Р Е Ш Е Н И Е
№ 258
гр. В.
Търново, 11.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, трети касационен състав в открито
съдебно заседание на тринадесети
ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
в присъствието на секретаря С.Ф.
и с
участието на прокурора СВЕТЛАНА ИВАНОВА от ВТОП
разгледа
докладваното от съдията Дабкова касационно АНД
№ 10 269/2020г. по описа на АСВТ. При това, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с
чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от името на
ТД „ГАЗ ЛОДЖИСТИКС”ЕАД с ЕИК *********, действащо чрез упълномощения адвокат.
Обжалва се Решение № 260078/22.07.2020г. по АНД № 338/2020г.
по описа на Районен съд Велико Търново. Със същото е потвърдено Наказателно
постановление/НП/ №КГ-2269/25.11.2019г., издадено от председателя на Държавна
агенция метрологичен и технически надзор/ДАМТН/ срещу дружеството „ГАЗ
ЛОДЖИСТИКС”ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София. За
извършено на 16.05.2019г. в гр. Велико Търново нарушение на чл. 8, ал.2 от
Закона за чистотата на атмосферния въздух/ЗЧАВ/, във връзка с чл.6,т.2 от
Наредба за изискванията за качество на течните горива, условията, реда и начина
за техния контрол/Наредбата/, за което е наложено адм. наказание „имуществена
санкция“ в размер на 10 000 лв., на основание чл.34, ал.2 от ЗЧАВ и е възложено
заплащане на разходите за вземане и изпитване на пробите в размер на 595,00лв.
В касационната жалба се твърди неправилност на
съдебното решение, т.к. е постановено при неизяснена фактическа обстановка,
поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Касаторът твърди, че неправилно РС не е уважил доказателственото им искане за
изслушването на СХЕ, макар и пряко свързано с фактите по делото. В тази връзка
излага поредица от възражения срещу СХЕ, извършена в хода на АН производство,
вклч. това, че е необоснована технически и научно; че позоваването на стандарта
БДС е некоректно, че горивото не е изследвано по всички показатели за качество;
за обема на съдовете за проба и т.н. Не били обсъдени възраженията им, вклч.
това, че според Директива 98/70/ЕО показателят пламна температура не е
показател за качество изобщо. Изтъкнати са и възражения за процесуални
нарушения в хода ан АН производство, а именно: за липса на материална и
териториална компетентност на проверяващите органи, т.к. АУАН е съставен в гр.
Плевен от лице с месторабота Хасково, за нарушение установен в гр. В. Търново;
че АУАН не е връчен надлежно на дружеството на 19.07.2019г., т.к. е подписан от
лице, чието пълномощно междувременно е оттеглено на 18.07.2019г. По тези
съображения ПП на дружеството моли касационната инстанция да отмени решението
на РС и да върне делото за ново разглеждане, а алтернативно да го реши по
същество като отмени и самото НП. Претендират се и разноски за двете съдебни
инстанции.
В о.с.з. касаторът редовно призован се представлява от
упълномощения адвокат, който поддържа КЖ на изложените в същата основания.
Представя списък на претендираните разноски.
Ответникът по
жалбата – редовно призован, не изпраща представител.
Представителят
на Окръжна прокуратура – В. Търново дава мотивирано заключение за
неоснователност на касационната жалба. Намира решението на РС за постановено
при изяснена фактическа обстановка, макар да не е назначена СХЕ. Правните
изводи на РС определя като съответни на материалния закон.
Административният съд – В. Търново, в посочения
касационен състав, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея
касационни основания, съгласно правомощията си по чл. 218 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН и е процесуално допустима. Оплакванията
в КЖ съдат квалифицира като касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и
т.2 от НПК - нарушение на закона и
допуснато съществено нарушение на процесуални правила. За първото съгласно
чл.218, ал.2 от АПК съдът следи служебно, а за второто КО само при наведени
конкретни оплаквани, както е в случая.
Разгледана по същество КЖ е НЕОСНОВАТЕЛНА при следните
съображения по фактите и правото:
РС установил от фактическа страна, че дружеството
стопанисва бензиностанция, находяща се в гр. В.Търново, на ул. „Стоян
Михайловски". При извършена на 16.05.2019 г., в обекта проверка, от
бензиноколонка № 1 била взета проба от разпространяваното течно гориво - гориво
за дизелови двигатели. Контролната
проба била изпитана в стационарна акредитирана Лаборатория към ГД ККТГ- ДАМТН,
гр. София. На основание извършена експертиза бил изготвен Констативен протокол
№ КП - 0262/17.05.2019 г. със заключение, че изпитваното течно гориво не
съответства на изискванията за качество, по отношение на показател: "Пламна
температура" (°С). Полученият резултат от изпитването бил 47,5 °С при
норма над 55,0 °С. След прилагане на критериите за прецизност на използвания
метод е получен резултат от изпитването под 53,0 °С, т.е.продуктът не
съответства на изискванията за качество по този показател.
По искане на дружеството е проведен арбитражен анализ
в Акредитирана изпитвателна лаборатория на нефт, разтворители, горива и
нефтопродукти към „Българска Петролна Рафинерия" ЕООД. Изготвена е Експертиза
№ ЕА-009/17.07.2019 г. със
заключение, че изпитваното течно гориво
- гориво за дизелови двигатели не съответства на изискванията за качество по
чл.6, т.2 Приложение №2 от НИКТГУРНТК, по показателя „Пламна температура".
Изпитването е проведено съгласно арбитражния метод на стандарт БДС EN ISO 2719
„Определяне на пламна температура. Метод на Pensky - Martens със затворен
тигел". Полученият резултат от изпитването било 46.5
°С, при норма над 55,0 °С. След прилагане на критериите за прецизност на
използвания метод за изпитване, бил получен резултат от изпитването под 53,1
°С, поради което било прието, че продуктът не съответства на изискването за
качество по този показател.
При този лабораторен резултат от изпитването на
арбитражната проба е издадено процесното НП за това, че дружеството
разпространява течно дизелово гориво, което не отговаря на изискванията за качество,
предвидени в Наредбата, в частност по показателя пламна температура.
За да потвърди НП РС приел, че изпълнителното деяние е
доказано от фактическа страна и правилно квалифицирано от правна. Не са налице
процедурни нарушения при пробовземането и изследването на пробите. Приел, че арбитража
потвърждава констатацииет на органите на ДАМТН. Съдът не констатирал нарушения
на императивни законови разпоредби в производството по установяване на
административното нарушение и налагане на административно наказание. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН реквизити. Издадени са в законоустановените за това срокове и от
комтетентни за това длъжностни лица, като не са допуснати нарушения на процесуалните
правила при тяхното връчване. РС изследвал, че не са налице основания за
приложението на чл.28 от ЗАНН, а наказанието е правилно индивидуализирано.
Касационната инстанция намери Решението на РС за
правилно постановено. Фактическите констатации на РС са основани на
доказателства, събрани и обсъдени по приложимия процесуален ред. Районният съд
не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими
към спора доказателства и е попълнил делото с такива, установяващи значимите в
производството пред него факти. Доказателствените източници, писмени и гласни не
са противоречиви. РС е изяснил фактическата обстановка обективно, всестранно и
пълно. Изложил е подробни мотиви, с които е отговорил на конкретните оплаквания
в жалбата. В тази връзка касационната инстанция не намира за необходимо да ги
преповтаря и на основание чл.221, ал.2, изречение второ от АПК, препраща към
мотивите на РС. В тази връзка АСВТ сподели и решаващият правен извод на РС за
потвърждаване на НП.
Освен изложеното, по конкретните оплаквания в КЖ следва да бъде отбелязано следното:
Действително потвърждава се при порверката/вж.
л.131-гръб и л.115/, че РС не е уважил доказателственото искане на дружеството за изслушването на СХЕ.
АСВТ сподели мотивите на РС, че така формулираните задачи за СЕ са принципни, касаят
технологията ан изпитването и са разрешени в съответния стандарт за изпитване, неотносими
са към предмета на делото и конкретния изследван показател за качество на
горивото. Принципно следва да се подчертае, че при наличие на арбитражно
изпитване на проба от горивото последваща СХЕ е недопустимо доказателствено
средство. Защото на основание чл.30в, ал.1, т.3 от ЗЧАВ/в редакцията на ДВ бр.
1 от 2019г./, действала при осъществяване на нарушението и издаване ан НП,
резултатите от изпитването на арбитражната проба и изготвената
експертиза са окончателни. Освен
това, нормата на §1, т.10б от ДР на горепосочената Наредба сочи, че може да се
арбитрира само годна проба, която е такава в срок до 6 месеца от пробовземането
и е съхранявана в ГД „ККТГ”. В този ред на мисли е очевидно, че РС не е
допуснал съществено процесуално нарушение като е отклонил искането за СХЕ.
Безспорно е, че горивото не е изследвано по всички показатели за качество, както
и това, че именно по показателя „пламна температура” горивото не съответства на
изискването на Наредбата същият да е над над 55,0 °С. След като е доказана тази
констатация на АНО, на която е основано НП, то фактическата обстановка е
изяснена. Съдът е длъжен да изследва фактите, в рамките на повдигнатото
обвинение, а не да прави за пръв път фактически установявания по другите
показатели за качество на горивото.
Видно е, че РС не е обсъдил възраженито, че според
Директива 98/70/ЕО показателят пламна температура не е показател за качество
изобщо. Но това в случая не е съществено процесуално нарушение. Настоящата
инстанция изследва този въпрос и не сподели виждането на ПП на дружеството. Видно
от §1б от ДР на Наредбата/НИКТГУРНТК/
същата транспонира в националното законодателство нормите на Директива
98/70/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 1998г. относно
качеството на бензиновите и дизеловите горива и за изменение на Директива
93/12/ЕИО на Съвета. В чл.4 от Директивата е посочено, че изискванията към
дизеловото гориво са посочени в Приложение II. Безспорно показателят пламна
температура не е изведен в тези спецификации на дизеловите горива. Но видно от
преамбюла /вж. съображение 20/ и чл.6 на тази Директива държавите членки могат
да изискват на своя територия продажбата ан горива с по-високи екологични спецификации от посочениет в нея, за да се
защити здравето на хората и/или околната среда. В тази връзка в Приложение №2
към чл.6, т.2 от Наредбата фигурира и показателят пламна температура на
дизеловото гориво, т.е. националният законодател е приел по-строги
спецификации. Възпламеняването на дизела при по-никса температура от предвидената е свързано с опасности
от пожари, аварии и др.
Неоснователно е възражението за липса на материална и
териториална компетентност на проверяващите органи, т.к. АУАН е съставен в гр.
Плевен от лице с месторабота Хасково, за нарушение установен в гр. В. Търново.Според
разпоредбата ан чл.30а, ал.1 от ЗЧАВ председателят на ДАМТН или оправомощени от
него длъжностни лица осъществяват контрола върху изискванията за качество на
течните горива. В случая както служителят взел пробите, така и този, съставил
АУАН са конкретно и изрично оправамощени със Заповед № А-212/01.04.2019г. на
председателя на агенцията. Нито в закона, нито в цитираната Заповед е
предвидено ограничение на правомощията на контролните органи по териториален
признак.
Безпочвенао е и оплакването, че АУАН не е връчен надлежно на дружеството на
19.07.2019г., т.к. е подписан от лице, чието пълномощно междувременно е
оттеглено на 18.07.2019г. За да има действие оттеглянето, пълномощникът трябва
да бъде уведомен, че вече не разполага с представителна власт. Видно от разпита
на пълномощника – Данчо Генчев, който е получил АУАН на 19.07.2019г./вж. л.74 и
80/, в качеството на свидетел той заявява, че е разполагал с пълномощно и при подписване на АУАН не е
знаел, че същото е оттеглено на 18.07.2019г. Общото правило е, че оттеглянето
на пълномощното следва да бъде извършено в същата форма, в която е и самото
пълномощно. В случая и упълномощаването и оттеглянето на пълномощното са с
нотариална заверка.
Ако пълномощникът въз основа на вече оттегленото
пълномощно сключи сделка с трето лице, което не е знаело за липсата на
представителна власт, оттеглянето няма действие спрямо третото лице. В случай
че прекратяването на пълномощието е подлежало на вписване и същото е било
извършено, това прекратяване е противопоставимо на трети лица. Но АНО е трето
добросъвестно лице и на него, съгласно чл.41, ал.2 от ЗЗД оттеглянето на пълномощното не може да се
противопостави, защото няма данни да е вписано в Информационната система на
Нотариалната камара, съгласно чл.9а, т.2 от наредба № 32/29.01.1997г. за
служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, която се счита за публично
достъпна.
В обобщение по изложените мотиви касационната
инстанция прие КЖ за неоснователна.
При служебно дължимата проверка АСВТ установи, че делото
пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от
законен състав, действащ в границите на вменената му компетентност, като за
заседанието на първата инстанция е съставен протокол. Не се установява при
постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на
съвещанието. В заключение, настоящата инстанция намери, че РС е постановил
валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Мотивиран така
и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изреч. 2-ро от ЗАНН, съдът, действащ
в настоящия касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
260078/22.07.2020 г., постановено по АНД № 338/2020 г. по описа на Районен съд Велико
Търново.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :