№ 919
гр. Севлиево, 14.12.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в закрито заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20224230100511 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № СДА-
01-1339-АС-Г/30.08.2019 г. на Административен съд - Габрово, подадена от
Х. Д. Д., с ЕГН **********, от *** срещу ***, с адрес: *** и ***, с адрес:
***, по която е образувано гр. д. № 511/2022 г. по описа на РС - Севлиево. В
исковата молба са заявени следните искания: 1. да бъде прогласена
нищожност на административният акт за обявяване на две гробни места
като изоставени, материализиран или изразен в дописването им като
изоставени в съответния специализиран регистър, поради липса на
достоверни данни, обосноваващи такова действие, време на извършването му,
противоречие с нормативната уредба и липса на идентификация и данни за
компетентност на лицето, извършило този административен акт; 2. в случай,
че не се намери достатъчно основание за това, да се установи неистинността
на административния акт-определянето на двете гробни места за изоставени.
С определение № 12/12.05.2022 г. по гр. д. № 10 А/2022 г. петчленен
състав на ВКС и ВАС, в производство по чл. 135, ал. 4 АПК е приел, че
самото предоставяне на гробно място съставлява облигационно
правоотношение между съответната община и отделното физическо лице,
спор за облигационно право на ползване върху определено гробно място,
произтичащо от неформална гражданско - правна сделка, сключена между
равнопоставени субекти, по силата на която едно лице, респ. неговите
наследници, придобиват право за определен срок или завинаги да ползва/т
това гробно място срещу заплащане на определена цена на общината,
1
стопанисваща съответния гробищен парк, като компетентен да се произнесе
по спора относно това право на ползване е общия съд. За въведените в
спорния предмет твърдения за нищожност и неистинност на вписвания в
гробищния регистър, е прието, че гражданският съд разполага с правомощие
да се произнесе, като преюдициални въпроси.
След постановяване на горепосоченото определение на ВКС и ВАС,
делото е върнато на Районен съд Севлиево. С разпореждане от 20.05.2022 г.
на ищеца са дадени указания да отстрани противоречията и непълнотите в
заявените искания и твърдяните обстоятелства, както и да посочи вида на
претендираната правна защита, да уточни надлежния ответник, предвид и
определението на петчленния състав на ВКС и ВАС, а също и да внесе
пълният размер на дължимата държавна такса. Конкретно указано е на ищеца,
в едноседмичен срок от съобщението, с писмена молба с препис за ответника:
1. да посочи дали твърди, че притежава право за определен срок или завинаги
да ползва описаните в исковата молба гробни места срещу заплащане на
определена цена на общината, по силата на облигационно правоотношение с
***; 2. каква правна защита претендира за твърдяното право на ползване на
описаните в исковата молба гробни места -установяване със сила на
пресъдено нещо на правото, осъждане на ответника за нещо или друго; 3. да
посочи обстоятелствата, които обосновават правния му интерес от
предявеният иск спрямо вторият ответник - ***; 4. да внесе в едноседмичен
срок по сметка на РС - Севлиево държавна такса в размер на 40,00 лева, и да
представи вносния документ в същия срок по делото, като посочения размер е
получен след приспадане на внесената такса от 10 лв. по сметка на
Административен съд - Габрово, от определената по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК
такса в размер 50,00 лв..
С молба постъпила по делото на 09.06.2022 г. в изпълнение на дадените
му указания, с разпореждането от 20.05.2022 г. по т. 2 ищецът заявява, че с
така формулирания си иск не претендира защита на твърдяно от него право на
ползване, установяване със сила на присъдено нещо на такова право или
„нещо друго", а претендира, че актът, с който двете места са обявени
/вписани/ за изоставени, е нищожен или при условията на евентуалност е
неистински по съдържание и претенцията му се огранича само и единствено в
тези граници. По отношение дадените му указания, с разпореждането от
20.05.2022 г. по т. 3 и т. 4 ищецът е изложил обстоятелствата, които счита, че
2
обосновават правния му интерес от предявеният иск спрямо вторият ответник
- *** и е внесъл по сметка на РС - Севлиево указаната му държавна такса.
