Решение по дело №3596/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                             13.06.2019 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

 

при секретар С.Апостолова  

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №3596 по описа на 2019 година ,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №3596/2019 г по описа на СГС е образувано :

-  по въззивна жалба на “Т.С. “ ЕАД *** срещу решение №555076 от 06.12.2018 г постановено по гр.д.№23573/18 г на СРС , 120 състав , в частта ,  с която са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД да бъде признато за установено , че С.С.И. ЕГН ********** *** дължи разликата над 880,30 лева до предявения размер от 2106,83 лева – цена за доставена топлинна енергия за апартамент №9 находящ се в гр.******* за периода м.08.2014 г – м.04.2015 г, ведно със законната лихва от 12.09.2017г. до окончателното за плащане , за разликата над 14,98 лева до предявения размер от 31,59 лева дялово разпределение за периода м.05.2013 г – м.04.2015 г ведно със законната лихва от 12.09.2017г. до окончателното за плащане ,  за разликата над 290,85 лева до предявения размер от 517,30 лева  - лихви за забава върху посочената главница за периода 15.09.2014 г – 29.08.2017 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 18.09.2017 г по ч.гр.д.№63494/2017 г. на СРС , 120 състав ; като погасени по давност.

- и по въззивна жалба на  С.С.И. ЕГН ********** *** срещу посоченото решение на СРС , но в частта , в която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД на “Т.С. “ ЕАД *** срещу И. , че същата дължи сумата от 880,30 лева– цена за доставена топлинна енергия за апартамент №9 находящ се в гр.******* за периода м.08.2014 г – м.04.2015 г, ведно със законната лихва от 12.09.2017г. до окончателното за плащане , сумата от 14,98 лева дялово разпределение за периода м.05.2013 г – м.04.2015 г ведно със законната лихва от 12.09.2017г. до окончателното за плащане , и сумата от 290,85 лева - лихви за забава върху посочената главница за периода 15.09.2014 г – 29.08.2017 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 18.09.2017 г по ч.гр.д.№63494/2017 г. на СРС , 120 състав .

 

Въззивникът „Т.С. “ ЕАД *** излага доводи за неправилност на решението на СРС / в обжалваната от него част/ , тъй като съгласно чл.32 ал.1 от ОУ /2008 г/ потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си сметки в 30-дневен срок след изтичане на периода , за който се отнасят . Съгласно чл.33 ал.2 от ОУ /2014г / лихви за забава се дължат едва след издаване на общата фактура на 31.07.2014 г . Задълженията по общата фактура стават изискуеми едва след 15.09.2014 г , защото общата фактура е публикувана на 15.08.2014 г , за което има издадени констативни протоколи по чл.539 ГПК . Сумите за дялово разпределение и лихви върху тях са включени в претендираните суми , а поканите са били на сайта на дружеството .

Въззивникът С.С.И. излага доводи за недопустимост респ.неправилност на решението на СРС /в обжалваната от него част/ , тъй като в исковата молба е посочен ап.№12 в гр.******* , а не ап.№9 в гр.******* . За ап.№12 не са представени доказателства за собственост или вещно право на ползване и по чл.153 ЗЕ И. не е потребител на топлинна енергия.

С.И. е подала писмен отговор , в който оспорва жалбата на „Т.С. “ ЕАД *** . ОУ /2014 г/ нямат обратно действие и дори и при тях не се променя дължимостта на сумите за топлинна енергия ежемесечно .   

Третото лице “Т.” ООД не взема становише по въззивните жалби .

Въззивните жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 17.12.2018 г. Въззивните жалби са подадени в срок съответно на 27.12.2018 г и на 31.12.2018 г /по пощата /.

Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените части от решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбите и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират . С молба от 05.04.2019 г ищецът е отстранил правописна грешка в исковата си молба , с която погрешно е посочено , че искът се води за задължения за ап.12 , вместо правилния ап.№9 в гр.******* .

 Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

Въззивната жалба на Т.С. “ ЕАД *** е неоснователна , а тази на С.С.И. е основателна .

