Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.06.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесета година ,
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при секретар С.Апостолова
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №3596
по описа на 2019 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №3596/2019 г по
описа на СГС е образувано :
- по въззивна жалба на “Т.С. “ ЕАД *** срещу решение
№555076 от 06.12.2018
г постановено по гр.д.№23573/18 г на СРС , 120 състав , в частта , с която са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във
вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД да
бъде признато за установено
, че С.С.И. ЕГН **********
*** дължи разликата
над 880,30 лева до предявения размер от 2106,83 лева – цена за доставена топлинна енергия за апартамент
№9 находящ се в гр.******* за периода м.08.2014 г – м.04.2015 г, ведно със
законната лихва от 12.09.2017г. до окончателното за плащане , за разликата
над 14,98 лева до предявения размер от 31,59 лева дялово разпределение за
периода м.05.2013 г – м.04.2015 г ведно със законната лихва от 12.09.2017г. до
окончателното за плащане , за
разликата над 290,85 лева до предявения размер от 517,30 лева - лихви за забава върху посочената главница за
периода 15.09.2014 г – 29.08.2017 г ; за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от 18.09.2017 г по ч.гр.д.№63494/2017 г. на СРС , 120
състав ; като погасени по давност.
- и по въззивна жалба на С.С.И. ЕГН ********** *** срещу посоченото решение на СРС , но
в частта , в която е признато за
установено по искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във
вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД
на “Т.С. “ ЕАД *** срещу И. , че същата дължи сумата от 880,30 лева– цена за доставена топлинна енергия за
апартамент №9 находящ се в гр.******* за периода м.08.2014 г – м.04.2015 г,
ведно със законната лихва от 12.09.2017г. до окончателното за плащане , сумата
от 14,98 лева дялово разпределение за периода м.05.2013 г – м.04.2015 г
ведно със законната лихва от 12.09.2017г. до окончателното за плащане , и
сумата от 290,85 лева - лихви за забава върху посочената главница за
периода 15.09.2014 г – 29.08.2017 г ; за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от 18.09.2017 г по ч.гр.д.№63494/2017 г. на СРС ,
120 състав .
Въззивникът
„Т.С. “ ЕАД *** излага доводи
за неправилност на решението на СРС / в обжалваната от него част/ , тъй като съгласно чл.32 ал.1 от ОУ /2008 г/
потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си сметки в
30-дневен срок след изтичане на периода , за който се отнасят . Съгласно чл.33
ал.2 от ОУ /2014г / лихви за забава се дължат едва след издаване на общата
фактура на 31.07.2014 г . Задълженията по общата фактура стават изискуеми едва
след 15.09.2014 г , защото общата фактура е публикувана на 15.08.2014 г , за
което има издадени констативни протоколи по чл.539 ГПК . Сумите за дялово
разпределение и лихви върху тях са включени в претендираните суми , а поканите
са били на сайта на дружеството .
Въззивникът С.С.И. излага доводи за недопустимост
респ.неправилност на решението на СРС /в обжалваната от него част/ , тъй като в
исковата молба е посочен ап.№12 в гр.******* , а не ап.№9 в гр.******* . За
ап.№12 не са представени доказателства за собственост или вещно право на
ползване и по чл.153 ЗЕ И. не е потребител на топлинна енергия.
С.И. е подала писмен
отговор , в който оспорва
жалбата на „Т.С. “ ЕАД *** . ОУ /2014 г/ нямат обратно действие и дори и при тях не се променя
дължимостта на сумите за топлинна енергия ежемесечно .
Третото
лице “Т.” ООД не взема
становише по въззивните
жалби .
Въззивните
жалби са допустими. Решението на
СРС е връчено на въззивниците
на 17.12.2018 г. Въззивните жалби са подадени в срок съответно
на 27.12.2018 г и на 31.12.2018 г /по пощата /.
Налице
е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените части от решението на СРС .
След преценка на доводите
в жалбите и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се
констатират . С молба от 05.04.2019 г ищецът е
отстранил правописна грешка в исковата си молба , с която погрешно е посочено ,
че искът се води за задължения за ап.12
, вместо правилния ап.№9 в гр.*******
.
Относно доводите за неправилност съдът
/принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи ,
като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Въззивната жалба на Т.С.
“ ЕАД *** е неоснователна , а тази на С.С.И. е
основателна .
Още в отговора на исковата молба И. е
оспорила , че е собственик или ползвател на процесния топлофициран имот респ.че
е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ . Изрично в доклада на съда обявен
за окончателен в о.с.з на 06.11.2018 г е указано на ищеца , че следва да
докаже , че ответникът е собственик или ползвател на топлофицирания имот.
По делото не са представени никакви доказателства в тази насока . Неправилно
СРС е приел , че качеството на потребител на топлинна енергия се доказва от
качеството на титуляр на партида , от списък на етажни собственици и от
полагане на подпис при отчет на топломерите . Не е ясно как е открита партидата
, а останалите документи нямат никаква доказателствена стойност за доказване на
качеството на потребител на топлинна енергия . СРС е следвало в цялост да
отхвърли процесните искове за главници и акцесорните искове за лихви . Решението на СРС трябва да се отмени
частично в частта , в която исковете са частично уважени и са присъдени
разноски на ищеца ; а в останалата част
- да се потвърди/ . Пред СГС деловодни разноски се дължат от ищеца .
На
основание чл.280 ал.3
т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото
решение не подлежи на обжалване.
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№555076 от 06.12.2018
г постановено по гр.д.№23573/18 г на СРС , 120 състав , в частта , с която е признато за установено по искове на “Т.С.” ЕАД
*** с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във
вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД ,
че С.С.И. ЕГН ********** ***
дължи сумата
от 880,30 лева – цена за доставена топлинна енергия за апартамент №9 находящ се
в гр.******* за периода м.08.2014 г – м.04.2015 г, ведно със законната лихва от
12.09.2017г. до окончателното за плащане , сумата от 14,98 лева дялово
разпределение за периода м.05.2013 г – м.04.2015 г ведно със законната лихва от
12.09.2017г. до окончателното за плащане , и сумата от 290,85 лева -
лихви за забава върху посочената главница за периода 15.09.2014 г – 29.08.2017
г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 18.09.2017
г по ч.гр.д.№63494/2017 г. на СРС , 120 състав ; както и в частта , в
която С.С.И. е осъдена да заплати на “Т.С.” ЕАД сумата от 253,40 лева разноски
пред СРС и сумата от 46,40 лева разноски в заповедното производство ; и
вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете
на “Т.С.” ЕАД *** с правно
основание чл.422
ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ
и чл.86 ЗЗД срещу С.С.И. ЕГН ********** *** частта , че последната дължи сумата от 880,30 лева – цена за доставена топлинна енергия за
апартамент №9 находящ се в гр.******* за периода м.08.2014 г – м.04.2015 г,
ведно със законната лихва от 12.09.2017г. до окончателното за плащане , сумата
от 14,98 лева дялово разпределение за периода м.05.2013 г – м.04.2015 г
ведно със законната лихва от 12.09.2017г. до окончателното за плащане , и
сумата от 290,85 лева - лихви за забава върху посочената главница за
периода 15.09.2014 г – 29.08.2017 г ; за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от 18.09.2017 г по ч.гр.д.№63494/2017 г. на СРС ,
120 състав .
ПОТВЪРЖДАВА решение №555076 от 06.12.2018 г постановено
по гр.д.№23573/18 г на СРС , 120 състав , в частта , в която са отхвърлени исковете на “Т.С.” ЕАД
*** с
правно основание чл.422
ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ
и чл.86 ЗЗД да бъде признато за установено , че С.С.И. ЕГН ********** *** дължи разликата над 880,30 лева до
предявения размер от 2106,83 лева – цена за доставена топлинна енергия за
апартамент №9 находящ се в гр.******* за периода м.08.2014 г – м.04.2015 г,
ведно със законната лихва от 12.09.2017г. до окончателното за плащане , за
разликата над 14,98 лева до предявения размер от 31,59 лева дялово
разпределение за периода м.05.2013 г – м.04.2015 г ведно със законната лихва от
12.09.2017г. до окончателното за плащане ,
за разликата над 290,85 лева до предявения размер от 517,30 лева - лихви за забава върху посочената главница за
периода 15.09.2014 г – 29.08.2017 г ; за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от 18.09.2017 г по ч.гр.д.№63494/2017 г. на СРС ,
120 състав .
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД *** да заплати на С.С.И. ЕГН ********** *** сумата от 525 лева
разноски пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване .
Решението
е постановено при участието на “Т.” ООД като трето лице помагач на “Т.С.”
ЕАД *** .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.