№ 679
гр. Благоевград, 05.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500320 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 420 от ГПК, във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК. Образувано е по
повод на частна жалба, подадена от В. СТ. Т., ЕГН **********, адрес: с. Р., ул. „В.Л.“ №58,
срещу Определение №906192/23.02.2022 г., по ч. гр. д. №1627/2018 г. на РС-Благоевград.
С процесната жалба се навеждат доводи за това, че представената по делото молба от Т.К. не
съдържа елементи, както на възражение срещу издадената заповед за изпълнение, така и на
оплаквания, извлечени от акта по чл. 417 от ГПК, въз основа на който е издадена заповедта
за незабавно изпълнение и изпълнителният лист. Счита, че неправилно районният съд е
приел, че тази молба съставлява възражение по чл. 414 от ГПК и е осъществил процедурата
по чл. 415 от ГПК. Твърди се още, че направеното от К. волеизявление не представлява
възражение по чл. 414 от ГПК и съответно не възпрепятства заповедта по чл. 417 от ГПК да
влезе в сила, а представлява възражение по чл. 419, ал. 2 от ГПК, относно съществуването
на вземането, неговата изискуемост и ликвидност. Счита, че възражението в неговия
първоначален вид не е подадено в двуседмичният срок по чл. 419 от ГПК, както и че
неправилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 415 от ГПК, като е
разпоредил препис от възражението да се изпрати на заявителя, с указание, че в едномесечен
срок следва да бъде предявен иск за установяване на вземането.
Прави се искане за отмяна, като неправилно и незаконосъобразно на процесното
определение за спиране на изпълнението на издадената в полза на заявителя В. СТ. Т.
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, от насрещната страна Т. Ф. КР., ЕГН **********, е
подаден писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да
бъде оставена без уважение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на
1
обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Производството по ч. гр. д. №1627 по описа за 2018 г. на РС-Благоевград, е образувано по
заявление с вх. №3926/21.06.2018 г., по описа на РС-Благоевград, на В. СТ. Т., ЕГН
**********, адрес: с. Р., ул. „В.Л.“ №58, за издаване на заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 10 от ГПК /запис на заповед/ и
изпълнителен лист срещу Т. Ф. КР., ЕГН **********, адрес: гр. Благоевград, жк. „Е.“ №52,
ет. 5, ап. 13. Въз основа на това заявление в полза на заявителя В.Т. е издадена заповед
№6754/10.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ срещу
длъжника Т.К., като е допуснато и незабавното й изпълнение, и е издаден изпълнителен
лист за сумата в размер на 11 000 лв., представляваща главница по запис на заповед от
21.06.2018 г., ведно със законната лихва върху нея и разноски по производството. Заповедта
за изпълнение по чл. 417 от ГПК, на основание чл. 418, ал. 5 от ГПК, е връчена от съдебен
изпълнител на 09.02.2022 г., за което свидетелстват приложените по делото доказателства на
л. 19 и л. 20 от първоинстанционното дело. Срещу заповедта за изпълнение е подадено в
срок възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника, а именно на 15.02.2022 г.
С обжалваното определение Благоевградският районен съд е приел, че е постъпило в срок
възражение с вх. №903126/15.02.2022 г. от длъжника и на основание чл. 420, ал. 1, във вр. с
чл. 417, т. 10 от ГПК е спрял изпълнението по издадената в полза на заявителя В. СТ. Т.
Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК №6754/10.07.2018 г., постановена по ч. гр. д.
№1627/2018 г., по описа на РС-Благоеврад.
Настоящата съдебна инстанция напълно подкрепя изложените мотиви от районния съд за
спиране на изпълнението по процената заповед. След като в настоящия случай заповедта за
незабавно изпълнение е издадена въз основа на запис на заповед, достатъчно е да бъде
подадено възражение като предпоставка за спиране на незабавното изпълнение, без да е
нужно да са налице другите предпоставки на чл. 420 от ГПК. Спирането на изпълнението на
издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, респективно и на
образуваното пред съдебен изпълнител изпълнително производство, настъпва с факта на
подаване на възражение по чл. 414 от ГПК. Независимо че спирането е настъпило по силата
на закона с подаване на възражение в срок, длъжникът не може да удостовери това пред
съдебния изпълнител без акт на съда. Поради това, е необходимо да бъде издадено
определение, с което да бъде прогласено спирането на изпълнението, кактото в случая е
сторено законосъобразно. Подаването на възражението в срок има за последица спиране на
изпълнението й, без да е необходимо наличие на предпоставките по чл. 420, ал. 1 и 2 ГПК.
Видно от писмените доказателства, които се намират в кориците на делото, заповедта е
връчена на 09.02.2022 г., докато възражението е сторено само седмица по-късно, а именно
на 15.02.2022 г., което го прави подадено в законоустановения срок, и водещо до
предвидените в закона последици – спиране на изпълнението служебно от съда, доколкото
се касае за претендирано вземане от запис на заповед, както и указания за предявяне на иск
2
по чл. 422 от ГПК. Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че
възражениеето, направено от длъжника Т.К. няма характер на такова по чл. 414 от ГПК, или
пък за смесване на институтите от районната инстанция на възражението по чл. 414 от ГПК
и това по чл. 419, ал. 2 от ГПК. Безспорно се установява, че длъжникът К. е подала в
законоустановения срок възражение по чл. 414 от ГПК, което има за последица именно и
спирането в случая, доколкото се касае за хипотезата на чл. 410, т. 10 от ГПК – вземането
произтича от запис на заповед.
При така направените изводи настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
определение на РС-Благоевград е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Ръководен от гореизложеното, Окръжен съд-Благоевград,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 906192/23.02.2022 г., постановено по ч. гр. д. №1627 по
описа за 2018 година на РС-Благоевград.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3