Още в отговора на исковата молба И. е оспорила , че е собственик или ползвател на процесния топлофициран имот респ.че е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ . Изрично в доклада на съда обявен за окончателен в о.с.з на 06.11.2018 г е указано на ищеца , че следва да докаже , че ответникът е собственик или ползвател на топлофицирания имот. По делото не са представени никакви доказателства в тази насока . Неправилно СРС е приел , че качеството на потребител на топлинна енергия се доказва от качеството на титуляр на партида , от списък на етажни собственици и от полагане на подпис при отчет на топломерите . Не е ясно как е открита партидата , а останалите документи нямат никаква доказателствена стойност за доказване на качеството на потребител на топлинна енергия . СРС е следвало в цялост да отхвърли процесните искове за главници и акцесорните искове за лихви  . Решението на СРС трябва да се отмени частично в частта , в която исковете са частично уважени и са присъдени разноски на ищеца  ; а в останалата част - да се потвърди/ . Пред СГС деловодни разноски се дължат от ищеца . 

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото решение не подлежи на обжалване.

                                              

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №555076 от 06.12.2018 г постановено по гр.д.№23573/18 г на СРС , 120 състав , в частта ,  с която е признато за установено по искове на “Т.С.” ЕАД ***  с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД , че С.С.И. ЕГН ********** *** дължи сумата от 880,30 лева – цена за доставена топлинна енергия за апартамент №9 находящ се в гр.******* за периода м.08.2014 г – м.04.2015 г, ведно със законната лихва от 12.09.2017г. до окончателното за плащане , сумата от 14,98 лева дялово разпределение за периода м.05.2013 г – м.04.2015 г ведно със законната лихва от 12.09.2017г. до окончателното за плащане , и сумата от 290,85 лева - лихви за забава върху посочената главница за периода 15.09.2014 г – 29.08.2017 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 18.09.2017 г по ч.гр.д.№63494/2017 г. на СРС , 120 състав ; както и в частта , в която С.С.И. е осъдена да заплати на “Т.С.” ЕАД сумата от 253,40 лева разноски пред СРС и сумата от 46,40 лева разноски в заповедното производство ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА  :

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т.С.” ЕАД ***  с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД срещу С.С.И. ЕГН ********** *** частта , че последната дължи сумата от 880,30 лева – цена за доставена топлинна енергия за апартамент №9 находящ се в гр.******* за периода м.08.2014 г – м.04.2015 г, ведно със законната лихва от 12.09.2017г. до окончателното за плащане , сумата от 14,98 лева дялово разпределение за периода м.05.2013 г – м.04.2015 г ведно със законната лихва от 12.09.2017г. до окончателното за плащане , и сумата от 290,85 лева - лихви за забава върху посочената главница за периода 15.09.2014 г – 29.08.2017 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 18.09.2017 г по ч.гр.д.№63494/2017 г. на СРС , 120 състав .

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №555076 от 06.12.2018 г постановено по гр.д.№23573/18 г на СРС , 120 състав , в частта , в която са отхвърлени исковете на “Т.С.” ЕАД *** с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД да бъде признато за установено , че С.С.И. ЕГН ********** *** дължи разликата над 880,30 лева до предявения размер от 2106,83 лева – цена за доставена топлинна енергия за апартамент №9 находящ се в гр.******* за периода м.08.2014 г – м.04.2015 г, ведно със законната лихва от 12.09.2017г. до окончателното за плащане , за разликата над 14,98 лева до предявения размер от 31,59 лева дялово разпределение за периода м.05.2013 г – м.04.2015 г ведно със законната лихва от 12.09.2017г. до окончателното за плащане ,  за разликата над 290,85 лева до предявения размер от 517,30 лева  - лихви за забава върху посочената главница за периода 15.09.2014 г – 29.08.2017 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 18.09.2017 г по ч.гр.д.№63494/2017 г. на СРС , 120 състав .

 

ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД *** да заплати на С.С.И. ЕГН ********** *** сумата от 525 лева разноски пред СГС .

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

Решението е постановено при участието на “Т.” ООД като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД ***  .

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                              2.