ОПРЕДЕЛЕНИЕ
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА,
гражданско отделение, ІV състав, в закрито заседание на 03 май 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия Кънчев гр.
дело № 6123 по описа за 2018 година намери следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от Теленор България ЕАД срещу В.С.А. за
установяване на съществуването на вземане по чл. 422, ал.1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК не е
постъпил отговор от ответника.
Съдът намира, че исковата молба е
редовна. Представените с нея писмени доказателства следва да бъдат приети по
делото, както и да бъде приложено ч.гр.д. № 4081/2018 г. на РС – Стара Загора.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените писмени
доказателства, както следва: от страна на ищеца – Заверени копия от: Договор за
фиксирани услуги № ********* от 16.09.2015 г., Договор за мобилни услуги №
********* от 11.02.2016 г., Договор
за лизинг от 11,02.2016 г., Фактура № **********/18.05.2016г., Фактура №
**********/18.06.2016 г. Фактура № **********/18.08.2016г. - заверено копие, Фактура
№ **********/18.09.2016г.
ПРИЛАГА към настоящото Частно
гражданско дело № 4081 от 2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
СЪОБЩАВА
на страните проектодоклад по делото: подадена е искова молба от Теленор
България ЕАД , ЕИК ********* срещу В.С.А., ЕГН **********, в която се твърди,
че между страните били сключени договори за предоставяне на услуги: Договор за
фиксирани услуги № ********* от 16.09.2015 г., съгласно който на ответницата били
предоставени фиксиран телефонен номер ********* и стационарен телефонен апарат
Telenor Home ТА 8060; Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг
от 11.02.2016 г. Съгласно Договора за мобилни услуги на ответницата били
предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилен телефонен апарат
Lenovo А1000 Dual. Предоставянето на телефона било уредено от страните в
отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ била
128,57 лв. с вкл. ДДС. За ползването ѝ ответницата се задължавала да
извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 5,59 лв. с вкл. ДДС
(4,66 лв. без ДДС) всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно с
месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез
номера. Ответницата не изпълнила свои парични задължения, начислени в 4 бр.
фактури, издадени в периода м. май 2016 г. - м. септември 2016 г. По фактура №
**********/18.05.2016г. била издадена за отчетния период 18.04.2016 -
17.05.2016 г., като претендираната сума била 24,42 лв. Фактура №
**********/18.06.2016г. е издадена за отчетния период 18.05.2016 - 17.06.2016
г., като претендираната сума била 56,12 лв. Фактура № **********/18.08.2016 г.
била издадена поради предсрочното прекратяване на договора за фиксирани услуги,
като претендираната сума била 5,59 лв. Фактура № **********/18.09.2016 г., била
издадена поради предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, като
претендираната сума била 95,03 лв. Изискуемостта на вземанията на ищеца по
всяка от фактурите настъпвала петнадесет дни след издаването ѝ. В периода
след издаване на първата от гореизброените фактури ответницата не извършвала
плащания, като и към настоящия момент задълженията не били погасени.
Ищецът
моли съда да се произнесе с решение, с което да приеме за установено наличието
на негово вземане по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
частно гражданско дело № 4081/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора,
2-ри състав, против ответницата В.С.А. с ЕГН **********, както следва: сумата
от 181,16 лв. (сто осемдесет и един лева и шестнадесет стотинки),
представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № **********/18.05.2016г.,
фактура № **********/18.06.2016г., фактура № **********/18.08.2016г. и фактура
№ **********/18.09.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането. Претендира разноските в заповедното и в
настоящото производство.
В
законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата В.С.А..
На база
твърдените от страните факти, съдът счита, че е сезиран с обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 342,
ал. 1 ТЗ. В тежест на ищеца е да докаже сключването на посочените договори с
ответника и задълженията, възникнали за ответницата. Представени са
доказателства за установяване на тези факти. В тежест на ответницата е да
докаже плащане или друг погасяващ задължението ѝ факт. Не са представени
доказателства за тези факти.
НАСРОЧВА
делото в открито заседание на 05 юни 2019 г., от 09:05 ч., за която дата да се
призоват страните, на които да се връчи копие от настоящото определение.
НАПЪТВА
страните към медиация и доброволно уреждане на спора чрез споразумение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: