РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
1306
гр. Пловдив 12 август 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Пловдив, I отд., IX състав, в закрито заседание
на дванадесети
август през две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: В. ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева адм. дело № 3693
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145,
ал. 2, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на В.Н.Т., ЕГН **********,***, срещу
заповед № РД-18-1271/ 12.11.2018 г. на кмета на район „Централен“ при Община Пловдив,
с която е одобрен Работен устройствен план /РУП/ за
УПИ П-543, кв. 54 по плана на Старинна градска част /СГЧ /, гр. Пловдив, представляващ
ПИ ИД 56784.519.446 по кадастрална карта /КК/ на гр. Пловдив, с който се
предвижда ново дву и триетажно жилищно застрояване с устройствени показатели: плътност макс.
70 %, кота корниз +6.50 и коти било: +7.68,4 - 7.78,
+8.33, мин. озел. площ - 30 %, разположено на
границата с УПИ I -Административна сграда, кв. 54 и УПИ III -кафене и ново подземни застрояване
в рамките на УПИ, на основание чл. 39 СПН към ЗРП „СГЧ", гр. Пловдив.
Според жалбоподателката е
налице правен интерес от оспорване на заповедта, тъй като процесният
имот е съседен на притежавания от нея в съсобственост УПИ II – 540 за кв. 54 по плана на
Старинна градска част – гр. Пловдив. Счита издадената заповед за неправилна и
незаконосъобразна. Твърди, че така направената възстановка
на разрушена сграда с процесната заповед не отговаря на фактическото положение.
Твърди се, че по приложените скици новата къща би следвало да бъде на разсояние от 80 см / едната си част/ и 2,33 м / в другата
си част/ от границата /оградата/ на съседния имот, а именно съсобственият
й УПИ, докато в действителност останките от стената на старата къща са на
двойно по-голямо разстояние от най-близката част до оградата между двата имота.
Твърди се, че при условие, че се възстановява строеж,
а не се касае за нов строеж, то новопредвидената къща
следва да е точно в границите на старата къща, от която има запазени видове, а
не да е по-близо до съседния имот. В тази връзка твърди, че новопредвиденото
отстояние е около 150 см в най-тясната част, а в
новия проект за РУП е предвидено разстояние от 92 см, т.е. не са спазени
старите граници на разрушената постройка. Моли заповедта да бъде отменена като
неправилна и незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Г.. Претендират се разноски.
Ответникът – кмет на район
„Централен“ при Община Пловдив не взема становище по жалбата.
Заинтересованата страна „1616“ ЕООД, чрез адв.
Л.В., намира жалбата за неоснователна и моли да се остави без уважение.
Претендират се разноски.
Заинтересована страна Е.Б.К. не взема становище по
жалбата.
Заинтересована страна В.С.П. не взема становище по
жалбата.
Заинтересована страна К.А.К. не взема становище по
жалбата.
Заинтересована страна Община Пловдив, чрез юрк. А.А., намира жалбата за
неоснователна и недоказана. Претендира за юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересована страна Д.С.Т. не взема становище по
жалбата.
Административен
съд – гр. Пловдив, в настоящия си състав, като съобрази фактите и събраните по
делото доказателства във връзка с приложимия закон, намира жалбата за депозирана чрез административния орган до
Административен съд - Пловдив в срок, видно от датата на съобщаване на атакувания
административен акт – 03.12.2018 г. /известие за доставяне - л.23 по адм.д. № 589/ и датата на депозиране на жалбата – 12.12.2018 г.
Жалбоподателката се легитимира като съсобственик на УПИ II-540, кв. 54 по плана на Старинна градска част – гр. Пловдив
(с нотариален акт за доброволна делба на съсобствени недвижими
имоти № 60, том I, рег. № 491, дело № 56/2014
г. – л.6), който е съседен на имота, предмет на оспорената заповед, в този
смисъл, същата твърди да е заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното.
Съгласно чл. 131, ал. 2, т. 3 PУТ, собствениците и носителите на ограничени
вещни права в съседни имоти, каквато е жалбоподателката, могат да оспорват
подробния устройствен план, когато се
допускат намалени разстояния.
Със заповед № РД 18-1271/12.11.2018 г е
одобрен Работен устройствен план /РУП/ за УПИ П-543, кв.
54 по плана „Старинна градска част" /СГЧ /, гр. Пловдив, представляващ ПИ
ИД 56784.519.446 по кадастрална карта /КК/ на гр. Пловдив, с който се предвижда
ново дву и триетажно жилищно застрояване с устройствени показатели: плътност макс.
70 %, кота корниз +6.50 и коти било: +7.68,4 - 7.78,
+8.33 , мин. озел. площ - 30 %, разположено на
границата с УПИ I-Административна сграда, кв. 54 и УПИ III -кафене
и ново подземни застрояване в рамките на УПИ, на основание чл. 39 СПН към ЗРП
„СГЧ", гр. Пловдив.
Във връзка с установяване правния интерес по
смисъла на посочената по-горе норма, по делото бе назначена СТЕ.
Същата установява, че в действащата КК на гр.
Пловдив съответен на УПИ II-543, кв.
54 по плана СГЧ е имот ИД 56784.519.446 с площ 170 кв
м.
При оглед на място и изследваните от вещото
лице документи, същото прави извод, че няма разлика по местоположение между
имотни и регулационни граници за УПИ II- 543, кв.54. Те
съвпадат и в този смисъл няма придаваеми части от
имоти по регулация.
Установил е, че в плана от 1982 г по
границата между имоти №543 и № 540 на жалбоподателя е заснета подпорна стена,
означена с топографски знак. В имот № 543 е заснета сграда в строеж/руини по
контура, изчертан с черни линии в приложение № 2.
