от сключения между страните алеаторен договор, изисква постоянно и непрекъснато изпълнение от страна
на длъжника. Ако това изпълнение е непостоянно и непълно, което води до
невъзможност, прехвърлителят да живее спокойно, несмущавано и без намаление на
жизнения му стандарт, това неизпълнение е значително и то обосновава
развалянето на договора. Следва да се съобрази, че изпълнението по договора
трябва да бъде съответно на нуждите на прехвърлителя във всеки момент и да се престира такава издръжка и гледане, които да са
съответни на тези конкретни нужди. Само ако това не е изпълнено от
приобретателите, неизпълнението по договора следва да бъде определено като
съществено. Длъжникът по алеаторния
договор следва да осигури на прехвърлителя такава издръжка, която да е
достатъчна той да посрещне всички негови насъщни нужди, което в конкретния
случай е изпълнено от ответниците
по иска.
В самия договор е предвидено, че ответникът е могъл да
изпълнява задълженията си по него както лично, така и чрез друго лице. Предвид
изложеното съдът намира обстоятелството, че по време на договора, социалния
патронаж на града е доставял храна за баба Тинче, не означава неизпълнение на
договора, след като за тази услуга се е заплащала от ответниците ( св.П. и и
св.Николова). След като ответникът и семейството му са преценили, че поради
трудовите си ангажименти не могат да осигурят разнообразна и пълноценна храна
за прехвърлителката, това че са решили да ползват услугите на патронажа не може
да се тълкува в тяхна вреда, след като резултата от това им решение е, че тя е
имала всеки ден разнообразна храна, включващо три ястия и не е натоварвало нея
със разходите за това.
Действително,
алеаторният договор се сключва с оглед личността на длъжника, но това означава
само че кредиторът няма да е длъжен да приема изпълнение от трето лице (чл. 73 ЗЗД). Няма законова забрана длъжникът да предложи изпълнение чрез трето лице и
да се освободи от отговорност, ако кредиторът приема това изпълнение- Решение № 209 от 18.03.2005 г. на ВКС по гр. д. №
379/2004 г., II г. о. А в случая както се
посочи по-горе изпълнението чрез трето лице е предвидено в договора.
Също така по делото няма доказателства в даден момент
от действието на договора ответниците да не са полагали грижи съответни на
нуждите на баба Тинче. Най-напред обстоятелството,че понякога някой от ищците е
идвал при майка си (баба Тинче) и се грижел през това време за нея или й е
носил хранителни продукти или понякога е заплащал сметките й в магазина не
значи, че това е ставало поради факта, че в този момент не са били полагани адекватни
грижи за нея или не й е била давана издръжка от ответниците. Още повече, че
ищците също са деца на прехвърлителката
и факта,че тя е сключила договор
с някой от тях за издръжката и гледането й, не освобождава останалите деца от
задължението им да полагат грижи за родителя си. Още повече, че от показанията
на разпитаните свидетели на ищците (Д. и Боева) се установява, че посещенията и
грижите са спорадични, от време на време и както се посочи, не поради липсата
на предоставяни от ответниците грижи за нея.
Също така видно от показанията на св.П. ( и не оборени
от останалите доказателства) в тяхната цялост се установява, че баба Тинче
почти до края на своя живот е водила нормален, спокоен живот, следващ обичайния
си ритъм. Извършвала е обикновените си ежедневни дейности- разговаряла е със
свои съседки, познати, със снаха си и нейните приятели, пиели са заедно кафе,
пушели са, говорили са за децата си. Нищо от показанията на свидетелите не
навежда на извода, че по време на действия на договора прехвърлителката не е имала
„спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега” (договор за издръжка и
гледане)
Обстоятелството, че през последните две седмици от живота
на прехвърлителката ответниците са били подпомагани от ищцата М.Т. не е
основание да се приеме, че е налице неизпълнение за този период. Това е така,
тъй като от показанията на св. П. се установя, че ответниците всяка сутрин са
полагали необходимите грижи за баба Тинче и за нейната стая. Преди да дойде
ищцата ответниците са сменяли памперса на възрастната жена, сменя ли са личното
й бельо, след като направили тоалета й, сменя ли са спалното й бельо. Ищцата е
идвала, за да има някой при нея, за да я наблюдава. Т.е. ответниците са
съобразили, че тя не следва да бъде оставена сама и са повикали на помощ една
от нейните дъщери, която е трябвало да я наглежда, да не я оставя сама. Следователно
и в този кратък период ответникът е изпълнявал пълно и точно задължението си по
договора. Още повече, както св.П. посочва ответниците съвестно и добронамерено
са положили изключителната грижа и са създали организация, така че да не
оставят баба Тинче без грижа. Първоначално в грижите са включили и своя син и внук
на баба Тинче, които да бъде с нея и да се грижи за нея, като дори тогава са
купили микровълнова печка, така че да може той да подгрява храната й.
В тяхна вреда не може да изтълкува и обстоятелството,
че баба Тинче не е живяла с тях в едно домакинство и, че се е намирала на
първия, приземен етаж, а не по-хубавия втори етаж. Това е така, тъй като договорът за издръжка
и гледане е ненаименован, съдържанието на
насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя не са определени
в закона. Тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между
страните. При договора за издръжка и гледане не възниква задължението за
страните да живеят в едно домакинство или най-малкото в едно населено място.
Задължение за живеене в общо домакинство не може да се предполага. Такова
задължение може да възникне, ако страните са го уговорили изрично, ако то се
подразбира от обстоятелствата, при които е сключен договора или ако нуждата на
прехвърлителя го налага. Обстоятелството, че страните по договора не са живели
постоянно в едно домакинство не е основание да се приеме, че договорът не е
изпълняван от приобретателите.
Също така е нужно да се посочи, че договорът е бил
изпълняван в дома на наследодателката- този, които тя сама е придобила и в
които тя е живяла винаги или в по-голямата част от живота си (виж показанията
на св.П.). За вида и качествата на този дом не отговарят ответниците. Както св.Боева
посочи, къщите в „старата част” на гр.Несебър са в този вид-основите им са от
камък. Това, че тя е останала да живее на първия етаж не може да се вмени във
вина на сина й, още повече, че той е полагал грижи да подобри битовите условия
в къщата и да създаде удобства. Също така св.П. посочва, че нейната стая е
имала необходимите условия за живот и пренасянето й на втория етаж от къщата би
могло да създаде затруднения на възрастната жена в излизането от къщата.
Нещо повече в договора липсва условие приобретателя да
създаде условия по-добри условия за живот от досегашните, а да поеме гледането
и издръжката на прехвърлителя в случай на нужда, старост или болест, както и да
й осигури пожизнена лично или чрез трето лице спокоен и нормален живот, какъвто
е водила досега.
По изложените съображения съдът намира, че искът е
неоснователен и като такъв следва да се остави без уважение.
При този изход от спора ищците следва да заплатят на ответниците Димитрови направените
от тях деловодни разноски в размер на 1000лв., представляващо заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното Несебърския районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.В.Д. с ЕГН **********, А.Д.А. с ЕГН – **********, Е.Д.Д. с ЕГН – **********, Г.П.Д. с ЕГН – ********** и М.П.Т. с ЕГН * **********, всички с адрес за призоваване гр.Бургас, ул.”Христо Ботев” № 30, ет.4, чрез адв.А.П.Т. от БАК против Н.П.Д. и съпругата му Д.Ж.Д.,*** иск с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК връзка с чл. 26,ал.2 ЗЗД да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 5/6 ид.части от следния недвижим имот, представляващ дворно место с къща с обозначения както следва: УПИ ІV-639 в кв.13 по плана на гр.Несебър, урегулиран от 100кв.м., при граници-от две страни улица, УПИ V-199 и УПИ ІІІ-198, ведно с построена в дворното место двуетажна жилищна къща със застроена площ от 75кв.м., като понастоящем имотът е отразен по действащия кадастрален план като поземлен имот с площ от 104кв.м. с идентификатор 51500.501.129, при граници поземлени имоти с идентификатори: 51500.501.128; 51500.501.130; 51500.501.134 и 51500.501.106.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.В.Д. с ЕГН **********, А.Д.А. с ЕГН – **********, Е.Д.Д. с ЕГН – **********, Г.П.Д. с ЕГН – ********** и М.П.Т. с ЕГН * **********, всички с адрес за призоваване гр.Бургас, ул.”Христо Ботев” № 30, ет.4, чрез адв.А.П.Т. от БАК против Н.П.Д. и съпругата му Д.Ж.Д.,*** иск с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за издръжка и гледане, сключен между Костадинка Иванова Д. и Н.П.Д. и обективиран в нот.акт № 1, том ХІІ, рег.№ 6686, нот.дело № 2060/27.12.2004г. на нотариус Бакърджиева, нотариус за района на Районен съд -Несебър до размер на 5/6 ид.части.
ОСЪЖДА А.В.Д.
с ЕГН **********, А.Д.А. с ЕГН – **********, Е.Д.Д. с ЕГН – **********, Г.П.Д.
с ЕГН – ********** и М.П.Т. с ЕГН * **********, всички с адрес за призоваване
гр.Бургас, ул.”Христо Ботев” № 30, ет.4, чрез адв.А.П.Т. от БАК да заплатят на Н.П.Д.
и съпругата му Д.Ж.Д.,*** сумата от 1000лева, деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Районен
съдия: