Решение по дело №77/2017 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 80
Дата: 3 май 2017 г.
Съдия: Азадухи Ованес Карагьозян
Дело: 20173600500077
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 март 2017 г.

Съдържание на акта

                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 80

                                      

                                                       гр.Шумен  3.05.2017г.                                                      

                                                        

                                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският  окръжен  съд в открито заседание на   двадесети април ,     две хиляди и  седемнадесета  година ,в състав:

                                                           Председател:  Азадухи Карагьозян  

                                                                 Членове:1.  Ралица Хаджииванова

                                                                                 2. Мирослав Маринов

при секретаря Н.И. и като разгледа докладваното от  съдия  Азадухи Карагьозян В.гр.д.№77 по  описа за  2017г.  за да се произнесе взе предвид следното:

          Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.      

    С решение №469/22.06.2016г. по гр.д.№290/2016г. по описа на ШРС,   съдът е отхвърлил предявения от Ж.А.Й., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу Д.С.С., ЕГН : **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, за осъждане на ответника да върне сумата от 500 лева, получена на отпаднало основание, като неоснователен, отхвърлил е предявения от Ж.А.Й.  срещу Д.С.С.,   иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 1040 лева обезщетение за неизпълнение на договор за правна защита и съдействие от 23.04.2015г., като неоснователен, осъдил е ищцата да заплати на ответника разноските по делото в размер на 760лв., и е отказал да присъди на ответника разноски в размер на 360лв.

 Решението е обжалвано от Ж.А.Й., действаща със съгласието на настойника си А.К.Й.  като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Настойникът А.К.Й.   е приподписал исковата молба и въззивната жалба и заяви в съдебно заседание пред ШОС , че ги поддържа и е съгласен с тях, поради което и извършените от ищцата действия са валидирани с обратна сила , тъй като са потвърдени.

Жалбоподателят моли решението да бъде отменено    и вместо това съдът да постанови ново с което  да уважи  исковете .

     Въззиваемият Д.С.С.   е депозирал отговор на  жалбата    с който я  оспорва като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди   решението и да му присъди разноските по делото.

  Въззивната жалба е подадена в срока по  чл.259 ал.1  от ГПК от надлежна страна,  при наличие на правен интерес и е  допустима. Разгледана по същество    жалбата е неоснователна.

   Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Ищцата е предявила срещу ответника  искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето и чл. 79, ал. 1, предложение второ от ЗЗД. Твърди ,че  с ответника имали сключен договор за правна защита, който последният не изпълнил. Договорът бил прекратен и тя претендира    ответника да й заплати сумата от 1540 лева, от които 500 лева заплатен хонорар и 1040 лева имуществени вреди представляващи направени от нея  разходи за път и за хотел , в едно със законната лихва от предявяване на иска и разноските в производството.

Ответникът оспорва исковете като неоснователни и недоказани и твърди ,че липсва неизпълнение от негова страна.

Видно от представеният договор за правна защита и съдействие  от 23.04.2015г. предметът по него е извършването от страна на адвоката   на правна защита и    съдействие по дознание №1198/2014г. на РУ МВР –Каолиново и РП Нови пазар ,правна защита ,предявяване на иск и конституиране като частен обвинител. Договореното възнаграждение е в размер на 500лв. от които в момента на сключване на договора са били внесени 300лв., а по късно  останалата сума с превод, във валута – 110 USD на 12.05.2015г. , което се установява от  приложената разписка с превод и от комуникацията между страните в социална мрежа, за която са приложени разпечатки /стр. 21-23 от делото на ШРС/. Ищцата е изпратила до ответника нотариална покана на 17.12.2015г. с която е заявила ,че разваля сключеният между страните договор за правна защита и съдействие от 23.04.2015г.  В нотариалната покана ищцата сочи , че ответникът по този договор бил поел задължението да предяви иск пред съответният граждански съд за защита на имуществените й права и да осигури правната й защита по преписка №1198/2014г. по описа на РП Нови пазар, които договорености ответникът не бил изпълнил до датата на нотариалната покана. Поради това моли ответникът да и възстанови заплатената по договора сума от 500лв. Видно от представените от самата ищца с исковата и молба писмени доказателства ответникът в изпълнение на договора за правна защита и съдействие по  дознание №1198/2014г.  е изпратил  по електронна поща на компетентната прокуратура  на  22.04.2015г. и на 25.05.2015г.  молби за конституиране на ищцата като частен обвинител и граждански ищец и е поискал и информация за движението на делото , която да се изпраща на адв.Д.С. като упълномощен адвокат. На 27.11.2015г. ответникът е депозирал  молба по дознанието , с която е поискал информация във връзка с процесуалните действия по него. 

   При така установената фактическа обстановка , съдът достигна до следните правни изводи : По предявеният иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД е в тежест на ищцата да докаже по делото ,че е налице отпаднало основание - развален договор  и следва да и се върне заплатената по този договор сума от 500лв. за възнаграждение на адвоката. Ищцата следваше да докаже твърдяното от нея неизпълнение на договора за правна защита и съдействие от страна на ответника, което да е породило в нейна полза правото да развали този договор именно поради това неизпълнение. Видно от съдържанието на договора по него страните са се договорили и ответникът е поел задължението да осъществи  правна защита и  съдействие по дознание №1198/2014г. на РУ МВР –Каолиново и РП Нови пазар , правна защита ,предявяване на иск и конституиране като частен обвинител . От събраните по делото доказателства се установи , че тази защита  по дознанието е  била осъществявана като са депозирани   молби от ответника за предявяване на      граждански иск от името на ищцата по досъдебното производство и за  конституирането и като частен обвинител. Липсват данни към настоящият момент дознанието да е приключило. От съдържанието на договора не се установява  твърдението на ищцата , че договорът е сключен и страните са постигнали съгласие и за предявяването на граждански иск по общият исков ред,   за защита на имуществените й права извън рамките на наказателното производство , като по делото не се събраха доказателства в подкрепа на това твърдение. Следователно не е налице твърдяното от ищцата неизпълнение на сключеният между страните договор за правна защита и съдействие от страна на ответника и за нея не се е породило правото да развали този договор . Ищцата има правото да се откаже от договора , но тогава на осн.чл.288 от ЗЗД внесеното възнаграждение не се връща . Също така   на основание чл.4 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , когато клиентът се откаже без основателни причини от сключеният договор , внесеното от него  възнаграждение не се връща, а наличието на такава основателна причина за ищцата не се доказа по делото.  

Предвид гореизложеното предявеният от ищцата иск по чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД за връщане на сумата от 500лв. е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.

Искът по чл.79 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1040 лева обезщетение за неизпълнение на договор за правна защита и съдействие от 23.04.2015г.,  за претърпените от ищцата имуществени вреди    също е   неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли. Не се установи   неизпълнение от страна на ответника по процесният договор, нито някакво противоправно поведение по него от страна по договора   в следствие на които ищцата да е претърпяла претендираните от нея имуществени вреди – за пътни разходи и разходи за нощувки на хотел  .  Също така не се доказа по делото , че тези имуществени вреди   действително са били претърпени ,  нито се установи техният размер, както и причинната им връзка с твърдяното неизпълнение. 

Ето защо решението на ШРС е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди , а депозираната срещу него жалба е неоснователна.

Съобразно изхода от спора на  жалбоподателя не му се следват разноски  по делото  , а на въззиваемата страна следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция в размер на  380лв.  за адвокатски хонорар.

        Водим от гореизложеното и на  осн. чл.271 от ГПК , съдът

 

                                         Р  Е  Ш  И : 

 

       ПОТВЪРЖДАВА  решение №469/22.06.2016г. по гр.д.№290/2016г. по описа на ШРС.  

ОСЪЖДА Ж.А.Й., ЕГН : **********, с адрес *** , действаща със съгласието на настойника си А.К.Й.  да заплати на  Д.С.С., ЕГН : **********, с адрес ***,    разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 380лв. за адвокатски хонорар.

 Решението  не подлежи на обжалване  на основание чл.280 ал.2 т.1  от ГПК.

 

    

 

    Председател:                            Членове:1.                             2.