Р
Е Ш Е
Н И Е 173/9.4.2020г.
гр.Ямбол........09.04........2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На..........................двадесет и
четвърти...февруари....................................
През две хиляди и двадесета
година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове:
........................
........................
При
секретаря................И.Г.......................и в присъствието на
Прокурора...........................................като
разгледа докладваното от
...............................съдия
Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 2595
за 2019
година............................................................................................
Производството по делото е образувано по искова молба
на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД гр.С. против Г.М.Н. ***, с която се претендира
да бъде прието
за установено, че Г.М.Н., в качеството
на кредитополучател по Договор за
потребителски паричен кредит № *** г.
дължи на „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД следните суми, присъдени в издадената срещу него заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, а именно: 8868.84 лв. - главница по
60 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода
от 14.08.2016 г. до
14.07.2021 г., по отношение
на които на основание чл.
12, ал. 2,
б."а" от Общите условия към договора за
кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата
19.04.2017 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 538.39 лв. - договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода
от 14.08.2016 г. до
19.04.2017 г. /датата на прехвърляне на задължението/;1734.70 лв. - лихва /обезщетение/
за забава, дължима за периода
от 14.08.2016 г. до датата на подаване
на заявлението в съда; законна лихва върху главницата
считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до окончателно
погасяване на дълга, както и разноските в заповедното и в установителното производство. Същата претенция е заявена
евентуално и като осъдителна. Твърди се, че на 15.07.2015 г. Н. като
кредитополучател е сключил с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД договор
за потребителски паричен кредит № *** за сумата 10 000 лв., която е
преведена по негова банкова сметка. *** се е задължил да плати и такса за
разглеждане на кредита 300 лв., както и застрахователна премия 853,20 лв. Тъй
като кредитополучателят не е изпълнявал задължението си да върне сумите,
кредитът е обявен за предсрочно изискуем и вземането е продадено на ищеца от
кредитора по силата договор за цесия от 20.12.2016 г. с приложение 1 от
19.04.2017 г.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор е постъпил от
ответника чрез особеният му представител и предявените искове се оспорват
изцяло по основание и размер като се желае отхвърлянето им. Оспорва се
надлежното прехвърляне на вземането по цесия, тъй като ответникът не е уведомен
за това. Липсват доказателства за получаване на сумата от ответника, както и за
заплатените суми от него по договора за кредит. В противоречие със закона и
морала върху претендираните такси/комисионни и
застрахователна премия са начислявани лихви, а договорните клаузи в тази част
са нищожни. Няма данни и за настъпване на предсрочната изискуемост, което също
не е доказано от ищеца, както и е налице съществено различие в размера на претенидраните суми по установителния
и осъдителния иск и уведомителното писмо до ответника.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не изпраща
представител, а е депозирана молба, с която претенцията се поддържа и се желае
уважаването й.
Ответникът редовно призован също не се явява в съдебно
заседание, а чрез особения представител се поддържат възраженията по отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ч.гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС е образувано по
заявление, депозирано на 4.04.2019 г. от „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД гр.С., с което се желае да бъде разпоредено
длъжникът Г.М.Н. *** да му заплати
сумите: 8868.84 лв. - главница по
60 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода
от 14.08.2016 г. до
14.07.2021 г., по отношение
на които на основание чл.
12, ал. 2,
б."а" от Общите условия към договора за
кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата
19.04.2017 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 538.39 лв. - договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода
от 14.08.2016 г. до
19.04.2017 г. /датата на прехвърляне на задължението/;1734.70 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима
за периода от 14.08.2016 г. до датата на подаване
на заявлението в съда; законна лихва върху главницата
считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до окончателно
погасяване на дълга и законната лихва, считано от
подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и разноските по
делото. Съдът е уважил исканията на заявителя като е издал заповед № *** г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за всички претендирани суми, дължими на заявителя въз основа на
Договор за потребителски кредит от 15.07.2015 г. и рамков договор за цесия с
индивидуален такъв от 19.04.2017 г.
В настоящото производство за установяване на
претенциите си ищецът е представил договор за потребителски паричен кредит №
*** г., по който „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД като кредитор е предоставило на Г.М.Н. като кредитополучател кредит в размер 10 000 лв. с такса за разглеждане на
кредит 300 лв., застрахователна премия 11,85 лв.; общ размер кредита 10 300 лв.
и обща сума дължима от потребителя 15 026,43 лв. Посочен е начин на
усвояване на кредита с превод по сметка на клиента и погасяване от сметка на
клиента. Договорът е сключен при фиксиран ГЛП 10,99 %, ГПР 15,25 %. Броят на
месечните вноски е 74 по 208,70 лв. за вноска с падежна дата на първа вноска
14.08.2015 г. Към договора са представени общите условия и погасителния план,
както и общи условия за застрахователна програма „Кредитна протекция плюс“. В
чл.5 ал.2 от договора е посочено, че кредитът се счита усвоен от датата на
отпускане на сумата.
С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 20.12.2016 г. „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД в качеството на цедент
се е задължил ежемесечно с отделни договори за цесия да прехвърля възмездно
на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД портфейл от свои просрочени и изискуеми
вземания, произхождащи от договори за потребителски кредити. По отношение на
задължението на Н. е извършено прехвърляне с индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.04.2017 г., което се установява от
представеното приложение № 1 от същата дата, където е посочено под №
***задължението на Н. по договор № *** в размер 8868,84 лв. главница и 562,37
лв. остатък лихва. Представено е потвърждение за сключена цесия по чл.99 ал.3
от ЗЗД и пълномощно за ищеца да уведоми длъжниците,
сред които е Н. за цесията. Данни за такова уведомяване няма. „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД е изпратил до Н. три уведомителни писма заедно с уведомление за
предсрочна изискуемост на кредита му – на 25.04.2017 г., на 4.08.2017 г. и на
9.07.2019 г. Представени са и известията за доставяне, но от тях се установява,
че пратката е неполучена.
В настоящото производство по искане на ищеца
бе назначена, изслушана и неоспорена съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице по
експертизата дава заключение, че на 15.07.2015 г. по сметка
с IBAN: *** „Уникредит Булбанк"
АД е преведена сума в размер на 10 000 лв. с наредител
„УКФ" ЕАД и получател Г.М.Н. с основание „паричен заем ***". Общият размер на
внесените суми за погасяване на
задълженията по процесния договор за кредит е 2 845.97 лв., с които са
погасени изцяло вноски от № 1 до
№ 13 и част от вноска № 14: главница -1431,16
лв., договорна лихва-1236,86 лв., застрахователна премия - 165,90 лв., лихва за просрочие - 12,05 лв. Размерът на непогасената
главница за периода от 14.09.2016 г. до 14.07.2021 г., е 8 868,84 лв. Размерът на
непогасената договорна /възнаградителна/ лихва за периода 14.10.2016 г. -
19.04.2017 г. е 566,05 лв. В
случай, че е настъпила предсрочна изискуемост, размерът на лихвата за
забава, изчислена върху непогасената главница - 8 868,84 лв. за периода 14.09.2016 г. - 04.04.2019 г., е 2298,69 лв. В случай, че
е настъпила предсрочна изискуемост, размерът на лихвата за
забава, изчислена върху непогасената главница - 8 868,84 лв., за периода
14.09.2016 г.-17.07.2019 г. е 2554,92 лв. Размерът на лихвата
за забава, изчислена върху падежиралата и непогасена главница към датата
на подаване на исковата молба
- 17.07.2019 г. за периода
- от падежа на всяка неплатена
погасителна вноска до предявяване на исковата молба
в съда - 17.07.2019 г.,
е 628,98 лв. Съгласно условията на договор за потребителски паричен кредит № *** г. общият
размер на предоставения паричен кредит /главница / е 10 300 лв. В общия
размер на главницата е включена таксата за разглеждане
на кредита в размер на 300 лв.
и във всяка
вноска от погасителния план се съдържа
част от чистата
стойност на кредита и част от посочената такса. Съответно лихвите по процесния
кредит са начислени върху чистата стойност на кредита и върху
таксата. Поради допуснато
просрочие от 90 дни, месечните вноски за застрахователната
премия след м.септември 2016 г. са сторнирани /премахнати/.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК във
връзка с чл.430 от ТЗ и чл.99 от ЗЗД.
