№ 4286
гр. София, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20241110207360 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на З. П. Б., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление /НП/ № 23-4332-017705 от 28.08.2023 г., издадено от Началник
сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на жалбоподателя на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение на чл. 137А,
ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на
атакувания акт. Твърдят се допуснати процесуални нарушения в хода на
производството, които са довели до ограничаване правото му на защита.
Алтернативно претендира приложението на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят нередовно призован, не се явява.
Спрямо него производството се провежда по реда на чл. 61, ал. 4 от ЗАНН.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
депозира писмени бележки, с които намира жалбата за неоснователна, поради
което моли НП да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията
на страните, приема за установено следното:
На 20.07.2023 г. свид. Н. Н. З. - младши автоконтрольор в отдел "Пътна
полиция" при СДВР, в присъствието на свид. Б. Т. Г. също от ОПП - СДВР
съставил против жалбоподателя З. П. Б. акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия GA, АКТ № 1008572 от 20.07.2023
г. за това, че на същата дата, в 20.28 часа, в гр. София, по ул. "Гео Милев", Б.
управлявал лек автомобил „********“, с рег. № ********, собственост на
*********, с посока на движение от ул. „Иван Димитров – Куклата“ към ул.
1
„Владово“, като по време на управление водача е без поставен обезопасителен
колан, с какъвто е оборудван автомобилът. Посочените фактически
констатации са квалифицирани в акта като нарушение на чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП. АУАН бил подписан без възражения.
Въз основа на така съставения акт и при идентичност на описанието на
нарушението, Началник сектор в СДВР, отдел "Пътна полиция" при СДВР
/ОПП-СДВР/, издал обжалваното Наказателно постановление № 23-4332-
017705 от 28.08.2023 г., с което наложил на жалбоподателя Б.
административно наказание "Глоба" в размер на 50 лева, на основание чл. 183,
ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Препис от
НП бил връчен на жалбоподателя на 24.04.2024 г.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на писмените доказателства – АУАН, НП, справка картон на водача, Заповеди
на Министъра на вътрешните работни относно компетентността на
актосъставителя и на административнонаказващия орган, както и останалите
съдържащи се по административнонаказателната преписка и събрани в хода
на съдебното следствие писмени доказателства.
Съдът намира показанията на актосъставителя и очевидеца посочен в
АУАН за абсолютно неинформативни относно предмета на доказване в
производството. Св. Н. Златен единствено посочва, че той е съставил АУАН
без да внесе никаква конкретика по отношение на процесния случай. В тази
насока са и показанията на св. Б. Г..
Съдът кредитира в цялост и приобщените към доказателствените
материали писмени доказателства, тъй като същите са относими към предмета
на доказване, непротиворечиви са в своята цялост и изясняват фактическата
обстановка по начина, възприет от съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано
за това лице и в законоустановения срок, а разгледана по същество, жалбата се
явява основателна.
Както АУАН, така и НП са изготвени от компетентни за това органи и по
съдържанието си съответстват на изискванията на ЗАНН. От тази гледна точка
липсва формално основание за отмяна на атакуваното НП.
Според настоящия съдебен състав в случая е налице основание за отмяна
на обжалваното НП поради недоказаност на административнонаказателното
обвинение.
Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че описаната в
процесните АУАН и НП фактическа обстановка не е доказана по изискуемия
от процесуалния закон безспорен начин. Съдът не споделя становището на
въззиваемата страна за това, че е достатъчно позоваването на чл. 189, ал. 2 от
ЗДвП с оглед въведената с тази разпоредба презумптивна материална
доказателствена сила. Визираната презумптивна доказателствена сила на
2
АУАН е приложима единствено в административната фаза на производството.
В хода на съдебното производство задължителни се явяват правилата за
доказване по НПК, към който препраща нормата на чл. 84 от ЗАНН. В чл. 14,
ал. 2 НПК е установено принципното правило, съгласно което доказателствата
и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително
определена сила, като действаща е презумпцията за невиновност,
представляваща своеобразна гаранция на правото на защита и гаранция за
справедливост на производството. Ето защо в хода на съдебното производство
е в тежест на административнонаказващия орган да докаже с всички
допустими доказателствени средства твърдяното нарушение и е недопустимо
да се предполага, че щом обвинителния титул (АУАН) е изготвен
законосъобразно от формална страна, то обвинението е доказано. Подобен
подход е логически абсурд, но по-същественото в случая е че противоречи на
базисни изисквания към дейността по доказване в случаите на повдигнато
обвинение, вкл. от административнонаказателен характер. / в този смисъл р.
№ 7912 от 21.12.2022 г. на АССГ по адм. д. № 9496/2022 г., р. № 1516 от
08.03.2024 г. на АССГ по адм. д. № 436/2024 г. и др./
За установяване на фактическите обстоятелства, включени в предмета на
доказване, съдът е събрал гласни доказателствени средства - показания на
свидетели-очевидци, а именно на посочения като актосъставител Н. З. и Б. Г.,
като липсва основание за съмнение в достоверността на показанията на тези
свидетели. От тези гласни доказателствени средства обаче не се установяват
съществени за случая обстоятелства, а се установява единствено, че именно
свидетелят е съставил процесния АУАН, което той заявява след предявяване на
акта и изрично заявява, че не си спомня конкретния случай, в каквато насока и
показанията на св. Г.. При това положение показанията на посочения в АУАН
актосъставител и свидетел очевидец не могат да послужат за изясняване на
обективната истина, респ. в случая не могат да бъдат проверени оспорените от
жалбоподателя обстоятелства, описани в АУАН и в НП. По изложените
съображения съдът приема, че в конкретния случай
административнонаказателното обвинение е недоказано, при което жалбата се
явява основателна, съответно атакуваното с нея НП следва да се отмени.
При това положение право на разноски има единствено жалбоподателят,
но същият не е сторил разноски във връзка с производството по делото и
такива не следва да му се присъждат. При основателност на жалбата
въззиваемата страна няма право на разноски и такива не следва да се
присъждат.
По изложените мотиви, съдът,
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 23-4332-017705 от
28.08.2023 г., издадено от Началник сектор в отдел "Пътна полиция" при
3
СДВР, с което на З. П. Б., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.
1 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50
/петдесет/ лева, за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
София град на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава
Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4