№ 179
гр. Плевен, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря А. Г. П.
като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224400500138 по описа за 2022 година
С решение № 1363/01.12.2021 г. по гр.д.№ 20214430101345 по описа за
2021 година на ПлРС е признато за установено по предявените положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1
от ГПК, че в полза на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД със седалище гр.София
съществуват вземания против Н. К. К. и последният дължи на дружеството
сумата от 1 350.85 евро, представляваща неизплатена главница по Договор за
банков потребителски кредит на физическо лице № 122/30.11.2009 г. и анекси
№ 1/27.11.2011 г., № 2/05.12.2011 г. и № 3/06.02.2013 г. към него, както и
законна лихва върху главницата от 11.11.2020 г. до окончателното изплащане
на вземането, за която е издадена за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
5999/27.11.2020 г. по описа на РС Плевен.Отхвърлен е искът с правно
основание чл. 422 ГПК на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД със седалище гр.Плевен,
че съществуват вземания против Н. К. К. за сумата от 594.87 евро –
мораторна лихва за периода от 20.02.2016 г. 10.11.2020 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
1
ч.гр.д.№ 5999/27.11.2020 г. по описа на РС Плевен, като
неоснователен.Осъден е на основание чл.78, ал.1 ГПК Н. К. К. да заплати на
„ЕОС МАТРИКС“ЕООД със седалище гр.Плевен направените деловодни
разноски общо в размер на 234.90 лв. по ч.гр.д. № 5999/2020 г. и по гр.д.№
1345/2021 г., и двете по описа на ПлРС.
Депозирана е въззивна жалба от „ЕОС МАТРИКС“ЕООД със седалище
гр.София, против решение № 1362/01.12.2021 г. по гр.д.№ 1345/2021 г. по
описа на ПлРС в частта му, в която е отхвърлен искът на „ЕОС
МАТРИКС“ЕООД срещу Н. К. К. за мораторна лихва в размер на 594.87
евро.Счита, че решението в тази му част е неправилно и необосновано, тъй
като е постановено в противоречие с материалния закон -чл.86 ЗЗД и
процесуалния закон - чл.133 ГПК.Прави се искане да се отмени
първоинстанционното решение в обжалваната му част и да се признае за
установено, че Н. К. К. дължи на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД сумата в размер на
594.87 евро мораторна лихва за периода 20.02.20216 г. до датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК - 11.11.2020 г., както и да отмени
първоинстанционното решение в частта за разноските и да постанови ново,
съобразно уважените искове.
За въззиваемия Н. К. К. процесуалният представител изразява становище,
че въззивната жалба е неоснователна и недоказана и следва да се потвърди
решението в обжалваната му част, като се присъдят разноските за настоящата
инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.Според ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по
тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
На първо място във въззивната жалба се сочи от въззивника,
позовавайки се на чл.133 ГПК, че ответникът е подал отговор на исковата
молба, но в него не се съдържа възражение за изтекла давност, като се
2
позовава на решение № 177/26.11.2010 г. на ВКС по т.д.№ 46/2010 г.
В него е прието, че правото на ответника да направи възражение за
погасяване по давност на вземането - предмет на иска, се преклудира с
изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК.Ако
длъжникът в заповедното производство и ответник по установителния иск по
чл.124, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК се е позовал изрично на погасяване
на вземането по давност във възражението по чл.414, ал.1 ГПК и това
възражение е приобщено към исковото производство, то съдът следва да се
произнесе относно давността, дори и ответникът да не е подал писмен
отговор на исковата молба по чл.131, ал.2 ГПК.Преклузията по чл.133 ГПК на
правото да се иска от съда да зачете последиците на изтеклия давностен срок
не настъпва само ако възражението на длъжника в заповедното производство
по чл.414 ГПК е приложено по делото, образувано по иск с правно основание
чл.124 във връзка с чл.415 ГПК.
В отговора на исковата молба от 11.06.2021 г. такова възражение не е
направено.Такова не се съдържа и във възражението от 19.01.2021 г.
Такова възражение е направено от Н.К. на 09.07.2021 г., но не са налице
предпоставките на чл.133 ГПК.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че претендираната с
исковата молба лихва не е договорна лихва (възнаградителна) лихва, която се
дължи до крайния срок на договора, а претенцията на въззивника е за
мораторна лихва (лихва за забава) съгласно чл.86 ЗЗД.За разлика от
договорната (възнаградителна) лихва този вид лихва се начислява до
издължаване на главницата.
От заключението на ВЛ К. А., което съдът възприема като обективно и
компетентно, се установява, че размерът на мораторната лихва, начислена
върху дължимата главница в размер на 1 350.85 евро е 647.28 евро за периода
от 20.02.2016 г. до 10.11.2020 г.
Ето защо въз основа на гореизложеното съдът счита, че предявеният иск с
правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.86 ЗЗД се явява доказан по
основание и претендирания от въззивника размер.
3
Това налага да бъде отменено решението в обжалваната му част, в която е
отхвърлен искът с правно основание чл.422 ГПК на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД
със седалище гр.София, че съществуват вземания против Н.К. за сумата от
594.87 евро - мораторна лихва за периода от 20.02.2016 г. - 10.11.2020 г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 5999/27.11.2020 г. по описа на ПлРС като
неоснователен.
Следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора в тази
му част, като бъде признато за установено по предявения положителен
установителен иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.86 ЗЗД, че в
полза на „ЕОС Матрикс“ЕООД със седалище гр.Плевен съществува вземане
против Н.К. и последният дължи на дружеството сумата от 594.87 евро -
мораторна лихва за периода от 20.02.2016 г. - 10.11.2020 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 5999/27.11.2020 г. по описа на ПлРС.
При този изход на процеса са дължими от Н.К. на въззивника разноски по
делото общо в размер на 117.48 лв. по ч.гр.д.№ 5999/2020 г. и по гр.д.№
1345/2021 г., двете по описа на ПлРС, а за въззивното производство 25 лв.
заплатена държавна такса.
Следва да бъде осъден въззиваемият да заплати на въззивника разноски по
делото в общ размер на 142.48 лв.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО решение № 1362/01.12.02021 г.
по гр.д.№ 20214430101345 по описа за 2021 година на Плевенски районен съд
в обжалваната му част, в която е отхвърлен искът с правно основание чл.422
ГПК на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:гр.София, ж.к.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-
Казанджията“ №4-6, съществуват вземания против Н. К. К., ЕГН **********,
адрес:гр.П., ул.“Ц.С.“№*,вх.*,ет.*,ап.* за сумата от 594.87 евро – мораторна
лихва за периода от 20.02.2016 г. - 10.11.2020 г., за която е издадена за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
4
по ч.гр.д.№ 5999/27.11.2020 г. по описа на РС Плевен, като неоснователен,
КАТО ВМЕСТО НЕГО В ТАЗИ МУ ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения положителен
установителен иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.86 ЗЗД, че в
полза на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:гр.София, ж.к.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-
Казанджията“ №4-6, съществува вземане против Н. К. К., ЕГН **********,
адрес:гр.П., ул.“Ц.С.“№*,вх.*,ет.*,ап.* за сумата от 594.87 евро – мораторна
лихва за периода от 20.02.2016 г. - 10.11.2020 г., за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
5999/27.11.2020 г. по описа на РС Плевен.
Осъжда въззиваемият Н. К. К., ЕГН **********, адрес:гр.П.,
ул.“Ц.С.“№*,вх.*,ет.*,ап.* да заплати на въззивника „ЕОС МАТРИКС“ЕООД
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:гр.София, ж.к.“Малинова
долина“, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ №4-6, разноски по делото в общ
размер на 142.48 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5