РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 28.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на четвърти декември през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Кирилка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5373 по описа за 2015 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240,
ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищцата В.Д.П. твърди, че e оказвала помощ на ответника, във връзка с дейността на „ Е.
" ЕООД и дружеството на близката му Й.С.- „ЕРА - образователен
център" по изпълнение на задълженията им по курсовете за обучение, които
се провеждат по Оперативна програма Развитие на човешките ресурси. Сочи, че
през първите дни на м. октомври 2013 г. се
е видяла с ответника, и от него е
разбрала, че и двете дружества са сключили Споразумение с Агенцията по
заетостта за провеждане на курсове за обучение, като ответникът в тази връзка
споделил, че има задължения, а няма пари, за да плати лиценза, да подготви
учебни помагала и всички други предварителни разходи за обезпечаване
започването и завършването им. Ищцата твърди в исковата молба, че е приела да
му помогне финансово, като му изпраща поне половината от разходите за
съответния месец, а след като приключи последния курс на 23.06.2014 г. и получи
сумите по ваучерите за обучение, ответникът
се задължил да й върне заетите парични средства. Сочи, че за периода от
15.10.2013 г. до 26.03.2014 г. ответникът и се обаждал по телефона, казвал е,
че има толкова и такива разходи за месеца, че не му стигат толкова пари, за да
ги поеме изцяло и искал от ищцата да му изпрати именно това, което не му
достига.
За да изпълни
поетите си ангажименти към П.К., ищцата отделяла от личните си доходи и направила
16 банкови превода по личната му дебитна банкова сметка ***, IBAN
***45 лева, както следва:
с вносна
бележка от 15.10.2013 г. - 500 лева; с
вносна бележка от 17.10.2013 г. - 1550 лева; с вносна бележка от 22.10.2013 г. - 250 лева; с вносна бележка от 31.10.2013 г. - 805 лева; с вносна бележка от 07.11.2013 г. - 2000 лева; с платежно нареждане от
26.11.2013 г. - 3440 лева; с платежно
нареждане от 20.11.2013 г. - 3000 лева; с платежно нареждане от 03.12.2013 г. - 1520 лева; с вносна бележка от 11.12.2013 г.
- 1100 лева; с вносна бележка от 20.12.2013 г. - 1330 лева; с вносна бележка от
06.01.2014 г. - 480 лева; с вносна бележка от 16.01.2014 г. - 4000 лева; с
вносна бележка от 04.02.2014 г. е направила превод на 1970 лева; с преводно
нареждане от 21.02.2014 г. е осъществила превод на 2050 лева; с вносна бележка
от 24.02.2014г. е превела 650 лева и с преводно нареждане на 26.03.2014 г.
превод в размер на 700 лева.
Ищцата сочи, че ответникът е приключил курсовете по
обучение на 23.06.2014 г., но не и е върнал заетите суми, поради което на
31.10.2014 г. и чрез нотариус А.Ч.е изпратила нотариална покана. Отново на 15.01.2015 г. (връчена на 19.01.2015
г.) чрез нотариус В. М. е отправила нотариална покана до П.К. да й върне
заетите средства по същата банкова сметка, ***, в срок от 14 дена след
получаване на поканата. В уточнителна молба, ищцата от 26.05.2015 г., сочи че е
приела в началото на м. октомври да предостави в заем парични средства, и за
периода 15.10.2013 г. до края на март 2014 г.,като не е уговорена точна дата за
връчване на заема.
Ето защо моли, ответникът да бъде осъден да й заплати сума в размер на
25 345 лв., невърнати суми по договора за заем, предоставени в периода
15.10.2013 г. до край на март 2014 г., заедно със законната лихва от датата на
исковата молба, както и мораторна лихва от 15.12.2014 г. (изтичане на срока за
доброволно изпълнение в нотариалната покана)
до 24.04.2015 г.
Ответникът П.М.К. оспорва изцяло предявената искова претенция, като
неоснователна. Твърди, че са налице противоречия в исковата и уточнителна
молба, като се в тях се съдържат неверни обстоятелства, като действителните
отношения между страните са напълно различни. Сочи, че ищцата е организирала закупуване на Сдружение
„Насърчаване на заетостта”, притежаващо лиценз и Споразумение с Агенцията по заетостта, като с решение
№7/03.05.2012 г. по фирм.№6695/1999 г. са
вписани в регистъра
на юридическите
лица с нестопанска
нея следните промени по партидата на
сдружението - нов Управителен съвет с Председател Н.Д. С. (майка
на ищцата). Поради липса на организационен
опит на ищцата и на нейната
майка, ищцата се свързва с ответника,
който като управител на „Е.-С.”-ЕООД. Сочи, че е упълномощен да представлява Сдружение „Насърчаване на заетостта” с права, подробно
описани в нотариално заверено пълномощие от 28.05.2012 г. и от 09.07.2013 г. Сочи,
че изпълнявал функциите на пълномощник на Сдружение „Насърчаване на заетостта”
до 30.12.2013 г. срещу обещано възнаграждение от 20% от приходите на
Сдружението - допустими административни разходи, признавани от Министерството
на труда и социалната политика , което не е получил след приключване
отношенията между страните през октомври 2014 г. Сочи, че е осъществявал
цялостната организационна дейност на сдружението в изпълнение на сключени
договори с Агенцията по заетостта и дейността на единствения офис на
сдружението в гр.София, като е заплащал и с лични средства парични задължения
на сдружението.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
По делото са представени следните вносни бележки в полза
на П.М.К. (в една част от тях като вносител е посочен П.М.К.), с основание –
вноска или превод, както и нотариална покана, връчена му на ответника
19.01.2015 г.
