Решение по КНАХД №168/2025 на Административен съд - Силистра

Производството по делото е образувано по касационна жалба на началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Силистра, против решение № 48 / 02. 04. 2025 год., постановено по АНД № 848 / 2024 год. по описа на Районен съд - Силистра, с което е отменено Наказателно постановление № 24-1099-001673/16.10.2024г., издадено от началник-група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Силистра, с което на И. В. Т. от гр.Силистра, [ЕГН], са наложени административни наказания глоба в размер на ****и лишаване от право да управлява МПС за срок **** за нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата, като незаконосъобразно.

Касаторът е посочил и поддържа касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК – нарушение и неправилно прилагане на закона. Моли за отмяна на решението и за потвърждаване на отменения с него санкционен акт.

Ответната страна – И. В. Т. с [ЕГН], гр. Силистра, [улица], чрез процесуалния си представител – адв. А. Б. – АК – Силистра оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, а решението на СсРС - потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

След като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства и в обхвата на проверката съгласно чл. 218 от АПК, СсАС намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Районен съд - Силистра е установил от фактическа страна, че на 19.07.2024г. след 16.30ч. в гр.Силистра жалбоподателят Т. управлявал закупения от него електрически скутер от **** ЕООД, за който имал предоставена гаранционна карта с отразено на нея ****. При връщането му от работното място, намиращо се извън обхвата на града, при движението му към 16.45 ч. по [улица]бил спрян за проверка от контролните органи в близост до търговски обект ****. Св.Р. и св.К. - младши автоконтрольори видели, че превозното средство няма поставена регистрационна табела. Т. заявил, че не е знаел, че е необходима регистрация и ако е знаел, е нямало да управлява мотопеда. Св.Р. установил, че същият е тип ****, с мощност 5 киловата, с номер на рама [Наименование], и номер на електрически двигател [Наименование]Тези данни намерили отражение в съставения от него на място АУАН № 1290999/19.07.2024г. на водача-настоящ жалбоподател, за нарушение на чл.140, ал.1ЗДВП. Св. Р. направил преценката, че с тези характеристики МПС-то попада в обхвата на категория ****, както било обозначено и на производствената табела, и съгласно Наредба № 1-45/200г. и Регламент ЕС 168/2013 следва да бъде регистрирано.

В предоставеното на място писмено сведение ответникът по жалбата посочил, че при закупуването на мотопеда от гр. Хасково му посочили, че за същия не се изисква регистрация и книжка и затова той го кара из града до работата си.

Административно-наказателното производство за нарушението по чл.140, ал.1 ЗДВП било прекратено с резолюция от 23.07.2024г. от административно-наказващия орган на основание чл.33, ал.2 ЗАНН, и преписката изпратена на РП - Силистра с оглед данни за евентуално извършено престъпление по чл.345, ал.2 НК. С Постановление от 25.07.2024г. прокурор при РП - Силистра прекратил образуваното досъдебно производство с мотив, че за процесното деяние е приложима хипотезата на чл.9, ал.2 НК поради малозначителност на стореното и изложени в тази насока съждения. Преписката била върната на АНО за преценка ангажиране административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.

Последвало издаване на НП, в чието съдържание като словесна част на административното обвинение са отразени фактическите данни, възприети от св. Р. и св.К. при извършената от тях проверка, и са наложени съответните наказания, съгласно чл.175, ал.3 пр. 1 ЗДВП.

За да постанови решението си, съдът е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Обсъдени са възраженията на жалбоподателя и са преценени събраните гласни и писмени доказателства. Съдът е формирал обоснован извод, че нарушението е доказано. Приел е, че липсва съставомерност на вмененото нарушение от субективна страна, както е изложил мотиви за основателност на твърдението за маловажност на случая, като се е позовал на законовите норми на чл. 6 и чл. 11 от ЗАНН и във вр. с чл. 14 от НК е приел, че в конкретния случай незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление и тъй като самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост, на жалбоподателя не може да се търси отговорност за нарушението по чл.140, ал.1 ЗДВП поради липса на вина.

Подробно е обсъдил възраженията на жалбоподателя относно законосъобразността на действията по съставяне на АУАН, коментирал е и анализирал обстоятелствата, при които е издаден, преценявайки събраните по делото свидетелски показания, които е преценил като безпротиворечиви относно мястото, времето и начинът на извършване на нарушението. Акцентирал е на логичната последователност в показанията на свидетелите, при това във връзка с писмените доказателства и останалите обстоятелства, установени по делото, като на тази база е приел за безспорно незнанието на нарушителя на фактическите обстоятелства, респективно – липсата на вина.

Така постановеното решение е правилно.

При проверка на съответствието на съдебния акт с материалния закон настоящата инстанция не констатира допуснато нарушение, съставляващо основание за отмяна на решението.

Районният съд е установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод, че административнонаказателната отговорност на ответника по жалбата е ангажирана в разрез със законовите правила.

Изложените от първата инстанция мотиви съответстват на събраните доказателства и на приложимите правни норми, и изцяло се споделят от настоящия касационен състав.

В случая следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че след постановяване на въззивното решение е постановено решение № 4 / 30. 04. 2025 г. по к. д. № 29 / 2024 г. на Конституционния съд на Република България, с което разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, в частта касаеща забраната за приложение на "чл.28" е обявена за противоконституционна.

Така постановеното решение следва да бъде взето предвид и в настоящото производство въз основа на постановеното с решение № 3/28.04.2020 г. по конст. дело № 5/2019 г., Конституционният съд на Република България че: "По отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. ", което означава, че с обявяването на противоконституционността на разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, в частта "чл. 28", е възможно приложението на тази норма – чл. 28 от ЗАНН и за нарушение по посочения специален закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Съгласно §. 1, ал. 1, т. 4 от ЗАНН "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

В тази връзка следва да се посочи, че въззивният съд правилно е стигнал до извода, че в случая са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства относно предприетите от ответника по жалбата действия за регистрацията на ППС и становището на АНО за липсата на необходимост от регистрирането на ППС от конкретния вид. Отделно от това, няма данни с управлението на това ППС, ответникът по жалбата да е създавал опасност за движението, като не са оборени и твърденията му за фабричното ограничение на мощността на ППС – то. Налице е ниска степен на обществена опасност на деянието, явяващо се инцидентен случай и без вредоносни последици.

С оглед изложеното, настоящият състав на съда намира, че налагането на предвидените в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП кумулативни наказания, дори и в определения в НП минимален техен размер, се явява неосъответно на обществената опасност на деянието и дееца. По тази причина, приложение в настоящия случай следва да намери разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Във връзка с гореизложеното се налага извода, че решението на РС – Силистра не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, СсАС

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 48 / 02. 04. 2025 год., постановено по АНД № 848 / 2024 год. по описа на Районен съд - Силистра, с което е отменено Наказателно постановление № 24-1099-001673/16.10.2024г., издадено от началник-група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Силистра, с което на И. В. Т. от гр.Силистра, [ЕГН], са наложени административни наказания глоба в размер на ****и лишаване от право да управлява МПС за срок **** за нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата, като незаконосъобразно.

 

Решението е окончателно.