Съдът намира предявеният искът за допустим, тъй като е
предявен като установителен за вземане по реда на чл.
422 от ГПК след възникване на хипотезата на чл. 415, ал. 1 т. 2 от ГПК –
издадена е заповед за изпълнение, която е връчена длъжника при условията на чл.
47 ал. 5 от ГПК.
Разгледан по същество съдът намира иска и за частично
основателен по следните съображения:
Съдът счита, че между кредитора „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и
кредитополучателя Н. е сключен действителен договор за кредит, тъй като не са
налице условията, при които същият би бил недействителен съгласно чл.22 от ЗПК.
Видно от самия договор, същият е сключен
в писмена форма, на хартиен носител,
по ясен и разбираем начин, като липсват нарушения
на правилата, съгласно специалния ЗПК. Посочена е главницата по кредита, годишният
процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по заема,
начинът на усвояване, общият размер на всички
плащания по договора, условията за издължаване на кредита от
потребителя, елементите на общата стойност
на кредита, ден от седмицата
за плащането на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна
вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно
кредита и да се откаже от
договора. Представен е отделен документ „погасителен план“, в който е поместена цялата изисквана от чл. 11 ал. 1 от
ЗПК информация. Договорът е сключен при фиксиран
лихвен процент за целия му
срок и за всички вземания по него, поради което последното изискване на чл.
11 ал. 1
т. 11 от ЗПК- за посочване последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми е неприложимо.
Съдът счита, че не е налице нищожност на договорения
размер на възнаградителната лихва. Действително,
както се посочи клаузите относно лихвения процент по договора за потребителски
кредит са следните: фиксиран годишен лихвен процент –10,99 % и годишен процент
на разходите –15,25 %. Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и валута определена с постановление на МС на Р
България, а съгласно ал.5 на същата разпоредба, клаузите в договор надвишаващи
определените по ал.4 се считат за нищожни. Към момента на сключване на процесния договор за потребителски кредит на 15.07.2015 г.,
действащо е ПМС № 426/18.12.2014 г. в сила от 01.01.2015
г., с което МС определя годишния размер на законната лихва за просрочени
парични задължения в размер на основния лихвен процент на БНБ плюс 10 процентни
пункта. Съгласно така определения размер на законната лихва от МС договорените
между страните ГПР в размер на 15,25 % и ГЛП 10,99 % не са в противоречие с
постановлението, тъй като размерът не надвишава петкратния размер на законната
лихва. Поради това съдът счита, че не е налице хипотезата на чл.19, ал.5 от ЗПК, за да бъде приета тази клауза за нищожна и поради това ответникът дължи
връщане на кредита в размерите договорени за ГЛП и ГПР.
Установи се от изслушаната по делото експертиза,
че общият размер на предоставения
паричен кредит /главница/ е 10 300 лв., в която главница е включена таксата за разглеждане на кредита в размер
на 300 лв. и във всяка
вноска от погасителния план се съдържа
част от чистата
стойност на кредита и част от посочената такса, съответно лихвите по процесния
кредит са начислени върху чистата стойност на кредита и върху
таксата. Месечните вноски за
застрахователната премия след м.септември 2016 г., когато е преценен за предсрочно изискуем кредита от банака, са сторнирани /премахнати/.
Съдът намира за основателно възражението на ответника
относно липса на настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Вземането, което
кредитора „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД към Н. е прехвърлено на ищеца чрез
цесия при условията на настъпила предсрочна изискуемост, но едва цесионерът е изпратил на длъжника уведомления за
предсрочната изискуемост заедно с извършената цесия. Трите уведомления от
25.04.2017 г., 4.08.2017 г. и 9.07.2019 г. не са достигнали до Н. предвид
представените доказателства за връщане на пратката с тях като неполучена. При
това положение е налице изискуемо вземане само относно вноските по кредита с
настъпил падеж, което кредиторът в качеството си на цедент
е продал на „АСВ“ ЕАД по договор за цесия на в качеството му на цесионер. Налице са доказателства за това, че сред вземанията
по договора за цесия е и вземането, което първоначалния кредитор има към
кредитополучателя, т.е. последния след договора за цесия вече е длъжник на цесионера на вземането. Действително няма данни въпреки
пълномощното между страните за това цесионерът, а не цедента да е уведомил длъжника за извършеното прехвърляне,
но съдът приема, че същото е надлежно направено с връчването на уведомлението
за това, приложено към преписите от доказателствата на настоящата искова молба.
