№ 896
гр. Русе, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря Красимира Цв. Стоянова
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20214520102153 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази:
Ищецът „АВТОМАГИСТРАЛИ-ЧЕРНО МОРЕ“ АД, ЕИК:*********,
чрез юрк. В. П. е предявил против ответника „ИНФОСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК:
*********, иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл.79, ал.1, предл.
първо ЗЗД, във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата от 3527,20 лв., съставляваща
неизпълнена част на задължение на обща стойност 4427,20 лв. за плащане на
продажна цена и превоз на бетонови разтвори, произведени в Бетонов възел
Разград, както и услуги с бетон помпа, във връзка, с които е издадена данъчна
фактура № **********/28.08.2020 г., с дата на възникване на данъчното
събитие 28.08.2020 г., както и иск по чл. 422 ГПК във вр. чл.86, ал.1 ЗЗД
предявен за сумата 204,14 лв. – обезщетение за забава за периода от
29.08.2020 г. до 10.02.2021 г., ведно със законната лихва върху
първоначалната главница /4427,20 лв./ от 11.02.2021 г. до датата на
частичното плащане 16.03.2021 г. в размер на 41,81 лв. и законната лихва
върху главницата /3527,20 лв./ от 17.03.2021 г. до окончателното плащане, за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.754/21 г. на РРС, срещу която в срок е подадено възражение на 15.03.21
1
г. След подаване на възражението ответникът погасил част от задължението в
размер на 900 лв., които ищеца приспада от главницата по заповедното
производство.
В отговора на исковата молба ответникът признава задължението по
процесната фактура и твърди, че е изпълнил частично, като е погасил и
сумата 600 лв. на 24.06.2021 г., при което задължението което признава е в
размер на 2927,20 лв. Счита, че не е станал причина за завеждане на делото,
тъй като ищеца не е направил искане за доброволно изпълнение и няма
уведомяване с покана за плащане.
Правото произтича от следните обстоятелства: по сключен договор в
полза на ищеца е възникнало твърдяното вземане, представляващо цената за
продадените и доставени стоки и услуги, падежът за плащането на които е
настъпил.
Ответникът е представил доказателства за частично плащане към
отговора на исковата молба за 900 лв. от 16.03.21 г. и за 600 лв. от 24.06.21 г.,
като признава остатъка от главницата в размер на 2927,20 лв. С допълнителна
молба уточнява, че на 20.07.2021 г. е превел по сметка на ищеца сумата от 950
лв., като към настоящия момент дължимата главница възлиза в размер на
1977,20 лв., ведно със законната лихва до окончателното плащане.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД предявен за сумата 204,14 лв. –
обезщетение за забава за периода от 29.08.2020 г. до 10.02.2021 г., ведно със
законната лихва върху първоначалната главница /4427,20 лв./ от 11.02.2021 г.
до датата на частичното плащане 16.03.2021 г. в размер на 41,81 лв. и
законната лихва върху главницата /3527,20 лв./ от 17.03.2021 г. до
окончателното плащане:
Правото произтича от следните обстоятелства: по възникнало вземане
ответникът е в забава за изпълнение. В случая в издадената фактура е
уговорен падеж на плащане 28.08.2020 г.
С допълнителна молба ищеца посочва, че претендира законната лихва
върху главницата от 3 527,20 лв. за периода 17.03.2021 г. до 24.06.2021 г. в
размер на 81,31 лв., а за периода от 25.06.2021 г. до 20.07.2021 г. дължима
лихва в размер на 21,14 лв. върху главницата от 2927,20 лв., които ответника
2
признава в съдебно заседание.
В съдебно заседание се явява процесуалния представител на ответника
юрк. Н.И., който заявява, че е съгласен с направените изчисления на ищеца.
Признава иска и е съгласен да заплати дължимите суми, ведно със законната
лихва до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Депозирал е молба чрез
процесуалния си представител юрк. В. П., с която моли съдът да уважи
исковете, като на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК постанови решение,
основаващо се на признанието от страна на ответника. Претендира
направените по делото съдебни разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл.79,
ал.1, предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
В отговора на исковата молба и в съдебно заседание ответникът
признава предявеният против него иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.
първо, във вр. с чл. 327, ал. 1, от ТЗ. Ищецът, чрез процесуалния си
представител, е направил искане съдът да постанови решение по реда на
чл.237, ал.1 ГПК - при признание на иска, като му се присъдят и направените
по делото разноски.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението
си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.
По делото са представени доказателства от ответника за платени суми:
оригинали от Квитанция № **********/16.03.2021 г. за сумата 900 лв., ведно
с касов бон от 16.03.2021 г. и Квитанция № **********/24.06.2021 г. за
сумата 600 лв., ведно с касов бон от 24.06.2021 г., които плащания частично
покриват цената на иска по делото. Не се спори и ищецът признава, че на
3
20.07.2021 г. е получил сумата още 950 лв. от ответника.
Съгласно чл. 235 ал. 3 от ГПК съдът взема предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
В случая ответникът е направил правопогасяващо възражение, като
установи плащане на част от дължимите суми в размер на 2450 лв. от общо
4427,20 лв. за главница, за които има издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. 754/2021 г. на РРС.
Съдът намира искът по чл.79, ал.1, предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 327,
ал. 1 ТЗ за частично основателен и следва да се уважи за сумата 1977,20 лв.
главница, а за разликата до предявените по настоящото дело 3527,20 лв.
главница, следва да се отхвърли, поради погасяване на задължението от
ответната страна в хода на делото. При евентуално уважаване на целият
предявен осъдителен иск ищцовото дружество би се снабдило с ново съдебно
изпълнително основание и за платеното вече задължение.
Основателен се явява и акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД предявен за
сумата 204,14 лв. – обезщетение за забава за периода от 29.08.2020 г./падежа
на задължението/ до 10.02.2021 г./датата на образуване на производството по
чл. 410 от ГПК/, ведно със законната лихва върху първоначалната главница
/4427,20 лв./ от 11.02.2021 г. до датата на частичното плащане 16.03.2021 г. в
размер на 41,81 лв. и законната лихва върху главницата от 3 527,20 лв. за
периода 17.03.2021 г. до 24.06.2021 г. в размер на 81,31 лв., а за периода от
25.06.2021 г. до 20.07.2021 г. дължима лихва в размер на 21,14 лв. върху
главницата от 2927,20 лв., които ответника признава в съдебно заседание.
В конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл.237 ал.1 ГПК. В отговора на исковата молба и в съдебно
заседание ответникът, направи изрично изявление за признание на иска като
част от дължимата сума е изплатена в хода на делото.
Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е
такова, с което страната може да се разпорежда.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на
4
иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за
това.
Съдът констатира, че ищецът е останал задължен за държавна такса в
размер на 92,63 лв., за която към настоящата искова молба е представил
цветно копие на оригинала от заповедното производство и съдът я е
приспаднал погрешно, като на осн. чл. 77 от ГПК следва да бъде осъден
ищецът да я заплати.
На основание чл.78, ал.1 ГПК основателна се явява и претенцията на
ищеца за присъждане на направените по делото разноски, тъй като с
действията си ответникът е дал повод за завеждане на иска и не може да
намери приложение разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски в размер на 134,46 лв. за държавна такса по настоящото
производство и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. А по заповедното
производство 92,63 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на
„АВТОМАГИСТРАЛИ-ЧЕРНО МОРЕ“ АД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Алеко Константинов“ № 8,
представлявано от инж. Димо Христов Димов, чрез юрк. В. П. от длъжника
„ИНФОСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Русе, ул. „Антим първи“ № 26, представлявано от Стефка
Николаева Василева - управител, следните суми:
1/. чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо, във вр. с чл. 327,
ал. 1, от ТЗ сумата от 1977,20 лв./хиляда деветстотин седемдесет и седем лева
и двадесет стотинки/, представляваща неизпълнена част на задължение на
обща стойност 4427,20 лв. за плащане на продажна цена и превоз на бетонови
разтвори, произведени в Бетонов възел Разград, както и услуги с бетон помпа,
във връзка, с които е издадена данъчна фактура № **********/28.08.2020 г.,
ведно със законната лихва върху сумата до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1977,20 лв. поради плащането им в хода
на делото;
2/. На основание чл.422, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 348,40 лв.
/триста четиридесет и осем лева и четиридесет стотинки/ – обезщетение за
забава от които: сумата 204,14 лв. за периода от 29.08.2020 г. до 10.02.2021 г.;
сумата 41,81 лв. законна лихва върху първоначалната главница /4427,20 лв./
от 11.02.2021 г. до датата на частичното плащане 16.03.2021 г.; сумата 81,31
5
лв. законна лихва върху главницата от 3 527,20 лв. за периода 17.03.2021 г. до
24.06.2021 г. и сумата 21,14 лв. дължима лихва за периода от 25.06.2021 г. до
20.07.2021 г. върху главницата от 2927,20 лв.
ОСЪЖДА на осн. чл. 77 от ГПК „АВТОМАГИСТРАЛИ-ЧЕРНО МОРЕ“
АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул.
„Алеко Константинов“ № 8, представлявано от инж. Димо Христов Димов,
чрез юрк. В. П. ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на Съдебната власт по
сметка на РРС сумата 92,63 лв. държавна такса, за която е останал задължен
при образуване на делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК „ИНФОСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Антим първи“
№ 26, представлявано от Стефка Николаева Василева - управител ДА
ЗАПЛАТИ на „АВТОМАГИСТРАЛИ-ЧЕРНО МОРЕ“ АД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Алеко Константинов“ №
8, представлявано от инж. Димо Христов Димов, чрез юрк. В. П. сумата
284,46 лв., направени по настоящото исково производство разноски, както и
142,63 лв. за разноски по ч.гр.д. № 754 по описа за 2021 г. на РРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6