Решение по дело №1724/2022 на Административен съд - Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1732/14.10.2022г.

 

Град Пловдив, 14.10.2022 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Анелия Харитева

       Членове: Георги Пасков

Мария Николова

при секретар Севдалина Дункова и с участието на прокурора Светослава Пенчева, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 1724 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Г.Б.К. *** Загора, срещу решение № 62 от 11.05.2022 г., постановено по а.н.д. № 37 по описа на Районен съд Карлово за 2022 година, с което е потвърден електронен фиш № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл.179, ал.3, вр. чл.187а, ал.1 ЗДвП на Г.Б.К., ЕГН **********,*** Загора, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.139, ал.5 и 6, вр. чл.102, ал.2 ЗДвП.

Според касатора обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на електронния фиш. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да се потвърди решението на Карловския районен съд като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата и да се остави в сила първоинстанционното решение като правилно.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, и от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел, че въз основа на събраните писмени доказателства безспорно е установено, че на 13.06.2020 г. в 10,40 часа с устройство № 40522, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 ЗП, намиращо се на път І-6, км 269+170, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е регистрирано движение на МПС с регистрационен номер СТ7987РА, за което не е била платена пътна такса, съответно издаден е процесният електронен фиш. Констатирано е, че жалбоподателят не се е възползвал от правото по чл.189ж, ал.2 ЗДвП, съответно районният съд е приел, че е осъществен съставът на административно нарушение по чл.139, ал.5 и 6, вр. чл.102, ал.2 ЗДвП от страна на водача и собственик на МПС, изрично посочен в чл.187а, ал.1 ЗДвП, като липсват възражения МПС да е управлявано от трето лице. Според районния съд правилно са определени относимата санкционна норма и размерът на глобата, а обжалваният електронен фиш отговаря на изискванията на чл.189ж, ал.1 ЗДвП и има определеното от закона съдържание, докладът по чл.167а, ал.3 ЗДвП също има необходимото съдържание относно ППС и неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, местонахождението на техническото средство. Районният съд е обсъдил представените от жалбоподателя справки за платени винетни такси, касаещи МПС с рег.№ ССТ4974ВС и СТ4974РА, и е направил извод, че за процесното МПС липсва заплатена винетна такса, нарушението е безспорно установено и електронният фиш следва да се потвърди.

Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

Възраженията на касатора са идентични с възраженията, съдържащи се в жалбата до районния съд, обсъдени са от този съд и на всички тях е даден отговор в достатъчно ясни и подробни мотиви. Всички доказателства са преценени при постановяване на обжалваното решение, не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като са събрани всички писмени доказателства, включително поисканите от процесуалния представител на жалбоподателя с писменото становище от 17.02.2022 г., доказващи извършването на нарушението. С оглед постановеното протоколно определение в съдебното заседание от 08.03.2022 г., с което е задължена въззиваемата страна да представи исканите от процесуалния представител на жалбоподателя справки за платените винетни такси за МПС с рег.№ СТ4974РА, рег.№ СТ4974ВС и рег.№ СТ7987РА, съответно тези справки са представи и приети като писмени доказателства по делото в следващото съдебно заседание от 12.04.2022 г., е недоказано и неоснователно твърдението в касационната жалба за оставени без уважение доказателствени искания. Напротив, районният съд е уважил всички искания на жалбоподателя, като в последното заседание процесуалният му представител е заявил изрично, че няма други искания.

Събраните доказателства са преценени от районния съд и именно въз основа на тях е направен изводът, че на датата на нарушението – 13.06.2020 г. – жалбоподателят не е имал платена винетна такса за МПС с рег.№ СТ7987РА, която такса е платена едва на 23.11.2020 г., видно от справките. Т.е., налице са писмени доказателства, подкрепящи изводите на съда. В този смисъл неоснователни са наведените касационни основания за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила и за необоснованост на съдебното решение.

Категорично не се споделя възражението на касатора за маловажност на настоящия случай. Макар в обжалваното решение да липсват мотиви относно приложението на чл.28 ЗАНН, следва да се приеме, че, потвърждавайки електронния фиш, районният съд е преценил правилно неприложимостта на нормата, защото нарушението е формално и в неговия фактически състав не включва наличието на вредни последици, поради което е неотносимо към съставомерността на нарушението възражението на касатора за липса на вреди. От друга страна, процесното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид с оглед на други смекчаващи обстоятелства. Т.е., материалният закон е приложен правилно.

Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде ос­тавено в сила като допустимо, обосновано и правилно. С оглед изхода на делото и своевременно направеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден ответника да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.  Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 62 от 11.05.2022 г., постановено по а.н.д. № 37 по описа на Районен съд Карлово за 2022 година.

ОСЪЖДА Г.Б.К., ЕГН **********,*** Загора, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

                                                                       Председател:

 

                                                                       Членове: 1.

 

                                                                                         2.