Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.2. и сл. от ГПК. Жалбоподателят „Е. П. „ гр.В. с жалбата си до съда оспорва Решение №/19.10.2012 г. на Районен съд гр.Г. О., постановено по гр.д.№/2012 г. по описа на съда, с което съдът е приел за установено спрямо него,че С. М. Й., с ЕГН *, с постоянен адрес гр.Г. О.,ул.”С.К. Б. I-ви”, №1,.1, А.1, не му дължи сумата от 1942,13 лв по фактура № */12.04.2012 г., начислена по партида с абонатен номер * и клиентски № * за периода от 15.09.2011 г. до 12.04.2012 г. на основание чл.38,ал.3, т.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ за недоставена и непотребена ел.енергия на адрес град Г. О., ул.”С.К. Б. I-ви” №1, .1 А.1.Със същото решение съдът го е осъдил да заплати на ищцата 250 лв разноски по делото.В жалбата се сочи, че за да формира мотивите си, съдът е имал предвид предварително известната му задължителна практика на ВКС по въпроса за законосъобразността на провежданите корекционни процедури от крайния снабдител по ЗЕ, обстоятелство, което не е било съобщено по реда на чл.155 от ГПК, за да могат спорещите страни да съобразят с този факт своевременно доказателствените си искания.По този начин жалбоподателят счита, че е бил лишен от възможност да поиска изследване в рамките на процеса на възможността за приложение на други методологии за изчисление, извън приетите такива като неравноправна клауза, на доставеното количество ел. енергия в хипотезата на манипулирано СТИ, които съдът би кредитирал като справедливи.Жалбоподателят счита, че съдът е бил длъжен да приложи разпоредбата на чл.162 от ГПК и по справедливост да установи размера на задължението на ищеца.Счита, че е установено, че ищецът е потребил неотчетена от СТИ ел. енергия и е извлякъл полза от това, от което следва, че трябва да бъде натоварен с разходите, независимо, че най-вероятно не той е извършил физически вмешателството.Поради това практиката е предвидила да се извърши преразпределение на загубите от неточното отчитане между снабдителя и бенефициента.Това преразпределение е одобрено от регулаторния орган какъвто е ДКЕВР.Корекцията според жалбоподателя не е санкция за потребителя, защото не се цели да бъде наказано нечие виновно поведение и защото крайният снабдител не е административно-наказващ орган.Тази отговорност не е договорна отговорност за неизпълнение и не се твърди виновно неизпълнение на договора.От друга страна, тези корекции се осчетоводяват като доставка по смисъла на ЗДДС и върху данъчната основа се начислява ДДС,какъвто не се начислява нито върху глобите, нито върху неустойките, което пък е аргумент, че същите са институт на договора за продажба.На второ място се изтъква, че съществува трайно изразена воля на държавната администрация в РБ в подкрепа на извършваните процедури по едностранни корекции на сметки на абонати при установени неправомерни вмешателства върху измервателните уреди.Сочи се решение на Комисията по защита на конкуренцията, с което е прието за установено, че ползването на изчислителни методологии за установяване на доставено, но неотчетено количество ел. енергия по корекционни процедури не представлява злоупотреба с монополно положение.Сочи се и трайно изразена воля на законодателната власт в подкрепа на извършваните едностранно корекционни процедури на абонати с установени неправомерни вмешателства в измервателните уреди.В този смисъл изменението на Закона за енергетиката –ДВ бр.54 от 17.07.2012 г., в сила от 17.07.2012 г., в което изрично се предвижда възможността за такава едностранна корекция в полза на крайния снабдител.Такава е била предвидена и в Наредба №6/2004 г.Периодът между тези два нормативни акта следва да се счита не за промяна в разбирането, а като пропуск- празнота в правото, който следва да бъде запълнен по предвидения в закона ред- чл.46,ал.2 от Закона за нормативните актове.,във вр. с чл.19,ал.2 от Конституцията на РБ.Излага се като обобщение, че „Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ” и „Е.ОН БЪЛГАРИЯ П.” са изпълнили задълженията си по договорите към абоната и че проведената корекционна процедура, която не представлява санкция за абоната, налага той да закупи определена част от неотчетената от умишленото манипулиране на СТИ ел. енергия.Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответната страна, подаден от адвокат Д. Т., в качеството му на пълномощник на С. М. Й..В отговора се заявява становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба.Ответникът счита, че обжалваното решение напълно съответства на събраните по делото доказателства.Съдът е изложил правилен аргумент, че след като СТИ е собственост на електроразпределителното дружество, поддържането му в изправност е негово задължение.При това от недобросъвестното поведение на последното не следва извод за неоснователно обогатяване на дружеството за сметка на потребителя.Счита за правилен и извода, че начисленото количество ел. енергия не е установено да е доставено и реално потребено, поради което не се дължи неговото заплащане.Счита, че валидността на клаузите в договорите между страните следва да се преценява с оглед на действащото законодателство и по-точно със Закона за енергетиката,Закона за защита на потребителите, Закона за задълженията и договорите.При това договорите не могат да нарушават императивни разпоредби на закона.След като не е спорно, че СТИ принадлежи на дружеството, върху същото тежи задължението да осигури правилното му функциониране, в т.ч. и коректното отчитане на потребената ел. енергия.А ако има отклонение в отчитането, то следва да се установи точно периода на грешното измерване.В случай, че не се държи сметка за този период, едностранното изчисляване и коригиране на сметки за минал период би позволило на доставчика да се обогати неоснователно за недоставена от него и неползвана от абоната ел. енергия.В този смисъл практиката на ВКС, цитирана в обжалваното решение, приема клаузата на договорÓ за неправомерна по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП.Жалбоподателят не може да черпи основание за едностранна корекция на сметки, позовавайки се на чл.45,ал.1 от Правилата от 2007 г.,във вр. с чл.24 от ОУ на ДПЕЕЕМ.Такава възможност за корекция за минал период е била предвидена в Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители от 2000 г.,но същата е отменена с Наредба №6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните мрежи,в която такава възможност не е предвидена.Иска се потвърждаване на обжалваното решение и се претендират направените пред въззивната инстанция разноски. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение Горнооряховският районен съд в отговор на предявения отрицателен установителен иск е приел за установено спрямо ответника- сега жалбоподател, че С. М. Й., с ЕГН *, с постоянен адрес гр.Г. О.,ул.”С.К. Б. 1-ви”,№1,.1, А.1, не му дължи сумата от 1942,13 лв по фактура № */12.04.2012 г., начислена по партида с абонатен номер * и клиентски № *, за периода от 15.09.2011 г. до 12.04.2012 г. на основание чл.38,ал.3, т.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ за недоставена и непотребена ел.енергия на адрес град Г. О., ул.”С.К. Б. I-ви” №1, .1, А.1, като е осъдил ответника да заплати на ищцата 250 лв разноски по делото.За да постанови решението си, районният съд е събрал и обсъдил подробно всички посочени от страните доказателства.В резултат на техния съвкупен анализ и съобразявайки закона и оформилата се трайна и задължителна съдебна практика на ВКС, съдът е стигнал до извода за основателност на предявения отрицателен установителен иск.Фактическата обстановка по делото е обективно пълно установена.Правилно и в съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че ищцата е потребител на ел. енергия по смисъла на §1,т.42 от ДР на ЗЕ ,в редакцията му действаща до 17.07.2012 г. и действаща към процесния период, с абонатен номер * и клиентски №* , за адрес град Г. О.,ул.”С.К. Б. I-ви”,№1,.1,А.1 и номер на СТИ *********.Приел е за безспорно също, че процесният електромер е присъединен към електроразпределителната мрежа, при което тя дължи заплащане на доставената и потребена ел. енергия съгласно ЗЕ и договора.Прието е също, че на 12.03.2012 г. е била извършена проверка от служители на „Е.ОН България Мрежи” , в хода на която било констатирано, че е налице отклонение в измерването на ел. енергия от СТИ, като е констатирана грешка 81,40%.Съставен е бил в присъствие на ищцата Констативен протокол №0424802/12.03.201`2 г., в който са отразени резултатите от проверката.Констатациите в протокола са потвърдени в съдебно заседание от показанията на свидетеля Димитър Ч.-служител в „Е.ОН България Мрежи” , участвал в проверката и съставянето на протокола.Неизправното СТИ било демонтирано и подменено с друго.Извършената метрологична експертиза след огледа на демонтирания електромер е установила, че той е без външни видими механични повреди, с две налични пломби от завода-производител и с прекъсната пломбажна тел, както и с метрологична пломба от първоначална проверка.При отварянето му е констатирано „подменени елементи на електронната платка”.Въз основа на отчетеното отклонение и неточно измерване е приложена корекционната процедура, предвидена в чл.38, ал.3, т.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ, при наличие на конкретен измерител на грешката на СТИ за периода от 15.09.2011 г. до 12.03.2012 г., за 180 дни, като начислената корекционна сума е в размер на 1942,13 лева.Допуснатата и изслушана по делото съдебно-техническа експертиза дава заключение, че начислената в справката за корекция ел. енергия е възможно технически да бъде доставена до абоната за период от 180 дни.Според описаното в Констативния протокол на метрологичната експертиза състояние на електромера, параметрите на измервателната схема са така променени, че той не отчита значителна част от консумираната ел. енергия и това не е възможно да се дължи на производствен дефект или да е следствие на неговата експлоатация.Промяната е станала след отваряне на електромера, като са били нарушени пломбите, т.е налице е външно вмешателство, но не може да се установи от коя дата е налице неточно отчитане.Установено е, че предходни проверки на процесното СТИ не са извършвани от 15.09.2011 г. до 12.03.2012 г.Експертизата установява, че съгласно методиката предвидена в чл.38,ал.3, т.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ, дължимото количество ел. енергия зÓ доплащане е математически вярно изчислено. и възлиза на 1942,13 лева. Първоинстанционният съд е изяснил пълно и обективно фактическата обстановка по делото.Правилно обаче е отчетено, че ответникът, в чиято тежест е доказването на съществуването на спорното вземане, не е доказал по делото, че количеството ел. енергия по корекционната справка е реално доставено на ищцата, поради което тя да дължи плащането му.Не е установил по несъмнен начин също,че е осигурил измерване и отчитане на ел. енергията чрез монтиране на технически изправно СТИ.Заключението на техническата експертиза не сочи на извършено нарушение от потребителя.Не е установено от която дата електромерът отчита неточно, както сочи заключението на техническата експертиза, тъй като проверка не е извършвана в периода от 180 дни назад.По този начин не може да се установи дължимостта за заплащане на реално получена стока, което противоречи на основен принцип в гражданското право-недопускане на неоснователно обогатяване.Съдът е цитирал в решението си наложилата се задължителна и трайна съдебна практика на ВКС по въпроса съществува ли основание за доставчика на електроенергия да коригира едностранно сметките на потребителите на доставена през изминал период електроенергия, на който въпрос в цитираните решения е даден отрицателен отговор.Прието е също, че доставчикът не е доказал момента на извършването на манипулация върху СТИ и че това е извършено от потребителя, т.е че той има вина. Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на настъпилата промяна в законодателството с изменението на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г.Първоинстанционният съд правилно е приложил материалноправните разпоредби, които са в сила към възникването на правоотношението, който момент предхожда промените в закона. Въззивната инстанция намира обжалваното решение за правилно и обосновано, постановено въз основа на доказателствата и действащия материален закон, съобразено със задължителната съдебна практика, поради което същото следва да бъде потвърдено, а жалбоподателят-осъден да заплати на ответната страна направените от нея разноски в размер на 200 лв.Напълно споделя мотивите на решението и препраща към тях съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК. Предвид изложеното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение №/19.10.2012 г. на Районен съд гр.Г. О., постановено по гр.д.№ по описа на съда за 2012 г. ОСЪЖДА „Е.– ПРО П. „” , с ЕИК , със седалище и адрес на управление гр.В., бул.”Вл.В.”, №2., В. Т. Г, представлявано от членовете на УС Б. Г.М. Б. Д. П. и П. С. С., да заплатят на С. М. Й., с ЕГН *, с постоянен адрес гр.Г. О.,ул.”С.К. Б. I-ви”, №1, вх.Г, .1, А.1, сумата 200 лв /двеста лева/ разноски по делото. Решението не подлежи на касационно обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ |