№ 2669
гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100512965 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №20148455 от 29.06.2021г., постановено по гр.дело №15185/2020г. по описа
на СРС, ГО, 165 с-в, ответникът П. на РБългария е осъден да заплати на ищеца А. С. Ш.,
ЕГН:**********, сумата от 1200лв.- обезщетение за неимуществени вреди от незаконно
обвинение, по което е постановена присъда №47/05.10.2018г. по нохд№1/2018г. на
Софийски военен съд, влязла в законна сила на 11.12.2019г., с която ищецът е признат за
невинен и е оправдан по обвинение по чл.129, ал.2, предл.2, алт.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от
НК за това, че на 11.10.2013г. около 01:00ч., в гр.Гоце Делчев пред дискотека „Голд найт
клуб“, като съизвършител, заедно с ефр.Д. Ш. и К.С.Щ., причинили на П.Г.К. средна телесна
повреда, иразяваща се в счупване на тристенно- призматична кост, причинило трайно
затруднение на движението на горен десен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, ведно със
законната лихва от 30.03.2020г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за
горницата над уважената част до пълния предявен размер от 20000лв.
Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част за сумата над 1200 лева
до 6000 лева, е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от
ищеца А. С. Ш.. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд необосновано е
занижил размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че
поведението му не е било престъпно, а именно наличието на предишно условно осъждане
утежнява претърпените вреди, тъй като при евентуално осъждане е следвало задължително
1
да търпи ефективно наказание лишаване от свобода. Моли решението на СРС да бъде
отменено в обжалваната част, а искът- уважен за сумата от още 4800 лева. Претендира
разноски.
Ответникът не е подал в срок отговор на въззивната жалба на ищеца. В проведеното по
делото открито съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли решението
на СРС да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакуваното съдебно решение,
намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за сумата от 20000 лева -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от воденото срещу ищеца наказателно
производство, ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите на същото и на основание чл.272 ГПК препраща към
тях. Във връзка доводите в жалбите за неправилност на решението, следва да се добави и
следното:
В мотивите към обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил
релевантните към размера на обезщетението факти и обстоятелства, включително характера
и тежестта на повдигнатото обвинение, интензитета и вида на претърпените негативни
емоции. Наказателното производство е продължило 6 години, като ищецът с цялостното си
поведение не е станал причина за съществено забавяне на производството и действително е
надхвърлен разумния срок за разглеждане на делото, предвид вида и характера на
повдигнатото обвинение. От друга страна, на ищеца е наложена най-леката мярка за
неотклонение- „подписка“, а повдигнатото обвинение е за тежко умишлено престъпление по
смисъла на чл. 93, т.7 НК и в съизвършителство с други лица по смисъла на чл.20, ал.2 от
НК за нанесена средна телесна повреда, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода до шест години. Както правилно е отбелязал и първостепенният съд, по делото е
установено, че ищецът е осъждан с влязла в сила на 22.12.2011г. присъда по
нохд№185/2010г. на РС- Гоце Делчев за извършено престъпление по чл.143, ал.1, пр.1 от
НК, вр.чл.20, ал.2 от НК (принуда) на наказание лишаване от свобода за срок от две години,
като изпълнението е отложено на основани чл.66, ал.1 от НК за срок от три години от
2
влизане на присъдата в сила (до 22.12.2014г.). Следователно описаните от разпитаните по
делото свидетели негативни преживявания на ищеца не са в причинна връзка единствено с
процесното наказателно производство, а са резултат и от другото водено срещу него дело,
по което е признат за виновен и му е определно наказание „лишаване от свобода“, чието
изпълнение е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК, поради което неимуществени вреди
трудно биха могли да бъдат разграничени. Съдебното минало на ищеца го характеризира
като личност, която емоционално възприема повдигнато обвинение по-леко от лице, спрямо
което никога не е било осъществявано наказателно преследване, предвид неизбежното от
житейска гледна точка повишаване на резистентността към подобни стресови фактори и
съответно- намаляване интензивността на негативните емоционални преживявания. Не на
последно място, от събраните по делото доказателства не се установява да е налице
причинно-следствена връзка между воденото срещу него наказателно производство от една
страна и влошено здравословно състояние от друга. Ето защо определеното от СРС
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1200 лева, предвид така изложените факти
и обстоятелства, е справедливо и според настоящия състав, и изцяло съответства на
изискванията на чл.52 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
решението на СРС– потвърдено като правилно в обжалваната част.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.
По така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20148455 от 29.06.2021г., постановено по гр.дело
№15185/2020г. по описа на СРС, ГО, 165 с-в в обжалваната от ищеца част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3