Предвид отстраняването на част от нередовностите на исковата молба, с
Определение от 22.06.2022 г. на ищеца са дадени допълнителни прецизирани
указания, за отстраняване на останалите нередовности, в едноседмичен срок
от съобщението, а именно: 1. да посочи дали твърди, че притежава право за
определен срок или завинаги да ползва описаните в исковата молба гробни
места срещу заплащане на определена цена на общината, по силата на
облигационно правоотношение с *** или притежава някакво друго
гражданско право по отношение на тези гробни места; 2. да посочи каква
правна защита претендира за твърдяното право на ползване на описаните в
исковата молба гробни места или притежавано друго гражданско право по
отношение на тези гробни места - установяване със сила на пресъдено нещо
на правото, осъждане на ответника да изпълни определено задължение,
някаква правна промяна или друго.
С молба от 31.08.2022 г. в изпълнение на постановеното определение,
ищецът е посочил, че претендира нищожност на акта, с който двете процесни
гробни места са обявени /вписани/ като изоставени; а при условията на
евентуалност – установяване на неистинността на същия акт по реда на чл.
128, ал. 9 АПК. Изрично е посочено, че претенцията му се ограничава само в
тези граници, посочено е че съдът е обвързан от формулирания от ищеца
петитум, а изискваните от съдията уточнения са неотносими и извън
предмета на делото, като въвеждането им цели да разшири и по този начин да
легитимира разглеждането им по гражданскоправен ред вследствие очевадно
неправилна му квалификация на петчленния състав на ВАС и ВКС. В молбата
е посочено още, че евентуални гражданскоправни претенции и спорове, които
се опитва да въведе съдът чрез указанията си, са в пряка зависимост от
окончателното произнасяне относно нищожността на процесния акт на ***,
поради което нямало основание такива да бъдат разглеждани и решавани
предварително и в рамките на настоящото производство.
С разпореждане от 09.09.2022 г. на ищеца са дадени указания да
обоснове правния си интерес от така предявените искове. В писмена молба
от 25.10.2022 г., в изпълнение на дадените указания ищецът е посочил, че в
резултата от оспорвания акт е понесъл морални и материални щети. Отделно
3
е посочено, че отнемането и последващото разпореждане с двете гробни
места в полза на трети лица го лишава от правата върху гробните места и
възможността да ги ползва, така преди няколко години се наложило негов
първи братовчед да бъде погребан на друго място. Посочено е, че
прогласяване на нищожността на акта относно статута на гробните места, а
оттам и правата върху тях го легитимирали като страна и обосновавали
възможността и правото му на претенции към ***.
С оглед наведените в писмената молба от 25.10.2022 г. твърдения, на
ищеца за пореден път са дадени указания да посочи дали претендира
установяване на правото му на ползване на процесните гробни места или
други последици от правоотношението му с ответника.
С писмена молба от 05.12.2022 г. в изпълнение на дадените указания,
ищецът изрично е посочил, че в настоящото производство няма никакви
други искания и претенции освен изрично посочените за прогласяване
нищожността на административния акт на ***, с който гробните места са
обявени за изоставени, а при условията на евентуалност – установяване на
неистинността на същия акт по реда на чл. 128, ал. 9 АПК. Ищецът е заявил,
че не претендира установяване на правото му на ползване върху процесните
гробни места и не ангажира съда с разглеждане на такава претенция.
Въз основа на изложените твърдения в исковата молба и
уточняващите молби, съдът намира от правна и фактическа страна
следното:
С определение № 12/12.05.2022 г. по гр. д. № 10 А/2022 г. петчленен
състав на ВКС и ВАС, в производство по чл. 135, ал. 4 АПК, е определен
компетентния съд, който да се произнесе по предявените искове, а именно:
Районен съд Севлиево.
Предвид изложеното и доколкото съдът е обвързан от преценката
относно компетентността, настоящият съдебен състав намира, че се явява
компетентен да прецени допустимостта на предявените искове и редовността
на депозираната искова молба.
Съдът, който разглежда делото е длъжен да извърши проверка на
допустимостта на предявените искове, състояща се в установяване наличието
на положителните процесуални предпоставки за съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск, респективно наличието на
4
процесуални пречки (отрицателни процесуални предпоставки) за това.
Съдът намира така предявените при условията на евентуалност искове
за недопустими, като съображенията за това са следните:
В настоящото производство ищецът е предявил иск за прогласяване
нищожност на акт за обявяване на гробни места като изоставени,
материализиран или изразен в дописването им като изоставени в съответния
регистър, поради липса на достоверни данни, обосноваващи такова действие,
време на извършването му, противоречие с нормативната уредба и липса на
идентификация и данни за компетентността на лицето, извършило този
административен акт и в условията на евентуалност – иск за установяване
неистинност на административен акт – определянето на двете гробни места за
изоставени.
Настоящият състав намира, че с така предявените искове се цели да се
установят факти с правно значение, какъвто ред не е предвиден в закона.
Разпоредбата на чл. 124 ГПК допуска установителни искове само за права и
правоотношения, а по изключение, само в предвидените в закона случаи, за
факти с правно значение. Нищожността е неправомерен юридически факт,
като действителността на акта, с който са обявени процесните гробни места за
изоставени би могъл да бъде предмет на изследване, след като лицето предяви
иск за защита на правото си на ползване на тези места /установителен или
осъдителен/ или иск за последици/вреди от неизпълнение по гражданско
правоотношение.
Следва да се има предвид, че в исковия процес, съдът на общо
основание преценява правния интерес на ищеца като положителна
процесуална предпоставка при установяване съществуването на материални
права и правоотношения, но по правило законодателят иззема да
регламентира тази преценка с норма, когато се касае за особени искови
производства с предмет конститутивна промяна в чужда правна сфера (чл.
124, ал. 3 ГПК) или установяване на факт с правно значение (чл. 124, ал. 4
ГПК). В тези случаи, когато не се касае за установяване или възстановяване
на субективно материално право на ищеца чрез иск, като форма на защита,
възможността за исков процес е императивно предопределена и ограничена,
а именно само в предвидените в закона случаи, например иск за установяване
на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение,
5
иск за установяване на произход по СК, иск за оспорване истинността на акт
за раждане, иск за установяване на трудов стаж по съдебен ред и др.
Установителен иск за други факти, които законът не е въздигнал изрично в
предмет на установяване, са недопустими и противоречат на изискванията за
процесуална икономия. Ако биха били допустими, те биха размножили
ненужно делата. Всеки факт, релевантен за гражданско правоотношение,
може да бъде проверен и установен по повод на делото относно това
правоотношение. Когато обаче фактът е релевантен за гражданското
правоотношение, съдът е длъжен чрез тълкуване на исковата молба и чрез
разяснителни въпроси до ищеца да провери дали ищецът цели да установи
само факта, или пък цели чрез него да установи правоотношението, което
този факт поражда. С оглед на последното, на ищеца многократно е била
предоставена възможност от съда да уточни дали предявява иск относно
претендираното от него субективно материално право и правоотношенията и
последиците произтичащи от атакуваните от него актове, но ищецът е
посочил, че съдът се опитва да въведе с указанията си претенции извън
предмета на искането, с което е сезиран.
В този смисъл, както беше посочено, не всички факти с правно
значение подлежат на самостоятелно установяване, а установителният иск за
факти е допустим само ако това е изрично предвидено в закона, какъвто не е
настоящия случай. Ето защо страната не разполага с иск за прогласяване
нищожност на акт за обявяване на гробни места като изоставени, поради
дописване и липса на достоверни данни или за обявяване на неистинност на
вписванията в регистъра на гробните места, а може да предяви иск за
последиците за гражданските правоотношения между страните от
неправомерността на акта и действията на ответника свързани с това , какъвто
обаче в настоящия случай ищецът изрично посочва, че не предявява.
Съгласно чл. 124, ал. 4 ГПК иск за установяване съществуването или
несъществуването на факти с правно значение е допустим само в случаите
изрично предвидени в закон. / Определение № 824 от 15.07.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 363/2010 г., IV г. о., ГК. Така например е недопустим самостоятелен
иск за прогласяване на нищожността на нотариално удостоверяване или за
нищожност на акт за общинска/държавна собственост. Нотариалното
удостоверяване може да бъде нищожно поради нарушенията, посочени в чл.
576 ГПК , но страната не разполага с иск за прогласяване на тази нищожност,
6
тя може да предяви иск последиците от тази нищожност за гражданските
правоотношения между страните, недопустим е и иск за прогласяване на акт
за държавна или общинска собственост за нищожен, а ако е съставен такъв
акт за имот, за който и друго лице претендира да е собственик, първото би
могло да се защити по исков път, като предяви иск за защита на правото си
на собственост /установителен или осъдителен/. В този смисъл е трайната
съдебна практика на ВКС / Определение № 127 от 15.02.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 3823/2016 г., III г. о., ГК, Определение № 255 от 17.04.2018 г. на ВКС по
гр. д. № 4909/2017 г., III г. о., ГК, Определение № 824 от 15.07.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 363/2010 г., IV г. о., ГК и др./
Следва да се отбележи, че в постановеното определение в
производството по чл. 135, ал. 4 АПК, петчленния състав на ВКС и ВАС е
приел, че „компетентен да се произнесе по спора относно това правото на
ползване /на процесните гробни места/ е общият съд. Въведените в спорния
предмет твърдения за нищожност, евентуално неистинност на вписванията в
гробищния регистър, не налагат различен извод, доколкото гражданският съд
разполага с правомощието да се произнесе по тези преюдициални въпроси“
като съставът се е позовал на постановеното Определение № 70/13.07.2018 г
на друг петчленен състав на ВКС и ВАС по гр.д. № 60 А от 2018 г.
Цитираното в определението на ВКС и ВАС определение №
70/13.07.2018 г. , на което се е позовал съдът, е постановено по заведено дело
от същия ищец с предмет процесните гробни места, което е служебно
известно на настоящия съдебен състав, по което обаче, исковата претенция е
била с предмет правоотношение относно вечното право на ползване на
гробните места и с предмет установителен иск за наличие на
правоотношението относно вечното право на ползване на гробните места,
каквито претенции в настоящото производство не са предявени.
Първоначално предявените искове са били оттеглени от ищецът, а
производството по тях е било прекратено, поради желанието на ищеца делото
да бъде гледано от административен съд, както той сам е посочил. В
настоящия случай е предявен иск за прогласяване на нищожност на акта, с
който гробните места са обявени за изоставени, поради дописване, липса на
достоверни данни и др. и евентуален иск за установяване на неистинност на
отбелязване в регистъра на гробните места, които не са преюдициални по
повод правоотношение, а изчерпват предмета на настоящото делото.
7
Ищецът изрично посочва, че не желае да бъде установено наличието на
правото му на ползване на гробните места, нито на друго правоотношение по
повод тях, а се иска се установяване на посочените в петитума на исковата
молба факти. С подадените уточнителни молби, ищецът е изложил
твърдения, че тези факти биха имали значение за негови бъдещи претенции.
Съгласно константната съдебна практика във всеки случай, когато се
претендира фактите да имат значение за съществуването на едно
гражданско правоотношение, установяването им следва да стане в процеса
за защита на правата по правоотношението, като е недопустимо
установяването да се претендира със самостоятелен иск.
Процесуалният закон осигурява възможност на всяко лице с правен
интерес да предяви иск за установяване на едно правоотношение.
Фактическият състав, от който това правоотношение възниква, не може
да бъде установяван в самостоятелно производство, освен ако законът
изрично допуска това, какъвто не е настоящият случай. Правнорелевантните
факти се установяват в процеса на доказване по делото, по едно вече
образувано производство по иск за установяване на правата и задълженията
по съответното правоотношение. Когато се претендира установяване на
предпоставките, при които за едно лице възникват права, на които
кореспондират задължения на друго лице, искът е за установяване на факти и
не е допустим. /Определение № 141 от 20.02.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. №
91/2012 г., IV г. о., ГК/.
Съобразно изложеното, съдът намира, че така предявените искове се
явява недопустими, като целящи установяване съществуването на факти с
правно значение, които не са предвидени в закон, поради което исковата
молба следва да бъде върната, а производството по делото следва да бъде
прекратено.
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба на Х. Д. Д., ЕГН ********** срещу *** и *** –
***.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 511 по описа за 2022 г. на
Районен съд Севлиево.
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Габрово в
8
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
9