Р Е Ш Е Н И
Е №
от 15.11.2019
година, град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико Търново, гражданско отделение –
седемнадесети състав на седемнадесети октомври, две хиляди и деветнадесета
година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Анна Димова
при секретаря М. Т., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1895/2019г., по описа на
Районен съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен от А.М.Л.
срещу Т.И.Л. иск с правно основание
чл. 56, ал. 6, във връзка с ал. 2 СК. В исковата молба ищцата
развива съображения, че с ответника са бивши съпрузи, като бракът им е
прекратен с Решение по гр.д. № 370/2016 година. Твърди, че родителските права
по отношение на децата им *** са предоставени на майката, а ползването на
семейното жилище, е предоставено на бащата Т.Л.. Посочва, че детето *** е на 9
години и е ученичка в III клас. Твърди, че след прекратяване на брака и към
настоящия момент тя и децата живеят в семейното жилище, но бившия й съпруг след
употреба на алкохол се обръща към нея с обиди, заплахи, а често и с побой, като
изхвърля багажа й извън жилището. Посочва, че е работила като аниматор, където
е получавала по 200-300 лева на месец и изпитва сериозни затруднения. Направено
е искане, на основание чл. 56, ал. 2 СК да и бъде присъдено ползването на
семейното жилище до навършване на пълнолетие на малолетната им дъщеря ***.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба. Процесуалният представител на ответника по делото развива
съображения, че предявеният по делото иск е както недопустим, така и неоснователен.
Посочва, че бракът между страните по делото е прекратен през 2006 година, като
родената от брака им дъщеря *** е навършила пълнолетие на 03.06.2018 година.
Твърди, че малолетното дете на страните по делото *** е родено на *** година,
т.е. след прекратяване на брака между страните. Към този момент последните
нямат "семейно жилище" по смисъла на § 1 ДР на СК. Направено е искане
производството по делото да бъде прекратено, като недопустимо, респективно -
искът да бъде отхвърлен, като неоснователен. Претендира да бъдат присъдени
направените от ответника разноски по делото.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между
страните не се спори, а и от представеното по делото заверено копие на Решение № 734 от 17.05.2006
година по гр.д. № 370/2006 година на Районен съд - Велико Търново /л. 37-39/ се
установява, че сключения между страните по настоящото дело граждански брак е
прекратен с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен. С решението е
утвърдено постигнатото между съпрузите споразумение, като семейното жилище е
предоставено за ползване на Т.И.Л., а упражняването на родителските права по
отношение на роденото от брака дете *** е предоставено на майката А.М.Л., за
бащата е определен режим на лични отношения и последният се е задължил да
заплаща на детето месечна издръжка.
Не е спорно по делото, а и от
събраните доказателства се установява, че страните имат още едно дете - ***,
родено на *** година. С Решение № 573 от 17.06.2014 година по гр.д. № 942/2014
година на Районен съд - Велико Търново /л. 20/ родителските права по отношение
на детето са предоставени на майката, като за бащата е определен режим на лични
отношения и последният се е задължил да заплаща на детето, чрез неговата майка
ежемесечна издръжка.
Страните
по делото не оспорват и факта, че Т.И.Л. притежава недвижим имот, което се
установява и от приложеното по делото заверено копие на Справка за вписвания отбелязвания и заличавания по
персонална партида № 89980 за Т.И.Л. за периода от 10.07.1919 до 10.07.2019
година, издадена от Служба по вписванията Велико Търново /л.
18-19/.
Не е
спорно по делото и че с Решение от 27.10.2017 година по гр.д. № 1881/2017
година на ВТРС упражняването на родителските права по отношение на детето *** е
предоставено на бащата, като за майката е определен режим на лични отношения с
детето.
По
делото са приложени и заверени копия на Решение от 29.06.2017 година по гр.д. №
1196/2017 година на ВТРС и на Решение № 1114 от 20.09.2019 година по гр.д. №
2497/2019 година на ВТРС.
В
съдебно заседание на 17.10.2019 година са събрани гласни доказателства.
Свидетелката П. Т. Л. заявява, че познава страните по делото от както са съпрузи. Посочва,
че след развода им А. *** при съпруга си, а след като била изгонена от него, отишла
да живее заедно с детето при нея. Заявява, че в момента ищцата живее на
квартира в кв. "Бузлуджа", но не знае точен адрес.
Свидетелката
С.Т. А. заявява, че е
майка на ищцата. Посочва, че в момента тя живее на квартира с * на "Пишмана", а преди това били отседнали при етърва й * в
село Присово. Заявява, че преди това е живяла с детето и зет й, с когото са разведени от
2006 година. Посочва, че един ден А. се прибрала и бил сменен патрона на
жилището. Предполага, че постоянният й адрес е в град Дебелец, където е къщата
на баща й.
От така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 56,
ал. 6 СК при изменение на обстоятелства, които са от значение за предоставяне
ползването по ал. 5, всеки от бившите съпрузи може да поиска промяна на
ползването на семейното жилището. Следва да се
подчертае, че независимо, че ал. 6 препраща към ал. 5, това не изключва приложението
и на предходните алинеи на чл. 56 СК при изменение на обстоятелствата, които са
от значение за определяне на мерките за предоставяне ползването на семейното
жилище, стига по делото да се установят такива факти. В този смисъл е и Решение
№ 91 от 04.06.2013 година по гр.д. № 860/2012 година на III г.о. на ВКС. Когато
е налице искане за промяна на мерките относно ползването на семейното жилище,
съдът следва да установи дали е налице промяна на обстоятелствата, които са от
значение за предоставяне ползването на семейното жилище, като бъде съобразен и
срокът, за който е допустимо предоставяне на семейното жилище с оглед
разпоредбата на чл. 56, ал. 2 СК.
Легално определение на понятието
"семейно жилище" се съдържа в § 1 от Допълнителните разпоредби на Семейния
кодекс, съгласно който "Семейно е жилището, което е обитавано от двамата
съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. В тази връзка следва да се имат
предвид и задължителните разяснения, дадени с ППВС № 12/28.11.1971 година,
което не е изгубило значение и при сега действащия СК. В т. I от същото е
прието, че по отношение на понятието семейно жилище, законът има предвид
жилището, ползвано до прекратяване на брака, а при фактическа раздяла - деня на
раздялата.
В случая по делото бракът между
страните е прекратен с развод на 17.05.2006 година, като със съдебното решение
упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете ***,
родено на *** година, е предоставено на майката. Със същото съдебно решение ползването
на семейното жилище е предоставено на съпруга - Т.И.Л., което към момента на
постановяване на съдебното решение е било на баща му, а към настоящия момент,
видно от приложената справка от Служба по вписванията - Велико Търново, е негова
собственост. Ето защо и предвид разпоредбата на чл. 56, ал. 6, във връзка с ал.
2 СК, и изложените по-горе съображения настоящият съдебен състав приема, че
ищцата е разполагала с възможността да поиска промяна на мерките относно
ползването на семейното жилище докато е упражнявала родителските права по
отношение на роденото от брака дете - ***, т.е. до 27.10.2017 година - когато с
решение от същата дата упражняването на родителските права е предоставено на
ответника по настоящото дело.
Обстоятелството, че страните по
делото са продължили съвместното си съжителство в това жилище и след
прекратяване на брака, и от това съжителство имат родено друго дете - ***, не
го прави отново "семейно" по смисъла, който законодателят е вложил в
разпоредбите на СК. Следва да се има предвид, че Семейният кодекс защитава не
само интересите на децата след прекратяване на брака на родителите с развод -
чл. 59 СК, но и интересите на децата, родителите на които не са сключили
граждански брак - чл. 127 СК.
И в двете хипотези уредбата е аналогична, като при разрешаване на въпросите
относно упражняването на родителските права и режима на лични отношения и
издръжката се изхожда на първо място от интересите на децата. Когато родителите
нямат сключен граждански брак отношенията им с родените от съжителството им
деца се урежда по реда предвиден в разпоредбата на чл. 127 СК. Ако същите не
постигнат споразумение, спорът относно родителските права се разрешава от съда,
който се произнася съобразно чл. 59, 142, 143 и 144 СК, т.е. по въпросите
относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с детето и издръжката му - чл. 127, ал. 2 СК. В този смисъл по
въпросите свързани с отношенията на децата и родителите съдът се произнася без
да псе прави разлика дали детето е родено от брак или от фактическо
съжителство. В самата разпоредба на чл. 127, ал. 2 СК не е предвидено
задължение за съда обаче да се произнася по въпроса за ползване на обитаваното
от родителите жилище до раздялата им, именно защото същото не представлява
"семейно" такова по смисъла, вложен от законодателя. Наред с
отношенията между децата и родителите, СК урежда и отношенията между съпрузите след
развода, в т.ч. например ползването на семейното жилище при допускане на
развода – чл. 56 СК,
фамилното име на съпругата - чл. 53 СК и т.н., но не урежда такива отношенията
при прекратяване на фактическо съжителство, вкл. отношения по повод ползването
на обитаваното до раздялата жилище, именно защото същото не е "семейно"
по смисъла на § 1 ДР СК. В този смисъл е Определение № 307 от 29.07.2018 година
по Ч.гр.д. № 2091/2018 година на IV г.о. на ВКС.
Предвид всичко изложено по-горе настоящият
съдебен състав приема, че страните по делото не притежават семейно жилище по
смисъла на СК, респективно - предявеният по делото иск е неоснователен, поради
което и като такъв следва да бъда отхвърлен.
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъден да заплати направените
от ответника разноски по делото в размер на 650.00 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения по делото от А.М.Л.
***, с ЕГН ********** срещу Т.И.Л. ***, с ЕГН ********** иск с правно основание
чл. 56, ал. 6, във връзка с ал. 2 от Семейния кодекс за промяна на ползването
на семейното жилище, предоставено на Т.И.Л. с Решение № 734 от 17.05.2006
година по гр.д. № 370/2006 година на ВТРС, като неоснователен.
ОСЪЖДА А.М.Л. ***, с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.Л. ***, с ЕГН ********** СУМАТА в размер на 650.00 лева
/шестстотин и петдесет лева/, представляваща направени от него разноски по
делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Препис от решението да се връчи
на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: