26.07.2023г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното заседание
на шестнадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№809 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр.
с чл.220, ал.1 от Закона за митниците и е образувано е по жалба
на ЕООД Брадърс 07-Х., против Решение №РТД-3000-1763/30.07.2021г. на Директор
на Териториална дирекция Тракийска към АМитници, с което е определена нова
митническа стойност на стоки по 18бр. митнически декларации и задължение за
доплащане на ДДС в размер на 820 891,70 лева, ведно с лихва за забава.
Твърди се, че обжалваното решение било неправилно, незаконосъобразно поради
неправилно приложение на материалния закон, както и поради допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и липсата на мотиви за
неговото издаване. Сочи се, че процедурата по чл.84 от ЗМ и чл.48 от МК
уреждала последващ контрол на информацията в декларациите и придружаващите
документи към момента на „вдигане на стоките“. Към следващия етап - „допускане
на стоките за свободно обращение“ не се извършвал последващ контрол, а процедурата,
проведена от митническата администрация, била незаконосъобразна. Заповедта не
отговаряла на изискването на чл.84в, ал.3 от ЗМ и нямало конкретика на
причината за извършване на последващ контрол, както и нямало ясен обхват на
проверката и така тя излязла извън обхвата, посочен в заповедта или била
извършена без заповед за възлагане, защото в посочения период били изследвани
единствено декларациите и документите, представени при вноса от РТурция. Не бил
удължаван и определения срок за извършване на проверката 45 дни, а в хода на
административното производство имало нарушение на чл.84к от ЗМ, тъй като
липсвало заключително обсъждане. На дружеството не била предоставена възможност
за обяснения и защита, а представени документи не били отразени нито в доклада,
нито в решението. Административният орган необосновано приел, че заплащането на
договорената стойност между дружеството и доставчиците не можело да бъде
установено по безспорен и категоричен начин, защото било извършено чрез плащане
в брой и с разходни касови ордери, както не било обосновано и отхвърлянето на
методите за определяне на новата митническа стойност. Изявлението на
митническия орган не било насочено към правилно и законосъобразно прилагане на
правните норми, а се целяло да бъдат създадени публични задължения, за които
нямало фактическо и правно основание по начин, различен от посочения в чл.70
или чл.74, пар.1-2 от МКС. За да бъде обосновано, че декларираните от
дружеството цени били занижени, била посочена сравнителна информация от
митнически декларации, които послужили като основа за определяне на митническа
стойност по реда на пар.3, чл.74 от МКС. Но със съдържанието на тези митнически
декларации дружеството не било запознато нямало възможност да прави искания и
възражения в хода на производството, липсвало обсъждане и анализ на тези декларации, както в доклада, така и в
решението. Стоките от декларациите на дружеството били сравнени със стоки и
цени от само една декларация, като не ставало ясно как била избрана именно тази
декларация, без да е направен сравнителен анализ между 3-4 и повече декларации
на сходни или идентични стоки в един и същ период и на същото търговско
равнище. При посочените кодове не било ясно и конкретизирано какви артикули са
били сравнявани. Проверяващият екип използвал за целите на сравнителния анализ
така наречените „Справедливи цени“, предоставяни чрез системата „THESEUS”, като се сочи, че
понятието „справедливи цени“, използвано в решението, до 01.01.2020г. не
съществува нито в нашето българско митническо законодателство, нито в
европейското, а така не можело да се прилага относно декларирането на стоки до
01.01.2020г. Иска се съдът да постанови решение, с което да отмени Решение
№РТД-3000-1763/30.07.2021г. на Директор на Териториална дирекция Тракийска към
АМитници, както и да бъдат заплатени направените по делото разноски.
Ответната страна – Директор
Териториална дирекция Митница Пловдив към АМитници, счита издаденото решение за
правилно и законосъобразно, а жалбата за неоснователна. Претендира направените
по делото разноски и прави възражение за прекомерност на размера на разноските
от жалбоподателя.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за възлагане
№ЗТД-3000-492/32-317518 от 30.10.2020г., връчена на управителя на проверяваното
лице на 03.11.2020г. – л.89 от делото, Директор Териториална Дирекция Тракийска
на основание чл.33, т.1 и т.9 от Устройствения правилник на АМ и чл.84в, ал.2,
т.2 от ЗМ възлага да бъде извършена проверка в рамките на последващия контрол
на основание чл.48, във връзка с чл.12, 15, 46, 47 и 51 от Регламент (ЕС)
№952/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 09.10.2013г. и чл.84а, ал.1
от Закона за митниците и във връзка с поставянето на стоки под режим допускане
за свободно обращение и крайно потребление на ЕООД Брадърс 07-Х., като поименно
са определени служителите, които да извършват проверката, както и проверявания
период – от 29.06.2018г. до 30.10.2020г., а също и срок за извършване на
проверката – 45 дни. Видно от представените в преписката Заповед за възлагане
№ЗТД-3000-492/32-317518 от 30.10.2020г. в частта на определения срок за
извършване е изменян със Заповед №ЗТД-3000-565/32-371818/15.12.2020г., Заповед
№ЗТД-3000-42/32-31840/29.01.2021г. и със Заповед
№ЗТД-3000-71/32-64560/24.02.2021г. – л.84-88.
По ел. поща е изпратено на 21.04.2021г.
Уведомление л.1466, т.5-ти, на дружеството жалбоподател, с което е било
уведомено за заключително обсъждане, което ще се проведе на основание чл.84к от
ЗМ на 28.04.2021г. Видно от Протокол за заключително обсъждане на основание
чл.84к от Закона за митниците на резултатите от проверка в рамките на последващ
контрол, ведно с Приложение №1 към същото – л.1454-1464, обсъждането е проведено
с участието на управителя на дружеството, който е възразил по установеното
относно съмнения за точността на митническата стойност на стоките. В
Уведомлението е посочено, че ще бъде определена нова митническа стойност на
стоките чрез последователно прилагане на методите определени в чл.74 от
Регламент /ЕС/ № 952/2013 и нова данъчна основа на стоките на основание чл.55,
ал.1 от ЗДДС.
В изготвения след
проведената проверка Доклад BG003000/1/11/17.05.2021г. - л.61 и сл., има подробно изложение на
констатираните обстоятелства. С отговор по електронна поща от 20.05.2021г.,
дружеството сочи, че получило Уведомление за връчване на доклада. В доклада се
сочи, че с писмо вх.№ 32-6677/08.01.2021г. от проверяването дружество са
предоставени копия на документи PARA
MAKBUZU за периода на проверката за извършените плащания към турски
доставчици, като видно от същите в тях няма попълнени реквизити, вкл.дата, а и
вид валута. Във всички тях липсва информация по кое задължение, търговска
фактура, се извършва плащане. При извършен от проверяващия екип сравнителен
анализ между декларираната за тези стоки митническа стойност за единица нетно
тегло и рисковата стойност в лева, изчислена на база средностатистическата
митническа стойност на стоки, предмет на международна търговия се установило,
че са налице ниски цени на декларираните от ЕООД Брадърс 07 стоки в сравнение с
цените, декларирани на територията на ЕС, където се прилага европейското
митническо законодателство. Извършена била и документална проверка на воденото
от дружеството счетоводство при което не било установено несъответствие между
декларираните количества на стоки поставени под режим допускане за свободно
обращение и заприходените такива в сметка 304 Стоки, както и в декларираната
митническа стойност на стоките с вписаните в счетоводните регистри записи за
задължения и плащания към доставчиците. В доклада се посочва, че от
представените с Протокол №1/13.11.2020г. договори с различни контрагенти от РТурция
се установявало формирани цени на тон натоварена стока, както следва: тъкани-350 евро/тон, конфекция,
обувки и други стоки-750 евро/тон, която не съответствала на цената на стоките
в представените при декларирането фактури. При установените несъответствия с
Искане №4 за представяне на документация от дружеството е изискана допълнителна
информация за налична кореспонденция с доставчиците от РТурция, предшестваща
издаването на търговските фактури, като в доклада се сочи, че такава не била
предоставена. Именно поради непредставянето на допълнителна информация проверяващите
не приели представените до този момент от дружеството документи, като такива които
удостоверяват действителната договорна стойност на стоките и действително платената
такава за същите. При липсата и на външнотърговски договори, анекси, оферти,
поръчки, ценови листи, проформа фактури и други предшестващи издаването на
търговските фактури за придобиване на стоките, породените съмнения относно
точността на митническата стойност на стоките не отпаднали. Невъзможно било установяването
по безспорен и категоричен начин, че отразените в счетоводната отчетност
задължения и разплащания към доставчиците, представляват действително платената
или подлежаща на плащане цена на стоките, а същата не можело да бъде определена
по реда на чл.70, пар.1 от Регламент (ЕС) №952/2013. Установените при
проверката несъответствия в представените документи PARA MAKBUZU и наличието на разлика в
декларираната цена и средностатистическата стойност при внос на сравними стоки,
давало основание за пораждането на обосновани съмнения и отхвърлянето на
декларираната стойност, без да се оспорва автентичността на представените
търговски фактури - по смисъла на Решение по дело С-291/15 от 16.06.2016г. на
Съда на ЕС. Проверяващите сочат, че при невъзможност за определяне на
митническата стойност по реда на чл.70, пар.1 от Регламент (ЕС) №952/2013, то същата
се определя по реда на чл.74, пар.2 от МКС, като се прилагат последователно
букви от а) до г) и докато се стигне до първата от тези букви, по която тази
стойност може да бъде определена. Като неприложим е посочен реда по чл.74, пар.2,
б.А от МКС поради липсата на мостри от конкретните стоки към момента на
извършване на проверката, което водело до невъзможност да се определят
физическите им характеристики, качество, състав на материалите от които са
изработени, наличие на търговска марка, а то от своя страна до невъзможност за
тяхното остойностяване; по чл.74, пар.2, б.Б от МКС - поради липса на направено
в митническите декларации отбелязване относно качеството на изделията,
естеството на стоките, репутацията им и т.н. Липсвало посочване на техническите
спецификации на изделията, анализни и качествени сертификати на продуктите,
което да дава възможност да се определи дали тези стоки имат подобни
характеристики и подобни съставни материали с други такива, по начин по който
последните да изпълняват същите функции и да са взаимно заменяеми в търговско
отношение, като подлежащи на остойностяване стоки; по чл.74, пар.2, б.В от МКС -
поради невъзможност, че било нужно да се използва информация за реализация на
стоки на цяла митническа територия на Съюза, а не на отделни държави членки. В
тази връзка се посочва, че в митническата администрация липсват база данни, за
единична цена, по която се продава на митническата територия на Съюза
най-голямото сборно количество от внасяните стоки; по чл.74, пар.2, б.Г от МКС
- предвид невъзможността на
митническата администрация да разполага с база данни относно разходите и
стойността на материалите, разходите за производствената дейност, разходите за
транспорт, застраховка, товаро–разтоварна дейност, обичайната печалба и размер
на общи разходи приложими в трета страна. В същата посока проверяващите сочат и
че съгласно чл.143, пар.1 от Регламент (ЕС) 2015/2447 на Комисията, не може да бъде
задължено лице, неустановено на територията на съюза да предостави на
митническата администрация счетоводна и друга документация, която да съдържа
горепосочените данни, с оглед определяне на митническата стойност на стоките по
този ред.
Предвид невъзможността за
прилагане на посочените методи, митническите органи са направили заключение, че
приложим за определяне митническата стойност на процесните стоки се явява редът
по чл.74, пар.3 от МКС, при
който е посочено, че съгласно разпоредбата на чл.144, пар.1 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 може да се използва разумна гъвкавост между метода на
договорната стойност и вторичните методи по чл.74, пар.2 от МКС, като така
определената стойност следва да се основава във възможно най- голяма степен на
определените преди това митнически стойности.
Административният орган
сочи, че определената по този ред нова митническа стойност е определена, въз
основа на вече приети митнически стойности на стоки със сходно описание,
произведени в същата или друга държава, които имат подобни характеристики и
подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите
функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение.
С писмо рег. индекс:
№32-160568/28.05.2021г. – л.56 и сл., дружеството е уведомено по реда на чл.29 във вр. с
чл.22, пар.6 във вр. с чл.48 от Регламент /ЕС/ №925/2013 на Европейския
парламент и на Съвета, вр. чл.84а и сл. от ЗМ, че в МБ Пловдив започва
производство по издаване на индивидуални административни актове във връзка с
констатациите, посочени в доклада от проверката. Изрично в писмото се сочи, че
ще бъдат установени подлежащи на доплащане публични държавни вземания, като със
същото се съобщават мотивите, на които ще се основават решенията, както и че
при митнически декларации, изброени в писмото, следва да бъде определена по реда
на чл.74, пар.3 от МКС при спазване на разпоредбите на чл.144 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447(РИ)2 за дружеството ще възникне задължение
за доплащане на публични държавни вземания. В писмото не се съдържа информация
относно стоките които органът ще ползва за сравнение при определяне на новата
митническа стойност. С писмото дружеството се уведомява, че има право на достъп
до документите и информацията, посочени в уведомлението, с които да се запознае,
както и че има възможност да изрази своето становище в 30 дневен срок от
получаване на писмото, а решенията ще бъдат издадени в 30 дневен срок, считано
от деня, в който изтича срока, предоставен за становище и изслушване.
Видно от приложеното на л.60
Известие за доставяне писмото е получено на 01.06.2021г.
С оспореното в настоящото
производство Решение №РТД-3000-1763/30.07.2021г., Директор на ТД Тракийска определя
митническа стойност на основание чл.74, пар.3 от МКС на декларираните, в
митнически декларации МРН 19BG003009045583R1; 19BG003009045762R8; 19BG003009045955R5; 19BG003009046150R5;19BG003009046335R6;19BG003009046492R3;19BG003009046962R6;19BG003009047102R4;19BG003009047338R7;19BG003009047563R0;
19BG003009047468R0;19BG003009047952R5;19BG003009049222R8;19BG003009049968R1;20BG003009055538R0;20BG003009056112R1;20BG003009057233R0;
20BG003009057511R5 стоки-т.1; променя данните по МД с посочените
МРН – т.2, и по т.3 определя задължение за доплащане на ДДС в размер на 820 891,70
лева, разпределена по всяка една от посочените митнически декларации, както и
към начислената сума, представляваща ДДС на основание чл.77, пар.1, б.А във
връзка с чл.85, пар.1 от МКС и чл.54 от ЗДДС определя да дължи и лихва на
основание чл.59, ал.2 от ЗДДС и чл.1 от ЗЛДТДПДВ във връзка с чл.114, пар.2 от
МКС върху главницата за ДДС.
Видно от приложеното на л.55
Известие за доставяне решението е получено на 05.08.2021г.
По делото е назначена и
изслушана съдебносчетоводна експертиза, заключението, по която, изготвено от
вещо лице К., съдът възприема напълно като компетентно и безпристрастно
изготвено. В заключението са анализирани 18 броя митнически декларации по
осъществен внос от ЕООД Брадърс 07 за месеците ноември 2019г. – февруари
2020г., като за стоките, обект на МД, е установено, че са намерили счетоводно
отражение в сметките на дружеството и бил спазен принципа на документална
обоснованост – към МД има фактура, установено е текущо, хронологично отразяване
на стопанските операции, като стоките са заприходени счетоводно и са засегнати
сметки 304 Стоки и 401 Клиенти. Вещото лице установява и че всички плащания по
МД са осчетоводени като платени в брой на Каса, за което е съставен РКО.
Плащането било намерило отражение по кредита на счетоводна сметка 501 Каса
срещу закриване на разсчета с контрагента.
Заключението, изготвено от
вещо лице Й., изследва видовете стоки, внесени по процесните МД, и тези МД,
ползвани от митническите органи за сравняване, а също и как е определена
средностатистическата стойност на всяка от стоките в декларациите, като бъдат
обсъдени и декларации от ООД Т. 2005, ЕООД А Голд и ЕООД А.ГОЛД 2 в посока да
бъдат сравнени с цените на дружеството – жалбоподател. Със заключението се
установява, че в МД на ЕООД Брадърс 07 са описани различни видове стоки – облекла
и допълнение за облекла; трикотажни или плетени; облекла и допълнения за
облекла, различни от трикотажните или плетените; други конфекционирани
текстилни артикули; асортименти; парцали и употребявани облекла и текстилни
артикули; обувки, гети и подобни артикули; части за тях. В митническите
декларации, ползвани от митническите органи за сравнение, са внесени стоки от
посочените видове и за всяка стока от процесните и от сравняваните е посочена
цената, количеството, бруто и нето тегло. С допълнително заключение вещо лице Й.
установява, че при анализ на сортираните данни на дружеството жалбоподател и
при сравняване с тези на ООД Т. 2005 и ЕООД А. г. 2, то установените цени с
еднакви и/или приблизително близки количества са приблизително еднакви и/или с
незначителна разлика с тези на ЕООД Брадърс 07.
Заключението, изготвено от
вещо лице Д., изследва съответствието на счетоводните записи при дружеството –
жалбоподател, с оглед извършените от дружеството разходи по съответния внос,
както и кои от допълнително представените документи PARA MAKBUZU са доказателство за
договорната стойност. При извършената съпоставка се установяват реквизитите на
документите, които са различни при представянето към МД и при последващия
контрол. Вещото лице сочи, че PARA
MAKBUZU дава оскъдна информация относно извършените плащания – в
документа няма серия и номер, няма данни за задължението, което се погасява и
по коя фактура, както и от кого се получава сумата. При проверката и
съпоставката на всички PARA
MAKBUZUвещото лице установява, че има пълно съответствие на сумите,
посочени в двата документа – като дължими по фактури и платени с PARA MAKBUZU /квитанция за събиране на пари/. Към всяка МД има приложен PARA MAKBUZU, съответстващо на
фактурна стойност. Установено е съответствие на датите на издаване на документи
при плащанията, извършвани на части с издаване на РКО за броена сума на
управителя на дружеството за погасявате на задълженията към доставчика А. Б..
Не са установени от вещото лице документи PARA MAKBUZU за
изрично посочени РКО - №441, 445, 448, 451 – за по 19 500,00
лева.
За пълното изясняване на
делото от фактическа страна като свидетел е разпитана Р.Ч., от чийто показания се
установява, че същата е обслужвала счетоводно дружеството жалбоподател от 2018г.
-2020г. и била запозната с проверката от митническите органи. Обработвала
първичните счетоводни документи. Плащанията по сделките ставали на етапи,
когато фирмата имала пари. Самият управител отивал в Турция и се разплащал лично.
При това плащане парите били получавани на каса, а донесеният счетоводен
документ се осчетоводявал и се
закривалло плащане по фактура. От НАП не били установили никакви нарушения при
тези плащания. Плащането се извършвало след вноса. От разпита на свидетелката М.
К. се установява, че повод
за проверката е бил одит на Българска митническа администрация и селектирани
декларации на дружеството. При отразяването на плащане към доставчика не било
установено фактура и номер на МД, а само РКО. Установили и документи PARA MAKBUZU, за които няма
издадени РКО и не са осчетоводени, както и два РКО с еднакъв номер и дата. За
едни и същи сделки били представени различни PARA MAKBUZU, в съвсем друг формат. Много
от тях нямали дата и номер на документ. На база проверката изготвили
заключително обсъждане.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл.168, ал.1, във връзка с чл.146 от АПК, намира от правна страна следното:
Настоящото
оспорване е против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на Решение №РТД-3000-1763/30.07.2021г.
на Директор на Териториална дирекция Тракийска към АМитници, като правата на заявителя са засегнати от акта. Жалбата е
подадена на 13.08.2021г. – в съдебното деловодство, при дата на съобщаване на
акта на 05.08.2021г., а така е спазен установеният по чл.149, ал.1 от АПК срок.
Поради изложеното жалбата е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е основателна.
Оспореното решение е
издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му по чл.19, ал.1 и ал.7
от Закон за митниците, и в изискуемата писмена форма. Издалият оспорения акт -
Директор ТД Тракийска към АМ, притежава качеството "митнически
орган" по смисъла на чл.5, т.1 от Регламент /ЕС/
№952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за
създаване на Митнически кодекс на Съюза. Към датата на издаване
на обжалваното решение - 30.07.2021г., същият спада към митническата
администрация на Република България, която отговаря за прилагането на
митническото законодателство, както и има качеството на орган, оправомощен
съгласно националното законодателство да прилага определени митнически
законодателни разпоредби. В чл.19, ал.1 от ЗМ е визирано, че
решенията по прилагане на митническото законодателство се издават от директора
на Агенция Митници или от директорите на териториални дирекции, а според ал. 7
на същия член, решения, взети без предварително заявление, се издават от
директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата,
изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго. С обжалваното
решение е извършена промяна на обстоятелства в подадена митническа декларация
във връзка с последваща проверка, от което възникват задължения за дружеството
жалбоподател и се определя размерът на възникнало данъчно задължение. Тъй като
съгласно чл.56 от ЗДДС начисляването на данъка
при внос по чл.16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка
се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение, то актът и в
двете му части е издаден от материално и териториално компетентен
административен орган. В обжалвания акт са изложени фактическите и правните
основания, които са мотивирали административния орган да го постанови.
Но в хода на административното
производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени
правила.
В случая е извършен последващ контрол на
декларирането, реализиран по правилата, разписани в нормите на чл.48 от Митническия кодекс във вр. с чл.84 и сл. от ЗМ. Съгласно чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ за целите на прилагане
на чл.48 от Регламент (ЕС) №952/2013 след вдигане на
стоките, митническите органи имат право да извършат последващ контрол чрез
проверка на точността и пълнотата на информацията в декларациите и на
придружаващите документи. Възраженията в тази насока, изложени в жалбата, са
неоснователни. В съответствие с чл. 84в е издадена заповед за възлагане на
проверка, която съдържа всички необходими реквизити и която е връчена надлежно
на провереното лице, а впоследствие е изменена на основание чл.84в, ал.5 от ЗМ.
Дори приключила след допълнително определения срок, в тази посока при
проверката не може да се приеме съществено процесуално нарушение, доколкото неспазването на
срока за проверка не води до незаконосъобразност на извършения контрол и
издадения въз основа на него акт. Сроковете за издаване на индивидуални
административни актове са инструктивни, освен ако в закон не е предвидено
друго, поради което и неспазването им не съставлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Спазени са изискванията на чл. 84к от ЗМ, като е проведено
заключително обсъждане, за което е издаден и съответния протокол. Не се
споделят доводите на жалбоподателя, че на практика липсва
заключително обсъждане, предвид липсата на посочване на конкретни обстоятелства
относно възприетите от органа факти. Противно на тези твърдения, в представения
на управителя на дружеството жалбоподател протокол от заключително обсъждане са
изброени по номера всички митнически декларации, по отношение на които за конкретно посочена под номер стока е прието
несъответствие със средностатистическата митническа стойност в сравнение с
декларираната такава за същата. Предвид обстоятелството, че така цитираните МД
са били на разположение на дружеството жалбоподател, съдът приема, че същото е
разполагало с възможност да установи за коя конкретно стока органът претендира
липса на съответствие. В протокoла ясно са посочени
какви ще са последиците от така констатираното несъответствие, като не се
възприема твърдението на жалбоподателя, че за органа е налице задължение на
този етап от производството да посочи и точно по кой метод ще бъде определена
новата митническа стойност и въз основа на какви доказателства. Последното
задължение органа е изпълнил чрез изготвяне на констативен докладсъгласно
задължението по чл.84л от ЗМ.
Съставеният констативен доклад по чл.84л
от ЗМ от външна страна притежава реквизитите, предвидени от закона. Същият
съдържа подробно изложение на всички възприети от органа обстоятелства и
последиците от тях, както и посочване на правните основания, въз основа на които
ще бъдат приложени съответните последици. Докладът е връчен на управителя на
дружеството жалбоподател, като на жалбоподателя е предоставена възможност да се
запознае с всички обстоятелства, въз основа на които ще се основава
последващият неблагоприятен административен акт.
Следващият етап от производството съгласно
чл.29 във вр. с чл.22, пар.6, ал.1 от Регламент (ЕС) №952/2013, задължава
административния орган преди издаване на акт от вида на процесния да уведоми
лицето за неблагоприятните последици, които ще следват от издаването на акта,
да му съобщи мотивите, на които ще се основава същия, да му даде възможност да
се запознае с всички доказателства, въз основа на които ще се основава бъдещия
неблагоприятен акт, както и да му предостави възможност да изрази своето
становище в определен срок от датата, на която го е получил или се счита, че го
е получил. В чл.8, пар.1 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 е предвидено и минималното съдържание на съобщението
по чл.22, пар.6, ал.1 от Регламент (ЕС)
№952/2013, като в него следва да е посочено: а) документите и информацията, които
митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение;
б) срокът, в който съответното лице трябва да изрази своето становище, считано
от датата, на която е получило съобщението или се счита, че го е получило; в)
упоменаване на правото на съответното лице на достъп до документите и
информацията, посочени в буква а), съгласно приложимите разпоредби. По
преписката е представено Писмо рег.№32-160568 от 28.05.2021г., в което подробно
са изложени съображенията, намерили място и в мотивите на оспореното решение. В
съобщението е указан и определеният срок за изразяване на становище по
изложените в него мотиви – 30-дневен от получаване на уведомлението. Писмото
обаче, като съдържание, не отговаря на изискването по чл.8, пар.1, б. А от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447. В също липсва
посочване на митническите декларации с получател – трето лице, стоките по които
са използвани като аналог за определяне на митническата стойност по реда на чл.74, пар.3 от Регламент (ЕС)
№952/2013, респ. търговските документи, съпровождащи тези митнически декларации и
съдържащи описание на използваните като аналог стоки. Последното обстоятелство
е ограничило възможността на жалбоподателят да се запознае със същите и да
изрази становище по отношение на това дали използваните за сравнение от
митническите органи стоки действително са сходни на внесените от него. Именно
това налага извода за издаване на оспорения акт при допуснато нарушение на
административно производствените правила, което следва да се квалифицира като
съществено такова, доколкото е рефлектирало пряко върху правото на защита на
проверяваното дружество и на възможността му да се запознае в пълнота с всички
обстоятелства, въз основа на които органа ще постанови акт рефлектиращ
неблагоприятно в правната му сфера.
Нарушаването на изискването на чл.22, пар.6, ал.1 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 накърнява правото на защита на жалбоподателя, поради което съставлява
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а оттам – и
основание по чл.146, т.3 от АПК за отмяна на оспорения
административен акт.
Относно материалната законосъобразност на
оспорения акт, следва да се отчете основният спорен в настоящото производство въпрос - дали са налице
предпоставките за възникване на обосновано съмнение, че декларираната от
жалбоподателя митническа стойност е реалната договорена стойност за процесните
стоки и оттук - правилно ли е приложено правилото на чл.74, пар.3 от Регламент /ЕС/
№952/2013 при извършеното от органа определяне на нова митническа стойност. Правната
уредба, касаеща определянето на митническата стойност на въвежданите на
територията на съюза стоки с необщностен произход, е хармонизирана напълно чрез
Регламент (ЕС) № 952/2013 от 9 октомври 2013г. за
създаване на Митнически кодекс на Съюза. Основната уредба,
която касае определянето на митническата стойност, върху която се следват
митните сборове се намира в Глава 3 на Кодекса, именувана Стойност на стоките
за митнически цели. В разпоредбата на чл. 70 от Регламент №952/2013 е установен общия
принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната
стойност, т.е. въз основа на действително платената или подлежаща на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение митническата
територия на Съюза. Митническата стойност следва да отразява реалната
икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на
стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническите органи имат
основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата
платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, пар.1 от Регламент /ЕС/ №
952/2013, те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация
– съгласно чл.140, пар.1 от Регламента за
изпълнение /ЕС/ 2015/2447, а ако съмненията им не отпаднат и след предоставяне
на тази допълнителна информация, съгласно чл.140, пар.2 от Регламента за
изпълнение, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не
може се определи по реда на чл.70, пар.1 от Регламент /ЕС/ №
952/2013. В чл.74 от Кодекса са предвидени вторични методи за определяне на
митническата стойност, като те са в отношение на субсидиарност - както по отношение
на метода, посочен в чл.70 от Кодекса, така и помежду си. За да се премине към
тези субсидиарни методи, следва да са налице основателни съмнения относно
декларираната в декларацията на въвеждащия стоката на територията на общността
стойност. Тези съмнения следва да бъдат манифестирани пред въвеждащия стоките и
едва ако не бъдат разсеяни, е налице възможност за определяне на митническата
стойност по субсидиарно предвидените методи. Терминът "основателни
съмнения" няма хармонизирана дефиниция в Кодекса или в Регламента за
изпълнение, при което следва проявлението му да се установява във всеки отделен
случай съобразно конкретно установени факти и обстоятелства. В Решение по дело С-291/15, т. 38 и т. 44 Съдът
приема, че такова конкретно и установено несъмнено обстоятелство може да е
изключително ниската договорена стойност на внасяните стоки, съпоставена със
средностатистическата стойност при вноса на сравними стоки. За да мотивира
издаването на процесното решение административният орган е посочил наличието на
възникнало основателно съмнение относно реалността на декларираната митническа
стойност по процесните 18 броя митнически декларации за внос на стоки под режим
допускане за свободно обращение от несъюзна стока, с държава на изпращане/износ
– Турция, и държава на получаване - България, като според
органа декларираната цена е необичайно ниска за стоки от същия вид. Предвид
липсата на друга информация за установяване на точността на договорената
стойност на стоките на проверяваните митнически декларации е преценена
невъзможността за прилагане на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
След като последователно е анализирал
възможността за прилагане на посочените в чл.74 от Регламента методи,
административният орган е направил извод, че спрямо процесните стоки са
неприложими методите по чл.74, пар.2, б.А-Г от Регламент
/ЕС/ № 952/2013, поради липса на достатъчно данни относно декларирани митнически стойности
за идентични стоки от същия изпращач до същия получател, декларирани и приети
митнически стойности за "сходни стоки" с произход Турция, данни за
единична цена, на която се продава стоката на територията на съюза, физически
характеристики, качество, репутация, търговска марка, единични цени и т. н. В
конкретния случай е приел, че новата митническа стойност следва да се определи
при прилагане на разпоредбата на чл. 74, пар.3 от Регламент /ЕС/ №
952/2013. В случая възприетия от митническите органи извод, че декларираната митническа стойност не
представлява действителната договорена стойност по смисъла на чл.70, пар.1 от Регламент (ЕС) №952/2013г. е основан на данните от информационната
система THESEUS, според които митническата стойност на стоките по проверяваната
ЕАД е под 50% от средностатистическата стойност на внасяни стоки с идентичен
код от същата страна. Констатирано е и несъответствие на представените по време
на проверката документи
PARA MAKBUZU с първоначално приложените такива
към процесните митнически декларации, както и различие в изписаната по тях валута
и тази по представените РКО за теглене на пари от касата на дружеството, с
оглед разплащане по фактурите за процесните стоки. Установена е липса на
представени външнотърговски договори или други доказателства удостоверяващи
търговските взаимоотношения на дружеството жалбоподател с контрахентите от
Р.Турция, както и такива удостoверяващи
извършен обмен на валута. Действително тези данни са достатъчни да обосноват основателно съмнение у
митническите органи относно действително договорената цена между страните по
сделката по смисъла на чл.140, пар.1 от Регламента
за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като същото не е опровергано с представените от
жалбоподателя в хода на проверката доказателства. Нещо повече - тези
несъответствия се потвърждават и от изготвената в хода на съдебното
производство съдебносчетоводна експертиза, със заключението по която се
установява липсата на пълно съответствие на посочената по фактури цена за
процесните стоки и осчетоводената, като платена за същите, такава. Предвид установените несъответствия в представените
по делото документи PARA MAKBUZU и данните от останалите доказателствени източници,
съдът приема, че митническата стойност не може да се определи по реда на чл.70
от Регламент (ЕС) №952/2013г., въз основа на действително заплатената или
подлежащата на плащане цена на стоките, а следва да се приложи чл.74 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
В оспорения акт административният орган е посочил, че при определяне на
новата митническа стойност е приложен метода по чл.74, пар.3
от Кодекса - при прилагане на "разумна гъвкавост" между метода на договорната стойност на стоки и вторичните методи по чл.74, пар.2 от МК. Сочи се, че остойностяването на стоките е
определено въз основа на вече приети митнически стойности на стоки със „сходно
описание“, произведени в същата държава или друга държава, които имат подобни
характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да
изпълняват същите функции да бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение. Сравнителната
информация относно митническите декларации, послужили като основа за определяне
на митническата стойност по реда на чл.74, пар.3 от МКС, органът излага в
табличен вид и чрез посочване на номера на МД и номера на конкретната стока от
същата, чиято стойност е възприета като действителна договорна и е използвана
за определяне на новата стойност по конкретна стока от процесните. В таблицата
не се съдържат данни за датата на подаване на съответната декларация, за вида
на стоката, търговската марка на същата, вида на материалите, от които е
произведена, държавата на произход и нейното количество. По отношение на тези
стойности органът е посочил, че не са и не биха възникнали съмнения относно
коректността на декларираната митническа стойност.
Но при определяне на митническата
стойност по реда на чл.74, пар.3 от
Регламент (ЕС) №952/2013 при прилагане
на "разумна гъвкавост" между метода на договорната стойност на стоки и вторичните методи по чл.74, пар.2
от МК мотивите на оспореното решение следва да съдържат конкретна информация за
използваните като аналог стоки, чието описание не се изчерпва само в посочване
на митническата декларация, с която те са внесени и техния код по ТАРИК, а
следва да обхваща всички техни съществени белези, въз основа на които
административният орган е стигнал до извода за достатъчно сходство със стоката,
чиято митническа стойност се определя. Такова описание в оспорения акт липсва.
В мотивите на същия са посочени единствено декларациите на третото лице, в
които са декларирани стоки със същия код по ТАРИК като внесените от
жалбоподателя, без да е обосновано защо митническите органи считат същите за
сходни.
В процесния случай липсва извършен от
органа анализ относно характеристиките на стоките. Последното препятства съда
да извърши проверка относно възприетото от органа сходство между процесните
стоки и тези, взети за сравнение. Следва да се посочи, че сходството на стоките
не следва автоматично от класирането им с един и същи код по КН, а от
установеното сходство по отношение на различни характеристики, като материя, качество на
изработка, принадлежност към определен бранд, които определят тяхната цена. Следователно, за да се приеме, че две
стоки са сходни, не е достатъчно те да се класират с един код по КН и да имат
едно и също предназначение. В случая е посочено от митническия орган, че
стоките от сравняваните МД имат подобни характеристики и подобни съставни
материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимнозаменяеми в търговско отношение. Последното обстоятелство обаче не е
видно от представената в табличен вид от органа информация в процесното
решение, а и не беше установено посредством допустимите в съдебното
производството доказателствени способи. В тежест на административният орган е
да докаже твърденията, въз основа на които е издаден оспорения акт, а в
настоящото производство не се доказа стоките, взети за сравнение при определяне
на новата митническа стойност, да са взаимнозаменяеми с тези от процесните
митнически декларации. При тези
данни не може да се направи извод, че стоките, предмет на процесния внос, и
тези по сравняваната МД са сходни. Самото изброяване номерата на
митническите декларации и номерата на стоките без направено от органа описание
на същите, води на извод за немотивираност на предприетия от органа подход за
определяне на новата митническа стойност на процесните стоки по реда на чл.74, пар.3
от МК. Предвид липсата на изложени фактически обстоятелства, относими към
определяне на митническата стойност по този ред, то не следва същите да бъдат
изследвани едва в последвалото съдебното производство.
Като се е позовал при определяне на
митническата стойност по чл.74, пар.3 от
Кодекса,
административният орган е приел, че метода на разумна гъвкавост ще бъде
приложен по отношение на сходни стоки. Последното изисква при определяне новата
митническа стойност органът да се съобрази и с разпоредбата на чл.141 от Регламент (ЕС) № 2015/2447, съгласно който
при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на член 74,
параграф 2, буква а) или б) от Кодекса се използва договорната стойност на
идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и
по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Съгласно чл.141, пар.5 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 договорната стойност за стоки,
произведени от различно лице, се взема предвид само в случаите, когато не може
да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от
лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. При невъзможност
да се установи такава продажба договорната стойност се коригира, за да се
вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата.
От
събраните в хода на съдебното производство доказателства е видно, че внесените
от ООД Т. 2005 и ЕООД А. г. стоки, в период, който е близък до проверявания, са
от същите доставчици, с едни и същи кодове по КН и с еднакво описание по
отношение тяхното предназначение, като тези внесени от дружеството жалбоподател
и предмет на настоящото производство. Последното обстоятелство сочи и че при
определяне новата митническа стойност за тези стоки, административният орган не
е спазил и принципа на чл.141, пар.5 от Регламент (ЕС) №2015/2447, като не е взел
предвид и дори не е обсъдил наличието на така осъществения внос на стоки,
внесени през същия период от същия доставчик.
Поради изложеното съдът приема, че не е обосновано приложението на чл.144 във вр. с чл.141 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 във вр. чл.74, пар.3 от МК, поради което обжалваното решение е незаконосъобразно в частта,
с която е определена митническа стойност на стоките предмет на процесните ЕАД-та, като издадено
в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед формирания извод за незаконосъобразност на обжалваното
решение в частта, с която е определена митническата стойност, следва да се
приеме, че неправилно е определена и данъчната основа, чийто размер се определя
от митническата стойност на основание чл.55, ал.1 от ЗДДС и решението следва да се отмени и в частта, с която е
определено задължение за
довнасяне на ДДС.
При крайния извод за основателност на жалбата
ответната страна следва да заплати на жалбоподателя направените по делото
разноски – общо от следва да се присъдят на
жалбоподателя разноски по делото в размер на общо 3773,00 лева, от които 1000,00 лева
възнаграждение за адвокат, 50,00 лева д.т. и 2723,00 лева – за експертизи.
Мотивиран така
и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№РТД-3000-1763 от 30.07.2021г. на Директор на Териториална дирекция Тракийска
към АМитници, с което е определена нова митническа стойност на стоки по 18 бр.
митнически декларации и е определено задължение на ЕООД Брадърс 07-Х. за
доплащане на ДДС в размер на 820 891,70 лева и лихва върху главницата за ДДС.
ОСЪЖДА Агенция
Митница да заплати на ЕООД
Брадърс 07-Х., ЕИК *********, направените по делото разноски от общо 3773,00 лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на
Република България в 14- дневен срок от връчване на съобщението.
Съдия: