Р
Е Ш Е
Н И Е
№487
21.06.2023 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково
в открито
съдебно заседание на седми юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: ПЕНКА КОСТОВА
Членове: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при
секретаря Ангелина Латунова
и в
присъствието на прокурора Антон Стоянов,
като
разгледа докладваното от съдия А.
Митрушева
АНД (К) № 514 по описа на
Административен съд – Хасково за 2023 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба, депозирана от Районно управление – Димитровград при ОД
на МВР - Хасково, представлявано от Началника на Районното управление – Д. Я. Д., против
Решение № 37/13.03.2023 г., постановено по АНД № 32/2023 г. по описа на Районен
съд - Димитровград.
Касационният
жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно тълкуване
на материалния закон. Основният мотив на съда за отмяна на НП №
22-0254-000405/07.07.2022 г. бил, че нарушението за повторност не било описано
при съставянето на АУАН и водачът не знаел за него, съответно преписката трябвало да се върне за съставяне за нов АУАН.
Така направеният извод се оспорва с твърдението, че в случая имало извършено
нарушение, отговарящо на условията за повторност. Въпреки, че имало разминаване
в малка част на словесното описание на нарушението в АУАН и НП, МПС, мястото,
цифровото описание и всичко друго било еднакво и приложение можела да намери разпоредбата
на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
С оглед на
така изложеното, се моли да бъде отменено Решение № 37/13.03.2023 г., постановено по АНД
№ 32/ 2023 г. по описа на Районен съд - Димитровград и да бъде потвърдено НП №
22-0254-000405/07.07.2022 г. на ВПД Началник РУ - Димитровград при ОДМВР - Хасково
като законосъобразно, издадено в съответствие с материалния закон и при
спазване на процесуалните правила. В случай на претендирани адвокатски
разноски, в размер над определения в Наредба № 1 от 9 юли 2004 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, се моли същите да бъдат редуцирани.
Ответникът
– И.И.Т. депозира писмен отговор на
касационната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Моли същата да бъде
отхвърлена и да бъде потвърдено обжалваното с нея решение на Районен съд - Димитровград
като правилно и законосъобразно.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Хасково намира касационната жалба за неоснователна.
Пледира за оставяне в сила на решението на Районен съд - Димитровград.
Административен съд - Хасково, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за
установено от фактическа страна следното:
С
обжалваното съдебно решение Районен съд – Димитровград е отменил Наказателно
постановление № 22-0254-000405/07.07.2022 г., издадено от Началник РУ –
Димитровград към ОД на МВР - Хасково, с
което на И.И.Т., ЕГН: **********,***, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ на основание чл. 638, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461,
т. 1 от КЗ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 800 лв. за
нарушение, извършено при условията на повторност, като незаконосъобразно.
За да
отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че при издаване на
НП са допуснати съществени процесуални нарушения. В АУАН липсвали данни за извършване
на деянието при условията на повторност, а това допълнително въведено
обстоятелство, утежняващо положението на жалбоподателя, било отбелязано за пръв
път в НП. Приел е, че АНО е следвало да констатира това обстоятелство и да
върне преписката за съставяне на нов АУАН. Посочил е, че повторността е
съществен елемент от съставомерността на деянието, за който жалбоподателят
следвало да узнае още със съставяне на АУАН и връчването на препис от него.
При извършената служебна проверка за
редовност и допустимост на жалбата, с която е сезиран, настоящият съдебен
състав на Административен съд - Хасково намира, че касационната жалба е
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
Съобразно нормата на чл. 63в от ЗАНН,
решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния
съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс. Разгледана по
същество, жалбата е основателна. Решението на Районен съд –
Димитровград е валидно, но - недопустимо.
Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания определя кои са страните, които следва
да бъдат призовани от районния съд при разглеждане на делото по оспорване или
протестиране на актовете по този закон.
Предишният текст на чл. 61, ал. 1 от Закона
за административните нарушения и наказания (Обн. в ДВ, бр. 92 от 1969 г., доп.
ДВ, бр. 10 от 2011 г.) предвижда, че: „При разглеждане на делото пред районния
съд се призовават нарушителят, поискалите обезщетение, включително и тези по
чл. 55, ал. 2, и учреждението или организацията, чийто орган е издал
наказателното постановление или електронния фиш, както и допуснатите от съда
свидетели“.
С изменението на тази разпоредба със Закона
за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания,
обнародвано в Държавен вестник, бр. 109 от 2020 г., влязло в сила от 23.12.2021
г., е предвидено, както следва: чл. 61. (1) (Доп. - ДВ, бр. 10 от 2011 г.,
изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) „При разглеждане на делото
пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение,
включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено
разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител,
наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта
по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите от съда свидетели“.
Видно от цитираните текстове на нормата на
чл. 61, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания в редакцията
й от ДВ, бр. 10 от 2011 г., като ответна страна при разглеждане на делото пред
районния съд е било предвидено да бъде призовано „учреждението или
организацията, чийто орган е издал наказателното постановление или електронния
фиш“. С изменението на тази разпоредба от ДВ, бр. 109/2020 г., в сила от
23.12.2021 г., е предвидено, че при разглеждане на делото от районния съд като
ответник по делото се призовава „наказващият орган или учреждението, или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4“,
като актът
по чл. 58д, т. 4 е именно електронният фиш. Тоест призоваването
като страна при разглеждане на делото от районния съд на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4 от Закона за
административните нарушения и наказания, се дължи само в случаите на оспорване
на акт по тази разпоредба, а именно - на електронния фиш, но не и при оспорване
на наказателно постановление.
В
този смисъл и с оглед указанията, дадени с Тълкувателно постановление № 3 от
28.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 5/2022 г., Първа и Втора
колегия на Върховния административен съд, следва да се приеме, че като страна
при разглеждане на делото пред районния съд в случаите на обжалване на актовете
по чл. 58д, т. 1 – 3, издадени от наказващ орган, следва да се призовава именно
този наказващ орган. Този извод следва и от граматическото тълкуване на
разпоредбата, която предвижда призоваване на учреждението или организацията
само за случаите на оспорен акт по чл. 58д, т. 4 от Закона за административните
нарушения и наказания, тоест в случаите, в които актът представлява електронно
изявление.
В тази връзка настоящата инстанция приема,
че постановеното от Районен съд – Димитровград решение е недопустимо и като
такова същото следва да бъде обезсилено, а делото следва да бъде върнато за
ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, от стадия на конституиране на
надлежните страни по делото поради следните съображения:
Предмет на обжалване пред районния съд е
било Наказателно постановление № 22-0254-000405/07.07.2022 г., издадено от ВПД Началник
на РУ – Димитровград към ОД на МВР -
Хасково. С Разпореждане № 56/24.01.2023 г. (л. 12 от делото на районния съд)
въззивният съд е посочил да се призоват жалбоподателят, ПРБ, актосъставител и
свидетелите, посочени в АУАН. В списъка на призованите лица за открито съдебно
заседание като административнонаказващ орган е посочено Районно управление „Полиция“
– Димитровград, каквото като наименование не съществува
съгласно Заповед № 8121з-1216/27.10.2016 г. на Министъра на вътрешните работи.
В протокола от съдебно заседание като административнонаказващ орган е посочено
Районно управление – Димитровград. Съобщението за постановеното решение е
изпратено на Районно управление „Полиция“ – Димитровград. Формира се
извод, че по делото е конституиран ненадлежен ответник – Районно управление –
Димитровград към ОД на МВР - Хасково, вместо Началник РУ в ОД на МВР – Хасково,
РУ - Димитровград.
В този смисъл следва да се приеме, че
съдебното производство, развило се пред районния съд, е такова, протекло между
ненадлежни страни. Като е провел съдебно производство при отсъствие на
абсолютна процесуална предпоставка, а именно липсата на процесуална легитимация
на страните в процесуалното правоотношение, въззивният съд е постановил
недопустимо съдебно решение, което налага неговото обезсилване и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
По изложените съображения решението на
Районен съд - Димитровград като недопустимо следва да бъде обезсилено, а делото
да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който при
спазване на принципа за служебното начало следва да конституира надлежния
ответник и да разгледа делото с негово участие.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 3 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение №
37/13.03.2023 г., постановено по АНД № 32/2023 г. по описа на Районен съд -
Димитровград.
ВРЪЩА делото за
ново разглеждане от друг състав на същия съд, при съблюдаване на дадените в
решението указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.