№ 16110
гр. София, 27.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110167414 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 и слд. ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на Р. К. М., с ЕГН:
**********, адрес: гр. .........., чрез адв. Л. Ц., срещу „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК:
*********, с правно основание чл. 124 ГПК.
Ищецът твърди, че на 30.05.2024 г. е подал до БНБ, Централен кредитен регистър
(ЦКР), искане с вх. № БНБ-70099/30.05.2024 г. за извършване на справка за кредитната му
задлъжнялост. От справка на ЦКР с изх. № БНБ-74538/10.06.2024 г. установил, че ответното
дружество „ЕОС Матрикс” ЕООД е подало в регистъра информация за него, а именно че
има задължение към ответника в размер на 9 594 лева. Впоследствие поискал информация
от ответника за вида на задължението, като е бил уведомен, че на 23.05.2006 г. е бил
сключен Договор за цесия между „Ейч Ви Би Банк биохим” АД (цедент) и „ЕОС Матрикс”
ЕООД (цесионер). По силата на този договор в полза на ответника е било прехвърлено
вземане, произтичащо от Договор за потребителски кредит от 15.06.2004 г., сключен между
ищеца като кредитополучател и „Ейч Ви Би Банк биохим” АД като кредитодател. Твърди, че
не е бил уведомяван за извършената цесия. Посочва, че вподствие узнал, че прехвърленото
вземане е било по Договор за потребителски кредит от 15.06.2004 г., сключен между него
като кредитополучател и „Ейч Ви Би Банк биохим” АД като кредитодател. Твърди, че
процесното вземане е погасено на 24.05.2011 г. С оглед гореизложеното моли за
признаването за установено, че вземането в размер на 9594,00 лева по Договор за
потребителски кредит от 15.06.2004 г., прехвърлено с Договор за цесия, сключен на
23.05.2006 г. между „Ейч Ви Би Банк биохим” АД (цедент) и „ЕОС Матрикс” ЕООД
(цесионер), не съществува като погасено по давност.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който посочва, че счита
иска за недопустим поради липса на правен интерес у ищеца, а по същество счита същия за
основателен. Признава, че вземането на кредитора произтича от Договор за потребителски
кредит от дата 15.06.2004г., сключен с "Ейч Ви Би Банк Биохим" АД , вземането по който е
цедирано на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от дата 23.05.2006г., както и че
същото е погасено по давност. Посочва, че в отправения извънсъдебно отговор до ищеца в
настоящото производство, е посочено единствено основанието за възникване на процесното
задължение, както и е изяснено какви са нормативно установените задължения на кредитора
за подаване на информация до Централния кредитен регистър. Посочва, че към датата на
подаването на отговора на исковата молба за процесиите по иска суми не е налице издаден
1
изпълнителен лист, не е налице висящо изпълнителното производство, като в нито един
момент не са предприемани действия, които да накърнят правната сфера на ищеца. Твърди,
че в качеството му на финансова институция по смисъла на чл. 3 от Закона за кредитните
институции, на основание чл. 10 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. на БНБ за Централния
кредитен регистър, възниква нормативно определено задължение да предоставя информация
за кредитната задлъжнялост на всички свои клиенти, задължение което не отпада дори и при
липсата на притезателно право на принудително изпълнение. Сочи, че погасяването на
вземането по давност не води до погасяването на самото вземане, с оглед на което не би
могло да бъде постановено решение, че вземането не съществува. По същество счита искът
за основателен, но твърди, че не е дал повод за завеждането му. С оглед гореизложеното
моли за прекратяването на делото, а в случай, че същият е основателен го признава изцяло,
като моли да не бъде осъждан за разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и съобрази доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК,
установи следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК.
По допустимостта:
С оглед характера на предявения от ищеца отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК законът е въздигнал като условие за допустимостта му
установяването на правен интерес от предявяването му. За наличието на това условие съдът
следи служебно, доколкото същото се явява абсолютна процесуална предпоставка,
обуславяща допустимостта на иска.
Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска,
като при предявяване на установителен иск подлежи на нарочно доказване от ищеца. Той
следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като
докаже фактите, от които то произтича. Ако ищецът не докаже твърденията, с които
обосновава правния си интерес, производството се прекратява. Наличието
на правен интерес се преценява конкретно въз основа на обосновани твърдения, наведени в
исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те
произтичат.
Видно от представената по делото справка за вписаните в Централния кредитен
регистър задължения на ищеца /л.7/, в посочения регистър фигурира задължение на Р. К.
М., с ЕГН: **********, към „ЕОС Матрикс” ЕООД, което към момента на изготвяне на
справката - 10.06.2024 г., възлиза на 9 594,00 лв. Посоченото е, че задължението произтича
от договор за кредит, като „ЕОС Матрикс” ЕООД се легитимира като кредитор по вземането
въз основата на договор за цесия.
Съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния
кредитен регистър, информацията за задълженията, вписани в ЦКР, се подава от лицата,
които са кредитори на вземането - банкови и небанкови финансови институции.
