Р Е Ш Е Н И Е № 192
гр. Сливен, 14.10.2022
год.
В И М Е ТО Н А Н А Р О Д
А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в открито
заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА
ДИНЧЕВА
При участието на секретаря Радостина Желева като
разгледа докладваното от съдия Динчева адм. дело № 231 по описа на съда за 2022
год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 Закон за движението по пътищата ЗДвП/ вр. чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е по жалба на Г.В.К. *** чрез
адв.Х.Х. срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка
(ЗППАМ) № 17-0804-000048 от 27.01.2017 год. на Началник сектор към ОД МВР
Сливен, с-р Пътна полиция Сливен, с която на оспорващия е наложена ПАМ временно
отнемане на СУМПС на водач, на който са му отнети всички контролни точки и не е
изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че през 2004 год. на
оспорващия е издадено СУМПС със срок на валидност до 2014 год. Тогава подал
документи и му е издадено ново свидетелство със срок на валидност до 2024 год.
На 10.05.2022 год. бил извикан от полицейски инспектор, който му казал, че
трябва да му отнеме книжката поради свършили точки. Оспорващият не подписал
заповедта и се разбрали да отиде в сектор „Пътна полиция“ да се уточнят.
Няколко пъти ходил до КАТ като на 03.06.2022 год. му връчили оспорената ПАМ и
му взели книжката. От заповедта разбрал, че още през 2009 год. му били свършили
точките. Твърди, че когато е получавал НП винаги е питал дали има точки и отговорът
винаги бил, че има. Не разбира как през 2014 год. му е издадено ново СУМПС при
положение, че органът твърди, че точките му са свършили още през 2009 год.
Прави искане съдът да отмени оспорената ПАМ и да му се върне СУМПС.
В съдебно заседание оспорващият редовно
призован не се явява. Представлява се от адв.Х., който поддържа жалбата. Моли
съдът да отмени обжалваната заповед. Твърди, че през 2016 год. лицето е имало
39 точки.
В съдебно заседание административният
орган редовно призован не се явява. В постъпило по делото писмено становище
намира жалбата за неоснователна.
Съдът след като разгледа оплакванията
изложени в жалбата, доказателствата по делото в рамките на задължителната
проверка по чл. 168 от АПК административният съд
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена до съда на 03.06.2022
год. Видно от представената преписка върху оспорената заповед е отбелязано, че
същата е връчена на 10.05.2022 год. чрез отказ на лицето да я получи. Доколкото
обаче отказът не е оформен съобразно изискванията на закона /с три имена и
подписи на свидетелите на отказа/ съдът намира, че връчването е нередовно,
поради което за лицето не е започнал да тече срок за обжалване. Поради тази
причина подадената на 03.06.2022 год. жалба се явява допустима. Същата е такава и тъй като е подадена от лице с активна
процесуална легитимация-адресат на акта, в предвидената форма и срещу акт,
който подлежи на обжалване.
Оспореният административен акт е издаден
от компетентен орган съгласно представената по делото заповед
№343з-86/20.01.2017 год. и нормата на чл.172, ал.1 от ЗДвП. Заповедта е
издадена в предвидената писмена форма и съдържа предвидените в закона
реквизити, което я прави валиден административен акт.
От фактическа страна съдът намира за
установено следното:
За да издаде оспорения акт
административният орган е констатирал, че на в. Г.В.К. с НП № 1458/2005 год.
влязло в сила на 05.08.2005 год. са отнети 10 контролни точки, с НП № 3988/2006
год. влязло в сила на 13.09.2006 год. са отнети 2 контролни точки, с НП № 1616/2006
год. влязло в сила на 18.04.2007 год. са отнети 6 контролни точки, с НП № 147747/2006
год. влязло в сила на 30.11.2007 год. са отнети 10 контролни точки, с НП № 534/2008
год. влязло в сила на 09.06.2009 год. са отнети 5 контролни точки, с НП № 5033/2008
год. влязло в сила на 23.12.2009 год. са отнети 4 контролни точки, с НП № 9825/2008
год. влязло в сила на 23.12.2009 год. са отнети 8 контролни точки и с НП №
9197/2009 год. влязло в сила на 23.12.2009 год. са отнети 11 контролни точки.
Въз основа на тези наказателни постановления е направен изводът, че на К.
остават минус 4 точки. С процесната заповед на лицето е наложена принудителна
административна мярка-временно отнемане на СУМПС на водач, на който са отнети
всички контролни точки и същият не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4
от ЗДвП.