Установил е, че сградата е на разстояние 1.40 м по т. №1, 2 в приложение №2 и
на 2.80 м по т.№ 3, 4 от границата между имоти № 543 и № 540. Посочва, че в
плана от 1982 г, както и в предходния план от 1971 г. няма знак за
принадлежност на оградата само към единия имот поради, което е прието тя да
съвпада със средата на подпорния зид.В по-стария план СГЧ на гр. Пловдив,
одобрен със заповед № 510/01.09.1971 г., за което е изготвено приложение № 3,
имотът предмет на обжалвания РУП е заснет с № 543, а съседния на жалбоподателя
е заснет с № 540. По общата граница е заснета същата подпорна стена. Няма
разлика в границите на заснетите сгради в двата имота.
Вещото лице посочва, че в преписката по
обжалваната заповед в район Централен, Община Пловдив е представено и геодезическо заснемане, за което е изготвено приложение №
5, са заснети останки на зидове на сграда в имот 543, която сграда в обжалвания
РУП се възстановява в стария си обем. В това заснемане е посочена колона в
ъгъла на рухналата сграда /означена с № 1 в приложение № 2/, която колона е на
разстоянието посочена в проекта 1.34 м от имотната граница - среда на
подпорната стена.
В РУП, одобрен с обжалваната заповед №
РД18-1271/12.11.2018 г., приложение № 4
са предвидени отстояния на новото застрояване от
имотната /регулационна граница между УПИ П-543 и УПИ VIII-540,KB.54 съответно
обозначени по т.№ 1.3=1.34 м и по т. № 4,6= 2.83м.
Тези отстояния
съответстват на геодезическото заснемане към проекта одобрен с обжалваната
заповед, както и на заснеманията в кадастралните планове от 1971г и 2000 г в
рамките на графичната им точност, възлизаща на 30 см. Ясно видима на терена е
само означената в приложение № 2 точка №1 - ъгъл на рухналата сграда в имот
№543. В този ъгъл има останки от стена и бетонова колона. Ясно видима е
подпорната стена по границата между двата имота №540 и №543 с широчина 80 см,
както и плътната тухлена ограда изградена на имотната/регулационна граница.
Вещото лице при измерване на контролните
разстояния между означените в приложение №4 точки № 1 и т.2 е установено в
размер на 0.94 м и между т. № 1 и т.3 е в размер на 1.34 м, които разстояния
съвпадат с посочените в обжалвания РУП. Вещото лице е направил извод, че разстоянието
между рухналата сграда в имот №543, която се възстановява в същия обем, и
сградата на жалбоподателката Т. в имот 540 се запазва
каквото е било заснето в плановете 1971 и 2000г.
Съдът кредитира така изготвената експертиза
като компетентна и безпристрастна, съгласно поставените задачи.
Законовата норма на чл.131 от ЗУТ
изчерпателно определя кръга от заинтересувани лица, които могат да оспорват
процесния аминистративен акт. Законът изисква
наличието на пряк и непосредствен правен интерес, с какъвто жалбоподателката
не разполага нито до издаването на спорния административен акт, нито към
настоящия момент. Това е така, тъй като законодателят в цитираната разпоредба е
предвидил защита само и единствено на съществуващи права от категорията на
изрично изброените.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира,
че жалбоподателката няма качеството на заинтересовано
лице по смисъла на чл.131 ЗУТ, тъй като не попада в нито една от хипотезите на
чл.131, ал.2, т.1-5 ЗУТ, в частност на чл.131, ал.2, т.3 от ЗУТ. Изготвената
експертиза установява по безспорен начин липсата на нарушени отстояния при изготвения РУП.
Наличието на правен интерес е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на жалбата, поради което при липсата на
такъв, производството по делото ще следва да бъде прекратено.
Предвид изхода от спора, съдът следва да
уважи искането на заинтересованите по делото лица Община Пловдив и „1616“ ЕООД за
присъждането на направените по делото разноски.
Същите за Община Пловдив следва да се
присъдят в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /нова ред. ДВ бр.
8/24.01.2017 г./ във връзка с чл. 37, ал. 1 Закон за правната помощ ЗПП/ и чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
На заинтересовата
страна 1616“ ЕООД следва да се присъди заплатеното адвокатско възнаграждение,
съгласно представения договор за правна помощ, в размер на 830 лв.
Водим от горното,
Административен съд Пловдив, IX състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 17.07.2020 г. за дадения по делото ход по
същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.Н.Т., ЕГН **********,***, срещу заповед №
РД-18-1271/ 12.11.2018 г. на кмета на район „Централен“ при Община Пловдив, с
която е одобрен Работен устройствен план /РУП/ за УПИ
П-543, кв. 54 по плана на Старинна градска част /СГЧ /, гр. Пловдив,
представляващ ПИ ИД 56784.519.446 по кадастрална карта /КК/ на гр. Пловдив, с
който се предвижда ново дву и триетажно жилищно
застрояване с устройствени показатели: плътност макс. 70 %, кота корниз +6.50 и
коти било: +7.68,4 - 7.78, +8.33, мин. озел. площ -
30 %, разположено на границата с УПИ I -Административна сграда, кв. 54 и УПИ
III -кафене и ново подземни застрояване в рамките на УПИ, на основание чл. 39
СПН към ЗРП „СГЧ", гр. Пловдив.
ОСЪЖДА В.Н.Т., ЕГН **********,*** да
заплати на Община Пловдив, 100 /сто/ лева възнаграждение за юрисконсултска
защита.
ОСЪЖДА В.Н.Т., ЕГН **********,*** да
заплати на „1616“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес на управление: с.Храбрино,
ж.к. Вилна зона II, кв. 17 № 5, с управител Д. Д., сумата от 830 /осемстотин и тридесет/
лева адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в седмодневен срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: