№ 14077
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110133497 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Юробанк България“ АД, с ЕИК:
********* /правоприемник на дружеството „БНП Париба Пърсънъл файненс
С.А. – клон България“, с ЕИК: *********, което от своя е било правоприемник
на „БНП Париба Пърсънъл файненс“ ЕАД, с ЕИК: *********/, подадена чрез
процесуалния му представител – юрисконсулт Красимир Запрянов против Р.
Х. С., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца, сумата от общо 1227.33 лева, формирана от
следните суми: 1/сумата от 1114.44 лева – главница по договор за
потребителски паричен кредит № PLUS – 12998217/24.03.2016 г., по който е
издадена револвираща кредитна карта по споразумение CARD-13656835,
2/сумата от 62.23 лева – възнаградителна лихва за периода от 01.03.2022 г. до
11.04.2022 г. и 3/сумата от 50.66 лева – обезщетение за забава върху
неплатената главница за периода от 06.04.2022 г. до 16.09.2022 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 52084/2022 г.
по описа на СРС – 27.09.2022 г., до окончателното изплащане на вземането,
като в условията на евентуалност, при условие, че установителните искове
бъдат отхвърлени поради ненадлежно уведомяване на длъжника за
предсрочната изискуемост, предявява осъдителни искове за същите суми,
за които са предявени установителните искове, като моли длъжникът да се
счита уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост с връчване на
препис от исковата молба. Претендират се разноски.
1
В исковата молба се твърди, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД и Р. Х. С. е сключен договор за кредит № PLUS – 12998217/24.03.2016 г.,
въз основа на който е постигнато споразумение за револвиращ потребителски
кредит № CARD-13656835 като на 01.11.2016 г. на Р. Х. С. е връчена пластика
(кредитна карта) за усвояване на кредита след предоставяне на документ за
самоличност от страна на кредитополучателя, а на 20.09.2019 г. пластиката на
картата е преиздадена и предадена на кредитополучателя.
Твърди се, че между страните съществува валидно облигационно
отношение, възникнало по силата на сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и ответницата Р. С. договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № PLUS-12998217. Твърди, че на 31.05.2023 г. „БНП Париба
Пърсънъл Файненс – Клон България“ КЧТ е прехвърлило своето търговско
предприятие в полза на „Юробанк България“ АД, поради което за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на иск за установяване на посочените
вземания.
Твърди се и че според договора кредиторът може да предостави за
ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален лимит до 10 000
лв., като в договора е уговорено, че револвиращият кредит ще произведе
действие след като длъжникът усвои суми по указания от кредитора начин.
Поради това разяснява, че настъпването на последиците от договора е
поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие – използване на
издаден от кредитора платежен инструмент, поради което договорът е
сключен под отлагателно условие и се смята за сключен между страните от
датата на настъпване на условието.
На следващо място се посочва, че на 24.09.2019 г. кредитополучателят е
активирал кредитната карта и е усвоил суми по кредита, поради което
процесният договор за потребителски кредит № CARD-13656835, сключен на
24.03.2016 г. е произвел действие. Според условията по кредита кредиторът
издава месечно извлечение до 15-то число на месеца, което следва да бъде
изпратено по електронна поща на кредитополучателя, като след издаване на
месечното извлечение кредитополучателят е длъжен да направи погашение по
кредита. Разяснява се, че според условията на договора при усвоен кредитен
лимит в размер до 1 000 лева минималната погасителна месечна вноска е в
размер на 60 лева, при кредитен лимит от 1000.01 лева до 2000 лева
минималната погасителна вноска е 120 лева, при усвоен кредитен лимит от
2000.01 лева до 3000.00 лева минималната погасителна вноска е 180 лева е т.н.
Съгласно условията по договора кредитополучателят дължал заплащане на
лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на
ползването му, като за ползването на кредитната карта потребителят заплаща
и такси, съгласно тарифа в приложение към договора. Уточнява се, че
приложимият за договора за кредит ГПР е изчислен при допускане, че общия
размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се
погасява на равни месечни вноски, с неизменни за целия период разходи
съгласно условията на договора за кредит. Твърди се, че при договори за
револвиращ кредит не се изготвя погасителен план, тъй като
2
кредитополучателят има право да погасява и получава суми до размера на
одобрен кредитен лимит, без да е необходимо предоговаряне за всяко ново
усвояване на сума по кредита, а дължимата сума според клаузите на договора
се погасява със всички постъпили средства по сметката на
кредитополучателя. Твърди се и че при забава на длъжника за погасяване на
дължимите суми последният дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху забавените вноски.
В тази връзка се посочва, че към датата на подаване на заявлението,
ответникът е изтеглил сума в общ размер на 1114.44 лева, като на 01.03.2022 г.
кредитополучателят е преустановил обслужването на заема, поради което
кредитната карта е блокирана от кредитора.
Претендираната възнаградителна лихва за периода от 01.03.2022 г. до
11.04.2022 г. е 62.23 лева.
На следващо място ищцовото дружество претендира и обезщетение за
забава – в размер на 50,66 лева за периода от 06.04.2022 г. до 16.09.2022 г.
С исковата молба са представени писмени доказателства: договор за
кредит № PLUS – 12998217/24.03.2016 г., тарифа на кредитодателя, месечно
излечение, покана за плащане и разписка за получаване.
Препис от исковата молба е връчен на ответницата Р. Х. С. – получена
лично на 04.07.2023 г.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото не е постъпил писмен отговор. По ч.гр.д. № 52084/2022 г. на СРС също
не е постъпило възражение от длъжника.
В съдебно заседание, проведено на 18.06.2024 г., процесуалният
представител на ищеца изразява писмено становище за уважаване на исковете,
представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответницата Р. Х. С. подава писмена молба, към която прилага платежно
нареждане. Твърди, че е заплатила изцяло процесните суми в общ размер от
1227.33 лева и иска делото да бъде прекратено.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 34570/01.12.2022 г. по
ч.гр.д. № 52084/2022 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника Р.
Х. С. чрез залепване на уведомление.
От представено по делото копие от договор за потребителски кредит с
кредитна карта № PLUS – 12998217/24.03.2016 г. и погасителен план към него
се установява, че на 24.03.2016 г. между дружеството „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД, с ЕИК: ********* като заемодател и ответника като
заемополучател, е сключен договор за паричен заем при следните параметри:
размер на кредита: 2600 лева, застрахователна премия от 524.16 лева, такса
3
ангажимент от 75 лева или общ размер на кредита: 2600 лева, срок на кредита
36 месеца – с падеж на първа вноска 05.05.2016 г. и с падеж на последна
вноска – 05.04.2019 г., годишен процент на разходите /ГПР/ 46.49 % и лихвен
процент /ЛП/ 36.47 %. При тези параметри общото задължение по кредита е в
размер на 4884.12 лева при ежемесечна погасителна вноска в размер на 135.67
лева. Договорът е подписан на всяка страница от ответницата като подписът й
не е оспорен.
Никакъв документ за посочената застраховка – като сертификат или
общи условия или застрахователна полица, не е представен по делото.
Приложено е искане № CARD-13656835, сключено на 24.03.2016 г. за
издаване и ползване на кредитна карта към договор № PLUS – 12998217.
Между страните липсва спор, а и от съответни разписки /на л. 17 и л. 18 от
делото/, се установява, че на ответницата е предоставена пластика на кредитна
карта – като ответницата е усвоила сумата от 1114.44 лева, които обаче не е
възстановила.
Налице е покана до ответницата да заплати дължимите от нея суми към
01.04.2022 г – главница 1114.44 лева, договорна лихва – 62.23 лева и
обезщетение за забава – 1.55 лева, която обаче няма данни да е връчена.
По делото липсва спор, а и от справка от ТРРЮЛНЦ се установява, че
дружеството настоящ ищец - „Юробанк България“ АД, с ЕИК: ********* е
правоприемник по силата на договор за продажба на търговско предприятие
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, с ЕИК: *********.
На последно място от представено от ответницата платежно нареждане
от 11.06.2024 г. се установява, че същата е заплатила на ищеца сумата от общо
1227.33 лева.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към
ответника по договор за потребителски кредит № PLUS – 12998217/24.03.2016
г. с приложение № CARD-13656835, сключено на 24.03.2016 г. за издаване и
ползване на кредитна карта към договор № PLUS – 12998217, за които е
издадена заповед № 34570/01.12.2022 г. по ч.гр.д. № 52084/2022 г. на
Софийския РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване
на уведомление. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявеният
установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след
установяване съществуването на вземанията по съдебен ред в исково
производство.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по
4
смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и
липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на
търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за
връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи:
действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения
заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата
и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, сключен на 24.03.2016 г. Съгласно чл. 11,
ал. 1 от ЗПК, който е приложим в настоящия случай, договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично
изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за
усвояването му (т. 7); лихвеният процент по кредита, условията за
прилагането му (т. 9); годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит (т. 10), условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски
(т. 11).
Съдът намира, че предвид съдържанието на сключения договор за
потребителски кредит между „БНП Париба Пъръсънъл Файненс" ЕАД и
ответника в настоящия случай не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7,
8, 10, 11 от ЗПК, а именно:
1. В раздел „параметри и условия” по договора не е посочено как се
формира главницата по същия. В тази връзка не става ясно дали главницата
включва само сумата от 2600 лева, или включва наред с нея и таксата
ангажимент от 75 лева и застрахователната премия от 524.16 лева. Извод
относно начина на формиране на главницата може единствено „да се
предполага” от т. 2, раздел „условия по договора за кредит”, където е
посочено, че сумата от 75 лева за такса ангажимент се удържа от сумата от
2600 лева като общ размер на кредита. Никъде в договора обаче не е
уговорено изрично, че главницата се формира от чистата стойност на кредита
и застрахователната премия.
2. В процесния договор е посочена абсолютна стойност на лихвения
процент - 36,47 %., като липсват каквито и да било условия за прилагането
му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия
срок на кредита или променлив, дали се касае за годишен лихвен процент или
такъв за друг срок. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява
лихвеният процент – дали върху общия размер на кредита, общата стойност на
кредита /главница, застрахователна премия и такса ангажимент/ или върху
остатъчната главница, разбирана било като чиста стойност на кредита или
като чиста стойност на кредита, застрахователната премия и такса
ангажимент.
3. В процесния договор не е посочен общ размер на дължимата за срока
5
на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по
кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент
отговаря на действително прилагания от кредитодателя. Следователно в
договора не е посочен размер на възнаградителната лихва в лева, както и
начинът на изчислението й, което води до извод за недействителност на
договора.
4. В процесния договор е посочена абсолютна стойност на ГПР, без да е
посочено кои са компонентите включени в него и каква е стойността им.
Съгласно чл. 19, ал 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Действително, в текста на договора е посочено, че ГПР е 46,49 %.
Липсва обаче, каквото и да било уточнение какви точно разходи се включват
в посочения процент – напр. не става ясно дали в посочения ГПР е включена
т.нар. застрахователна премия и таксата ангажимент. По този начин
потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът
на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Съдът намира, че
единствено посочването с цифрово изражение на ГПР, при неясни лихви и
други компоненти на договора /застрахователна премия, такса ангажимент/ не
е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на
цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
5. Съдът намира, че на практика в процесния договор липсва
погасителен план, съставен съгласно изискванията на закона, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, както и разбираема информация относно каква част от
погасителната вноска погасява отделните компоненти от задължението:
главница, лихва, застраховка, такси и др. Посоченият извод следва от
обстоятелството, че не е ясен размерът на главницата, като основа за
изчисляване на възнаградителната лихва, не е ясен самият вид /променлива
или фиксирана/ на лихвата, нейният размер и основа, а освен това в договора е
предвидена и застрахователна премия и такса ангажимент. В тази връзка и
единствено от посочване на размера на месечната вноска не може да се
установи каква част от задълженията по договора се погасяват с всяка вноска.
6. По делото не е представен и никакъв документ за сключване на т.нар.
застраховка „защита на плащанията“ като не е представен нито сертификат
или полица, нито документ за плащане на сумата от кредитодателя в полза на
трето лице.
Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 от
ЗПК реквизити на договора за кредит води до недействителност на същия,
като в закона не е предвидена възможност тези реквизити да са
определяеми. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
6
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води
до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК, а именно изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. Съгласно разпоредбата на чл. 24 от ЗПК
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Отделен е въпросът, че част от клаузите на процесния договор
противоречат на самостоятелно основание и на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, който също е приложим към процесния договор, тъй
като ответникът като потребител разполага и със защитата срещу
неравноправни клаузи, предвидена в Глава шеста на ЗЗП, за които съдът следи
служебно.
В този смисъл е и Решение № 190/29.06.2020 г. по в.гр.д. № 118/2020 г.
по описа на Пернишкия ОС, както и актулната практика на СЕС –
обективирана в Решение № С-714/22. Съгласно същото член 3, буква ж) от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите
за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски
кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при
разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат
в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла
на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на
разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на
посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния
кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит“.
СЕС посочва също, че с оглед на съществения характер на посочването
на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на
потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на
изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи
по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването
на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин
както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в
лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на
ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова
нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“.
Поради това член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива
2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски
кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
7
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница“.
Предвид това и в контекста на цитираната практика на СЕС
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита.
Ответницата не оспорва, че е налице настъпила изискуемост на кредита.
На последно място съдът следва да съобрази извършеното от
ответницата плащане – след образуване на делото – по реда на чл. 235, ал. 3 от
ГПК.
В тази връзка и от платежното нареждане се установява, че на 11.06.2024
г. ответницата е платила сумата от общо 1227.33 лева.
Същевременно размерът на законната лихва за забава върху главницата
по кредита от 1114.44 лева за периода от 27.09.2022 г. /датата на подаване на
заявлението по заповедното дело/ до 11.06.2024 г. /датата на плащането/
възлиза на 238.02 лева /изчислен по реда на чл. 162 от ГПК чрез използване на
лихвен калкулатор/. Поради това и при съобразяване разпоредбата на чл. 76,
ал. 2 от ЗЗД и при дължимост единствено на чистата стойност на кредита /без
задължения за договорна лихва и обезщетение за забава/ съдът приема, че
сумата от 1227.33 лева е достатъчна да покрие пълния размер на законната
лихва върху главницата за периода от 27.09.2022 г. /датата на подаване на
заявлението по заповедното дело/ до 11.06.2024 г., както и 989.31 лева от
задължението за главница.
Предвид изложеното ответникът дължи на ищцовото дружество сумата
от 125.13 лева – остатък главница, ведно със законната лихва върху същата за
периода от 11.06.2024 г. до окончателното плащане.
От своя страна исковете за сумата от 62.23 лева – възнаградителна
лихва за периода от 01.03.2022 г. до 11.04.2022 г. и за сумата от 50.66 лева –
обезщетение за забава върху неплатената главница за периода от 06.04.2022 г.
до 16.09.2022 г. – следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Искът за главница за сумата от 989.31 лева и искането за присъждане на
законна лихва от датата на заявлението до 11.06.2024 г. следва да бъдат
отхвърлени поради извършено плащане – след образуване на делото.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направила само ищцовата страна:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 52084/2022 г. по описа на
СРС /заповедно производство/:
8
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на общо 75 лева, от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено от заповедния съд по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
С оглед изхода на делото съобразно уважената част от претенциите и
направеното плащане от ответницата от тези разноски следва да му бъде
присъдена сумата от 68 лева.
По разноските в производството по гр.д. № 20520/2022 г. по описа на
Софийски РС /исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски – 50
лева държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от 100 лева, съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във
връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ на
ищеца следва да бъдат определени разноски за юрисконсулт в минималния
размер от 100 лева. От така посочените суми /общо 150 лева/с оглед изхода на
делото на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 136.20 лева
съобразно уважената част от исковете.
Ответната страна не претендира разноски, но с поведението си е станала
причина за образуване на делото – поради което и дължи заплащане на такива
независимо, че в хода на производството е извършила частично доброволно
плащане.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. Х. С., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, адрес ДЪЛЖИ на „Юробанк България“ АД, с ЕИК:
********* / правоприемник на дружеството „БНП Париба Пърсънъл файненс
С.А. – клон България“, с ЕИК: *********, което от своя е било правоприемник
на „БНП Париба Пърсънъл файненс“ ЕАД, с ЕИК: ********* договор за
прехвърляне на търговско предприятие по чл. 15, ал. 1 от ТЗ/ и адрес на
управление: гр. София, ул. Околовръстен път № 260, сумата от 125.13 лева –
представляваща незаплатен остатък главница по договор за потребителски
паричен кредит № PLUS – 12998217/24.03.2016 г., по който е издадена
револвираща кредитна карта по споразумение CARD-13656835, сключен
между Р. Х. С. и праводателя на ищеца – дружеството „БНП Париба Пърсънъл
файненс“ ЕАД, както и законната лихва върху главницата, считано от датата
на частично доброволно плащане – 11.06.2024 г. до окончателното плащане
на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 52084/2022 г. по описа на СРС
КАТО ОТХВЪРЛЯ исковите претенции, както следва: 1/ за сумата от 62.23
лева – възнаградителна лихва за периода от 01.03.2022 г. до 11.04.2022 г. и за
2/ сумата от 50.66 лева – обезщетение за забава върху неплатената главница за
периода от 06.04.2022 г. до 16.09.2022 г. – поради неоснователност на тези
претенциите, както и за 3/ сумата от 989.31 лева – главница по договор за
потребителски паричен кредит № PLUS – 12998217/24.03.2016 г., по който е
9
издадена револвираща кредитна карта по споразумение CARD-13656835 и 4/
искането за присъждане на законната лихва за забава за периода от 27.09.2022
г. /датата на подаване на заявлението по заповедното дело/ до 11.06.2024 г.
/датата на плащането/ - поради извършено от Р. Х. С. доброволно плащане на
сумата от 1227.33 лева с платежно нареждане от 11.06.2024 г. – след
образуване на делото.
ОСЪЖДА Р. Х. С., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, адрес ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Юробанк България“ АД, с
ЕИК: ********* и адрес на управление: гр. София, ул. Околовръстен път №
260, сумата от общо 68 лева, представляваща разноски в производството по
ч.гр.д. № 52084/2022 г. по описа на СРС и сумата от общо 136.20 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
33497/2023 г. на СРС съобразно изхода на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 52084 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10