Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1028
гр.
Пловдив, 1.7.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 17.6.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 2381/2020г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Н.Й.Б. против
Наказателно постановление № 45-07-4/19.02.2020, издадено от главен директор на Главна дирекция
„Гражданска въздухоплавателна администрация, с което на Н.Й.Б. е наложена глоба
в размер на 500 лева.
С
жалбата и в съдебно заседание се оспорва приетата за установена
фактическа обстановка като се сочи, че нарушението не е установено по надлежния
ред на чл. 125-126 НПК. Пледира се, че НП е издадено след погасяване на
административно-наказателната отговорност на дееца по давност по реда на чл. 34 ЗАНН. Навежда се довод за допуснато съществено процесуално нарушение-посочена различна
квалификация на деянието в АУАН и НП, както и за неправилно приложение на
санкционната разпоредба. Моли се за отмяна на НП и присъждане на разноски.
Въззиваемата
страна взема становище за неоснователност
на жалбата. Претендира разноски.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
АУАН и НП са издадени за нарушение
констатирано при следните обстоятелства:
Съгласно Заповед № 45-03-168/29.05.2019 г. на главния секретар на ГД ГВА на
31.05.2019 г. е проведена инспекция по сигурност на летище Пловдив от инспектор
от отдел „Авиационна сигурност" в ГД ГВА.
По време на проверката от извършеното наблюдение на видеозапис от камера № 2 (7925 - пункт за проверка на пътници и ръчен
багаж) за периода от 18:00 до 18:35ч. на 06.05.2019 г се установя многократно навлизане на служителя
Н.Й.Б. в зоната с ограничен достъп, без да носи на видно място валиден пропуск,
съгласно разпоредбите на т. 1.2.2.2. на Глава 1 от НПСТВ.
Видеозаписът от камера № 2 (7925 -
пункт за проверка на пътници и ръчен багаж) за периода от 18:00 до 18:35ч. на
06.05.2019 г. е предоставен от летище Пловдив и приобщен към административната
преписка с приемо предавателен протокол от 31.05.2019г.
Горната фактическа
обстановка съдът прие, че изцяло съответства на действителността въз основа на събраните по делото
доказателства: показания на актосъставителя, който в съдебно заседание изцяло
потвърди констатациите в АУАН.
По мнение на
настоящия състав показанията на актосъставителя заслужават пълен кредит на
доверие, доколкото са последователни, подробни, безпротиворечиви и съответстват на събраните
по преписката многобройни писмени доказателства, сред които и констативен
протокол за извършено нарушение от дата 31.05.2019г., приемо-предавателен
протокол от 31.05.2019г. и др.
В тази връзка са изцяло неоснователни
възраженията на защитата свързани със субсидиарното приложение на чл. 125 и 126 НПК, доколкото тези разпоредби касаят съвсем различни процесуални институти-
изготвяне и съхранение на веществени доказателствени средства и са неотносими
към въпроса за установяване на нарушения/престъпления въз основа на случаен
видеозапис.
При правилно
установена фактическа обстановка при издаването на АУАН и НП са допуснати
многобройни нарушения на материалния и процесуалния закон, които се явяват
безусловно основание за отмяна на НП.
На първо място по
мнение на настоящия състав административно
наказателната отговорност на дееца се явява погасена по давност.
От текста на АУАН, а
и от показанията на разпитаните непосредствено пред съда актосъставител и
свидетел по акта Н.Х. се установява, че АУАН
е съставен на дата 07.08.2019г. В тази връзка се явява изцяло
неоснователно възражението на въззиваемата страна, че като меродавна за
издаване на АУАН следвало да се вземе дата 20.08.2019г.
Действително върху
АУАН след номера му е поставена дата 20.08.2019г. Разпитан пред съда обаче, актосъставителят разясни, че тази дата се
дължи на установената в наказващия орган практика след подписване на АУАН от
актосъставителя той да преминава през съгласувателна процедура по йерархията на
административната структура и да му се присъединява като дата на издаване дата
последваща получаването на одобрение на всички длъжностни лица по йерархичната
верига.
Съгласно трайната
съдебна практика обаче чл. 40-42 ЗАНН
уреждат АУАН като изготвено в писмена форма за валидност волеизявление
на компетентен орган с нормативно установено съдържание, който се счита за завършен и издаден от момента на полагане на
подписа на неговия издател, тоест на актосъставителя.
Въведената в дадена
административна структура вътрешна организация може да има значение единствено
с оглед евентуално реализиране на дисциплинарната отговорност на нейните служители,
но по никакъв начин не може да промени предвидените в закона правила за
издаване акта, който поставя началото на административно-наказателното
производство.
В ЗАНН не е
предвидено като условие за валидност на АУАН получаване на одобрение от горестоящите
на актосъставителя длъжностни лица, поради което и датата, на която подобно
одобрение е получено е изцяло неотносима. Единственото релевантно обстоятелство
за определяне датата, на която е издаден АУАН, е
кога е положен подписа на неговия издател, с което фактическия състав
по неговото съставяне се явява завършен.
Така Решение № 2292
от 01.12.2016 г. по н. д. № 2639 / 2016 г. на XXIII състав на Административен
съд - Пловдив, Решение № 2304 от 20.11.2015 г. по н. д. № 2024 / 2015 г. на
Административен съд - Пловдив, Решение № 2054 от 28.10.2015 г. по н. д. № 2258
/ 2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 2297 от 20.11.2015 г. по
н. д. № 2209 / 2015 г. на Административен съд - Пловдив,Решение № 2194 от
12.11.2015 г. по н. д. № 2037/2015 г. на Административен съд - Пловдив,Решение
№ 2183 от 11.11.2015 г. по н. д. № 1951/2015 г. на Административен съд -
Пловдив, Решение № 2030 от 27.10.2015 г.
по н. д. № 1832/2015 г. на Административен съд - Пловдив, Решение № 2005 от
27.10.2015 г. по н. д. № 1952/2015 г. на Административен съд - Пловдив, Решение
№ 1606 от 03.08.2015 г. по н. д. № 1481 / 2015 г. на Административен съд –
Пловдив, Решение № 2181 от 30.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1758 / 2019 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 669 от 22.03.2018 г. по
к. адм. н. д. № 3699 / 2017 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
В конкретния случай
актосъставителят изрично потвърди, че текстът
на АУАН е изготвен на дата 07.08.2019г. На тази същата дата АУАН е подписан от актосъставителя и от
свидетелите по акта. Нещо повече тази дата е изрично поставена до всеки един от
подписите, като нейната коректност бе потвърдена от разпитите на всички
свидетели по делото.
По изложените
съображения следва да се приеме, че АУАН е издаден на дата 07.08.2019г,
откогато е започнал да тече 6-месечния давностен срок за издаване на НП. Същото е издадено на дата 19.02.2020г., след
изтичане на срока по чл. 34, ал.3 ЗАНН.
С Тълкувателно
Постановление № 1 от 27/02/2015 на ВКС и ВАС се прие, че сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни, като с тяхното изтичане се погасява безвъзвратно
възможността на държавата в лицето на съответния административен орган да
реализира правомощията си по съответното материално административно наказателно
правоотношение, възникнало между
държавата и дееца с факта на извършеното административно нарушение. Поради това
и с изтичане на шестмесечния срок по чл. 34, ал.3 ЗАНН от издаване на АУАН,
отговорността на дееца се явява погасена по давност, като наказващия орган е
бил обвързан да прекрати административно-наказателното производство, а не да
издава процесното НП.
Действително в цитираното
вече Постановление № 1 от 27/02/2015 на ВКС и ВАС се прие също така, че спрямо давностните срокове по чл. 34 ЗАНН
приложение намират и правилата за спиране и прекъсване на давността по смисъла
на чл. 81 НК.
Съгласно чл. 81, ал.1 НК давността спира, когато започването или продължаването на наказателното
преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила
съдебен акт. Според чл. 82, ал.2 НК давността се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето за
преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено
преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността,
започва да тече нова давност.
Въз основа на
гореизложените нормативни разпоредби доктрината и съдебната практика са
утвърдили разбирането, че за да бъде едно действие от естество да прекъсне
давността, то следва да отговаря кумулативно на следните критерии:
-да бъде процесуално, тоест да е изрично предвидено и уредено
в съответния процесуален закон (НПК, ЗАНН)
-да е част от правомощията на съответния
ръководно-решаващ орган на дадения етап от наказателния и
административно-наказателния процес
-да е насочено към
преследване на дееца, тоест да представлява етап от динамичния фактически състав по реализиране на
наказателната, респ. административно-наказателната отговорност на дееца.
В наказателния процес такива действия прекъсващи давността са образуването на
досъдебното производство срещу конкретно лице, привличането на дееца като
обвиняем, внасянето на обвинителен акт, постановяване на първоинстанционната
присъда, постановяване на актовете на въззивната и касационната инстанция. В
административно-наказателния процес действията прекъсващи давността са
издаването на АУАН и НП, постановяването на Решенията на Районния и
Административен съд.
-действието следва да
е насочено към реализиране наказателната или административно- наказателната
отговорност на конкретното лице. Действия насочени спрямо съучастник, не са от
естество да прекъснат давността спрямо останалите лица в престъпното задружие.
Така изрично Тълкувателно
решение № 96 от 1.XI.1961 г. по н. д. № 76/61 г., ОСНК на ВС, Решение
№71/12.04.2019 по дело №154/2019 на ВКС,
Решение № 233 от 22.04.2002 г. на ВКС по н. д. № 116/2002 г., II н. о, Решение
№ 305 от 17.05.2002 г. по н. д. № 177/2002 г., I н. о. на ВКС, Решение № 510 от
03.11.2008 г. по н.д. № 479/2008 г., I н.о. на ВКС,
Извършените действия по разследване за
установяване на обективната истина, които обаче не представляват процесуално
действие по преследване на дееца, както
и действията от административно
технически характер не са от
естество да прекъснат течащата давност. От гореизложеното следва, че давността НЕ СЕ прекъсва:
- от извършените действия по реда на чл. 52, ал.4 ЗАНН;
- действия по
събиране на доказателства на досъдебна и съдебна фаза;
-действия по
призоваване на привлеченото към отговорност лице;
-действия по връчване на относимите в съответното
производство книжа- обвинителен акт,
АУАН, НП, актове на съда (присъди, решения, определения)
Така изрично Тълкувателно решение № 28 от 2.III.1959 г. по
н. д. № 19/59 г., ОСНК на ВС, Решение № 46 от 1.IV.1985 г. по н. д. № 16/85 г.,
I н. о. на ВС, Решение № 305 от 17.05.2002 г. по н. д. № 177/2002 г., I н. о.
на ВКС.
Правилата на чл. 81,
ал. 1 и 2 НК на плоскостта на административно наказателния процес са изяснени в
тълкувателната практика на стария Върховен съд, в която е уточнено, че
сроковете по чл. 34 ЗАНН се считат за прекъснати с образуване на наказателно
производство за същото деяние и не текат, докато наказателното производство е
висящо. Така изрично Тълкувателно решение № 112 от 16.ХII.1982 г. по н. д. №
96/82 г., ОСНК.
В чл. 43, ал. 6 ЗАНН
по нарочен законодателен път е въведено и специално основание, по силата на
което давността по чл. 34, ал.3 ЗАНН не тече, а именно надлежно спиране на
административно-наказателното производство.
По делото не са
изложени твърдения, не са и представени доказателства спрямо нарушителя да са
предприемани действия, които да са от естество да прекъснат течението на
шестмесечния давностен срок за издаване на НП, поради това и следва да се
счете, че същия е изтекъл към датата на издаване на НП.
Съгласно
задължителните указания на ППВС № 10 от 28.09.1973г. по н. д. № 9/1973г.
съдилищата са длъжни да следят служебно за изтичане на давностните срокове по
чл. 34 ЗАНН, поради което и при констатация, че в процесния случай
отговорността на дееца е погасена по давност НП следва да се отмени.
Налице е още едно
допълнително процесуално основание за отмяна на НП. От изисканата с
разпореждането за насрочване на делото Покана № 40-02-384 се установява, че нарушителят въобще не е канен да се яви
за датата на съставяне на АУАН- 07.08.2019г. Едва след съставянето на АУАН, той е поканен да се яви не за съставяне, а за предявяване на вече
изготвения АУАН на дата 20.08.2019г. Този начин на процедиране на
контролния орган се намира във флагрантно противоречие с нормативните
предписания на нормата на чл. 40, ал.1 ЗАНН, съгласно която актът за
установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя.
Действително в чл.
40, ал.2 ЗАНН е предвидена възможност
АУАН да бъде издаден и в отсъствие на нарушителя. . Съгласно трайната съдебна
практика обаче тази норма може да бъде приложена при една от две алтернативно
предвидени хипотези: 1. нарушителят да е редовно призован и да не се яви за
съставяне на акта; 2. нарушителят да не е намерен за връчване на поканата за
съставяне на АУАН, въпреки добросъвестно положените усилия за намирането му от
контролните органи. Във всички случаи съставянето на АУАН без да е направен
надлежен опит за връчване на поканата за съставянето му и без предоставяне на
реална възможност на нарушителя лично да присъства при съставяне на АУАН
съставлява съществено процесуално нарушение и безусловно основание за отмяна на
НП.
В този изричен смисъл Решение № 2145 от
25.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 1834 / 2018 г. на XX състав на Административен
съд – Пловдив, Решение № 1698 от 24.07.2018 г. по к. адм. н. д. № 1150 / 2018
г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 914 от 23.04.2018
г. по к. адм. н. д. № 232 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 319 от 15.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3443 / 2017 г. на XX
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 554 от 12.03.2018 г. по к.
адм. н. д. № 37 / 2018 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1065 от 19.06.2017 г. по н. д. № 1046 / 2017 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 290 от 27.02.2017 г. по н. д. № 2911 /
2016 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
Това е така, доколкото ненадлежната
покана за съставяне на АУАН ограничава правото на дееца да участва в най-ранния
етап административно наказателното производство. С последващото връчване на
АУАН на упълномощено лице допуснатото нарушение не се санира, доколкото
призоваването за съставяне на АУАН и връчването на АУАН за запознаване са две
отделни действия, които обслужват два отделни интереса на привлеченото към
отговорност лице.
Това нарушение не се
санира с факта, че по-късно АУАН е надлежно връчен на представител на
нарушителя. Това е така доколкото личното присъствие при съставяне на АУАН и
връчването на същия са гаранции за различни интереси на нарушителя. Връчването
на АУАН е гаранция, че нарушителят ще бъда запознат с повдигнатото му обвинение
и ще може да направи своите възражения срещу него и да организира зашитата си.
Личното присъствие е гаранция за законосъобразността при съставяне на АУАН.
Чрез личното си присъствие нарушителят може да се увери, че АУАН действително е
съставен на мястото и във времето, посочени в него, от лицето което се твърди
да го е издало и в присъствието на лицата посочени като свидетели. Съставянето
на АУАН е първия формален акт, с който се поставя началото на административно
наказателния процес и нарушенията при неговото съставяне, опорочават процеса до
степен да обуславят отмяната на наказателното постановление, независимо, че
последващите действия са извършени надлежно.
В този смисъл е
трайната практика на административен съд Пловдив. Така Решение № 933 от
05.06.2017 г. по н. д. № 978 / 2017 г. на XXIII състав на Административен съд –
Пловдив,, Решение № 1228 от 11.07.2017 г. по н. д. № 1182 / 2017 г. на XX
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1355 от 03.07.2015 г. по н.
д. № 1148/2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 874 от 18.04.2012
г. по н. д. № 404 / 2012 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.
Предвид
констатираното, че в процесния случай покана
за явяване за съставяне на АУАН изобщо не е била изпращана преди датата на неговото завършване,
то НП следва да се отмени и на това самостоятелно процесуално основание.
Допуснатото е
формално нарушение на процесуалните правила и при определяне на приложимия
материален, доколкото в АУАН и НП са
посочени като нарушени различни правни норми, нещо повече съвсем различни нормативни катове. Така в АУАН
нарушението е квалифицирано като такова по чл. 143, ал.4, т.2 от Закона за
гражданското въздухоплаване (като от текста на нормата е видно, че същата
представлява санкционна норма, а не въвежда позитивно правило за поведение). В
НП пък е дадена правна квалификация по
т. 1.2.3.4 от Приложение № 1 към Регламент ЕС 2015/1998.
Действително съгласно
чл. 53, ал.2 ЗАНН НП може да бъде издадено и когато при издаване на АУАН са
допуснати процесуални нарушения, които не се отразяват съществено на правото на
защита на наказаното лице.
Съобразно трайната
съдебна практика, обаче тази дискреция на наказващия орган не обхваща възможност:
-за първи път в НП да
се посочват съставомерни факти, които не са били надлежно очертани в АУАН
-да се сочи различна правна квалификация от тази дадена в АУАН
Това е така, доколкото в противен случай напрактика би се
обезсмислило изготвянето на АУАН и цялата законово уредена процедура по
неговото издаване- така Решение № 468 от 01.03.2016 г. по н. д. № 3356 / 2015
г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 1151 от 08.06.2015 г. по н. д. №
904/2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 2294 от 24.10.2013 г.
по н. д. № 1863/2013 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.
Не на последно място
следва да се посочи и че неправилно е приложена санкционната норма, доколкото
видно от текста на чл. 143, ал.4, т.2 от Закона за гражданското въздухоплаване
в неговото приложно поле не попадат нарушения на Регламент ЕС 2015/1998.
Въз основа на всички
гореизложени съображение НП следва да се отмени.
При този изход на
спора на основание новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН жалбоподателят има право на
разноски в производство.
Особеност на
процесното производство се състои в това, че адвокатското възнаграждение не е
реално заплатено, а е предоставена безплатна адвокатска помощ на основание чл.
38 от Закон за адвокатурата.
Съгласно чл. 38, ал.2
от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го
заплати. В този специален случай легитимиран
да получи присъдената от съда сума е не защитаваната страна, а самия адвокат.
Така Решение № 8011
от 23.06.2020 г. по адм. д. № 2450/2020 на Върховния административен съд,
Определение № 5716 от 18.05.2020 г. по адм. д. № 13722/2019 на Върховния
административен съд,Определение № 5326 от 05.05.2020 г. по адм. д. № 2563/2020
на Върховния административен съд, Решение № 5246 от 30.04.2020 г. по адм. д. №
8497/2018 на Върховния административен съд и много други др.
Съгласно чл. 36, ал.2
от ЗА, ако размерът на дължимото възнаграждение не е определен между страните с
договора (както е в настоящия случай) този размер се определя от съда, като
следва да бъде справедлив и обоснован.
За определяне на конкретно дължимия размер съдът съобрази по-конкретно:
-обстоятелството, че
към момента на сключване на договора 15.06.2020г. и към момента на провеждане
на откритото съдебно заседание, в което е оказана адвокатската защита и
съдействие /17.06.2020/ е в сила нова редакция на Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, която в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2
предвижда минимален размер на дължимото възнаграждение при дела с материален
интерес до 1000 лева равен на 100 лева
- вида на оказаната
адвокатска защита и съдействие- представителство в едно открито съдебно
заседание. По делото не са налице доказателства и жалбата да е изготвена от
адвоката, доколкото видно от нейния текст тя е подадена лично от наказаното
лице, като в нея няма посочване, че се
подава със съдействието на адвокат. Освен това към нея не са представени
пълномощно и договор за правна защита и съдействие, а тези приложени в откритото съдебно заседание са от по-късна
дата.
-фактическата и
правна сложност на делото. Констатира се, че процесния случай поставя редица
въпроси за приложението на материалния и процесуалния закон, които са надлежно
повдигнати от адвоката. В проведеното едно открито съдебно заседание са
разпитани двама свидетели и са изложени подробни и аргументирани доводи от
адвоката за отмяна на НП.
-материалният
интерес. В случая наложената административна санкция е глоба в размер на 500
лева, без лишаване от права.
Мотивиран от всичко гореизложено съдът намира,
че справедливият и обоснован размер на
адвокатско възнаграждение, който следва да се присъди е 200 лева. Този размер
на възнаграждението според съда представлява
достойно заплащане за доказано положения от адвоката труд, без същевременно да
се допуска неоснователно обогатяване за сметка на държавен орган.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от
административен орган" означава
поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. В случая самата въззиваема страна по
силата на чл. 8, ал.2 от Закона за гражданското въздухоплаване представлява
юридическо лице, поради което и разноските следва да се възложат именно върху
нея.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
45-07-4/19.02.2020, издадено от главен
директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация, с
което на Н.Й.Б., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН, вр. чл. 38 от Закон за адвокатурата да ЗАПЛАТИ на адвокат П.Т.П., личен номер на адвокат ******* сумата от
200 лева, представляваща възнаграждение за оказана защита и съдействие.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С.Д.