По делото като част от административната
преписка са представени всички описани в оспорената заповед НП. Представена е и
докладна записка рег.№ 804р-339/25.01.2017 год. изготвена от Началник група „
ОПТП, АНД и ИАД“ в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен, съгласно която към
30.10.2016 год. лицето има 39 контролни точки.
По делото е представена служебно поискана
от съда справка за нарушител по отношение на Г.В.К., от която е видно, че на
28.10.2004 год. на лицето е издадено СУМПС № ********* валидно до 26.10.2014
год., СУМПС № ********* издадено на 22.12.2005 год. валидно до 26.10.2014 год.
и СУМПС № ******** издадено на 25.04.2014 год. валидно до 25.04.2024 год.
По делото са приложени представените от
адв.Х. заверени копия от НП № 1067 от 19.04.2011 год., в което е отбелязано, че
на лицето остават 24 контролни точки, НП № 14-0261-000210 от 28.04.2014 год., в
което е отбелязано, че на лицето остават 39 контролни точки, НП №
14-0261-000211 от 28.04.2014 год., в което е отбелязано, че на лицето остават
39 контролни точки, НП № 16-3392-000576 от 02.11.2016 год., в което е
отбелязано, че на лицето остават 39 контролни точки и НП № 15-0261-000563 от
20.11.2015 год., в което е отбелязано, че на лицето остават 39 контролни точки.
Жалбата срещу процесната заповед е
подадена на 03.06.2022 год. и въз основа на нея е образувано настоящото
производство.
Съдът намира, че при издаване на оспорения
акт е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и същият е издаден в нарушение на
приложимите материално-правни норми.
Съображенията
на съда са следните:
Съгласно чл.157, ал.1 от ЗДвП при издаване на свидетелство за управление притежателят му
получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното
свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения.
Нормативният акт, който определя броя на контролните точки към 2004 год.
/когато е издадено първото СУМПС на водача/ е НАРЕДБА № I-139 от 16.09.2002 год.
за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач
на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат. Съгласно чл.2
от тази наредба първоначалният размер на контролните точки е 39. Следователно
при издаване на СУМПС № ******** на 28.10.2004
год. на водача са предоставени 39 контролни точки. Видно от установеното от
административния орган в процесната заповед с НП №
1458/2005 год. влязло в сила на 05.08.2005 год. са отнети 10 контролни точки, с
НП № 3988/2006 год. влязло в сила на 13.09.2006 год. са отнети 2 контролни
точки, с НП № 1616/2006 год. влязло в сила на 18.04.2007 год. са отнети 6
контролни точки, с НП № 147747/2006 год. влязло в сила на 30.11.2007 год. са
отнети 10 контролни точки, с НП № 534/2008 год. влязло в сила на 09.06.2009
год. са отнети 5 контролни точки, с НП № 5033/2008 год. влязло в сила на
23.12.2009 год. са отнети 4 контролни точки, с НП № 9825/2008 год. влязло в
сила на 23.12.2009 год. са отнети 8 контролни точки и с НП № 9197/2009 год.
влязло в сила на 23.12.2009 год. са отнети 11 контролни точки. Следователно
към датата на влизане в сила на последното НП № 9197, а именно 23.12.2009 год.
на водача са отнети общо 56 контролни точки, т.е. изчерпан е целия първоначален
размер от точки. Въпреки това с издадено следващо НП № 1067/19.04.2011 год. на
водача са отнети още 4 контролни точки като в НП е отбелязано, че му остават 24
контролни точки. През 2014 год. са издадени още две НП, в които е отразено, че
на водача остават 39 контролни точки, т.е. същият има първоначалния размер
точки. В НП № 15-0261-000563/20.11.2015 год. и в НП № 16-3392-000576/02.11.2016
год. също е отбелязано, че К. има 39 контролни точки. Видно от представената
докладна записка от сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен към 30.10.2016 год.
К. има 39 контролни точки.
Съгласно нормата на чл.157, ал.4 от ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни
точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за
управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.
Съгласно чл. 5,
ал.3 от НАРЕДБА №
I-139 от 16.09.2002 год. за определяне на първоначалния максимален размер на
контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които
се отнемат
при отнемане на повече от 2/3 от контролните точки службата за отчет на
водачите на моторни превозни средства при областните дирекции
"Полиция" изпраща на водача писмено съобщение. Отнемането на 2/3 от
контролните точки на водача е станало с НП № 147747/2006 год. влязло в сила на 30.11.2007
год., с което отнетите контролни точки на водача стават 28. При настъпване на
това обстоятелство областната дирекция „Полиция“ е била длъжна да изпрати на
водача писмено съобщение, което в случая не е сторено. Това задължение
произтича и от нормата на чл.5, ал.1 от наредбата, съгласно която броят на
отнетите, възстановените и оставащите контролни точки за всеки водач на моторно
превозно средство се водят на отчет от службата за отчет на водачите на моторни
превозни средства при областните дирекции "Полиция". Следователно на
административният орган е възложен контролът относно отнемането и
възстановяването на контролни точки на водачите на МПС и съответното
задължение, когато точките спаднат под 2/3 от първоначалния размер писмено да
се уведомяват лицата с цел същите да се възползват от възможността за
възстановяване на контролни точки по чл.158 от ЗДвП. В настоящия случай
административният орган не е изпълнил това свое задължение. От друга страна
органът не е изпълнил и задължението си да следи за наличните контролни точки и
при установяване, че контролните точки на водача са изчерпани своевременно да
издаде заповед за налагане на ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП. В случая
административният орган е бездействал в периода от 2007 год. до 2017 год.,
когато е издадена процесната заповед.
Нещо повече – видно от материалите
по делото на 25.04.2014 год. на лицето е издадено ново СУМПС с № ********
валидно до 25.04.2024 год. Не става ясно как административният орган е издал
ново свидетелство за управление при положение, че при него е цялата информация
относно наличните контролни точки на водача. Явно същият е счел, че към 25.04.2014
год. водачът притежава пълен размер контролни точки щом му издава ново СУМПС.
Този извод се потвърждава и от представените НП от 2015 год. и от 2016 год., в
които е изписано, че на водача остават 39 контролни точки. Това се потвърждава
и от представената докладна записка, в която изрично е посочено, че към
30.10.2016 год. водачът има 39 контролни точки. Ако към тази дата
административният орган счита, че водачът има 39 контролни точки въз основа на
какви доказателства към датата на издаване на процесната заповед вече счита, че
водачът е с изчерпан лимит от контролни точки. В тази насока не са изложени
никакви мотиви в заповедта, което я прави немотивирана, тъй като описано в нея
не кореспондира с документите приложени в административната преписка.
Освен това налага се и изводът, че след 23.12.2009
год. /когато органът твърди, че са отнети всички контролни точки на К./ явно
същият е върнал на административния орган СУМПС, което е притежавал към тази
дата за да може на 25.04.2014 год. да му бъде издадено ново СУМПС. Следователно
с връщането на СУМПС, което К. е притежавал към 2009 год. в съответната служба
на МВР същият е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от
ЗДвП. Действително по делото няма данни за това действие, но след като на 25.04.2014
год. е издадено ново СУМПС, то явно старото е върнато. Отнетото с настоящата заповед СУМПС е
издадено на 25.04.2014 год., т. е. пет години след 2009 год., когато органът
счита, че са изчерпани точките на водача, и след проверка от компетентния орган
на наличието за предпоставките за издаването му. В този аспект се констатира,
че в оспорената заповед не е конкретизирано за кое СУМПС с № и дата на издаване
не е изпълнено задължението за връщането му от лицето. Налага се извод за
непълно описание на фактите в административния акт, което не се преодолява от
данните съдържащи се в административната преписка, което от своя страна
индицира за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при
издаване на оспорената заповед. Същата е издадена и в нарушение на приложимите
материално-правни разпоредби доколкото не става ясно за кое СУМПС оспорващият
не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
Не на последно място съобразно
разпоредбата на чл. 22 от Закона за административните нарушения и
наказания, ПАМ се налагат с цел предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях. В конкретния случай не е ясно по
какъв начин чрез налагане на ПАМ осем години след наличие на предпоставките за
постановяването и, ще се предотврати и преустанови извършването на друго
нарушение или на вредните последици от извършеното. В този смисъл съдът намира,
че е нарушен и принципът за съразмерност, прокламиран в чл. 6, ал. 5 от АПК.
По горните съображения жалбата се явява
основателна и следва да се уважи като се отмени процесната заповед.
Във връзка с гореизложеното
Административен съд Сливен на основание чл.172, ал.2 от АПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Г.В.К. *** чрез адв.Х.Х. заповед
за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 17-0804-000048 от 27.01.2017 год. на Началник сектор към ОД МВР
Сливен, с-р Пътна полиция Сливен, с която на оспорващия е наложена ПАМ временно
отнемане на СУМПС на водач, на който са му отнети всички контролни точки и не е
изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП като незаконосъобразна.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