РЕШЕНИЕ №
гр. Павликени 12.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Павликенският
районен съд, гражданска колегия в публично заседание на четиринадесети януари
две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: Р.Цариградска
при секретаря
Боряна Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело N 243 по описа
за 2020г. на Павликенския районен съд, за да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл.108 от Закона
за собствеността.
Ищецът П.Х.Х., чрез процесуалния си представител излага в исковата си
молба, че е собственик по силата на нотариален акт са собственост по
обстоятелствена проверка № ***, том IV, Peг. № ***, по н.д. № ***/2018 година на нотариус П. П.на следния
недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ***, в квартал 90, по ПУП на с. ***, община П., област В.
Т., целият с площ от 880 кв.метра, заедно с построените в него жилищна сграда с
площ 75 кв.м., второстепенни и стопански постройки, подобрения и трайни
насаждения, при граници и съседи на имота: от две улици, УПИ № VI-*** и УПИ №
IV-***. Излага, че въз основа на сключен с ответника на 08.12.2016г.
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, последният е бил
допуснат да живее в имота. Поради неизпълнение от страна на ответника на
задълженията за заплащане на продажната цена, както и неявяване за сключване на
окончателен договор, предварителният такъв бил развален – с писмена нотариална
покана, връчена на 06.10.2017г., като връчването е удостоверено на гърба на
нотариалната покана. Твърди, че и след разваляне на договора ответникът
продължава да живее в имота, да го владее и ползва и да не допуска ищеца в
него, без да има правно основание за това. Моли да бъде признато за установено
спрямо ответника, че ищецът е собственик на процесния имот и ответникът да бъде
осъден да освободи имота и предаде владението върху него на ищеца. Претендира
разноски.
Ответникът, призовани по делото по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК, чрез назначения му от съда служебен адвокат, в
законоустановения срок представят писмен отговор, в който оспорва
основателността и доказаността на иска. Възразява, че не са ангажирани
доказателства и са неясни твърденията относно владението на имота от страна на
ответника, който дори не може да бъде открит в имота, за да бъде призован по делото.
Моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът след като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Видно от Нотариален акт за собственост
на недвижим имот № ***, т. IV, рег. № ***, нот.дело № ***/2018 г. на нотариус
П. П.с район на действие Районен съд – П., вписан в НК под № ***, ищецът П.Х.Х.
е признат за собственик на основание давностно владение, наследство и отказ от
наследство на следния недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ***, в квартал
90, по ПУП на с. ***, община П., област В. Т., целият с площ от 880 кв.метра,
заедно с построените в него жилищна сграда с площ 75 кв.м., второстепенни и
стопански постройки, подобрения и трайни насаждения, при граници и съседи на
имота: от две улици, УПИ № VI-*** и УПИ № IV-***. Актът е издаден въз основа на
обстоятелствена проверка по същото нотариално дело. По делото е приложена скица
на процесния имот /л.5/, в която като собственик е отразен ищецът на основание
описания НА.
Данъчната оценка на имота е 2585 лв. Същият видно от Удостоверение за
данъчна оценка изх. № ***/07.04.2020г. е деклариран пред Община П., като
собствен на ищеца.
Видно от представения по делото Договор
от 08.12.2016 г., ищецът в качеството на продавач, е сключил същият с ответника,
в качеството на купувач, с предмет на продажба – процесния имот. Договорът е
предварителен и съгласно уговорките в него, ищецът е поел задължението да
прехвърли окончателно имота след заплащане на продажна цена в размер на 5000лв.
В договора е удостоверено заплащането на капаро в размер на 1500лв. и е
уговорен падеж за изплащане на остатъка до крайната сума от 3500лв. – 30.04.2017г. В рамките на срока не се
доказа да е извършено плащане от страна на купувача по предварителния договор.
От показанията на изслушаните по делото
свидетели се установи, че след сключване на предварителния
договор, ищецът допуснал в имота ответника и неговата възрастна майка. След
като не е постъпило плащане на падежа, според показанията на св.Б. К., с
ответника са проведени многобройни разговори,в които той оправдавал забавянето
си с липса на пари, но не се ангажирал кога ще има такива. Продължил да живее в
имота с майка си, която дори починала там. От показанията на всички свидетели
безспорно се установи, че ответникът след като е допуснат в имота, го ползва
еднолично или със свои близки, не е съжителствал с ищеца. Поставил е нови
ключалки и катинари и ищецът няма достъп до имота. Ответникът споделял на
съседи /св. П. В./, че ходи да работи в чужбина. Връщал са за няколко дни и пак
изчезвал.
Към датата на изслушване на свидетелите
– 14.01.2021г. ответникът не е в имота и не открит там през м.юли 2020г. за
връчване на съдебните книжа. Според свидетелите обаче, той пречи на ищеца да
владее имота си, поставил е катинари, от които само той има ключ. Адресно не е
регистриран в имота, видно от справките по делото.
След няколко устни отказа на ответника
да бъде сключен окончателен договор, ищецът посетил нотариус и била изготвена
писмена нотариална покана за явяването му пред нотариус за окончателно оформяне
на сделката на 10.10.2017г. в 9ч. в кантората на нотариус П. П.в гр.П. Покана е
връчена на В.И. на 06.10.2017г. В същата е оправено предупреждение, че ако не
бъде осъществена сделката, поради неявяване на купувача ищецът – продавач на
основание чл.93, ал.2 от ЗЗД се отказва от договора, задържа капарото, а
ответникът следва да освободи имота.
От показанията на свидетелите се
установи, че ищецът към 2017г. не е разполагал с титул за собственост на свое
име, поради което за датата на сделката е планирал и предхождаща я процедура по
съставяне на акт за собственост, поради което е водил свидетели за целта./една
от тях е св.М./. Процедурата по издаване на констативен нотариален акт не се
провела, поради липсата на средства у ищеца за заплащане на нотариалната такса
за това, тъй като последният разчитал на изплащане на продажната цена от
ответника на същия ден. Горното е причина свидетелите да са възприели и
разговора между страните по делото, в който ответникът заявил, че няма да се яви
за сключване на сделката, тъй като няма пари. Св.К. станала свидетел на
проведен последващ разговор по телефона, в който ответникът заявил, че дори да
е развален договора, няма да върне ключовете на ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът обоснова следните правни
изводи:
Предявен и иск с правно основание чл.108, който е средство за защита на
невладеещия собственик срещу трето лице, което владее вещта без правно
основание. За да бъде уважен този иск, ищецът следва да докаже кумулативното
наличие на три предпоставки: че е собственик на имота - предмет на иска; че
вещта се намира във владението или държането на ответника и че ответникът
владее или държи вещта без правно основание.
Безспорно е установено, че ищецът е наследил процесния имот от родителите
си, а през 2018г. се е снабдил и с нотариален акт за собственост върху този
имот по наследство и давностно владение, който не е оспорен от ответната
страна. Още в периода преди снабдяване на ищеца с нотариален акт, същият е
владял имота като свой, обявил го е за продажба, сключил е предварителен
договор да продажбата с ответника по делото. Ответникът е допуснат в имота
именно на това правно основание, поради което заживяването му там не е
прекъснало владението върху имота на ищеца, който надлежно се е снабдил с
документ за собственост.
По отношение на втората предпоставка – ответникът отрича, чрез процесуалния
си представител, да владее имота, но доказателствата по делото се установява противното.
Ответникът се е настанил в имота преди няколко години, допуснат от собственика.
Заживял е там трайно, с майка си. След като е бил надлежно уведомен за
прекратяване на договора и поканата да напусне имота, не е сторил това.
Поставил катинари на къщата и дворната врата. Според свидетелите, ищецът и
членовете на семейството му многократно са изисквали от ответника да освободи
имота, но не са предприемали действия чрез съд, за да възстановят владението
си. Действително се установи, че ответникът не пребивава постоянно в имота през
последните месеци, тъй като отива за работи за кратки периоди в чужбина, но се
доказа също, че счита процесния имот за свой дом и именно в него живее, когато
е в България. По данни от ищеца, той не може да влезе в собствения си имот.
Не се доказа валидно и противопоставимо на ищеца правно основание, въз
основа на което ответникът владее спорния имот, но е видно, че манифестират
намерение за своене. Предварителният договор е прекратен едностранно от
продавача с писмено предизвестие, връчено на купувача, в което е отправена и
покана за освобождаване на имота. След като е минала датата, посочена в
поканата за сключване на окончателен договор, след която предварителният се
счита прекратен, е отпаднало основанието, на което е владял имота.
По изложените съображения съдът намира, че ищецът е собственик на описания
в исковата молба недвижим имот, ответникът владее същия без правно основание и
препятства ищеца да влезе във владение на своя имот, поради което предявеният
иск с правно основание чл.108 ЗС следва да бъде уважен изцяло като основателен
и доказан.
На основание т.2А от Тълкувателно
решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК, съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 от Закона за собствеността,
следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на
правото на собственост към патримониума на ищеца.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски в размер на 50лв. за внесена ДТ, 300лв. за възнаграждение на
служебния адвокат на ответниците и 300лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 от ЗС, по отношение на В.Л.И. с
ЕГН **********,***, че П.Х.Х. с ЕГН ********** ***, Е СОБСТВЕНИК на следния
недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ***, в квартал 90, по ПУП на с. ***,
община П., област В. Т., целият с площ от 880 кв.метра, заедно с построените в
него жилищна сграда с площ 75 кв.м., второстепенни и стопански постройки,
подобрения и трайни насаждения, при граници и съседи на имота: от две улици,
УПИ № VI-*** и УПИ № IV-***.
ОСЪЖДА В.Л.И. с ЕГН **********,*** ДА ПРЕДАДЕ на П.Х.Х. с ЕГН **********
***, ВЛАДЕНИЕТО върху следния недвижим имот - УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ***, в
квартал 90, по ПУП на с. ***, община П., област В. Т., целият с площ от 880
кв.метра, заедно с построените в него жилищна сграда с площ 75 кв.м.,
второстепенни и стопански постройки, подобрения и трайни насаждения, при
граници и съседи на имота: от две улици, УПИ № VI-*** и УПИ № IV-***.
ОСЪЖДА В.Л.И. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на П.Х.Х. с ЕГН **********
***, сумата от 650лв. /шестстотин и петдесет лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ИИ