Следователно, вписването в ЦКР на процесното отричаното от ищеца задължение
предполага претендираното му от лицето, което фигурира в регистъра като кредитор - „ЕОС
Матрикс” ЕООД. Ето защо по разбиране на настоящия състав за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на
претендираното от ответника вземане.
По аргумент от чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца
съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието с
решение, в мотивите на което е достатъчно да се укаже, че същото се основава на
признанието на иска. Решението, основано на признание на иска, може да се постанови само
ако след проверка на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск, се окаже, че предявеният иск е допустим. За това,
независимо от направено признание на иска, съдът следва да се произнесе по неговата
допустимост, защото само един допустим иск може да бъде основателен или неоснователен
/в този смисъл: решение по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о. на ВКС и др./.
В процесния случай предявенияте искове са допустими, доколкото се установява да е
налице правен интерес от търсената защита.
2
Страните не спорят по фактите на делото. С оглед осъщественото от ответника
признание на иска съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за
постановяване на решение при признание на иска.
След редовно връчване на исковата молба и приложенията ответникът е направил
нарочно изявление, че признава предявените искове. В първото съдебно заседание ищецът е
направил искане за постановяване на решение при признание на иска. Не се установява
признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави. Ответникът, признавайки
иска, не признава право, с което да не може да се разпорежда. Поради това не са налице
пречките по чл. 237, ал. 3 ГПК, при наличието на които съдът не би могъл да постанови
решение при признание на иска.
Предвид посоченото, налице са предпоставките за постановяване на решение при
признание на иска, поради което и предявеният в настоящото производство иск следва да
бъде уважен.
По разноските:
От ответната страна се твърди, че в случая е налице хипотезата на чл. 78, ал.2 ГПК,
поради което в тежест на ответника не следва да бъдат присъждани разноски.
Съобразно възприетото в практиката на ВКС становище, ответникът не дължи
разноски, ако удовлетвори правния интерес на ищеца, като направи признание на иска, и ако
не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или
не е дал друг повод за предявяване на иска.
Поначало поводът за завеждане на иска по смисъла на чл. 78, ал. 2 от ГПК се свързва
с извънсъдебно претендиране, съответно отричане, на правото, на което се позовава или
отрича ищецът по спора. В случая отказът на кредитора да извърши заличаване на
удостовереното с изпълнителен лист вземане в Централния кредитен регистър, не може да
обоснове подобен повод. Регистрираните по реда на чл. 3а от ЗКИ лица са длъжни да
събират и подават към Централния кредитен регистър информация в електронен вид за
всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до
окончателното им погасяване съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22/16.07.2009 г., издадена
от Управителя на БНБ за Централния кредитен регистър. От друга страна погасителната
давност, на която се позовава длъжникът- ищец по делото е материалноправен институт и
изтичането на определен от закона давностен срок не води до погасяване на самото вземане,
а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува
като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е
ограничена само до доброволното му изпълнение - чл. 118 ЗЗД. В този смисъл отказът да се
заличи едно неиздължено задължение, макар и покрито с давност, не е в противоречие с
изискванията за поддържане на актуални данни в ЦРК, тъй като самото задължение не е
погасено. Погасена е само възможността на кредитора да предприеме неговото
принудително удовлетворяване.
Извънсъдебното позоваване на едно превърнало се в естествено вземане,
включително поканата за неговото издължаване, не представлява повод за предявяване на
иска за отричане правото на принудително изпълнение. Такива действия не са
противоправни, нито обуславят защита чрез предявяване на иск. Повод за завеждане на иска
кредиторът би предоставил само ако предприеме действия по принудително изпълнение на
погасено по давност вземане, респективно ако оспори предявения основателен иск за
отричане на изпълняемо право (така Определение № 468/18.12.2018 г. по ч.гр. д. №
4586/2018 г. по описа на ВКС, III-то ГО и цитираната там съдебна практика).
В разглеждания случай, по делото не се установява ответникът да е предприел
съдебни мерки за процесните вземания: действия по издаване на изпълнителен титул или
образуване на принудително изпълнение. Своевременно, в срока за отговор на исковата
молба, ответникът е поискал постановяване на решение при признание на иска по чл. 237
ГПК и е направил искане за приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което са налични
кумулативните предпоставки на фактическия състав на чл. 78, ал. 2 ГПК. Предвид
изложеното, в тежест на ответното дружество не следва да бъдат възлагани разноски.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от Р. К. М., с ЕГН: **********, адрес:
гр. .........., чрез адв. Л. Ц., срещу „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, че Р. К. М., с ЕГН: **********, адрес:
гр. .........., не дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: ********* вземането в размер на
9594,00 лева по Договор за потребителски кредит от 15.06.2004 г., прехвърлено с Договор за
цесия, сключен на 23.05.2006 г. между „Ейч Ви Би Банк биохим” АД (цедент) и „ЕОС
Матрикс” ЕООД (цесионер), поради изтекла погасителна давност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4