№ 143614
гр. София, 16.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20251110139551 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 и чл. 130 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от Г. Д. С. срещу Е. П.
Т., с която са предявени четири обективно съединени за признаване за установено в
отношенията с ответника, че: 1) разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съставена,
тълкувана и публикувана от ответника и трети лица в решение №5 от 22.04.2010 г. на
КС на РБ по к.д. №15/2009 г., обнародвано в ДВ, бр. 34 от 04.05.2010 г. не съответства
на законовата норма, публикувана в състава на Закон за енергетиката в държавен
вестник, бр. 82 от 2009 г., защото е преправена чрез замяна на думата "присъединени"
с думите "която е присъединена" - иск по чл. 124, ал. 4 ГПК; 2) за признаване за
установено, че ответника и трети лица умишлено съставят официален документ с
неверни обстоятелства със заглавие Решение №5 от 2010 г. на Конституционния съд на
РБ по к.д. №15/2009 г. (относно конституционосъобразността на чл. 153, ал. 1 и ал. 6 от
Закона за енергетиката), обнародвано в ДВ, бр. 34 от 04.05.2010 г., защото е основано
на преправен текст на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката и съдържа неистини,
подробно посочени в исковата молба; 3) да потвърди установеното въздействие на
престъпното деяние на ответника и трети лица върху неговото и на съпругата му
правоотношение с фирма и да отмени следните решения, влезли в сила под
въздействието на официален документ - подробно посочени в исковата молба; 4) да
осъди ответника да заплати непозволени увреждания във вид на такси и разноски,
които съдът ще определи на основание чл. 70, ал. 3 ГПК, към които суми следва да
бъдат включени и сумите, подробно посочени в исковата молба. Сочи се, че цената на
последния иск е приблизително 5000 лева и отразява исковите и процесните разходи,
които ще бъдат уточнени от съда в съответствие с чл. 70, ал. 3 ГПК.
Поради констатирана от съда нередовност на исковата молба по отношение на
четвъртия предявен иск и недопустимост на първите три предявени иска така както са
1
заявени от ищеца, с разпореждане от 20.07.2025 г. съдът е оставил без движение
исковата молба, като е дал възможност на ищеца да отстрани нередовностите на
исковата си молба. На ищеца са дадени подробни указания в какво се състоят
нередовностите и защо така предявени исковете се явяват недопустими. На ищеца са
указани неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията в срок, а именно
– връщане на исковата молба.
Разпореждането на съда е получено от ищеца на 09.08.2025 г., като в дадения от
съда срок е постъпила молба от ищеца, с която се претендира да са изпълнени
указанията на съда.
По отношение на първия предявен иск с уточнителната си молба ищецът сочи, че
не желае установяването на факт с правно значение, а желае да се установи, че
документът, който в раздел III от аналитичната част на Решение №5 от 22.04.2010 г. на
КС, наречен „разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ“ е неистинен. Излага съображения за
допустимост на така предявения иск.
По отношение на втория предявен иск, ищецът сочи, че предявеният иск е
установяване на престъпно обстоятелство, че ответникът Е. Т. и трети лица са
съставили неистински документ.
Съдът намира така предявените искове за недопустими по следните съображения.
Допустимостта на иска е обусловена от надлежното излагане в исковата молба на
твърдения за съществуването на факти, чието установяване в хода на производството
би обусловило извод за пораждане на спорното материално право. Ако ищецът изобщо
не твърди такива факти или твърди факти, които изключват пораждането на това
право, той няма правен интерес да претендира по исков ред установяване неистинност
на документ, респ. установяване на престъпно обстоятелство, защото това право не е
възможно да възникне от твърдените факти (в този смисъл определение №
16428/18.10.2024г. гр.д. № 11518/2024г. на СГС).
В случая твърдяната от ищеца неистинност на документа – Решение №5 от
22.04.2010 г. на КС на РБ по к.д. №15/2009 г., обнародвано в ДВ, бр. 34 от 04.05.2010 г.
се състои в несъответствие на законовата норма на чл. 153 ЗЕ с тази, публикувана в
състава на Закон за енергетиката в държавен вестник, бр. 82 от 2009 г., защото е
преправена чрез замяна на думата "присъединени" с думите "която е присъединена".
Оборване истинността на документ е възможно в отделно производство, като в
случай че документът е диспозитивен- да се оспори истинността му означава да се
заяви, че документът е неавтентичен, т.е. че не е подписан от лицата, сочени за автори.
При свидетелстващ документ твърдението, че същият е неистинен може да означава:
твърдение, че документът е неавтентичен или че е с невярно съдържание.
Решението на Конституционния съд, чиято истинност претендира да обори в
2
настоящото производство ищецът не съдържа характеристиките на свидетелстващ
документ, поради което за оспорване на истинността му може да се твърди
единствено, че същият е неавтентичен, което ищецът не сочи. Използването на
различна глаголна форма на определена дума в решението, различна от съдържанието
на нормата, обнародвано в ДВ, дори и да бъде установено, не би довело до
установяване неистинността на документа.
По аналогични мотиви се явява недопустим и вторият предявен иск, доколкото
ищецът навежда аргументи за несъгласие със становището на КС на РБ, отразено в
посоченото решение, и за несъответствие на посоченото решение с физичните закони
и правилата за тълкуване на законовите разпоредби, което само по себе си не
представлява твърдение за наличието на престъпно обстоятелство. Използването на
различна глаголна форма на определена дума в решението, различна от съдържанието
на нормата, обнародвано в ДВ, дори и да бъде установено, не би довело до
установяване неистинността на документа и в този смисъл до наличието на престъпно
обстоятелство, изразяващо се в съставянето на документа.
Що се отнася до предявения в условията на кумулативно съединяване трети иск,
ищецът не е направил уточнение в какво точно се състои искането му съдът „да
потвърди установеното въздействие на престъпното деяние на ответника и трети лица
върху неговото и на съпругата му правоотношение с фирма“. Съдът не е в състояние
да се произнесе по така предявения иск без да е налице изясняване на претенцията на
ищеца, доколкото не става ясно какво точно е съдържанието на искането. Относно
втората част от искането – да бъдат отменени посочените от ищеца решения, с
разпореждането от 20.07.2025 г. съдът изрично е указал, че такава претенция не може
да бъде предявена в отделно производство пред настоящия състав, а ищецът следва да
подаде молби за отмяна на посочените решения пред първоинстанционния съд,
разгледал делата.
Предявеният от ищеца четвърти иск за осъждане на ответника да заплати
непозволени увреждания във вид на такси и разноски, като е посочил ориентировъчна
цена на иска от 5000 лева, е останал нередовен. В исковата молба е посочена
ориентировъчна цена, без да се изложат конкретни твърдения от кои действия или
бездействия на ответника са произтекли вредите. Въпреки дадените указания ищецът
не е изложил фактическите твърдения, на които основава претенцията си, нито е
посочил конкретна цена на иска.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че предявените от ищеца първи три
иска са недопустими, поради което производството по тях следва да бъде прекратено
на основание чл. 130 ГПК, а по отношение на предявения четвърти иск на оснвание чл.
129, ал. 3 ГПК – поради неостраняване на нередовностите на исковата молба по
отношение на този иск.
3
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 234797/04.07.2025 г., подадена от Г. Д. С..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №39551/2025 г. по описа на СРС, 35
състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4