Налице е съдебна практика, която се възприема изцяло от настоящия състав за
това, че получаването на уведомленията за цесията в съдебно производство по
предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано.
Неоснователно е възражението и за това, че уведомлението не може да
бъде прието за надлежно връчено в настоящото производство, тъй като на
ответницата е назначен особен представител по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК.
Съгласно разпоредбите на чл.94 ал. 1 и чл. 99 ал. 1 от ЗГР настоящият адрес е
адресът, на който лицето живее, респ. всяко лице е длъжно в срок от 30 дни да
заяви промяната в настоящия си адрес. В случая, за да се стигне до назначаване
на особен представител на ответницата, същата не е намерена нито на постоянния,
нито на настоящия адрес, поради което й е залепено уведомление. Посочените
норми на ЗГР са създадени в публичен интерес най-вече за осигуряване на
обществена сигурност в гражданския и търговския оборот и след като ответницата
не е изпълнила вменените й от този закон задължения за оповестяване на настоящия
си адрес, то същата не следва да се възползва от това свое поведение. При
наличието на тази хипотеза законодателят е предвидил защита на ответника чрез
института на особения представител, който от своя страна може да извършва широк
кръг от процесуални действия извън тези, за които е необходимо изрично
пълномощно. Въз основа на дадените му по ГПК правомощия, особеният представител
е надлежен адресат на всички твърдения наведени от ищеца с исковата молба,
включително и такива за извършена цесия.
В обобщение на всичко изложено до тук за съда е
безспорно установено, че е налице неизплатено и до момента задължение на
ответника спрямо ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК единствено в частта на неплатените вноски с настъпил падеж към настоящия
момент. Съгласно дадените разяснения в ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на чл.422 от ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение като кредиторът трябва да е уведомил длъжника
за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В случая вземането се
претендира от цесионер след прехвърлянето му от
кредитора, но преценката за наличие на настъпила предсрочна изискуемост е
идентична с тази, ако вземането беше предявено със заявление по чл.410 от ГПК
от самия кредитор. След като няма връчено уведомление до ответника за
предсрочна изискуемост на кредита, то същата не е настъпила, както към момента
на прехвърляне на вземането, така и към момента на депозиране на заявлението за
заповед и към настоящия момент на предявен установителен
иск.
Липсата на предсрочна изискуемост на кредита обаче не
е пречка да бъде събрано вземането относно вноските с настъпил падеж към
момента на формиране на силата на пресъдено нещо. В
тази връзка е постановеното ТР № 8/2.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на
ВКС, съгласно т.1 за това, че е допустимо предявеният по реда на чл.422 от ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор
за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските
с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението. Така предявеният установителен
иск може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо въпреки, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. В настоящия случай вещото лице е установило,
че са погасени изцяло вноски от № 1 до
№ 13 изцяло и частично вноска № 14, т.е. последната
платена цяла вноска от ответника е тази на 14.08.2016 г. и следващата на
14.09.2016 г. платена частично. Следователно вноските с настъпил падеж към
момента са по погасителния план от № 14 частично и от № 15 до № 56 вкл. или за
периода 14.08.2016 г. – 14.03.2020 г. вкл. Това са една частична вноска в
размер 71,25 лв. + 42 вноски по 196,85 лв. всяка, при което размерът на иска,
който е основателен е 8339,35 лв. Определяйки размера на вноската от 196,85 лв.
вместо 208,70 лв., съдът изключи месечната вноска за застраховка 11,85 лв., тъй
като последната не е била предмет на заявлението, респ. заповедта за изпълнение,
с което съдът по установителния иск е обвързан. До
размера на 8339,35 лв. следва да бъде уважена предявената установителна
претенция, а над него до претендирания размер
главница и лихви като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
При отхвърляне на главния установителен
иск над размера на 8339,35 лв. съдът дължи произнасяне по предявените като
евентуални осъдителни искове за същите суми при направено изявление от ищеца,
че обявяват на ответника настъпването на предсрочна изискуемост на кредита с
настоящата искова молба. Евентуалните осъдителни искове са недопустими.
Съгласно чл.11б от ТР № 4/18.06.2014 г. може да се предяви осъдителен иск за
същото вземане, предмет на заповедното производство в исковото установително производство само, ако главният установителен иск бъде предявен на предявеното основание,
то предявеният осъдителен иск да е за същата сума, но на друго основание. Процесното вземане е предявено като установителен
иск след издадена заповед на основание настъпила предсрочна изискуемост на кредит,
а евентуалния осъдителен иск е предявен за неуважената част от иска на
основание настъпила предсрочна изискуемост с предявяване на исковата молба.
Т.е. става въпрос не за предявен такъв евентуален осъдителен иск, а за предявен
осъдителен иск на съвсем различно основание – сумите при частичното уважаване
на установителния иск са други, а основанието е
същото. Ако се приеме за надлежно уведомяването на ответника за настъпила
предсрочна изискуемост с връчване на исковата молба, това обстоятелство не
променя основанието, на което е възникнало вземането. В този смисъл решение №
135/26.09.2018 г. по т.д.№ 230/2017 г., II ТО. Изложеното води до недопустимост
на предявените като евентуални осъдителни искове и производството в тази част
следва да бъде прекратено.
При този изход на делото основателни са исканията на
ищеца за присъждане на разноски, които следва да са съразмерно с уважената част
от иска: в заповедното производство в размер на 204,22 лв., а в настоящото
исково производство същите са в размер 1172,06 лв., в които е включено 300 лв. юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство по дело съгласно чл. 23 и сл. от ЗНПП. Ответникът следва да
бъде осъден също така да заплати по сметка на съда сумата от 50 лв. за
възнаграждение за вещо лице.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.430 от ТЗ, чл.99 от ЗЗД, че Г.М.Н.,
ЕГН ********** *** дължи на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК ***, гр.С., бул.“Д-р П. Д.“ № ***, офис
сграда Л., ет.***, офис ***, както следва: 8339,35 лв., представляваща главница от неизплатени
вноски по договор за кредит за периода 14.08.2016 г. – 14.03.2020 г. вкл. и законната лихва за забава
върху главницата от датата на
входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № *** г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 по ч.гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС, като искът в
разликата над 8339,35 лв. до размера на
8868,84 лв. за главницата, както и по отношение на 538.39 лв. - договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода
от 14.08.2016 г. до
19.04.2017 г. /датата на прехвърляне на задължението/;1734.70 лв. - лихва /обезщетение/
за забава, дължима за периода
от 14.08.2016 г. до датата на подаване
на заявлението в съда като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ПРЕКРАТЯВА производство
по делото в частта на предявените осъдителни искове в разликата над
8339,35 лв. до размера на 8868,84 лв. за
главницата, както и по отношение на 538.39 лв. - договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода
от 14.08.2016 г. до
19.04.2017 г. /датата на прехвърляне на задължението/;1734.70 лв. - лихва /обезщетение/
за забава, дължима за периода
от 14.08.2016 г. до датата на подаване
на заявлението в съда.
ОСЪЖДА Г.М.Н. с
посочени данни да заплати на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД гр.С.
направените в заповедното производство разноски в размер 204,22 лв.
ОСЪЖДА Г.М.Н. с
посочени данни да заплати на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД гр.С.
направените в настоящото производство разноски в размер 1172,06 лв.
ОСЪЖДА Г.М.Н. с
посочени данни да заплати по сметката на ЯРС сумата от 50 лв. за възнаграждение
за вещо лице.
Решението в прекратителната
част подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок, а в останалата
част подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок
от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: