Решение по дело №467/2023 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 ноември 2023 г.
Съдия: Цветомира Димитрова
Дело: 20237260700467
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

876

Хасково, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - XI тричленен състав, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

Членове:

ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

При секретар МАРИЯ КОЙНОВА и с участието на прокурора АТАНАС ХРИСТОВ ПАЛХУТЕВ като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА канд № 467 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба „Екстрийм системс“ ЕООД [населено място], подадена чрез пълномощник, против Решение № 74 от 07.03.2023г., постановено по а.н.д. №888/2022г. на Районен съд – Свиленград.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение и потвърденото с него наказателно постановление, са неправилни и незаконосъобразни. Посочва се, че по делото било представено постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 24.06.2022г. по досъдебно производство № 263/2022г. по описа на Отдел „Икономическа полиция” при ОДМВР – Пловдив, по което било повдигнато обвинение на управителя на „Екстрийм системс“ ЕООД М. П. Ш. за дейността на дружеството и основание чл.33 от ЗАНН било поискано прекратяване поради наличие на образувано наказателно производство от общ характер. Неоснователни и неправилни били изводите на районния съд за липса на идентичност на субекта и за неприключило наказателно производство с влязъл в сила съдебен акт. Изтъква се, че на юридическото лице било наложено наказание за конкретно престъпление, чието извършване все още не било установено, защото било предмет на неприключило наказателно произвоство. Изводите на районния съд не съответствали на Рамково решение 2005/212ПВП и на член 49 Хартата на основните права на Европейския съюз. Сочи се, че в свое решение по дело С-203/21 по преюдициално запитване, отправено от Окръжен съд Бургас, с Решение от 10.11.2022г. Съдът на ЕС съюз постановил, че правната уредба в чл. 83а и следващите от ЗАНН противоречат на ХОПЕС. Указанията в това решение се считат за ясни и конкретни, и в настоящия казус районният съд следвало да се съобрази с тях. Съгласно постановеното от Съда на ЕС, член 48 от ХОПЕС трябвало да се тълкува в смисъл, че не допускал национална правна уредба, съгласно която националният съд да можел да наложи на юридическо лице наказателна санкция за престъпление, за което евентуално било отговорно физическо лице, овластено да формира волята на това юридическо лице или да го представлява, в случай че на последното не била дадена възможност да оспори действителното извършване на престъплението.

Моли се обжалваното решение да бъде отменено.

Ответникът – Директор на Териториална дирекция „Митница Пловдив“, чрез процесуален представител, в писмен отговор навежда доводи за неоснователност на касационната жалба. Счита, че липсва идентичност на субекта с оглед това, че настоящото производство се води срещу юридическо лице, което се представлявало от управителя М. Ш., а наказателното производство от общ характер се водило срещу физическо лице – М. Ш.. Дори и да се приемело наличие на идентичност на субекта, то спрямо него нямало приключило наказателно производство с влязъл в сила съдебен акт, доколкото единствено същият бил привлечен като обвиняем по ДП № 263/2022г. по описа на Отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР – Пловдив, поради което постановеното съдебно решение се явявало правилно и законосъобразно.Отбелязва се, че ако бъдат отменени атакуваното решение и наказателното постановление, и при наличието само на подвигнато обвинение, по което нямало гаранция в каква насока ще се развие, щяло да се стигне до избягване както на административнонаказателната отговорност по ЗАНН, така и на тази по Наказателния кодекс. Счита се, че липсват основания за прекратяване или спиране на производството, или за отмяна на Наказателното постановление. Посочва, че при евентуално приключване на наказателното производство приложим бил институтът на възобновяването.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218 ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна

С атакуваното решение Районен съд – Свиленград е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление № BG2022-3000-439/НП от 04.11.2022г. на Директор на Териториална дирекция „Митница Пловдив“, в частта, с която за извършеното нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците (ЗМ), на основание чл.234, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1 от ЗМ, на „Екстрийм системс” ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3384.24 лева. 

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че не били допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, с които да било нарушено правото на защита на дружеството жалбоподател. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление били издадени при спазване на процесуалните правила. Същите отговаряли на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, били издадени от компетентни органи и при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН

За неоснователна възприел молбата на дружеството жалбоподател за прекратяване на производството на основание чл.33 от ЗАНН с оглед образуваното срещу управителя на дружеството наказателно производство от общ характер. В тази насока посочил, че правилото ne bis in idem е приложимо при идентичност на субекта в два наказателни процеса. Анализирал разпоредбите на член 6, параграф от Европейската конвенция за правата на човека, както и член 4, параграф 1 от Протокол № 7 и в тази връзка и критериите „Енгел“ (дефинирани по делото Engel and Others v. Netherland) с оглед преценката за характера дали едно производство следва да се възприеме като наказателно. В тази насока обсъдил предвиденото в чл.17 от ЗАНН и чл.24, ал.1, т.6 от НПК. Приел и че нормите на чл.32, ал.1 и ал.2, чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, вкл. и чл.70, ал.2,т.4 от ЗАНН утвърждават принципната постановка, че в случаите, когато с едно деяние се нарушава едновременно наказателна и админстративнонаказателна норми с един и същи обект на защита, по-тежката наказателна отговорност поглъща административнонаказателната. Отбелязал, че щом деянието е едно и също, провеждането на две отделни самостоятелни производства – наказателно и административнонаказателно с наказателен характер по смисъла на Конвенцията, съставлява нарушение на член 4, параграф 1 от Протокол № 7, независимо от обстоятелството, че били засегнати различни обекти на защита. За да се приемело, че административнонаказателното и наказателното производство са за едно също деяние следвало да се установят идентични или сходни факти между двете производства. Принципът се прилагал при идентичност на субекта, наличие на наказателно обвинение за едно и също деяние при „тъждество идентичност на фактите или такива, които по същество са значително сходни“. Производството можело да се квалифицира като наказателно и в случаите, когато не било възприето като такова от вътрешно законодателство, при условие, че изследването на останалите характеристики водило до извод за наказателен характер на предвидената санкция. Въз основа на изложеното приел, че в конкретния случай не била налице идентичност на субекта доколкото настоящото производство се водило cpeщу юридическо лице, представлявано от управителя М. Ш., а наказателното производство от общ характер – срещу физическото лице М. Ш.. Отделно от това, дори и да се приемело наличие на идентичност на субекта, то спрямо него нямало приключило наказателно производство с влязъл в сила съдебен акт, доколкото единствено управителя бил привлечен като обвиняем по ДП №263/2022г. описа на Отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР – Пловдив. От друга страна съдът посочил, че дори и да имало идентичност на субекта и да бил налице влязъл в сила съдебен акт, то при постановяване на съдебния си акт по настоящото производство, съдът следвало да отмени НП, а не да прекрати производството по делото, тъй като именнно в този случай щяло да се стигне до двойно наказване.

Правилно според съда, административнонаказващият орган ангажирал отговорността на дружеството жалбоподател като приел, че същото осъществило състава на митническо нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ. Това се установявало по несъмнен начин от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства. Пояснил, че нарушението било реализирано чрез избегнато заплащане на публични държавни вземания с оглед неправилното определяне на митническата стойност и данъчната основа на внесен в България лек автомобил. На следващо място, в случая не били налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се установявали фактически обстоятелства, обуславящи значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род административни нарушения. Правилно бил определен и размерът на наказанието.

След съвкупна преценка и анализ на събраните в хода на въззивното и касационното производство доказателства настоящия съдебен състав намира решението за неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон.

Не се споделят изводите на въззивния съд за доказаност на вмененото на наказаното дружество административно нарушение. В тази връзка настоящата съдебна инстанция намира за необходимо да посочи, че административнонаказателното производство е строго формално и не може да се основава на предположения. Ангажирането на административнонаказателна отговорност на определено лице може да се осъществи единствено и само ако административнонаказващия орган установи с допустимите доказателства и доказателствени средства наличието на всички елементи, както от обективна така и от субективна страна на вмененото деяние. Доколкото в случая субект на вмененото нарушение е юридическо лице, отговорността на което е обективна, то не следва да се изследва наличието на субективната страна на деянието, но същото следва да бъде доказано по безспорен и категоричен начин от обективна страна.

С оспореното наказателно постановление на дружеството-жалбоподател е вменено избягване заплащането на мито и ДДС в пълен размер по отношение на внесен от „Екстрийм системс“ ЕООД от САЩ на територията на Р.България лек автомобил. Административнонаказващият орган не е кредитирал представените при вноса документи от страна на жалбоподателя, в това число и договор за покупко – продажба /bill of sale/ на процесната стока сключен между „Екстрийм системс“ ЕООД и предходния й собственик BID’N’DRIVE INC, като е направил извод че посочената в митническата декларация не е платената действително или подлежаща на плащане цена на стоката при нейната продажба за износ с местоназначение на митническата територия на общността. Наказващият орган е приел, че вписаната в митническата декларация от дружеството - жалбоподател стойност не е договорната стойност по сделката, а за такава е приел тази посочена в договор за продажба, с която BID’N’DRIVE INC е придобило автомобила. Този извод е споделен и от въззивната съдебна инстанция, която за да достигне до същия е ценила свидетелските показания и представените писмени доказателства по делото. 

В действителност изпратените от службите на САЩ справки въз основа на които АНО е приел, че дружеството е осъществило нарушение, са официални документи, но единствения категоричен извод, който може да се направи от тях е, че продавача на стоката е закупил автомобила на 30.11.2020г. за сумата 7648 USD. Дали същата стойност е реално платената по сделката от „Екстрийм системс“ЕООД цена или подлежащата на плащане такава не би могло да се заключи единствено и само от декларираните от изпращача обстоятелства. До такъв извод не се стига и от събраните в съдебното производство гласни доказателства. В действителност стойността на която изпращача е придобил собственост върху процесния автомобил от предходен собственик, което обстоятелство се установява от приложените по делото писмени доказателства, не може да се възприеме за договорна стойност по процесната сделка. Последната има двустранен характер и е реализирана между „Екстрийм системс“ ЕООД, като вносител и купувач на процесния автомобил и дружеството продавач, като износител на стоката. Документите касаещи сделката по придобиване собствеността на процесния автомобил от износителя не обвързват дружеството - жалбоподател и не могат да служат като източник за определяне действителната договорна стойност по процесната сделка, предвид обстоятелството, че „Екстрийм системс“ ЕООД се явява трето неучастващо по тази сделка лице.

Безспорно анализирайки цената, на която износителят е придобил собствеността на процесния автомобил се стига до извод, че същата е по- висока от тази, на която по договор за покупко - продажба я продава на „Екстрийм системс“ ЕООД, но само това обстоятелство не е достатъчно да се приеме, че това е действителната и договорената цена сделката с която касаторът е придобил автомобила. Споделят се изложените в писмените бележки съображения от процесуалния представител на дружеството - жалбоподател, че много житейски ситуации могат да доведат до понижаване стойността на автомобила и последващата му продажба на цена по- ниска от тази, на която е бил закупен. Но не това е същественото в процесния случай, доколкото всички тези разсъждения са въпрос на предположения и догадки, а последните не могат да бъдат основа за реализиране на една наказателна отговорност. 

Същественото в процесния случай, е че административно наказващия орган не е положил всички необходими усилия да установи каква е действително платената или подлежаща на плащане цена за стоката. Предвид, че плащането е уговорено в пари, то същото не може да бъде осъществено абстрактно, а доказателства за неговото материално проявление в обективната действителност не са събрани. В този смисъл по делото не са налице каквито и да било доказателства, че „Екстрийм системс“ ЕООД е платило на продавача и износител на автомобила тази по- висока стойност, на която се твърди от органа, че е осъществена сделката. При липса на такива безспорни доказателства не може да се направи единствения и безпротиворечив извод, че именно това е стойността, която „Екстрийм системс“ ЕООД е следвало да декларира пред митническите органи и че въз основа на тази стойност следва да бъде определено дължимото мито и ДДС. Такъв извод не може да се направи и от представените от официалните власти на САЩ писмени доказателства, предвид че същите съдържат единствено и само информация относно стойността, на която изпращача е закупил стоката. Последното обстоятелство обаче е действие на частноправен субект и предоставените от последния данни не могат да опровергаят или да имат преимуществено значение пред тези предоставени от касационния жалбоподател.

Какви са възможностите за определяне на митническа стойност различна от декларираната, при наличие на обосновани съмнения от страна на митническите органи за нейната реалност, не следва да се анализират в настоящото производство, доколкото същото не касае оспорване на акта за определяне на нова митническа стойност, а касае ревизия на относимите за ангажиране на административно наказателна отговорност обстоятелства. Последните обаче не се установяват да са налице, предвид изложените от процесната инстанция аргументи за липса на каквито и да било доказателства, че точно посочената от органа стойност е договорената между страните по сделката такава, платената такава или пък подлежащата на плащане. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че в процесното административно наказателно производство не се доказва по безспорен и категоричен начин, че „Екстрийм системс“ ЕООД е избегнало заплащането на публични държавни вземания и то точно в определения от административно наказващия орган размер.

При тези съображения съдът намира, че оспореното наказателно постановление следва да бъде отменено, предвид недоказаност на извършеното нарушение, а като е стигнал до различен правен извод въззивният съд е постановил своя съдебен акт при наличие на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, налагащо неговата отмяна.

По отношение искането на оспорващото дружество за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз настоящата инстанция намира следното: 

Съгласно чл. 267 от ДФЕС Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно: тълкуването на същия договор и относно валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза. В Препоръките си до националните юрисдикции относно отправяне на преюдициалните запитвания Съдът на Европейския съюз припомня, че по силата на чл.51, пар.1, разпоредбите на хартата се отнасят за държавите членки единствено когато те прилагат правото на съюза, въпреки че хипотезите на такова прилагане могат да бъдат различни, от преюдициалното запитване трябва ясно и недвусмислено да личи че по делото разглеждано в главното производство е приложима норма от правото на съюза, различна от хартата. Тъй като съдът няма компетентност да се произнесе по преюдициално запитване когато правното положение не попада в приложното поле на съюза то разпоредбите на хартата на които евентуално се позовава запитващата юрисдикция сами по себе си не могат да обосноват тази компетентност. 

В случая от оспорващото дружество се иска отправяне на преюдициално запитване до СЕС основано единствено на тълкуване на чл. 48 от Хартата на основните права на ЕС, не и тълкуване на друга конкретна норма от правото на ЕС. Допълнително посочените от касатора Рамково Решение 2006/783/ПВР и Директива 2014/442/ЕС са визирани общо, без обективиране на определени норми от тях, по отношение които да се иска тълкуване от СЕС. Наред с това цитираните актове са неотносими към настоящия казус. С обжалвания пред въззивния съд санкционен акт на касатора не е била постановена конфискация на облаги, средства или имущество от престъпления/административни нарушения, нито е постановено обезпечаването на имущество, с оглед на евентуална последваща конфискация. С процесното наказателното постановление на дружеството - касатор единствено е било наложено административно наказание имуществена санкция, което обаче не представлява мярка за конфискация. 

Наред с това и за допълнение следва да се отбележи, че трайно в съдебната практика и теория е възприето разбирането, че наказателната отговорност поглъща административно наказателната. Съотношението на тези две отговорности е изяснено с разпоредбите на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, в които изрично е възприето разбирането, че когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателнопроизводство не се образува, а в случите на констатиране на признаци на извършено престъпление АНП следва да се прекрати и материалите да се изпратят на съответния прокурор. 

Ето защо искането за отправяне на преюдициално запитване се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. 

Ето защо, съдът:

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Екстрийм системс” ЕООД [населено място] за оправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по следния въпрос: „Следва ли чл.48 от Хартата на основните права на СЕС да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която националният съд може да наложи на юридическо лице наказателна санкция за действия, за които е отговорно физическо лице, овластен да формира волята на това юридическо лице, или да го представлява и за което действие срещу физическото лице е започнало наказателно преследване за престъпление, включващо в състава си действието, за което е наложена наказателната санкция на юридическото лице“. 

ОТМЕНЯ Решение № 74 от 07.03.2023г., постановено по а.н.д. №888/2022г. на Районен съд – Свиленград, вместо което постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG2022-3000-439/НП от 04.11.2022г. на Директор на Териториална дирекция „Митница Пловдив“, в частта му т.1, с която за извършеното нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците (ЗМ), на основание чл.234, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1 от ЗМ, на „Екстрийм системс” ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3384.24 лева.

Председател:

Членове: