№ 546
гр. София, 12.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Женя Димитрова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20221001000155 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК и се развива по молба с вх.№
14103/24.06.2022 г. на адв.С. К. – В., в качеството й на процесуален представител на С. К.
М. – въззиваем по делото, с която е поискано изменение на постановеното по делото
решение в частта му относно разноските, чрез присъждане в полза на молителя и на
сторените от него пред първоинстанционния съд разноски в размер на 1 180 лв. за заплатени
ДТ, депозит за вещо лице и възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по
делото.
В отговора по молбата насрещната страна е оспорила развитите в нея доводи и
поддържа неоснователност на същата.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на молителя
в настоящето производство и прецени данните по делото, намира следното:
Молбата на адв.В. е процесуално допустима, като депозирана в срока по чл.248, ал.1
ГПК - постъпила в срока за обжалване на постановеното по делото въззивно решение, от
надлежно материално легитимирана страна – нарочно упълномощен процесуален
представител на въззиваемата страна в производството.
Разгледана по същество молбата се явява неоснователна, по следните съображения.
С постановеното решение настоящият състав на въззивната инстанция в изпълнение
на задължението си по чл.81 ГПК се е произнесла по отношение на дължимите и сторени по
делото от страна на въззиваемия М. разноски, като е изложил подробни мотиви и
съображения защо приема, че на същия се дължат такива за производството пред АС София,
вкл. е посочил и техния размер.
При съобразявайки доводите в молбата на частния жалбоподател същият състав не
намира, че са налице основания да ревизира този си краен извод.
Това е така, защото по отношение на сторените от него разноски пред
първоинстанционния съд по негово изрично искане СГС се е произнесъл с крайния си
съдебен акт – Решение № 261527/22.11.2021 г., постановено по т.д. № 1862/2019 г. по описа
на СГС, ТО.
В посочената му част /произнасянето относно дължимите разноски/
1
първоинстанционното решение има характера на определение, което обаче, за разлика от
решението по съществото на спора – прекратяването на „В-05“ЕООД, не е било отменено от
въззивната инстанция и горното процесуално действие не се дължи на нейн пропуск.
Доколкото мотиви за последното действително не са изложени във въззивното решение
следва да се поясни, че то е извършено от въззивния съд при съобразяване на константната
практика на касационната инстанция при разрешаването на въпроса относно дължимостта
на разноските по делото в хипотезата на отказ или оттегляне на исковата молба, т.е. в хода
на висящ исков процес.
Според същата /Определение № 238/27.05.2021 г. по ч.т.д. № 854/2021 г. по описа на
ВКС, ТК, II т.о./, в такава хипотеза, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и
оттеглянето/отказът са извършени поради новонастъпили обстоятелства след подаване на
исковата молба /напр. извършено плащане на претендираната сума/, ищецът има право на
разноски. В подобна хипотеза е допустимо при прекратяване на производството съдът да
установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяването на
производството и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за
предявяването на иска, с оглед определяне на отговорността за разноските, извършени от
страните.
Според решаващият състав, аналогично разрешение следва да получи и настоящия
случай, в който първоинстанционното решение е отменено и предявеният иск отхвърлен, но
не поради други причина, а именно поради установяването на новонастъпили факти в хода
на въззивното производство – извършено плащане от страна на ответното дружество на
равностойността на ликвидационния дял на напусналия съдружник /ищец-въззиваем/.
Последното е станало и причина сторените от въззиваемата страна разноски в хода на
производството пред АС София също да бъдат възложени на въззивника, като вкл. и в тази
му част постановеното решение е влязло в законна сила.
Предвид изложеното по същество искането в частната жалба се явява неоснователно,
но не по съображенията, развити от ответника по тази жалба, а поради обстоятелството, че в
частта му относно присъдените разноски за производството пред СГС първоинстанционното
решение, имащо характера на определение, не е отменено от въззивната инстанция, респ. –
въпросът с разноските, сторени пред СГС, не се нуждае от ново разрешение.
Така мотивиран на посочените основания, Софийският апелативен съд, ТО, 5- и
състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх.№ 14103/24.06.2022 г. на адв.С. К. – В., в
качеството й на процусуален представител на С. К. М. – въззиваем по в.т.д. № 155/2022 г. по
описа на АС София, с която е поискано изменение на постановеното по делото решение в
частта му относно разноските, чрез присъждане в полза на молителя и на сторените от него
пред първоинстанционния съд разноски в размер на 1 180 лв. за заплатени ДТ, депозит за
вещо лице и възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по делото.
Определението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБългария.
Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3