Представени са нотариално заверено пълномощие от
28.05.2012 г. и нотариално заверено пълномощно
от 09.07.2013 г., с които ответникът е упълномощен да
представлява Сдружение „Насърчаване на заетостта“, пред банките, на територията
на Република България.
Според заключението на изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза, на експертизата е представено
извлечение от движението по сметка с IBAN ***.10.2013 г. до 26.03.2014 г. с титуляр П.М.К.,
като са видни са постъпления по сметката в общ размер 25 345 лв. Част от горепосочената сума в размер
10 720 лв.
е постъпила чрез
вътрешнобанкови преводи, по които наредител е В.Д.П.. Като основание за
извършените преводи е вписан текст: „превод / превод за разходи / разходи В.П.“;
Останалата парична сума в размер 14 625 лв. е постъпила по банковата сметка на П.К. чрез вноски на
каса. В банковите извлечения не е вписано името на вносителя на сумите. Всички суми от горепосочените постъпления в общ размер
25 345лв. по сметка с IBAN ***.10.2013г. до 26.03.2014г. са
изтеглени от сметката от нейният титуляр по два начина: в брой на каса или чрез
операция с карта от ATM.
Съгласно
заключението, лихвата за забава за периода от
15.12.2014 г. до завеждане исковата молба 24.04.2015 г. възлиза на 916.39 лв.
В
допълнителното заключението на приетата по делото
съдебно -счетоводна експертиза, е посочено, че при извършената проверка на
място в „У.Б.“АД - гр.К.и проверени оригинали на 11 броя вносни бележки и 5
броя платежни нареждания, подробно посочени в таблица на страница 2 в основното
заключение на ССЕ , е установено следното: оригиналите съдържат същите данни,
които са посочени в таблицата към заключението; разликата между оригиналите и
копията, приложени по делото е, че в горния десен ъгъл на вносната бележка
фигурира подпис на вносител; във вносната бележка от 20.12.2013 г. за сума в размер
1330 лв. е налична поправка, като първоначално вписаното име на вносител П. М.К.
е закрито с бял коректор и е поправено на В.Д.П..
Свидетелят Д.
Т.П.(съпруг на ищцата), сочи че знае за финансови отношения между В.П. и
ответника, като тя му давала многократно пари за работа на базата на устна
договорка, както и че ответникът много често е идвал в К.. Знае, че е трябвало
да има някаква печалба, през лятото на 2014 г.
Свидетелят В.К.М., сочи че знае, че К. е упълномощен
представител на фирмата на майка й, като специалист по центровете за обучение.
СвидетелятГ.Д.П., сочи че е работил с ответника, като са извършвали
организационни работи за ищцата, но не им е платено.
Съгласно 240, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите, с договора
за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество. Ако не е уговорено друго, заемателят трябва
да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата.
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже, че по силата на
възникнало между страните правоотношение е предоставил на ответника парична
сума в претендирания размер, а ответникът е поел задължение за връщането й. В
случая, на базата на представените писмени и гласни доказателства, не може да
бъде формиран извод за наличието на договор за заем между страните. Не се установява от съдържанието на вносните
бележки, представени от ищцата (с оглед твърдението, че договора е неформален),
за постигнато съгласие между страните сумите да бъдат предоставени в заем, като
в една част от вносните бележки като наредител фигурира ответника. В тази
връзка съдът не кредитира показанията на свидетеля Д. Тодоров Петров, с оглед възможната
заинтересованост, с оглед обстоятелството, че е съпруг на ищцата.
Ето защо, и при приложение на неблагоприятните последици на чл. 154 ГПК,
съдът намира че исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло, както за главница -
за връщане на заетата сума, така и за лихва за забава, на основание чл. 86 ЗЗД.
По отношение на разноските:
При този изход на спора ответникът има право на
разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие от 26.06.2017 г.,
в размер на 1430 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Д.П., ЕГН **********,***,
чрез адв. М.Д.,***, искове с правно
основание чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, срещу П.М.К., ЕГН **********,***, чрез адв. М.П.,***, каб.***,
да бъде осъден да заплати следните
суми:
- 25 345
лв., невърнати суми договор за
заем, предоставени в периода 15.10.2013 г. до м. март 2014 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 24.04.2015 г. до
окончателното плащане.
- 764 лв., мораторна лихва върху
главницата, дължима за периода 15.12.2014 г. до 24.04.2015 г.,
ОСЪЖДА от В.Д.П., ЕГН **********,***,
чрез адв. М.Д.,*** да заплати на П.М.К., ЕГН **********,***, чрез адв. М.П., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1430 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: