Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………………/………………………… гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Варна, XXXIV състав, в
публичното заседание на четиринадесети септември две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Административен
съдия: Елена Янакиева
при
секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 1456 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на М.Г.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, подадена чрез
пълномощник адв. П.В. ***, срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 17-0324-000592/25.09.2017 г. на Началник група към ОДМВР – Варна, РУ
Провадия, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна
мярка (ПАМ) по чл.171 т.1
б."б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), а именно: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца. В жалбата се излагат съображения, че заповедта е
издадена при неспазване на установената от закона форма, при съществено противоречие с материалноправните разпоредби, в нарушение
на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на
закона.
С подробно развити съображения в тази насока, се претендира
отмяна на заповедта и присъждане на сторените в производството разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител
поддържа изложените в жалбата доводи, доразвити в пледоария по същество и моли обжалваната
заповед да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна, като претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален
размер.
Ответникът
по жалбата чрез процесуален представител оспорва основателността на жалбата и
моли съдът да я отхвърли като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна
следното:
С обжалваната Заповед № 17-0324-000592/25.09.2017 г.,
издадена на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171 т.1 б."б" от ЗДвП, Началник
на група към ОДМВР – Варна, РУ Провадия, е наложил на жалбоподателя ПАМ
"временно отнемане на свидетелството за управление до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца". Заповедта е мотивирана с
обстоятелството, че срещу жалбоподателя е съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № Г939660/24.09.2017 г., за това, че на 24.09.2017
г. около 20:30 часа в гр. Девня, на бул. „Съединение“ – до дом № 170, посока
с.Манастира, е управлявал собствения си лек автомобил марка „Ровер 200“ с рег.№
В****КК, като при извършена проверка е отказал да бъде изпробван с техническо
средство „алкотест-дрегер“ 7510 с фабричен № ARDM-0263 за употреба на алкохол, както и е отказал да
му бъде извършено медицинско изследване по издадения талон за медицинско изследване № 0211908. Така извършеното деяние е квалифицирано като нарушение на чл.174
ал.3 пр.1 от ЗДвП. АНО възприел
фактическите и правните констатации на актосъставителя и издал НП №
17-0324-000844/03.11.2017г., оспорено по съдебен ред и потвърдено с Решение № 50/18.04.2018 г., постановено по НАХД № 455/2017г. по описа на Районен съд
– Девня, и Решение № 1755/27.09.2018г. по КНАХД № 1596/2018г. по описа на
Административен съд – Варна.
В хода на съдебното дирене от страните не са ангажирани
допълнителни доказателства. Процесуалният представител на жалбоподателя прави
изрично изявление, че се отказва от всички доказателствени искания, изложени в
жалбата като счита, че въпроса е правен, а фактите са изяснени.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът формира
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице,
което има правен интерес от оспорването, пред родово компетентен съд, поради
което е допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
Принудителната административна мярка, обективирана в оспорения
административен акт е наложена от компетентен орган. Съобразно чл.172 т.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171 т.1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в
правомощията на Министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл.165
ал.1 от ЗДвП. По делото е представена Заповед № 365з-2747/20.07.2017 г. на
Директора на ОД на МВР-Варна, издадена във връзка със Заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, с която са
възложени правомощия за издаване на заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП на
изрично посочени длъжностни лица, в т. ч. началник сектор в структурните звена
"Пътна полиция" към ОДМВР.
При издаване на заповедта не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до лишаване на жалбоподателя от защита, или до
ограничаване на гарантираните му от закона процесуални права.
Съдът приема, че в обстоятелствената част на заповедта, с необходимата
степен на конкретизация е описано деянието, поради което е приложена процесната
мярка. Административният орган изрично се е позовал на съставения АУАН №
Г939660/24.09.2017г., който съдържа изчерпателно изложение относно датата,
времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено деянието. При това
положение, следва да се приеме, че оспорената заповед съдържа необходимата и
достатъчна информация относно нарушението. В заповедта като фактическо
основание, обуславящо и деянието, възоснова на което е наложена ПАМ, е посочен
отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване на алкохол или друго упойващо вещество, както и че не е изпълнил
предписанието за медицинско изследване. Достатъчно е да е налице една от двете
хипотези, за да е осъществен фактическият състав на разпоредбата на чл.171 т.1
б."б" ЗДвП.
При изследване съответствието на заповедта с
материалноправните разпоредби съдът се съобрази с актуалната редакция на чл.171
т.1 б.“б“ от ЗДвП към датата на издаване на заповедта, съгласно която: „който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“.
В конкретния случай нарушението на водача е констатирано
с издаден акт за установяване на административно нарушение, който има
обвързваща доказателствена сила до установяване на противното, съгласно чл.189
ал.2 от ЗДвП. Доказателствената тежест за установяване на фактическа
обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху оспорващия заповедта за
прилагане на ПАМ. Доказателства в този смисъл, предвид изричният отказ от
жалбоподателя, въведен в с.з., не са ангажирани.
С оглед така установеното в конкретния случай се
констатират предпоставките, визирани в хипотезата на чл.171 т.1 б."б" ЗДвП. ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да
извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно
наказание. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално
противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на
правоотношението, мярката се прилага под прекратително условие - "до
решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18
месеца". При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването
на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на
нормативно определения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото
прекратително условие, с което е обвързано действието й.
След извършена служебна справка, съдът установи, че с окончателно решение №
1755/27.09.2018г. по к.а.д.№ 1596/2018г. е потвърдено Решение №50/18.04.2018г.,
постановено от Районен съд-гр.Девня по НАХД № 455 по описа на съда за 2017г., с
което е потвърдено Наказателно постановление № 17-0324-0008448/ 03.11.2017г.,
издадено от Началник група към ОДМВР – Варна, РУ -Провадия, с което
на жалбоподателя за нарушение по чл. 174 ал. 3 от Закона за движение по
пътищата са наложени административни наказания – глоба в размер на 2 000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Настоящият съдебен
състав приема, че административният акт съдържа необходимият обем мотиви,
съгласно изискванията на чл.59 ал.2 т.4 АПК, които се допълват от изложените в
АУАН, съставляващ част от административната преписка. От данните по преписката
и приобщените към заповедта мотиви в АУАН съдът приема, че определения в
условията на оперативна самостоятелност срок на ПАМ не противоречи на целта на
закона.
Предвид изложените по-горе съображения настоящата
инстанция намира, че обжалваната в настоящото производство заповед е издадена
при наличие на материално-правните предпоставки, визирани в нормата на чл.171
т.1 б."б" от ЗДвП, т. е. същата е постановена при правилно и точно
приложение на материалния закон.
С оглед изхода на делото, претенцията за заплащане на
разноски от страна на жалбоподателя се явява неоснователна, а тази на ответника
- основателна.
Предвид изхода на спора, на основание чл.143 ал.4 от АПК,
вр. чл.78 ал.8 от ГПК, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на спора, и предприетите
от представителя на ответника процесуални действия, размерът на
възнаграждението следва да бъде определено в минималния размер, установен в
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 100
(сто) лева.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК,,
Административен съд – Варна, XXXIV състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Г.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, подадена чрез
пълномощник адв. П.В. ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 17-0324-000592/25.09.2017 г. на Началник група към
ОДМВР – Варна, РУ Провадия, с която му е наложена принудителна административна
мярка по чл.171 т.1 б."б" от Закона за движение по пътищата „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
ОСЪЖДА М.Г.Й. ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати в полза на РУ-Провадия
при ОД на МВР-Варна сумата от 100 (сто) лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: